Р Е Ш Е Н И Е № 252
гр. Сливен 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 328/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано е по жалба подадена от „Кала Естейт” ООД в несъстоятелност, ЕИК ……………., със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 61, пр. от К.П.И. – С. против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ0000869-1 от 07.07.2021 г. издаден от П. В. З. на дл. и. в Дирекция МДТ потвърден с Решение № НОМ 90 от 26.08.2021 г. на Директор на Дирекция - „Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК и чл. 9б от ЗМДТ е определен размер на задълженията на „Кала Естейт” ООД в несъстоятелност за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за данък недвижими имоти в размер на 30 419,55 лева главница и 9 114,09 лева лихва и такса битови отпадъци в размер на 10 489,50 лева главница и 2 372,20 лева лихви.
С жалбата се оспорва акта, в частта, с която е определена ТБО за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. в размер на 10 489,50 лева главница и 2 372,20 лева лихви.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Сочи, че през посочените пет години 2016 до 2020 дружеството не е работило и съответно не е формирало отпадъци. Позовава се на чл. 71 от ЗМДТ с твърдение, че таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Заявява, че таксата не се дължи и тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея - чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ. Твърди, че именно поради това, че „Кала Естейт” ООД не е работело е ползвател най-малкото на услугите почистване на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци независимо генерира ли или не битови отпадъци на своя имот. Прави се искане съдът да отмени АУЗД, в частта с която са определени от 2016 до 2020 г. такса битови отпадъци в размер на 10 489,50 лева главница и 2 372,20 лева лихви.
В съдебно заседание оспорващото дружество редовно призовано не изпраща представител. В молба-становище подадена от К.П.И. – Синдик на дружеството жалбоподател заявява, че поддържа жалбата. Подробни съображения излага в представени писмени бележки. Претендират се направените по делото разноски.
Административният орган - Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Сливен, чрез процесуалния си представител А. О., с придобита юридическа правоспособност оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С декларации поредни вх. № 0226 и № 0227 от дата 15.01.2016 г., дружеството декларира пред органите по приходите, че притежава поземлен имот с идентификатор № 67338.107.82 с площ от 43642 кв.м. и поземлен имот № 67338.107.81 с площ от 35603 кв.м./ л.201-216/, находящи се в гр. Сливен, м. „Чобанка“.
На 29.06.2010 г. данъчно задълженото лице „КАЛА ЕСТЕЙТ" ООД подава декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 4946 по отношение на поземлен имот с идентификатор № 67338.107.83 с площ 804 кв.м./л.193-200/, находящ се в гр. Сливен, м. „Чобанка“.
На 07.07.2021 г. е съставен АУЗД № АУ000869 - 1, с който е определен размер на задълженията на дружеството по подадените декларации по ЗМДТ включващ ДНИ и ТБО за посочените имоти. Общият размер на задължението по акта е 52 395,34 лева. Актът е връчен на представител на дружеството на 13.07.2021 г. и в срока за обжалване на 22.07.2021 г. синдикът на дружеството подава жалба срещу акта вх. № 4704-2357. Жалбата е разгледана от Директор на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, който се е произнесъл с решение № НОМ 90/26.08.2021 г. като е намерил жалбата за неоснователна и в този смисъл е потвърдил акта.
По делото е приобщена Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги и предоставяни права на територията на Община Сливен (л.231) Същата е изменена и допълвана многократно като съгласно чл. 14 от Наредбата таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя за всяка услуга по отделно - "сметосъбиране и сметоизвозване", "обезвреждането на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" и "чистота на териториите за обществено ползване". Съгласно чл. 16 от Наредбата таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на Общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност.
С Решения Общински съвет Сливен / л. 261 – 274/ ежегодно е определял размера на ТБО за притежаваните нежилищни имоти - сгради, собственост на предприятия на физически и юридически лица в размер на:
за 2016 г.: - общо 1,2 на хиляда, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда;поддържане на депо - 0,4 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,2 на хиляда.
за 2017 г.: - общо 1,2 на хиляда, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда; поддържане на депо - 0,4 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,2 на хиляда.
за 2018 г.: - общо 1,5 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда; поддържане на депо - 0,58 на хиляда; чистота на обществените територии - 0,32 на хиляда.
за 2019 г.: - общо 1,5 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,6 на хиляда; поддържане на депо - 0,58 на хиляда; чистота на обществените територии - 0.32 на хиляда.
за 2020 г.: - общо 2 на хиляда /за гр. Сливен/, разпределени както следва: сметосъбиране и сметоизвозване - 0,8 на хиляда; поддържане на депо - 0,77на хиляда; чистота на обществените територии - 0,67 на хиляда.
На основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ Кмета на Община Сливен е издал заповеди за определянето на границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 от ЗМДТ, както следва за 2016 г.: № РД 15-2152/08.10.2015 г.; за 2017 г.: № РД 15-1465/28.10.2016 г.; за 2018 г.: № РД 15-2277/28.09.2017 г.; за 2019 г.: № РД 15-2634/18.10.2018 г.; за 2020 г.: № РД 15-2492/15.10.2019 г. /л.165-192/
Съгласно тези заповеди услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя за всички имоти попадащи в регулационните граници на територията на гр. Сливен, промишлените зони, гробищни паркове, прилежащи квартали, курортни местности, селищни образувания, вилни зони. В т. II за честота на извозване е посочена Промишлена зона – запад; услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване да се извършва съгласно договор; услугата за депониране на смесени битови отпадъци от територията на Община Сливен, да се извършва на регионално депо за неопасни отпадъци до с. Хаджи Димитрово, община Тунджа след предварително третиране.
По делото е приложен Акт № 17 за публична общинска собственост, относно поддържането и експлоатиране на депо за битови отпадъци в землището на с. Сотиря, общ. Сливен.
На 17.07.2015 г. Община Сливен като възложител е сключила договор за възлагане на обществена поръчка с ДЗЗД „Грийн Партнърс - БКС" за извършване на следните видове дейности за срок от 5 години: сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на местата за обществено ползване в Община Сливен.
На 17.07.2020 г. между същите страни е сключен нов договор за още 5 години за изпълнение на: събиране и транспортиране на отпадъци, доставка, експлоатация, поддръжка и подмяна на контейнери за отпадъци и улични кошчета, почистване и поддържане на чистота на места за обществено ползване на територията на гр. Сливен, почистване на сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване на територията на гр. Сливен, почистване на замърсени с отпадъци терени в землището на гр. Сливен.
Оспорващото дружество е подало за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ за освобождаване от таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, поради това, че през цялата година имотите няма да се ползват, както следва : за 2016 г.: с вх. № 814, 815 и 816 от 27.11.2015 г.; за2017 г.: с вх. № 10473, 10474, 10475 от23.11.2016 г.; за 2018 г.: с вх. № 1498/21.12.17 г., № 1716/29.12.17 и № 1703/29.12.17 г.; за 2019 г.; с вх. № 0613, 0614 и 0615 от 21.11.2018 г. / л. 302-314/.
Решение № НОМ 90 от 26.08.2021 г. е връчено на оспорващото дружество на 01.09.2021 г. по пощата, за което по делото е приложена обратна разписка. Жалбата срещу него е подадена чрез административния орган на 13.09.2021 г. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.
По делото са представени и приети като доказателство протоколи и фактури за извършване на дейностите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, почистване от сняг и лед на улици, тротоари и други места за обществено ползване за Община Сливен по сключените договори от 17.07.2015 г. и 17.07.2020 г. между Община Сливен като възложител и ДЗЗД „Грийн Партнърс - БКС".
По делото е разпитан свидетелят С. С. – г. е. към о. „Е.“ при Община Сливен, според който на територията, където се намират имоти на дружеството – „Промишлена зона“ – запад има контейнери за смет и този район се обслужва ежеседмично.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Р.Т. - Ч. със с. – с. и к., чието заключение съдът възприема като компетентно и безпристрастно, тъй като е обосновано и мотивирано, и кореспондира със събраните по делото писмени доказателства.
Съгласно заключението на вещото лице: ТБО върху процесните имоти е определена върху декларираната отчетна стойност, в съответствие с определените от Наредбата размери за съответните услуги през годините: за 2016 г. – 0,6 промила в общ размер на 1258.74 лева; за 2017 г. - 0,6 промила в общ размер на 1258.74 лева; за 2018 г. - 0,9 промила в общ размер на 1888.11 лева; за 2019 г. - 0,9 промила в общ размер на 1888.11 лева и за 2020 г. – 2 промила в общ размер на 4195.80 лева. Общо определения размер на ТБО за периода 2016 – 2020 е в общ размер на 10 489, 50 лева, като вещото лице посочва, че длъжностното лице е съобразило подадените от дружеството декларации през годините 2016, 2017, 2018 и 2019 г. за частично освобождаване от ТБО. Вещото лице е дало вариант на определяне на ТБО за 2020 г. в случай, че през тази година не е извършвана услугата сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намират процесните имоти - ТБО следва да е за 2020 г. – 2 517,48 и в общ размер за периода 2016 – 2020 – 8 811, 18 лева. Относно размера на лихвата вещото лице е изчислило, че размерът на лихвата върху описаните в оспореният акт главници за ТБО е обща в размер на 2370,15 лв. При втория вариант на лихва върху изчислената ТБО за 2020 г. - вещото лице е изчислило общо лихва за целия период – 2 225, 87 лева.
Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес. Жалбата е подадена и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, тъй като предмет на оспорване е АУЗ, който е потвърден при обжалването му по административен ред от Директора на Дирекция "МДТ" при Община Сливен, упражняващ правомощията на териториален директор на НАП, съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във връзка с чл. 107, ал. 4 от ДОПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗ е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината и следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл. 4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ.
Спазена е установената от закона форма – актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. Административният акт съдържа изискуемите реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Актът е издаден при условията на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с подадени декларации по чл. 14 от ЗМДТ от дружеството. Задължението за ТБО за притежаваните от оспорващото дружество имоти е посочено по години, в общ размер и е разбито на главница и лихва.
Актът е издаден и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Органът по приходите е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е издал законосъобразен и обоснован АУЗ.
С процесния акт са определени задължения за ТБО за имоти: поземлен имот № 67338.107.82 с площ от 43642 кв.м., поземлен имот № 67338.107.81 с площ от 35603 кв.м. и поземлен имот № 67338.107.83 и с площ 804 кв.м, находящи се в гр. Сливен, местността „Чобанка“ – Промишлена зона – запад, собственост на жалбоподателя и съставляващи земя, като за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. е за услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и поддържане на депо, а за 2020 г. е за услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Установява се и от заключението на вещото лице, че размера на задълженията за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. за ТБО е определен правилно, съгласно действащите за съответните години нормативи и подадените декларации от оспорващото дружество, по декларираната отчетна стойност на придобитите имоти, в общ размер на 10 489, 50 лева. Размера на лихвата определен от административния орган е в общ размер на 2 372, 20 лева, като вещото лице е изчислило в размер на 2 370, 15 лева. В съдебно заседание уточнява, че минималната разлика в изчислението на лихвата се дължи на изполването на различните софтуерни продукти.
На основание чл. 62 от ЗМДТ /в относимата за процесните периоди редакция/, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, като размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.
За 2016, 2017, 2018 и 2019 г. жалбоподателят е освободен от такса за услугите "сметосъбиране и сметоизвозване", съгласно подадените от него декларации по чл. 71, т. 1 от ЗМДТ.
Относно ТБО за услугата "обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения" за периода 2016-2020 г., дължимостта й е обусловена от поддържането на депо за битови отпадъци, тъй като съгласно чл. 71, т. 3 от ЗМДТ /в относимата за процесния период редакция/, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В разглеждания случай по делото е установено, че Община Сливен експлоатира и поддържа депо за битови отпадъци, поради което за процесните имоти и период се дължи ТБО за посочената услуга.
Относно услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за периода 2016-2020 г., по делото е установено, че процесните имоти се намират в границите на гр. Сливен, Промишлена зона - запад, за което населено място Общината предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата е била реално извършвана по отношение на обществените територии в населеното място на гр. Сливен. С оглед установените по делото факти и при съобразяване с разпоредбата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ /в относимата за процесните периоди редакция/, за процесните имоти се дължи ТБО за услугата "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" за процесните периоди.
По отношение на услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" за 2020 г., по делото е установено, че процесните имоти се намират в границите на гр. Сливен, за което населено място Общината предоставя тази услуга, както и е установено, че през процесния период услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" е била реално извършвана по отношение на землището и населеното място на гр. Сливен, включително и в района на Промишлена зона - запад, в който се намират процесните имоти. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, от които се установява, че на територията, където се намират имоти на дружеството – „Промишлена зона“ – запад има контейнери за смет и този район се обслужва ежеседмично. С оглед на установените по делото факти и при съобразяване с разпоредбата на чл. 71, т. 1, пр. 1 от ЗМДТ / в относимата за процесния период редакция/, за процесните имоти се дължи ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване".
В чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ е предвидено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район се определят със заповед на Кмета на общината. От представените по делото заповеди, издадени от Кмета на Община Сливен на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, е видно, че Общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място на гр. Сливен, Промишлена зона – запад и юг, селищни образувания и вилни зони, курортни местности и места за отдих и населени места. Съгласно показанията на свидетеля С., през 2020 г. в гр. Сливен, в това число и в района, в който се намират процесните имоти, реално са се предоставяли услугите сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.
Установените с оспорения акт задължения за ТБО са установени законосъобразно по основание и размер върху правилно определена облагаема стойност. Съобразено със закона е и задължението в частта за законната лихва, дължима на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 9б и чл. 4, ал. 2 от ЗМДТ, и чл. 1, ал. 1 от ЗЛДТДПДВ, и във връзка с чл. 17, ал. 1 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Сливен, която разпоредба определя срока за плащане на процесната такса. От заключението на вещото лице, неоспорено от страните, е установен идентичен размер на задължението за ТБО за процесните периоди и имоти – 10 489,50 лева; идентичен е и изчисленият от вещото лице размер на законната лихва върху ТБО, определена към датата на издаване на акта – 2 372,20 лева.
По изложените съображения, оспореният акт, с който са установени задължения за ТБО /главница и лихва/, е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
При този изхода на делото, с оглед своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Община Сливен възнаграждение в размер минималното възнаграждение за един адвокат, при материален интерес от 12 861,70 лв., което възлиза на 916 лева, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и депозит за вещо лице в размер на 300 лева или общо за сумата от 1216 лева.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предл.
последно от ДОПК, Административен съд -
Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Кала Естейт” ООД в несъстоятелност, ЕИК ………….., със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 61, пр. от К.П.И. – С. против Акт за установяване на задължение по декларация № АУ0000869-1 от 07.07.2021 г. издаден от П. В. З. на дл. и. в Дирекция МДТ, в частта, с която по отношение на „Кала Естейт” ООД в несъстоятелност, ЕИК …………. са установени задължения за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020 г. такса битови отпадъци в размер на 10 489,50 лева главница и 2 372,20 лева лихви.
ОСЪЖДА „Кала Естейт” ООД в несъстоятелност, ЕИК …………., със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Екзарх Йосиф“ № 61, пр. от К.П.И. – С., да заплати на Община Сливен сумата от 1216 лв. (хиляда двеста и шестнадесет лева) разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: