№ 6527
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20241100102903 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Т. Б. срещу
Столична община за осъждането й да заплати сумата от 50 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от непозволено увреждане, настъпило на
27.10.2023 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане.
Правото произтича от следните обстоятелства: Ищцата твърди, че на
27.10.2023 г. около 16.00 – 16.30 часа при пресичане на ул. „Пиротска“ в
района на църква „Св. Николай Софийски“, поради липсващи павета от
пътната настилка в близост до трамвайните релси се спънала и паднала, при
което получила наранявания в областта на главата, лявата ръка и левия крак.
При хоспитализирането й в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ се установило
счупване на костите на носа, при което се провела оперативна интервенция.
Последвала и втора такава, поради отваряне на краищата на раната. След
операциите останала видима деформация на дясната очна цепка,
предизвикала оплаквания от влошено зрение и постоянно сълзене на дясното
око. Увредите обусловили видими промени на лицето и загрозяване. Б. все
още изпитвала болки в дясната част на лицето и главата. След като ползвала
болничен, се върнала на работа през януари 2024 г., но продължавала да носи
1
маска. Белезите на лицето й довели до понижено самочувствие.
Твърди, че инцидентът настъпил на път, собственост на Столична
община. Бездействието на служители при ответника по поддържане на пътя
станало причина за инцидента. Претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва
съдебно предявената претенция. Участъкът представлявал релсов път на
трамвайното трасе, а релсовите пътища и прилежащите настилки били
собственост на „Столичен електротранспорт“ ЕАД и се поддържали от него.
Според ответника Б. допринесла за настъпване на вредоносния резултат, тъй
като не е внимавала при пресичане на релсов път и не е пресякла на
намиращата се наблизо пешеходна пътека, където асфалтовата настилка е
равна. Счита претендираният размер на обезщетението за прекомерен.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Столичен
електротранспорт“ ЕАД счита, че не са налице основания за ангажиране на
отговорността на Столична община, въпреки че тя е собственик на ул.
„Пиротска“.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетел
относно механизма на получаване на увредата от ищцата и за търпените от Б.
неимуществени вреди.
Свидетелят Т.Б., син на ищцата, разказва, че на 27.10.2023 г. чакал майка
си на отсрещния тротоар, докато тя пресичала ул. „Пиротска“, в района на
църквата. При пресичането майка му в посока бул. „Ал. Стамболийски“, на
пешеходната алея на светофара, тя се спънала и паднала. Настилката на
пешеходната пътека не била с асфалтово покритие, а с павета. Б. се спънала в
дупка на павета в средата на пътното платно, където преминавал релсов път, а
дупката била около релсите.
Синът на ищцата видял, че майка му има дълбока рана на челото, а
върхът на носа си се разкъсал до кост и течала кръв. Окото й било затворено.
По коленете и по ребрата имала наранявания и натъртвания от падането.
Свидетелят отишъл да вземе паркирания в близост автомобил и я
2
закарал в „Пирогов“. В лечебното заведение незабавно я оперирали, като
зашили челото и носа й. Лицето й било подуто, а лицето – обезобразено и с
много отоци. Когато на следващия ден се погледнала в огледална повърхност,
изпаднала в истерия. Останала в болницата около две седмици, а отоците
спаднали след повече от месец. Окото й сълзяло заради травмата. Съсиреците
в носа вследствие травмата и оперативната интервенция й пречели да диша и
това затруднявало съня й. Върнала се на работа през януари, но се
притеснявала от външния си вид.
Преди инцидента Б. била много общителна, излизала на разходки и
посещавала театрални постановки с приятелки. След инцидента ограничила
контактите си, а навън излизала с маска и очила. Маска носела и на работното
си място, защото работела с ученици и се притеснявала. У дома огледалата
били покрити, за да не се травмира от вида си.
Според свидетеля, майка му имала трайни белези на носа.
Продължавали и отоците и затрудненото дишане при спане. Б. била и
психически травмирана. Избягвала да минава на мястото на инцидента на ул.
„Пиротска“.
По делото е приета медицинска документация, послужила на вещото
лице за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза. Въз основа на тази
документация и след личен преглед на ищцата вещото лице е заключило, че
описаното увреждане –счупване на костите на носа, разкъсно - контузна рана
на носа, дясната вежда и десен долен клепач и травма на лява ръка и ляв крак
се намира в причинно-следствена връзка с инцидента на 27.10.2023 г.
Наличните охлузвания по ръцете и коленете насочвали към вероятен
механизъм на получаването им – чрез падане. Раните на гърба на носа, на
десен долен клепач и на дясна вежда били хирургично обработени. Три дни
по-късно под венозна анестезия се извършило мануално наместване на
счупените носни кости и била поставена тампонада в носа за срок от 24 часа.
След десет дни Б. постъпила повторно в отделение по лицево-челюстна
хирургия поради недобро зарастване на раните. Наложило се повторно да
бъдат зашити.
Първичното зарастване на костите на носа отнемало около 2-3 седмици,
а окончателното зарастване - около 5-6 месеца. В периода на първичното
зарастване на костите на носа пострадалата търпяла силни болки и
3
затруднение в дишането и говоренето.
В съдебното заседание на 08.11.2024 г. вещото лице е пояснило, че след
обстоен преглед на ищцата е установил заличени белези и липса на
изкривявания от счупванията. При падането целият носов скелет на
пострадалата е бил обезобразен, с фрактура на носните кости, огромна рана от
единия край на носа до другия, по гърба на носа, на дясната вежда и десния
клепач. Поради фината тъкан в областта на носа след 4-5 дни шевът на гърба
на носа се е отворил и това е наложило втори шев. След заздравяването са
останали цикатрициални изменения, които обикновено се прибирали за шест
месеца. След пластична операция в Истанбул цикатрисите се заличили
напълно. Б. имала и проблеми с окото първите 15-20 дни, причинени от отока.
При прегледа не споделила за оплаквания.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД от Г. Т. Б.
срещу Столична община за заплащане на обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди.
Ищцата извежда правото си от незаконосъобразно бездействие на лица,
на които ответникът е възложил извършването на определена работа. В случая
Столична община е надлежен ответник именно във връзка с обективната
гаранционно – обезпечителна отговорност по чл. 49 от ЗДД, в качеството й на
възложител на работата по отношение на свои служители, които с виновното
си бездействие са пропуснали обезопасяването на уличната мрежа.
За уважаването на така предявените искове за непозволено увреждане е
необходимо да бъдат установени предпоставките на чл. 49 от ЗЗД: настъпили
вреди за ищеца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, като
вредите са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на
изпълнителя.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК за доказателствената
тежест в гражданския процес, ищецът следва да проведе главно и пълно
доказване на настъпването на фактическия състав на непозволеното
увреждане.
Тъй като в случая виновното поведение се изразява в бездействие,
4
неговата противоправност се определя от наличието в законодателството на
позитивно-правна норма, задължаваща делинквента да действа по определен
начин. Като е пропуснал да упражни определено поведение, той е станал
причина за увреждане на телесната цялост на пешеходец, който се е движил по
необезопасената пътна мрежа.
Ул. „Пиротска“ в гр. София, на която се е намирала неравността, е
собственост на ответната община. Този извод се обуславя и от императивната
норма на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОбС вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Пътят, на който е
настъпил инцидента, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от ЗП, поради
което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 от ЗП задължена да
осъществява дейностите по поддържането му, е именно ответната община. Тя
изпълнява законово вменените й задължения посредством възлагане на
определена работа на физически лица, нейни служители. Тяхна е
отговорността при пропуск да вземат необходимите мерки, в изпълнение на
своите служебни задължения, да осигурят безопасното и удобно придвижване
по улиците и пътищата, общинска собственост на всички участници в
движението.
В конкретния случай се установи, че служители на ответника не са
изпълнили нито задължението си да отстранят сочената неравност на
платното за движение, представляваща дупка от компрометирани павета, в
която ищцата, като пешеходец, се е спънала, нито са я обозначили по начина,
който законът ги задължава да го направят. Като е пропаднала в тази
неравност на пътя ищцата е получила безспорно установените увреждания –
разкъсно-контузна рана и фрактура на костите на носа, на дясна вежда и десен
долен клепач и травма на лява ръка и ляв крак.
Съдът приема за категорично доказана причинно-следствената връзка
между получените от ищцата увреждания и пропадането в необозначената
неравност на общинския път.
При определяне размера на обезщетението в приложение на принципа за
справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД следва да се съобразят характера и
тежестта на вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки,
проявлението им във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската експертиза е установила, че вредите, чието
обезщетение ищцата претендира, са причинени именно от инцидента на
5
27.10.2023 г. За правилно провеждане на лечението се е наложило Б. да
претърпи първоначална оперативна интервенция за репозиция на носните
кости и вторична операция поради дислокация на костите. Фрактурата е
причинила обезобразяване от продължителен оток на лицето и секреция на
слъзните канали. Увреждането в лицевата част на черепа драстично е загрозил
външния вид на ищцата до степен да се ограничи социалните си контакти; да
носи маска и очила на обществени места, включително на работното си място;
да търпи понижено самочувствие и проблеми със съня поради затруднено
дишане.
Към момента не се установяват трайни белези, нито проблеми, от които
Б. да се оплаква във връзка с уврежданията при падането на ул. „Пиротска“ на
27.10.2023 г. Самата ищца е заявила, че се чувства добре при прегледа й през
октомври 2024 г. от вещото лице д-р Д.. Това изявление има материална
доказателствена сила и опровергава твърденията на свидетеля Т.Б., че майка
му „има белези на носа, които ще останат, че отоците продължават и че през
нощта й е трудно да диша“. Тези показания съдът цени при условията на чл.
172 от ГПК като неверни и несъответни на извършения от вещото лице личен
преглед на ищцата и на изявленията на самата Б. при този преглед.
Нормалният начин на живот на ищцата безспорно е бил нарушен.
Вследствие травматичните увреждания и особено негативните естетически
промени в лицевата й част ищцата е търпяла ограничения в обичайния си
социален живот, отсъствие от работа и неудобства от прикриване на лицето си
на обществени места. Повече от шест месеца след инцидента цикатрисите са
били видими и загрозяващи външния й вид, което е наложило естетичната
интервенция през юни 2024 г.
Като съобрази възрастта на пострадалата – 51 г. към датата на
инцидента, тежестта на уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния
интензитет и продължителността им, променения ритъм и начин на живот,
двете оперативни интервенции и последвалата трета естетична операция, а
също и допълнителните охлузвания и наранявания по тялото, съдът намира,
че 25 000 лева е справедлив размер на обезщетението.
Основателно е направеното от ответника възражение за принос на
ищцата Г. Б. за собственото й увреждане – нарушение на задължението й да
пресича на обозначено за това място. Според показанията на свидетеля
6
Бънков, майка му се е спънала в дупка на павета в средата на пътното платно
при пресичане на ул. „Пиротска“. В частта, образувана от кръстовището на ул.
„Опълченска“ и ул. „Пиротска“ пешеходната пътека е асфалтирана. Пътната
настилка по ул. „Пиротска“ извън тази част е павирана, като на места паветата
са изронени и образуват дълбока неравност. Нарушението на задължението на
ответника не обосновава неоснователност на иска, тъй като пътищата трябва
да са изцяло проходими. Ищцата обаче е допринесла за собственото си
увреждане, като не е предприела пресичане на обозначеното за това място,
което е било с асфалтова настилка. В бързината си да премине на отстрещния
тротоар, тя е пресякла на необозначено място, което обосновава значителен
процент на съпричиняване от пострадалата – 80%. Дължимото на Б.
обезщетение възлиза на сумата от 5 000 лева и до този размер съдът намира
иска за основателен. За горницата до 50 000 лева претенцията подлежи на
отхвърляне.
Главницата от 5 000 лева се дължи ведно със законната лихва от датата
на увреждането – 27.10.2023 г. до окончателното изплащане.
На ищцата е оказана безплатна правна помощ. С оглед вида и характера
на спора, броя на проведените съдебни заседания и извършените по делото
процесуални действия, адвокатското възнаграждение съдът определя на 1 500
лева. Съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи на Адвокатско
дружество „В., У. и партньори“ 150 лева.
В приложение на нормата на чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, дължимото юрисконсултско възнаграждение
е в размер на 400 лева. Предвид частичното отхвърляне на претенцията,
ищцата следва да заплати на ответника сумата от 360 лева.
Ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски,
поради което ответникът дължи по сметка на СГС сумата от 200 лева
държавна такса и 40 лева депозит за експертиза по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, Столична община, с
адрес гр. София, ул. „Московска” № 33 да заплати на Г. Т. Б., ЕГН **********,
7
с адрес гр. София, ул. **** сумата от 5 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от падане в неравност, образувана от
компрометирани павета на ул. „Пиротска“ в района при храм „Св. Николай
Софийски“ на 27.10.2023 г., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до
окончателно изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 50 000 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
Столична община, с адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
Адвокатско дружество „В., У. и партньори“, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр. София, пл. **** сумата от 150 лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, Г. Т. Б., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ул. **** да заплати на Столична община, с
адрес гр. София, ул. „Московска“ № 33 сумата от 360 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Столична община, с адрес
гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати по сметка на СГС сумата от 200
лева държавна такса и 40 лева депозит за съдебно-медицинска експертиза по
делото.
Решението е постановено при участието на „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, ЕИК **** – трето лице помагач на страната на
Столична община.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8