РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 439
гр.
Пловдив 01 март 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд., ІХ състав в публично заседание на първи декември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като
разгледа докладваното от председателя
административно дело № 2634 по
описа за 2019 год. на
Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл.
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалба на „Монесто“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция: ***, ул.“Тракия“ №
12, представлявано от управителя Н.В.С., срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001618006725-091-001/27.05.2019
г., издаден от Г.П.Й.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите -ръководител на ревизията при ТД на НАП
гр. Пловдив, потвърден с решение № 461/07.08.2019 г.
на директора на дирекция „ОДОП – Пловдив“, с който акт на жалбоподателя допълнително
са установени задължения по ЗДДС в размер на 10 935,55 лв. главница и 2 049,09
лв. лихви и допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2016
г. в размер на 361,97 лв. и лихви 79,14 лв. и за 2017 г. в размер на 817,72 лв.
и лихви 95,41 лв.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на РА. Твърди се, че изводите на приходната администрация не са
съответни на материалния закон, както и че при издаване на РА са допуснати
съществени процесуални нарушения.Посочва, че при извършената ревизия органите
по приходите са установили, че при извършваните продажби дружеството издава
касови бележки от ЕКАФП, което разполага с дистанционна връзка с НАП, че
продажбите са осчетоводявани месечно на база генерираните отчети на фискалната
памет на ЕКАФП, съставян е ПКО за съответния месец, както и мемориален ордер/
счетоводна справка за взетата счетоводна операция по изписването на вложените
материали в производството, придружена с протокол за изписаните хранителни
продукти, а в края на годината е съставян обобщен такъв. Изтъква, че въпреки
наличието на редовно водено счетоводство от страна на дружеството, ревизиращите
органи са преминали към облагане по реда на чл.122 ДОПК. Посочва, че
по-големите наличности на хранителни стоки в края на годината се дължали на
това, че зимните месеци цените се повишавали, което налагало закупуването им
по-рано и да се съхраняват за реализация на по-късен етап, за което също имало
доказателства. В тази връзка твърди, че не е доказано от страна на приходната
администрация спазването на законовото изискване за наличието на основание за
преминаване към облагане по особения ред, което е в тяхна тежест. Неотчетените
приходи не следва да се презюмират, а следва да са безспорно установени. Според
жалбоподателя в тежест на органите по приходите е да установят както, че лицето
е извършило облагаеми доставки, които не е отчело, така и за целите на
облагането по ЗКПО и наличието на неотчетен приход от продажби. Счита, че в
случая ревизираното лице е водело аналитично и количествено материалните си
сметки, както и че изписването на стоките се извършва количествено и стойностно
само по фактури за покупки. Количествената аналитична отчетност му позволява да
се отчита изписването на стоките по средно-претеглена цена, което лицето е
декларирало в справка за оповестяване на счетоводната си политика за 2016 г. и
за 2017 г. Поради това неправилно приходната администрация е приела, че за
установяване на неотчетените приходи от продажби следва да бъде съобразен с
процента надценка, по който се изписват продажбите, тъй като установяване на
процента на надбавка може установяване на действителния размер на приходите от
продажби, спрямо отметната стойност на продадените стоки. Оспорва изводите на
приходната администрация, че лицето е достигнало облагаемия оборот по ЗДДС и следва
да се регистрира по ЗДДС. Претендира се отмяна на оспорения ревизионен акт. В
с.з. процесуалният представител на жалбоподателя адв. З., поддържа жалбата и претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрк. П., излага становище за неоснователност на
жалбата, като моли съда да я отхвърли. Поддържа, че оспореният административен
акт е законосъобразен и правилен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Развива подробни съображения в писмена защита.
Административен
съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с
разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за
установено следното:
Ревизионният
акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така
постановеният от директора на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението”
– гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
преклузивен срок – на 27.08.2019 г., а решението е връчено на 13.08.2019 г. по пощата
с обратна разписка /л.21 по делото/, налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
Ревизията
на дружеството започнала съгласно заповед за възлагане на ревизия № Р-16001618006725-020-001/06.11.2018
г., издадена от Г.П.Й.– началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив. Съгласно
заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен до три месеца,
считано от връчването на заповедта. Съобразно цитираната заповед ревизията
обхваща по задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016г. –
31.12.2017г., както и за задължения по ЗДДС за периода от 29.12.2016г. до 31.12.2017г.
Заповедта е изменена със заповед № Р-16001618006725-020-002/ 18.02.2019 г. и
заповед № Р-16001618006725-020-003/ 18.03.2019 г., с която е определен срок на
ревизията до 16.04.2019 г.
В
срок е издаден ревизионен доклад № Р-16001618006725-092-001
от 30.04.2019 г., въз основа на констатациите в който, е издаден обжалваният РА
№ Р-16001618006725-091-001 от 27.05.2019 г.
Всички
цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени органи по приходите, видно
от приложената по делото заповед № РД-09-1230/11.07.2017г. и приложение № 1 към
нея и Заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., издадени на основание чл. 11, ал. 1,
т. 1 от ЗНАП на директора на ТД на НАП Пловдив.
Ревизионният акт е обжалван изцяло по административен
ред с възражения против констатациите в РА, повторени при съдебното оспорване.
Настоящият съдебен състав намира за установено следното
от фактическа страна:
По делото се установява, че през ревизирания
период дружеството произвеждало закуски и продава безалкохолни напитки, боза,
айрян и други стоки в два наети обекта в *** – баничарници, едната от които
работи до 25.11.2016 г., а втората - през 2016 г. и през 2017 г., в които
дружеството имало регистрирани два ЕКАФП.
На ревизираното дружество били връчени три
искания за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с
които са изискани всички първични счетоводни документи за покупки и продажби,
счетоводни регистри, касови и банкови документи, себестойност на произведената
продукция, вложени през ревизирания период основни суровини и материали,
калкулации на произведените видове изделия, протоколи от извършени
инвентаризации на материалните запаси и други документи за ревизираните данъчни
периоди. В отговор от управителя на „Монесто" ЕООД били представени
обяснения, декларация за вида на дейността на фирмата, счетоводни справки,
регистри, фактури, банкови документи, протоколи, касови книги и други документи,
както и аналитичен регистър на сметка 302 -материали за 2016 г. и за 2017 г. и
справки за наличните към 31.12.2016 г. и към 31.12.2017 г. материални запаси по
количество и стойност. В обясненията било посочено, че останалите документи по
искането ще бъдат представени допълнително. Изискани били и обяснения за
причините за натрупването на големи количества налични материали и стоки -
колбаси, олио, брашно и др., както и данни за надценката, с която се работи при
производство на закуски и търговия със стоки. В отговор от дружеството били
представени обяснения, че се поддържал голям запас от материали и стоки, тъй
като същите имали дълъг срок на годност, а цените им постепенно нараствали. Посочено
било, че част от закупените стоки с фактури са били за лично потребление,
поради което същите не били заведени в счетоводните регистри на дружеството.
Посочено било, че надценката, с която се работи при производство на закуски била
30-35 %, а при търговия със стоки - 15-25%.
След като бил извършен анализ на подадените
декларации и годишни отчети и на представените документи, справки, обяснения
било констатирано, че „Монесто" ЕООД отчита по счетоводни данни към 31.12.
на съответните ревизирани данъчни периоди големи наличности от материални
запаси - материали и стоки.
С протокол № 1461523/14.02.2019 г. на
ревизираното дружество била извършена инвентаризация на наличните материални
запаси, при която не са установени никакви налични количества материали и
стоки, независимо от обстоятелството, че към 31.12.2018 г. по счетоводни данни
в подадения от „Монесто" ЕООД отчет и представени справки при ревизията са
посочени налични количества материали и стоки общо в размер на 17 766,07 лв.
Освен това било установено, че за периода от 01.01.2019 г. до датата на
извършената инвентаризация 14.02.2019 г. дружеството не е отчело никакви
продажби на произведени от тях изделия и продажби на стоки. Предвид изложено
органите по приходите приели, че посочените данни за налични материални запаси
в подадените от дружеството отчети към 31.12. на съответната година не
отговарят на действителните такива. Установено било, че в дружеството не е
заведена аналитична отчетност за отразяване движението на стоковите и материалните запаси през ревизираните данъчни
периоди.
Прието е, че представените от „Монесто"
ЕООД счетоводни регистри отразяват закупуването на материалните запаси, но не и
тяхното изписване, определено въз основа на реализираната продукция и на
продадените стоки. Не са представени калкулации за съответните видове изделия,
произведени от дружеството, данни за продадените и изписани стоки, себестойност
на произведената продукция и други.
Въз основа на извършените констатации и
представени доказателства, от страна на приходната администрация е направен извод,
че за ревизирания период от дружеството не са представени изисканите документи,
касаещи изписването на материалните запаси - материали и стоки, поради което воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане. Освен това било прието, че „Монесто"
ЕООД не е отчело в пълен размер приходите от продажби на произведени и
реализирани закуски и приходите от продажби на стоки, поради което е направен
извод, че в случая са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от ДОПК, а именно налице са данни за укрити приходи или доходи и липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред.
Предвид посоченото било пристъпено към
извършване на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като на ревизираното лице било
връчено уведомление по чл. 124, ал. 1, в което било посочено, че данъчната
основа ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След анализ на сочените
в чл. 122, ал. 2 от ДОПК точки, относими в конкретния случай, органът по
приходите определил основата за облагане с корпоративен данък по ЗКПО и по
ЗДДС.
I. При ревизията на дружеството по ЗКПО органите
по приходите са установили допълнително корпоративен данък по ЗКПО за
ревизираните данъчни периоди общо в размер на 1 179,72 лв. и лихви просрочие
общо за 174,55 лв.
След установеното, че воденото от
„Монесто" ЕООД счетоводство не дава възможност за установяване на основата
за данъчно облагане, е прието още, че от дружеството не са декларирани част от
приходите от продажби на произведени от дружеството закуски и други стоки, в
резултат на което не е начислен прекият данък за тяхната реализация. Според
приходните органи произведените и продадени от ревизираното дружество изделия
са реализирани на вътрешния пазар, а част от получените приходи не са отчетени
като такива, а са укрити.
Според приходните органи при ревизията от дружеството
не са били представени изисканите документи, касаещи изписването на
материалните запаси - материали и стоки, т.е. част от счетоводните регистри,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват. Освен това
ревизираното дружество не отчело в регистрите си приходи от продажби на закуски
и стоки по години: за 2016 г. в размер на 14 310,22 лв. и за 2017 г. в размер
на 32 032,41 лв.
Ревизиращият екип е определил неотчетени
разходи за материали, вложени в производството на закуски и отчетна стойност на
продадените стоки въз основа на събраните при ревизията данни и справки. По
години са определени неотчетени разходи от ревизираното дружество, както
следва: за 2016 г. са определени разходи общо в размер на 10 690,53 лв. и за
2017 г. са определени разходи общо в размер на 23 854,87 лв.
При определяне на основата за
облагане с корпоративен данък по
ЗКПО, ревизиращите, след анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК ,
са определили за 2016 г. счетоводна печалба в размер на 4 192,79 лв. и дължим
корпоративен данък по ЗКПО за 2016 г. от 419,28 лв. При деклариран с ГДД по чл.
92 от ЗКПО и внесен корпоративен данък 57,31 лв., допълнително начисленият корпоративен данък за 2016г. е в размер на
361,97 лв. За 2017 г. е определена счетоводна печалба от 8 757,54 лв. и дължим
корпоративен данък по ЗКПО за 2017 г.
в размер на 875,75 лв. При деклариран с ГДД по чл. 92 от ЗКПО и внесен
корпоративен данък 58,00 лв., допълнително начисленият корпоративен данък за
2017 г. е в размер на 817,75 лв.
Извършена е и ревизия по ЗДДС за периода
29.12.2016 г. до 31.12.2017 г. Установено е, че дружеството не е регистрирано
по ЗДДС лице.
Установено, че през ревизираните периоди от
дружеството са извършвани покупки на стоки/материали, свързани с основната му
дейност. Закупувани са: стоки - безалкохолни
напитки, айрян, боза и др.; материали - брашно, мая, сол, олио, кашкавал,
сирене, захар, какао, месни продукти, колбаси, маргарин, мармалад, стафиди,
сусам, локум, майонеза, кетчуп, подсладители, аромати, опаковъчни материали и
др.; услуги - ел. енергия, противопожарни услуги, текуща поддръжка, телефонни
услуги, наеми, счетоводни услуги и др.
Установено било, съгласно представени
оборотни ведомости и справки, че дружеството има следните наличности от
непродадени стоки и налични материали /суровини/ за производство по доставни
цени, както следва:
- към
31.12.2016 г. налични стоки и материали на обща стойност 10690,53 лв. В същото
време през цялата 2016 г. са изписани като продадени стоки и вложени в
производството материали на обща стойност 9 737,28 лв., т.е. изписаните през
цялата година стоки и материали са на по-малка стойност от наличните такива към
31.12.2016 г.
- към
31.12.2017 г. налични стоки и материали на обща стойност 23854,87 лв. В същото
време през цялата 2017 г. са изписани като продадени стоки и вложени в
производството материали на обща стойност 3 359,31лв., т.е. изписаните през
цялата година стоки и материали са на много по-малка стойност от наличните
такива към 31.12.2017 г.
- към
31.12.2018 г. налични стоки и материали на обща стойност 17766,07 лв.
От ревизиращия екип на 14.02.2019 г. е
извършена инвентаризация на наличните стоки и материали собственост на „Монесто"
ЕООД, за което бил съставен протокол № 1461523 от 14.02.2019 г. Не са били
установени налични стоки и материали, както и помещение, в което да се
съхраняват такива.
Макар дейността на ревизираното лице да е
производство на закуски от същото не са представени, въпреки че са изискани: калкулации
за съответните видове изделия, които произвежда дружеството; вътрешно-фирмени
стандарти за производство на съответната продукция /рандеман и др. фири/; себестойност
на произведената продукция /по видове артикули/; протоколи за брак на
стоково-материални запаси за периода на ревизията; сравнителни ведомости от
извършени инвентаризации на активи за периода на ревизията; подробен аналитичен
регистър по видове произведени артикули към счетоводна сметка 303 - Готова
продукция за периода на ревизията.
Посочено било от ревизиращите, че изисканите
документи и счетоводни регистри при едно редовно водено счетоводство са
необходими, при положение, че произведената готова продукция е водена на
аналитично ниво за всеки един отделен продукт, за да може, въз основа на принципа
за съпоставимост на приходите с разходите, вложените количества материали в
производството да бъдат изписани и стойностите им отнесени в разходите на
дружеството през всяка от ревизираните години. Освен това през ревизираните
периоди от „Монесто" ЕООД не е водена счетоводната сметка 303 - Готова
продукция, нито на синтетично, нито на аналитично ниво.
Представен бил „Аналитичен регистър към
сметка 302 - Материали" който обаче не бил воден по видове артикули. В
действителност представения регистър по същество бил хронологичен регистър -
опис на фактурите за закупени хранителни стоки от доставчиците на
„Монесто" ЕООД, в който опис съответната фактура за доставка е записана
само с нейната обща стойност, независимо от разнородните видове и количества на
доставените стоки. Не били представени никакви документи и доказателства, какви
точно закуски се произвеждат в „Монесто" ЕООД през ревизираните периоди
-2016 г. и 2017 г., не били представени и изисканите калкулации за съответните видове
изделия, които произвежда дружеството, от които да бъде ясно какви точно
материали със съответното им количество се влагат в производството на всеки
един отделен произведен продукт. Последното било необходимо, тъй като при едно
редовно заведено счетоводство произведената готова продукция се води на
аналитично ниво за всеки един продукт, за да може вложените материали в
производството да бъдат изписани и стойностите им отнесени в разходите на
дружеството през всяка от ревизираните години.
Дружеството е представило единствено отделни
справки за всеки месец, видно от които продадените стоки и вложените материали
са изписани като общо количество и стойност.
Въз основа на тези обстоятелства, приходната
администрация е направила извод, че в случая е налице обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 4 от ДОПК.
Направен и извод, че въпреки посочените
големи наличности от стоки и материали за производството, поддържани редовно от
дружеството, същото продължава регулярно да закупува стоки и материали.
Изготвена е в тази връзка справка за намерените покупки за „Монесто" ЕООД,
отразени в дневниците за продажби на доставчици на дружеството, регистрирани по
ЗДДС лица, за периода от 2016 г. до 2019 г., от която ставало ясно, че ревизираното лице действително извършва
регулярни покупки на стоки и материали за дейността си през всеки месец от
годината на приблизително едни и същи стойности, а не само в края на годината
или през зимните месеци, така както било посочено с даденото обяснение от
ревизираното лице.
Като е взел предвид събраните данни, че
счетоводната отчетност на „Монесто" ЕООД не дава реална представа за
произведената готова продукция по видове артикули в количествено и стойностно
отношение, липсата на калкулации за всяко едно изделие и утвърдени норми за
производството, ревизиращите са приели, че големите наличности от стоки и
материали в края на всяка една от ревизираните години не съответстват на
реалното фактическо положение, но тези наличности многократно превишават обема
на изписаните стоки и вложените материали за всяка една от годините. Поради
това било прието, че посочените като налични към края на всяка една от
ревизираните години стоки и материали -суровини за производството на закуски са
реализирани на вътрешния пазар като стоки в непроменен вид и като произведена
готова продукция, като за тяхната продажба не е издаден документ, а получените
приходи не са отчетени като такива, а са укрити. Последното от своя страна представлявало
обстоятелство по чл. 122, ал. 1,т. 2 от ДОПК.
За определяне на размера на неотчетените
приходи е взет предвид средния размер на надценката, ползвана от „Монесто"
ЕООД, посочена от самото ревизирано лице в своя отговор с вх. № 4738 от
27.02.2019 г., а именно:
- при
производството на закуски - около 30 - 35 %
- при
търговията със стоки - от 15 до 25%
Ревизиращите са приложили декларираните
средни проценти на надценката, с която дружеството извършва продажбите на стоки
и готова продукция, като са изготвени справки в табличен вид, съгласно които се
установява, че от ревизираното лице не са отчетени следните приходи от
реализация на стоки и готова продукция през 2016 г. в размер на 14 310,22
лв.и през 2017 г. в размер на 32 032,41
лв.
От обясненията на дружеството, че закупените количествата
стоки и материали са продавани регулярно през течение на цялата календарната
година - 2016 г. и 2017 г., а отчетният период по ЗДДС е календарния месец, установените
неотчетени приходи за 2016 г. и 2017 г. са разпределени пропорционално към
всеки отчетен период (месец) съобразно отчетените обороти (приходи) от ЕКАФП в
табличен вид в РД. Така изготвените данни са послужили на органа по приходите
за определяне на облагаемия оборот на жалбоподателя във връзка със задължението
за регистрация по ЗДДС, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Така въз основа на
събраните данни е установено, че ревизираното лице към 30.11.2016 г. е
достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС - 50 221,38 лв., поради
което до 14.12.2016 г. дружеството е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС, което в случая не е направено от него и да бъде
регистрирано по ЗДДС лице, считано от 28.12.2016 г.
Установено е още, че към 31.12.2017 г.
/срокът на ревизията/ общият оборот на лицето не спада под 50 000 лв., поради
което не е отпаднало основанието за задължителна регистрация по ЗДДС. Прието е,
че всички установени от органите по приходите недекларирани приходи от
дейността на лицето за периода от 29.12.2016 г. до 31.12.2017 г. подлежат на
облагане с ДДС за всеки данъчен период.
Предвид установеното за регистрация на ревизираното
лице, възникнало към 30.11.2016 г., то е прието, че през ревизирания период от
29.12.2016 г. до 31.12.2017 г. от ревизираното лице е реализиран облагаем
оборот от продажби на стоки и продукция на клиенти, български лица, общо в
размер на 65 613,32 лв., Предвид посоченото на основание чл. 102, ал. 3, т. 1
от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е прието, че дружеството дължи ДДС общо в
размер на 10 935,55 лв., определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС /включен в
цената/, като задължение за периодите от 29.12.2016 г. до 31.12.2017 г., ведно
с прилежащите лихви от 2 049,09 лв.
В хода на настоящото производство се
изслушаха съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Първата е извършила оглед на обектите, за които
се отнасят процесиите стоки, за което е изготвен и снимков материал. Вещото
лице е посочила наличните количества процесни стоки към края на всяка от
годините, като се е запознала с помещенията на жалбоподателя, където са
складирани стоки по негови данни.
При извършените огледи на място в трите
обекта, експертизата е измерила освен помещенията в план и тяхната височина и
опаковките на стоките, в които се съхраняват те, като е взела предвид видовете
стоки, описани в ревизионния доклад. В експертизата в табличен вид са дадени процесиите
количества стоки по години, размерите на опаковките, в които те се закупуват от
жалбоподателя и необходимия обем в складовата площ, в който тези стоки могат да
бъдат побрани за съхранение. Посочва, че част от стоките изискват задължително
съхранение в хладилници – напр. яйца и
колбаси, а други могат да бъдат съхранявани извън хладилници - брашно, сол,
олио и др. Посочва, че наличните в момента на огледа хладилници в трите обекта,
по информация на жалбоподателя, не съвпадала напълно с тези, намирали се в
обектите в предходните години - 2016г, 2017г. и 2018г., като в този случай
експертизата е направила този извод по подадената от жалбоподателя информация.
Посочва, че през 2016г. жалбоподателят е
ползвал и трите обекта и практически е разполагал с общ обем за складиране на
продукти извън хладилник 77 куб.м. За стоките, налични към края на 2016г. са
били необходими 8,654 куб.м., от които 6,764 куб.м. извън хладилник. Вещото
лице е направило извод, че жалбоподателят е разполагал с необходимия обем складови
площи за съхраняване на описаните стоки в ревизионния доклад към този период.
За 2017г. посочва, че жалбоподателят е
ползвал два от обектите и практически е разполагал с общ обем за складиране на
продукти извън хладилник 37 куб.м. За стоките, налични към края на 2017г. са
били необходими 19,705 куб.м., от които 14,075 куб.м. извън хладилник. Направен
е извод, че е разполагал с необходимия обем складови площи за съхраняване на
описаните в ревизионния доклад към този период.
За 2018г. жалбоподателят е ползвал само един
от обектите и практически е разполагал с общ обем за складиране на продукти
извън хладилник 21 куб.м. За стоките, налични към края на 2018г. са били
необходими 19,171 куб.м., като няма стоки за задължително съхранение в
хладилник. Направен е извод, че същият е разполагал с необходимия обем складови
площи за съхраняване на описаните в ревизионния доклад към този период.
В табличен вид вещото лице долната е изложило
основните данни: необходимият обем за съхранение в склад на процесии стоки по години
така, както са описани с количествата си в ревизионния доклад и изчислените от
експертизата обеми на разполагаеми помещения от жалбоподателя.
Експертизата е оспорена от процесуалния
представител на ответника като неотносима към предмета на процесния спор.
Изготвената съдебно-счетоводна експертиза не установява
отклонения от изискванията на Закона за счетоводството и НСФОМСП в заведената
счетоводна отчетност на дружеството, поради което вещото лице прави извод, че
счетоводството на дружеството е водено редовно в ревизирания период 01.01.2016
г. - 31.12.2017 г. Според експертизата е можело да бъде заведена сметка 303
Готова продукция, но липсата на тази сметка не нарушава основните принципи,
заложени в счетоводните стандарти. Предвид минималните наличности или липсата
на такива към края на съответен отчетен период, няма задължително изискване
такава сметка да бъде водена, след като има данни за стойността на продадената
готова продукция, които да се ползват при изчислението на финансовите резултати
на дружеството.
Вещото лице посочва още, че в дружеството е
заведена като материална сметка 302/1 Основни материали, която се води
аналитично и количествено. Изписването на материалите е извършвано по видове
материали с количества и отчетни стойности. Установява се средно-претеглена
цена на материалите, което експертизата подробно е описала в
констативно-съобразителната част на заключението. Сметка 303 Готова продукция
не е заведена в сметкоплана на дружеството през проверяваните периоди.
Според експерта стопанските операции са
проследими, съответно СМЗ на дружеството, съобразно датата на тяхното
придобиване и тяхното изписване като материали, респективно тяхната последваща
продажба без преработка, като стоки на други контрагенти в периода 01.01.2016
г. - 27.05.2019 г.
Според експерта и предвид констатациите в
настоящата експертиза, данъчния резултат на дружеството по ЗКПО за ревизираните
данъчни периоди - 2016 г. и 2017 г. следва да бъде декларираният от
жалбоподателя финансов резултат. Според вещото лице в случай, че не се извършва
преобразуване на приходите на дружеството по реда на чл.122 от ДОПК, то
облагаемите обороти по ЗДДС по месеци за ревизирания период са под задължителният
праг за регистрация по ЗДДС.
От страна на жалбоподателят се представиха: договор
за наем на недвижим имот от 01.07.2017 г. за наем на магазин между С.И.И.и
„Монесто“ ЕООД за наем на магазин и договор за доброволна делба на недвижим
имот от 1997 г., както и документи, по които е работило вещото лице по ССЕ – правки по документи, извлечения от
см.3021, оборотни ведомости и две фактури, описани л.449 по делото.
По делото бяха допуснати до разпит по искане
на жалбоподателя шестима свидетели.
От св. показания на свидетелката Р.Н. се
установява, че работила като продавач-консултант само две седмици и се отказала,
защото не й понасяла миризмата. Не може да каже какъв е бил производствения цикъл.
Свидетелят М.К. посочва, че в „Монесто“ ЕООД
работел през 2017 г. за две седмици. Бил на двучасов работен ден - от 6 до 8
часа сутринта. Обектът бил баничарница, а той работел като продавач-консултант
на трудов договор. Влизал и отзад да помага. Посочва, че имало плотове за
банички, кръгло нещо, в което се месело брашно. Не бил запознат с процеса. Посочва,
че обектът се намирал до магазин Т-Маркет в ***. Не може да каже дали имало помещение
със стока, мисли, че са я доставяли. Помни, че му споменавали и за други
помещения, но той бил само продавач и не бил запознат.
Св. А.Г. работил в „Монесто“ ЕООД като
разнасял закуски по обектите. Работел три години, като започнал през 2014 г., а
напуснал през септември месец 2017 г. Твърди, че ги разнасял с личната си кола.
Носел ги на другия обект. През деня работел от 4,00 часа до 9,30 часа сутринта.
Обектът бил до Т-Маркет, вляво. Имало
вход отзад. Свидетелят вземал закуските, товарел ги и ги разнасял. Също така
зареждал и хладилниците, допълвал ги. Във всички обекти имало хладилници. Свидетелят
ходел да купува стока с личния си автомобил, а собственикът муплащал бензина.
Имало колбаси, сирена, които трябвали за закуските. Баничарниците били две, в
други обекти не бил влизал. Посочва, че в склада имало брашно, сирена. Държали
ги в склада, в другия обект. Там не се правели закуски. В единия обект се
правели само банички, а в другия обект се правели всички закуски. Там също имало
помещение за съхранение с хладилници, фризери.
Свидетелката В.П. посочва, че в „Монесто“
ЕООД работела като майстор на закуски, баничар. През август-септември 2017 г.
започнала до 2018 г. май-юни, но не си спомня точно. Обектът, в който работела
се намирал до Т-Маркет, имало и обект към кв. Братя Пашови в ***. Правела
закуски и банички, а материали вземали от помещението, което било склад -
отделно брашно, отделно хладилни витрини, както е изискването на ХЕИ с млечни
продукти, зеленчуци. Складът бил зареден, имало материали за няколко дни,
каквото намалеело, носело се допълнително. Спомня си, че винаги имало материали
и са се застъпвали. Шофьорът се занимавал с това, но когато работниците
установяли, че някой продукт намалее, пишели бележка или се обаждали и шофьорът
ги носел.
Свидетелката Е.П. работела в „Монесто“ ЕООД
приблизително две – три години, не помни точно. От 3-4 години вече работела на
ново място. В „Монесто“ ЕООД работела като продавач-консултант, продавала
закуски. Следели касата да е точна. Била на обекта до Т-Маркет. Закуските се
произвеждали на място. В производството сутрин виждала една жена. Закуските се
работели през нощта, но не може да кажа колко души били. Свидетелката идвала
към пет часа сутринта, понякога не виждала жената. Материалите понякога доставял
шофьорът на фирмата, а понякога доставчици. Имало място, където се съхраняват
материалите. Чувала, че има още един склад, обект, в който се съхранявали
нещата, но не знаела къде е. На обекта, където работела, в едно помещение имало
брашно на палети, олио. Имало и хладилници, в които се съхранявали колбаси,
сирена, млека. Св. П. чувала от колеги, че има склад, шофьорът също казвал.
Свидетелката Г.Р. посочва, че работела в „Монесто"
ЕООД около 4-5 г. от 2012 г., била баничарка – правела банички и закуски.
Ходела на работа от 5-5,30 часа и правела
банички. Тръгвала си около 12-12,30 часа. Била сама в обекта до Т-Маркета.
Правела и закуски, не само банички. Твърди, че материалите, с които приготвяла
закуските, ги носел шофьорът. Посочва, че ги носел от някакъв друг цех, някакъв
склад, другото място. Спомня си, че никога не били оставали без материали.
Винаги си имали, често им карали материали, според ползването, за да не им
изтичала годността. Твърди, че шофьорът не е ходил да пазарува, не била чувала.
Твърди, че познава св. Е.. Тя била на работа, когато св.Р. постъпила. Не си
спомня кога св. Е. е напуснала. Твърди, че склад на дружеството не била
виждала, само чувала от шофьора. Не знае дали това не са складовете, от които
пазарува. Св. чувала, че шофьорът зарежда стоки от склада.
От събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съдът кредитира изготвените съдебни
експертизи.
Вещото лице С. подробно в съдебно-счетоводната
експертиза обяснява защо счита счетоводството на дружеството за редовно водено.
Посочва, че основната дейност на дружеството е производство на тестени изделия
и „Монесто“ ЕООД отчита в ГФО основно приходи от продажба на готова продукция.
При така заведената счетоводна отчетност, а именно отразяване на приходите от
продажба на тестени изделия като приходи от продажба на готова продукция съвсем
логично е, на пръв поглед, да има заведена съответна счетоводна сметка Готова
продукция. Това е така, тъй като срещу приходите от продукция се отписва
себестойността на продадената /а не на заприходената/ продукция и по този начин
се установява печалбата на дружеството от тази дейност. Посочва, че в
счетоводството на „Монесто“ ЕООД са заведени на аналитично и синтетично ниво
материалите, от които се произвежда готовата продукция, но не е заведена самата
сметка Готова продукция. От своя страна липсата на сметка 303 Продукция не е
сериозен проблем, тъй като дружеството продава закуските си ден за ден и наличност
от готова продукция е много малко вероятно да остане от един отчетен период към
следващия или наличността би била на такава стойност, че да не се получат
отклонения при изготвянето на годишните отчети на дружеството.
Счетоводната доктрина приема, че записвания
по сметка 303 Готова продукция се правят само ако по сметката има наличност към
края на отчетния период. Това е логично, тъй като по същество готовата
продукция е актив на дружеството. Съгласно Общите разпоредби на НСФОМПС актив
се признава/участва в баланса/ тогава, когато носи икономическа изгода в повече
от един отчетен период. В случай, че няма налична продукция към края на
отчетния период, за което се прави извод от липсата на заведена сметка 303
Готова продукция, то нямам и актив, от който да се черпи икономическа изгода в
следващия отчетен период и който да намери място в баланса на дружеството. Вещото
лице приема, че възприетата счетоводна политика при „Монесто“ ЕООД се базира на
факта, че няма остатъци от готова продукция, а произведената продукция е
продадената продукция. В този случай не се налага формиране на себестойност, за
да се установи какъв размер на разходите да се отпише срещу реализираните
приходи. Тогава в случай, че има налична продукция към края на годината,
разходите, които са признати през годината, са себестойността на продадената
продукция - различна е себестойността на произведената продукция, формирана от
всички натрупани разходи в сметка 611 Разходи за основна дейност и
себестойността на продадената продукция, която е част от стойността на
произведената продукция. В случай, че няма наличност от продукция към края на
годината, и не е имало начална наличност към началото на годината, то разходите
натрупани през годината по сметка 611 Разходи за основна дейност са
едновременно себестойност на заприходена продукция и себестойност на продадена
продукция. Двете величини са еднакви. В този смисъл вещото лице посочва, че може
надлежно да бъде изчислена себестойността на продадената продукция, която е
признат разход.
Себестойността на общо произведената през
годината продукция може да се установи на база изписаните като разход материали
през годината, което има отношение към определянето на облагаемата печалба. В
случай, че дружеството използва коректно фискалното си устройство в обектите за
продажба, то могат и да се установят и бройките на продадените/произведените
закуски.
По този начин дружеството е възприело в
счетоводната си политика да не води себестойност на готова продукция, тъй като
стандартът за отчитане на материални запаси не го забранява. От своя страна определянето
на количествата и стойността на вложените материали при липса на заведени
калкулации на продуктите може да се извърши на база инвентаризации към последно
число на всеки месец или към последно число на финансовата година.
Водените от дружеството счетоводни справки
„Аналитичен регистър" на жалбоподателя за периода 01.01.2016 г. -
31.12.2016 г. и 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. показват съставените счетоводни
статии свързани със закупуване на материали за дейността. Счетоводните статии
са идентични за всички осчетоводени фактури и отразяват суми по дебита на
сметка 302 Материали срещу кредита на сметка 401 Доставчици със стойността по
фактурите за закупени материали.
През 2016 г. вложените материали за
производство са изписвани на тримесечие по дебита на сметка 601 Разходи за
материали срещу кредита на сметка 302 Материали, а от см. „Салда за сметка 3021 Основни материали"
на Монесто ЕООД за периода януари - декември 2016 г. са видни крайните салда на
материалните запаси по количества и стойности със средни цени. Това дава
основание да се твърди, че през 2016 г. и 2017 г. сметка 302 Материали е водена
на синтетично и аналитично ниво и дава възможност за проследяване на вложените
материали в производство както и техните наличности към конкретна дата или
период, както и обща себестойност на всички произведени и продадени продукти за
годината и средно претеглена цена на вложените материали.
Вещото лице е проследила наличностите и
остатъците в края не всеки отчетен период, като, за да установи какво се е
случило с материалите на дружеството след 31.12.2017 г., от дружеството е
представена счетоводна справка „Извлечение за сметка 3021 Основни материали за
периода януари - декември 2018 г. От същата са видни салдата и оборотите по
сметка 302 Материали съвпадат със сумите, посочени в гореописаната аналитична
счетоводна справка. След като а били установи наличните материали, по видове,
количества и стойности към 31.12.2018 г., тъй като дружеството е извъривало
дейност до края на 2018 г., са бил
изискани първичните документи за 2019 г. Представени са две фактури за продажба
на налични материали от 04.01.2019 г. и от 01.02.2019 г., като от справката
става ясно, че почти всички налични материали са били продадени.
Съдът напълно споделя изводите на вещото лице
и не споделя направените такива в РА и РД, в които се твърди, че материалите не са били налични към 31.12.2016
г., съответно към 31.12.2017 г. След като е проследена хронологията на
закупуваните стоки, се установява безспорно, че крайното салдо на материалите
към 31.12.2017 г. е начално салдо към 01.01.2018 г. Крайното салдо на
материалите по сметка 3021 Основни материали към 31.12.2018 г. е формирано чрез
натрупване на началното салдо към 01.01.2018 г., а за наличните материали към 31.12.2018 г. са
налице фактури за продажба, с които тези материали са отписани от регистрите на
дружеството и са продадени на друго лице. Поради това и към момента на
инвентаризацията не се откриват никакви количества налични стоки.
Изводите на вещото лице се подкрепят от
събраните по делото доказателства писмени и гласни доказателства. Първите са
представени от жалбоподателя, доколкото такива не са били поискани в хода на
ревизията, а гласните доказателства на разпитаните свидетели подкрепят
казаното, че през няколко дни са правени зареждания на продукти и винаги имали
наличности от необходимите материали.
Съдът кредитира и изготвената техническа експертиза,
която от огледа на помещенията, в които са съхранявани материалите, дава
заключение, че същите са достатъчни за съхранение на посочените материали, в
това число е имало и хладилници за съхранение на стоките и материалите,
изискващи такова.
Кореспондират в тази връзка твърденията на
разпитаната св. П., че на обекта, където работела, в едно помещение имало
брашно на палети, олио, имало и хладилници, в които се съхранявали колбаси,
сирена, млека.
С оглед установяванията, че са налице доказателства
за счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството и воденото
счетоводство дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане
съдът приема, че не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК -
воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, нито основанието на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - налице са данни за
укрити приходи или доходи, за да бъде извършена ревизията по особения ред,
съответно да се определи данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
При така събраните доказателства, съдът
намира изводите на приходната администрация за незаконосъобразни. Съдът намира,
че в случая въведената с правилото на чл.124, ал.2 от ДОПК презумпция за
вярност на фактическите констатации на ревизионния акт е оборена. При това
положение установените с РА допълнителни задължения за корпоративен данък и за
данък върху добавената стойност следва да бъдат отменени, съответно да бъде
отменен и издаденият ревизионен акт, а жалбата да бъде уважена като
основателна.
При
посочения изход на спора страните на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които се установяват
в размер на 2130 лв., съгласно представения списък с разноските, от които 50
лв. държавна такса, 800 лв. депозит за вещи лица, 80 лв.- за свидетели, 1200
лв. адвокатско възнаграждение
Мотивиран от гореизложеното,
и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, IX състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ревизионен акт /РА/ № Р-16001618006725-091-001/27.05.2019
г., издаден от Г.П.Й.на длъжност началник сектор, възложил ревизията и Ц.С.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите -ръководител на ревизията при ТД на НАП
гр. Пловдив, потвърден с решение № 461/07.08.2019 г. на директора на дирекция
„ОДОП – Пловдив“, с който на „Монесто“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес за кореспонденция: ***, ул.“Тракия“ № 12, представлявано от управителя Н.В.С.,
допълнително са установени задължения по ЗДДС в размер на 10 935,55 лв.
главница и 2 049,09 лв. лихви и допълнително са установени задължения за
корпоративен данък за 2016 г. в размер на 361,97 лв. и лихви 79,14 лв. и за
2017 г. в размер на 817,72 лв. и лихви 95,41 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да заплати на „Монесто“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес за кореспонденция: ***, ул.“Тракия“ №
12, представлявано от управителя Н.В.С., сумата от 2130/две хиляди сто и тридесет/ лв., представляващи разноски за
производството.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :/П/