РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2200
Град Пловдив, 02. декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и
участието на прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.н.а.д. № 2204 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Б.А.М., ЕГН **********,
с пост.адрес: ***, чрез адв.С., против Решение № 108/ 28.07.2020 г. по анд № 59/19 г. на Районен съд - Асеновград, с което е потвърдено наказателно постановление № 18-0239-001629 от 30.11.2018
г., издаден
от началник Сектор РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, с който на касатора за нарушения
на чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.6 от
ЗДвП е наложена “глоба“ в размер на 50 лв. и за нарушение по чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е
наложена “глоба“ в размер на 20 лв.,
както и на основание Наредба № Із-2539
на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Касаторът счита, че решението е неправилно - постановено в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, немотивирано и необосновано. Счита, че сочените нарушения не са
установени от събраните доказателства, като на първо място намира, че съдът
неправилно е кредитирал св.показания на св.Б.Р.. Възразява относно изводите на
съда, че тези св. показания в пълна степен се потвърждавали от приобщения по
делото доказателствен материал, като по отношение на
видеозаписа изобщо не е ясно как е бил предоставен в полицията и на актосъставителя да бъде изгледан, след като няма никакви
данни за това, а същият е представен като доказателство едва в съда. Нещо
повече – св. показания на актосъставителя и св. Р.се
разминавали, тъй като актосъставителят твърдял, че е
изгледал записа и след това съставил АУАН, а св. Р.е твърдяла, че такъв запис
не е представяла в полицията. Същият не е бил и приобщаван към
административно-наказателната преписка. Посочва също, че записът е бил оспорен
като годно доказателствено средство, след като е бил представен в съда, но въпреки
това съдът го е възприел и го е кредитирал, без да обсъди обстойно и
задълбочено неговото съдържание. Твърди, че звуковите сигнали на записа са били
по повод поведението на св.Р.на пътя, а не на касатора
като участник в движението. Счита също, че неправилно съдът не е кредитирал
представената справка от мобилен оператор относно входящите и изходящи
повиквания на телефона на жалбоподателя. Излага възражения относно възприетата
от съда фактическа обстановка, както и относно съставянето на самия АУАН от актосъставителя и установяване на нарушителя. Посочва, че е
нарушен чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а именно касаторът не е
бил поканен за съставянето на АУАН. Моли за отмяна на постановеното решение и
на наказателното постановление.
Ответникът
по касация – не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна, а решението на
Районния съд да се остави в сила.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради
което производството по нея е процесуално допустимо, а разгледана по същество е
основателна.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата касационни основания,
намира за установено следното:
С процесното наказателно
постановление по отношение на касационния жалбоподател е установено на 01.11.2018
г., че на 25.10.2018 г. около 07.50 часа в гр. Асеновград на кръговото
кръстовище на бул. „България“ и ул. „Околовръстно шосе“, касаторът
М. е управлявал лек автомобил "Мерцедес ЦЛС 550", като по време на
движението безпричинно е намалил скоростта на движението си пред друг участник
в движението, с което си поведение е създал опасност и пречка за движението на
МПС, както и че по време на управлението на автомобила същият е използвал
мобилен телефон без наличие на устройство „свободни ръце“. Посочено е, че АУАН
е съставен по заявление № 239000-15717 от 26.10.2018 г.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, състав на
Районен съд – Асеновград е приел, че АУАН е съставен съобразно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и с
останалите доказателства по делото.
Съдът е приел, че нарушението било непосредствено възприето от
свидетеля-очевидец Б.Р., пред чийто автомобил М. при преминаване в кръговото кръстовище рязко навлязъл в
нейната пътна лента, като я изпреварил, препречил й пътя и рязко намалил
скоростта в кръстовището, като я принудил да спре в кръстовището, с което си
действие водачът М. създал реална и непосредствена опасност от възникването на
ПТП. Съдът е посочил, че нарушението било заснето и на монтираното в автомобила
й техническо устройство – видеорегистратор, който
работел на автоматичен режим. По подаден сигнал – заявление от Р.и
предоставения от нея видеозапис била образувана проверка. За
констатираните нарушения на водача Б.М.
бил съставен АУАН, като актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който
го подписал. Съдът е приел, че извършването на нарушенията е надлежно установено, въз основа на събраните
доказателства - констатациите отразени в съставеният АУАН, ползващи се с презумптивна доказателствена сила
съгласно нормата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, потвърдени и с гласни доказателства
събрани посредством разпита в качеството на свидетел на актосъставителя
и на свидетеля-очевидец . Съдът е кредитирал показанията на свидетелката Ройнова, тъй като ги е намерил за последователни и логични
и поради тази характеристика – за правдоподобни. Приел е, че същите се потвърждават
и от приобщения по делото като веществено доказателство видеозапис на процесния инцидент. Съдът е кредитирал приетият по делото видеозапис, който като доказателствено
средство е обективен източник на годни доказателства и е приел за информативен
до степен на простото му предявяване и възприемане, за да се изгради пълна и
ясна представа за относимите факти по инцидента. Според
съда на записът ясно е фиксиран и
главния факт, а именно изключително опасната маневра, извършена от
жалбоподателя, засичане и навлизане пред автомобила на свидетелката и рязкото
намаляване на скоростта му, довело и до опасна ситуация и принудило
свидетелката да предприеме екстремно спиране, за да бъде избегнато произшествието.
Съдът е приел показанията на свидетелката Р.за изключително пунктуални и
съответни на заснетото на видеозаписа, поради което ги е кредитирал в пълна
стенен. Приел е, че те вярно отразяват реалната ситуация при възникналия
инцидент. Поради тази причина съдът е кредитирал показанията на св. Р.и по
отношение на твърденията на свидетелката относно за факта, че М. е говорил в
този момент по телефона. По отношение на свидетелка Симеонова, съдът е приел
показаният й за схематични и лишени от конкретика, поради
което същите не могат да бъдат съотнесени към
нарушенията, предмет на наказателното постановление, поради което и не ги
кредитира и е приел, че са дадени с цел да обслужат защитната позиция на
жалбоподателя. Представената справка от мобилния оператор А1 съдът е приел за
негодна да опровергае факта на нарушението, защото водачът М. е могъл да разполага
с няколко телефона, а освен това справката съдържала данни само за изходящите
повиквания. Съдът е възприел и соченото от М. с възражението си като основание
и признание за извършеното, тъй като в нея посочвал, че не е говорил по
телефона, както и че нарочно рязко е изпреварил свидетелката и минавайки пред нея само леко е натиснал спирачката, за да я
„накаже“ за нейно предходно неадекватно шофиране.
Настоящата касационна инстанция намира постановеното решение за неправилно.
На първо място съдът намира, че при съставянето на АУАН е налице
съществено процесуално нарушение, което при всяко положение е основание за
отмяната на издаденото последващо наказателно
постановление.
Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на
административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване
или установяване на нарушението.
От представените по делото писмени доказателства съдът не намира за
надлежно удостоверено, че актосъставителят е съставил
АУАН срещу касатора в негово присъствие или на негов
представляващ, нито да го е поканила да се яви за съставяне на АУАН, тъй като
няма приложена такава покана. Напротив, от разпита на актосъставителя
става ясно, че същият е съставил акта в присъствие на свидетелката Р.и на трето
лице, свидетел на съставянето на акта, и след като установил собственика на
посочения в сигнала автомобил, по делегация изпратил акта в София. Става ясно
също, че на въпросната дата на съставяне на акта – 01.11.2019 г. данни за
нарушител не са били попълнени от актосъставителя.
Тези данни, според твърденията му, са попълнени от друг колега в гр. София,
който вписал данните на М.. Няма спомен нарушителят М. да е присъствал при
съставянето на акта. Няма спомен да е известил нарушителя за съставяне на АУАН.
При това положение съдът намира, че в конкретния случай АУАН не е бил
съставен в присъствието на нарушителя, съгласно изричното изискване на нормата
на чл.40, ал.1 от ЗАНН, нито е било извършено надлежно поканване на соченото за
нарушител лице Б.М. за неговото явяване за съставяне на АУАН.
В този смисъл възприетото от районния съд обстоятелство, че
съставянето на АУАН е извършено в присъствието на нарушителя, не отговаря на
истината.
Нарушението на тези правила е съществено, тъй като е довело до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя да се запознае с неговото
съдържание, да изложи обяснения или да се запознае със събраните доказателства,
дали основание за съставянето на акта в това число подаденото заявление от Б.Р.,
след като в случая е налице хипотезата
АУАН да не е съставен на място при констатирана от служител на полицията
проверка. Възможността на лицето да направи такива в тридневния срок по чл. 41,
ал. 1 от ЗАНН от подписване на акта не могат да санират
това обстоятелство. Тълкуването на точния смисъл и действително съдържание на
тези норми очертава единствено нарушителя, на когото са гарантирани упражняване
на определени права. Не е допустимо разширително
тълкуване, т. е. че въпреки, че нарушителя е известен или установен по данните
от автомобила, то да може да се състави АУАН в негово отсъствие и след това да
му бъде връчен, най-малкото защото е възможно същият да не е управлявал
автомобила на посочените дата, час и място. Правата на нарушителя, очертани от
правилата за съставяне на акта чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл 42, т. 8, чл. 43, ал. 1, чл. 44 от ЗАНН, могат реално да
бъдат упражнени от нарушителя, само при наличие на съставен акт, визиращ
конкретно нарушение. Това право не може да се упражни отнапред, преди да има
съставен акт, от компетентен орган за конкретни фактически обстоятелства,
квалифицирани в състав на административно нарушение. Изобщо в производството по
установяване на нарушенията не е възможно тълкуването по друг начин на тези
правила. Противното означава да се разшири действителното им съдържание и
смисъл, което е недопустимо в производство по налагане на административни
наказания, което има санкционен характер.
Не могат също така да се споделят като правосъобразни
действията на актосъставителя по изпращането на АУАН,
след съставянето му на посочената дата 01.11.2019 г., за вписване на нарушителя
в акта, защото именно той трябва да установи самоличността на нарушителя и да
извърши всички онези изискуеми от закона действия по съставянето на акта в
присъствие на нарушителя и запознаване на лицето в какво е обвинен, като му
предяви постъпилата от третото лице жалба и доказателства. Съставянето на АУАН
в отсъствие на нарушителя може да бъде извършено, когато след покана за
съставянето на АУАН, същият не се е явил на посочените дата час и място от актосъставителя, което в случая не е било сторено.
По този начин настоящият съдебен състав счита, че е нарушено по
груб начин правото на защита на санкционираното лице. М. е представил
възражение в указания му срок след предявяването на акта в гр. София на
26.11.2019 г., но е повече от очевидно, че след като не са му предявени всички
доказателства по преписката, същият не е знаел срещу какво точно се защитава.
Само и единствено на това основание съдът намира, че издаденото
въз основа на АУАН, за който се констатират посочените нарушения е
незаконосъобразен, а като го е потвърдил, районният съд е постановил неправилен
съдебен акт.
Само за изчерпателност съдът намира за необходимо да посочи, че
изготвеният видеоматериал от мястото на твърдяното от свидетелката Р.нарушение
не е бил предоставен на актосъставителя и незнайно по
какъв ред същият се е запознал с него, за да установи описаните в АУАН
нарушения и да направи извод, че те са налице. Видеоматериалът не е бил
предоставен от свидетелката на полицейските служители, нито е бил изискан от
тях да послужи като доказателство за твърдените нарушения, съответно соченото в
АУАН за нарушител лице в хода на административно-наказателното производство
изобщо не е било запознато с него. Последното е необходимо, защото именно въз
основа на установеното в него е съставен и АУАН от актосъставителя.
Обратното би означавало, че полицейските служители съставят актове за
установяване на административни нарушения само въз основа на твърдения на трети
лица, което е недопустимо. Видеозаписът е предявен на нарушителя едва в съдебна
зала.
След запознаване с представения видеоматериал, настоящата
инстанция намира, че по отношение на твърденията за нарушение на чл.104А от ЗДвП изобщо не се установява соченият за нарушител Мишев да е говорил по телефона. Недопустимо е само
въз основа на твърденията на трето лице, макар и участник в движението, да се
подвеждат лица под административно-наказателна отговорност. Следвало е също
така в случая не жалбоподателят да доказва отрицателния факт, че не е говорил
по телефона, а ответникът да докаже, че на инкриминиратните
дата и час лицето е разговаряло по телефона, без участие на ръцете му. Това е
така, тъй като в процеса се доказват положителните факти, а не отрицателни
такива.
Според
настоящия съдебен състав на Административен съд-Пловдив изводите на съда за
законосъобразност на наказателното постановление не се подкрепят от събраните
по делото доказателства.
Предвид
изложеното, съдът намира издаденото наказателно постановление за страдащо от
пороци, които не биха могли да бъдат последващо санирани, а като го е потвърдил състав на Районен съд
–Асеновград е постановил неправилен съдебен акт, който също следва да бъде
отменен.
Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 108/ 28.07.2020 г. по анд № 59/19 г.
на Районен съд - Асеновград, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-0239-001629 от 30.11.2018 г., издаден от началник Сектор РУ Асеновград към ОД на МВР - Пловдив, с който
на Б.А.М., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, за
нарушения на чл. 104А от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.6 от
ЗДвП е наложена “глоба“ в
размер на 50 лв. и за нарушение по чл. 5 ал.1 т.1 от на основание
чл. 185 от е наложена “глоба“ в размер на
20 лв., както и на
основание Наредба
№ Із-2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.