Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260005
гр.Пазарджик , 18.01.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пазарджишкият окръжен съд,Търговско отделение,в
открито заседание,проведено на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИЛИНОВА
при
участието на секретаря Петя Борисова,като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №28 по описа за 2021 година,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД .
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от В. Д.Д.,ЕГН-********** срещу “Застрахователно акционерно
дружество Далл Богг:Живот и Здраве” ЕАД,ЕИК *********,седалище и адрес на
управление: гр. София, район р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул. “Г.М.Д.” No 1,
представлявано от Т.Й.В.и Ж.С.Х.,в която се твърди,че на 07.11.2020 г., около
19:00 часа, в гр. П., на ул. “Ц.О.”, на кръстовището с ул. “Н.Ц.”, е настъпил пътен
инцидент, при който мотоциклет марка “Хонда”, модел “КФ02”, с per. № ***,
управляван от Ц.К., поради неспазването
на достатъчна дистанция с движещия се пред него л.а. марка “Ауди”, модел “100”,
с per. № ***, го застига и блъска отзад. Вследствие на инцидента тежко е
пострадал ищецът В.Д., който се возил на мотоциклета. За настъпилото ПТП е
съставен Констативен протокол с пострадали лица с per. № 1006р-10606/10.11.2020
г., като е образувано и ДП № 957/07.11.2020 г., по описа на РУ на МВР
Пазарджик.
След настъпването на инцидента,ищеца е откаран по
спешност в “МБАЛ-Пазарджик” АД,където
след прегледа лекарите установили,че е получил *** и ***.
В болничното заведение ищецът престоял от 07.11.2020г.
до 11.11.2020г. През това време за него се грижели неговите близки.Поради
изключително тежката травма ***, първите дни след инцидента ищецът не можел да помръдне в леглото. Не можел да се
изправя, като всеки опит за движение бил свързан с непоносими болки.
Вследствие на ***, по спешност под инфилтрациоонна
анестезия, ищецът бил подложен на оперативна интервенция, при която му извършено
***.
След
изписването му от болничното
заведение, същият продължава лечението и възстановяването си в домашни
условия,приема обезболяващи и антикоагулантни лекарства. За битовите и ежедневните
му нужди се грижат близките му, които му
помагат ***. Твърди се,че ищецът изпитва изключително силни болки и е в
невъзможност да се изправя и да се движи без чужда помощ.
Към настоящия момент В.Д. твърди,че е ограничен в
движенията си и почти не се движи, а когато се налага да се придвижи до
определено място, задължително ползва придружител и помощта на патерици.Това
създава редица неудобства за него, тъй като и при най-елементарно движение изпитва ***, като при натоварване ***.
При промяна на времето ищецът твърди,че изпитва много
силни болки ***, ***. ***.
В исковата молба се твърди,че инцидентът дава
отражение на психиката на пострадалия -
***. Вследствие на катастрофата е получил ***. Поради изключително тежката
травма, която е претърпял и поради внезапността,с която е настъпила, ищецът е ***.
Не иска да приеме факта, че поради ***.
Към днешна дата възстановителният период за ищеца
тепърва предстои. Придвижването му е
възможно само и единствено посредством помощни средства. ***. Към момента
докторите не се ангажират със становище колко време ще продължи
възстановяването и дали той ще може да
води предишния си начин на живот.
Виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност”, сключена със “Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” ЕАД, със застрахователна полица
№ BG/30/120003109447, валидна от 06.11.2020 г., до 06.11.2021 г.
С Молба с Вх.№4296/01.12.2020г. ищецът е завел писмена
претенция, на основание чл.380 от КЗ, с която е поискал изплащането на
застрахователно обезщетение от ответното дружество. Въпреки, че предвиденият в
КЗ тримесечен срок изтекъл на 01.03.2021г., към настоящия момент от ответното
дружество не са изплатили обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съдът е сезиран с искане да осъди Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” ЕАД да заплати на В. Д.Д.,
застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на поканата по реда на чл. 380 КЗ, 01.12.2020 г., до
окончателното плащане на дължимата сума за претърпените от него неимуществени
вреди, представляващи болки, страдания и психически стрес, вследствие на
процесното ПТП.
Сочи
банкова сметка,***, доказателствени искания.
В предвидения от закона срок ответника е депозирал
отговор на исковата молба. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. В
случай, че съдът прецени,че иска е основателен, оспорва същия по размер.
Признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение собствеността и ползването на т. а. „Хонда КФ 02” с
per.№*** по силата на Застрахователна полица № BG/30/120003109447 сключена със
„ЗАД Далл Богг: Живот и здраве” АД.
Изразява
становище,че в конкретния случай водачът Ц.И.К. не е нарушил императивните
разпоредби на Закона за движение по пътищата и Правилника за неговото
прилагане,съответно не е причинил процесното ПТП, така както е описано в
подадена искова молба. Въз основа на това липсва основният елемент от
фактическия състав на деликта, а именно противоправно поведение. Оттук, не са
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, поради което не следва да се ангажира отговорността на същия за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на ищеца, който е
станал причина за настъпването на процесното ПТП, поради което предявените
срещу ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Счита, че претендираният от ищеца размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е необосновано прекомерно
завишен и не е съобразен и с приноса на пострадалия за настъпване на търпените
вредоносни последици от процесното ПТП.
Поддържа,че представените с Исковата молба медицински
документи са недостатъчни и не обосновават нито твърдените неимуществени вреди,
нито искания размер на обезщетение за тях - липсват медицински документи, обвързани
с проследяването на здравословното състояние на пострадалия, липсват медицински
документи относно възстановителните процеси, липсват контролни прегледи при
ортопед - травматолог, които са необходими при твърдените увреждания на В.Д..
Ответникът прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените от ищеца
болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на В.Д., изразяващо се в непровеждането на лечение и рехабилитация
във връзка с получените травматични увреждания.Оспорва твърдението, че в резултат от настъпването на
пътно - транспортно произшествие за ищецът са настъпили описаните в исковата
молба, като вид и характер увреждания, като оспорва всички твърдения за вида, медико -
биологичния характер и степента на уврежданията, както и твърденията по
отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на
произшествието и към настоящия момент.
Извършеното на 07.11.2020 г. *** е направено успешно,
следоперативният период е преминал гладко и без усложнения. Видно от
представения по делото единствен медицински документ - Епикриза ИЗ N°
14365/2020 г., е че ходът на заболяване на ищеца е с подобрение и не са налице
настъпили усложнения. Пострадалият е имал право на три контролни прегледа в
срок от един месец след да датата на изписването му - 11.11.2020 г., но по
делото липсват каквито и да било данни същите да са проведени и за евентуалните
резултати от тях.
След изписването от МБАЛ „Пазарджик“ няма данни за
проведена рехабилитация и няма представена медицинска документация към
настоящия момент. Не е ясно как е протекъл оздравителният процес *** - няма
данни от контролни прегледи при ортопед, резултати от рентгенови снимки, не е
ясно дали пострадалият е провеждал курсове на рехабилитация, колко време се е
придвижвал с помощни средства и съответно кога е възстановил походката си. Наред
с това ищецът не е представил рентгенологично описание на ***.
Предвид изложеното и при евентуална доказаност на
исковите претенции, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да
бъде намалено значително заради наличието на принос от страна на пострадалия в
изложените по-горе аспекти.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както
и размера на претендиралите лихви и началния момент, от който същите се
претендират. Когато увреденият не е изпълнил задължението си да уведоми
застрахователя за причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред
доброволно уреждане на спора, изпада в забава в качеството си на кредитор,
което от своя страна освобождава длъжника (застрахователя) от последиците на
неговата забава. Същото важи и когато претендиращият застрахователно
обезщетение не е предоставил всички необходими документи, въз основа на които
застрахователят да може да прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В
конкретния случай дружеството е било
сезирано с искане за изплащане на застрахователно обезщетение с писмена
застрахователна претенция с вх.№ 4926/01.12.2020г. Тъй като същата не е била
придружена от всички документи, имащи значение за установяване на
основателността на претенцията и нейният размер, в това число и банкова сметка,
*** В.Д. и неговия представител са били изискани допълнително документи с писмо
от 22.12.2020г. Такива обаче не са представени, поради което с писмо с
изх.№1078/01.03.2021г. дружеството отказало изплащане на застрахователно
обезщетение. Ето защо счита, че при
евентуална основателност на претенциите,лихва би могло да се претендира от
датата на завеждане на исковата молба пред съда. В подкрепа на горното прилага
писмо от 22.12.2020 г.,с което са изискани допълнителните документи от ищеца и
писмо от 01.03.2021г., с което е отказана претенцията на ищеца. При условията
на евентуалност, моли съда да приеме, че законна лихва се дължи от изтичането
на тримесечния срок от уведомяването на застрахователя,предвид разпоредбата на
чл. 497, ал.1., т.З КЗ.
Не възразява да се приемат представените с исковата
молба писмени доказателства.
Оспорва Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
в частта „обстоятелства и причини за ПТП“.
Не
се противопоставя да бъде допуснат до
разпит един свидетел за неимуществените вреди и да бъде допусната СМЕ и САТЕ със задачи, формулирани в исковата
молба, към които поставя допълнително въпроси във връзка с твърденията за
съпричиняване от страна на ищеца. Формулира искане за събиране на гласни
доказателства.
Депозирана е допълнителна искова молба в законния
срок.
Счита направеното от ответната страна възражение за
липса на деликт за необосновано. Поддържа,че елементите от фактическия състав
на деликта подлежат на доказване в хода на производството по делото,за което се
ангажирани съответните доказателства.
Счита, че възражението на ответното дружество за
завишеност на исковата претенция е неоснователно.
Досежно искането за обезщетение за забава поддържа, че
съгласно чл.429, ал.З, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2,т.2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата,считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице,вкл.чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига
лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,определен от
размера на застрахователната сума като сочи съдебна практика- Решение
№167/30.01.2020 по т.д. №2273/2018 на ВКС, ТК, II т.о.
Депозиран е отговор на допълнителната исковата молба,в
който ответника поддържа вече направените в отговора на исковата молба
възражения.
От събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно и в съвкупност,от фактическа
страна се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани
в чл.432,ал.1 от Кодекса за
застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на
чл.380 от КЗ.В чл.432 ал.1 от КЗ е
признато право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл.от ЗЗД, да
предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента
на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител–застрахован,спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди,а именно:да е причинена вреда, тази вреда да
е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение,наличие на
причинна връзка между последното и причинената вреда.
По делото не се спори,че на 07.11.2020г.,около 19:00 часа,в гр. П.,на ул.“Ц.О.”,на
кръстовището с ул. “Н.Ц.”, е настъпил пътен инцидент,при който мотоциклет марка
“Хонда”, модел “КФ02”, с per. № ***, управляван от Ц.К.,поради неспазването на
достатъчна дистанция с движещия се пред него л.а. марка “Ауди”,модел “100”,с
per.№***,го застига и блъска отзад. Вследствие на инцидента тежко е
пострадал ищецът В.Д., който се возил на
мотоциклета. Не се спори, че към датата на инцидента мотоциклета е имал валидно
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ при ответното дружество по
Застрахователна полица № BG/30/120003109447.Не се спори и по въпроса,че
вследствие на настъпилото ПТП ищеца е получил телесни увреждания ,описани в
исковата молба.
Данни за механизма на процесното ПТП и за
травматичните увреждания, получени от ищеца, дава заключението на допусната по
искане на двете страни комплексна съдебно техническа и медицинска експертиза.
От експертното заключение,което
съдът и в двете му части цени и
кредитира като доказателство по делото,се установява,че произшествието е
настъпило в зоната на кръстовището на бул.“Ц.О.“ с ул.“Н.Ц.“ в гр.П.,в посока
север,на 07.11.2020г.около 19,00ч.,в тъмната част от денонощието при много
добра видимост на изкуствено осветление от улични лампи,в сухо време и при
налична хоризонтална и вертикална маркировка за пешеходни пътеки. Удара между
двете превозни средства е настъпил в лявата пътна лента за движение в посока
направо и наляво ,на около 4,80м.в ляво от десния бордюр по посоката на
движение на мотопеда. Автоекспертът установява,че непосредствено преди удара
автомобила е бил спрял, в лявата лента и с подаден пътепоказател за завой
наляво или обратен завой, а мотоциклета се е движел зад него със скорост от
около 50-60 км./ч.без данни за опити за намаляване на скоростта или промяна на
посоката за на движение. При това положение експерта определя опасната зона за
спиране на мотопеда на 42м.при движение със скорост 60км./ч.и 32м.при движение
със скорост 50км./ч.Вещото лице установява,че между двете МПС участници в
пътния инцидент не е имало други превозни средства,поради което всеки един от водачите е могъл да възприеме другия участник в движението от
разстояние 150-200м.Като причина за ПТП експерта сочи субективните действия на
водача на мотопеда,който поради отклонение на вниманието не е намалил скоростта
достигайки спрелия пред него лек автомобил,нито го е заобиколил,изнасяйки се
надясно,което е било технически възможно дори и при наличие на паркирали в
дясната лента автомобили предвид габаритите на двуколесното МПС. В резултат на
действията на водача на мотопеда,същият с предната си част е ударил спрелия
пред него автомобил в задната му лява част ,при което тялото на ищеца като
возещ се отзад пътник е отхвърлено инерционно напред.
Вещото лице от състава на комплексната експертиза д-р Д.П.
установява,че ищецът вследствие на пътния инцидент е претърпял телесни
увреждания изразяващи се във ***.Увреждането е установено с рентгенография. Проведено
е консервативно лечение по време на хоспитализацията на ищеца в МБАЛ Пазарджик
от 07.11.2020г. до 11.11.2020г., при което при състояние на локална анестезия е
извършено ***.В издадената епикриза от болничното заведение по ИЗ
№14365/2020г.е отразено относно изхода от заболяването,че пациента е ***.Изписан
е с препоръки да движи активно неимобилизараните стави и с указание, че има
право на три безплатни контролни прегледи в рамките на един месец след
изписването. По данни на ищеца в експертното заключение вещото лице е отразило,
че към момента ищеца има ***,не е ходил на контролни прегледи и на
рехабилитация. Вещото лице дава заключение за обективното състояние на ищеца
към настоящия момент въз основа на извършено образно изследване с апарат
Рентген на 14.10.2021г.и извършен преглед на 15.10.2021г.От изследването се
установява,че ***,т.е.налице е ***.Установен е ***,което подлежи на лечение при
желание на ищеца в продължение поне на още един месец под наблюдение на
лекуващия лекар за пълно възстановяване ***.При извършения преглед експерта
установява ***. Не се установяват ограничения в активните движения.
В съдебно заседание относно актуалното състояние на
ищеца и необходимостта от продължаване на възстановителния процес вещото лице
дава разяснения като на първо място описва механизма на получаване на
фрактурата , а именно ,че *** е упражнено голямо налягане от силата на удара
при падането на тялото върху асфалта на пътното платно. При тази сила на удара
върху ***.Въпреки,че не е посещавал рехабилитация, *** са възстановени в
нормален, пълен обем, но ***, което е в резултат на обездвижването не е
възстановена. Вещото лице обяснява причините за ***.***в момента е видим, макар
и минимален.В нормалния случай срастването
става в интервал от време от 8 - 10 месеца. В случая ***. ***.Вещото лице
установява, че има начини на лечение-медикаментозно и терапевтично. Заключава, че
ако ищецът бе ходил на контролни
прегледи щеше да се установи и отстрани
проблема ***.*** не създават проблеми по отношение на движението.Това ***
при едно скачане от височина и при каквото и да било екстремно натоварване,може
да доведе до тежка травма. Задължително трябва да се долекува. В това състояние
за ищеца е противопоказна тежката физическа работа и екстремното натоварване ***.
Състоянието му в момента не му позволява да извършва активен и професионален спорт.
Трябва ***.
За установяване на търпените от ищеца болки и
страдания са събрани гласни доказателства. Разпитан е свидетеля М.М.В..Същият е
дългогодишен приятел на ищеца и е запознат с инцидента от м.през ноември месец
2020 година. Видял ищеца в дома му след изписването му от болницата. Бил в ***.Тъй
като било през зимата имало възможност ищецът да се подхлъзне и да стане по-голяма
беля. ***Описва ситуацията като доста некомфортна. Близо три месеца бил на
легло. Затруднено ***.След три месеца ***.Започнал
***.И сега, след толкова време, свидетелят установява, че ищецът изпитва болки
от студа и на психична основа. Ищецът тренирал кик бокс и футбол, но повече го
привличал кик бокса. Вече не тренира , тъй като треньорът му казал,че може да
възникне проблем ***.Преди инцидента ищецът не страдал от заболявания. След
инцидента изпитвал много силни болки, *** Свидетелят не знае какви лекарства е
приемал ищеца. Изказва предположение, че е вземал обезболяващи. Ходил по лекари, а след като *** ходел на
рехабилитация. Месец и нещо след ***,но не знае къде и при какви
лекари.
След инцидента свидетелят ходел често в дома на ищеца да му помага. Според него той не се е
възстановил напълно. Активно не може да тренира футбол и кик бокс. Изпитва болки при застудяване на
времето и при по-голямо натоварване ***. Психически също не е добре. ***
Разпитан е свидетелят Г. К.В.-участник в
инцидента на 07.11.2020г,. като управляващ лекия автомобил „Ауди 100“. Установява,
че управлявания от него автомобил се движел от бензиностанция „Петрол“ при
болница „Здраве“ по бул.„Ц.О.“ в посока „Лидъл“. На кръстовището с ул.„Н.Ц.“, предприел маневра за обратен завой
и усетих само едно „туп“. Като излязъл от колата, видял две момчета проснати на
земята.Преди удара автомобила бил спрял и
изчаквал да преминат насрещно движещите
се автомобили, за да направи обратен
завой. Ударът беше в задната част на автомобила. Мотоциклета се движел зад
него по бул.„Р.“.В.Д. изхвръкнал в дясно и напред ,пред колата,на
втората пешеходна пътека. Другото момче било до него. Той беше в съзнание и се
беше раздвижил докато сляза аз. Свидетелят и минувачите оказали помощ. В. бил
в безсъзнание около 20 минути. Линейката дошла
след около 20-30 минути. Свидетелят установява, че настилката на пътя е асфалтова
и мястото не предполага движение с висока скорост.Има две пешеходни пътеки. Не
може да определи скоростта на движение на мотоциклета, но той се чува. Описва
пътната обстановка - студено, но сухо и
ясно време, с умерено интензивно движение-отсреща идвали две коли, които изчаквал.
Имало пътна маркировка и пътни знаци. Мотоциклетът бил зад него с включени светлини. Според личните си
възприятия, свидетелят установява, че когато започна да намалява скоростта, за да обърне посоката на движение,
мотоциклетът бил на около 500 метра зад него с включени светлини. Намали скоростта, за да извърши обратен завой, а не
да пропусна друг автомобил, на място където
е разрешено извършването на обратен завой.
Като
свидетел по делото е разпитан Ц.И.К..Същият в показанията си установява,че е
управлявал мотоциклета и че е в приятелски отношения с ищеца.
Установява,че пътували по бул.„Ц.О.“ посока „Лидъл“.Блъснал се в кола с около
60 км/ч, в задната лява част на автомобила.
Не си спомня друго, защото бил в
безсъзнание. Колата завивала наляво, извършвала маневра, обаче спряла,не
продължила, и той се ударил в нея. Колата пред него била с включен ляв мигач. Автомобилът
пред него се движел с не повече от 5 км/ч. Въпреки че автомобилът се движел
бавно,по негова преценка счита,че спрял внезапно. Свидетелят установява, че бил
с каска, а В.- не.
При така установената по делото фактическа обстановка
от правна страна съдът приема,че са установени елементите от фактическия състав
на чл.432,ал.1 от КЗ във връзка с чл.45
от ЗЗД. Ищецът е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от причинените му телесни
увреждания. Вредите са причинени виновно,в резултат на противоправното
поведение на Ц.К.,който при управление
на МПС- мотоциклет, марка „Хонда“, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в разпоредбата на чл.20 от ЗДвП като е управлявал МПС с несъобразена
за пътните условия скорост,в т.ч.и над максимално разрешената за населено място
от 50 км.ч.. Не се е съобразил с характера и интензивността на движението , за
да бъдат в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие каквото в случая
се явява предприетата от движещия се преди него автомобил маневра завиване
наляво,което той така или иначе е възприел достатъчно ясно заради факта,че
автомобила е се е намирал в лявата лента за движение,с включен светлинен
показател указващ завиване наляво и движейки се с минимална скорост от неповече
от 5 км./ч.и спирани непосредствено преди удара. Водачът на мотоциклета при
положение,че е възприел горните обстоятелства,за което дава показания самия той
като свидетел по делото,е бил длъжен да
намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност
за движението.По делото липсват данни на какво разстояние зад автомобила се е
движел мотоциклета преди първия от двамата да предприеме маневра завиване на
ляво,за да се направи извод,че мотоциклета не е спазвал необходимата дистанция
гарантираща безопасност на движението. Съдът приема, че с поведението си
движещия се пред него лек автомобил не е създал предпоставка за възникване на
процесното ПТП,тъй като същото се явява правомерно и в достатъчна степен и
напълно своевременно даващо информация
на останалите участници в движението за предприетата маневра целяща промяна в
посоката на движение на автомобила. Не може да става дума за внезапно спиране, тъй
като автомобила е бил пристроен в лявата лента за движение, с включен ляв мигач
и движейки се със скорост от около 5км./ч. При това положение и при правилно и
пълно възприемане на пътната обстановка в т.ч.и наличието на насрещно движещи
се МПС, повече от очаквано е спирането на автомобила с цел осигуряване на
предимство на насрещно движещите се преди извършване на предприетата маневра. В
този смисъл поведението на водача на мотоциклета се явява неправомерно поради
несъобразяване с пътната обстановка и движение с превишена скорост и
несъобразена с конкретната ситуация такава. Касае се до груба нарушаване на
правилата за движение по пътищата и загуба на концентрация на вниманието,при
наличие на която водача, дари и движейки се с висока скорост би имал възможност
да предприеме действия с цел избягване на удара-намаляване на скоростта и
отклоняване на посоката на движение на мотоциклета в дясно с цел заобикаляне
отдясно на движешия се пред него автомобил. Данни за такива предприети от него
действия няма-напротив,удара е настъпил при висока скорост на движение на
мотоциклета и в задната лява част на автомобила.
Липсват твърдения и доказателства изключващи вината на
водача на мотоциклета,която се презюмира при условията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Налице е пряка и непосредствена причинно следствена
връзка между получените от ищеца телесни увреждания - фрактура на долния край на дясна бедрена
кост,започваща от интеркондилното пространство на бедрените кондили и вървящо
проксимално,косо и леко спираловидно през дисталната трета на бедрото. и
описания по-горе пътен инцидент.
Предвид горните фактически и правни изводи съдът
приема,че в настоящия случай елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД
са налице,което ангажира деликтната отговорност на водача на мотоциклета за
тяхното репариране.Доколкото отговорността на водача е застрахована при
ответното дружество,същото на основание чл.432 от КЗ следва да изплати
обезщетение на пострадалия в размер определен от съда по справедливост.
Спорно в
настоящото производство е размера на
дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и
основанията за намаляването му поради
съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за
обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното
обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45 от ЗЗД, в
хипотезата на упражнено по реда на
чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да бъде
определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице,но и на всички онези неудобствата,емоционални,физически
и психически сътресения,които съпътстват същите.В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се
определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна
страна.С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства
са характерът на увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му
положение.При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да
се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията на личността на този, който понася вредите.Релевантни в тази
насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства – медицинска
документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в приетото като
доказателство по делото заключение от съдебно-медицинска експертиза, която,
като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищеца е търпял болки и страдания с по-интензивен характер по
време и непосредствено след инцидента - при падането, при окозването на първа
помощ и транспортирането до болницата,при приемането и прегледа,както и при
извършените инвазивни мероприятия. Впоследствие интензитета на болката е
редуциран поради извършената имобилизация на крайника и проведената
медикаментозна в т.ч.обезболяваща терапия.Към настоящия момент ищецът е
възстановил напълно обема на движение ***,изпитва непостоянни болки главно при
промяна на времето и при натоварване на крака. Процеса на зарастване на костта
на мястото на фрактурата е частично завършил като вещото лице обяснява
състоянието на ищеца и причините за
непълното костно срастване единствено с
субективното отношение на самия ищец към оздравително възстановителния
процес-същият не е ходил на контролни прегледи и на рехабилитация. Вещото лице
установява това въз основа на данни от ищеца и липса на медицинска документация
за проведени прегледи и рехабилитация. В подкрепа на този извод на експерта е и
обстоятелството, че към момента *** не е възстановена в пълен обем и в областта
на ***,за преодоляването на които ищецът не е предприел необходимото и не е положил дължимата към собственото си
здраве грижа.
Съдът приема, че ищецът е изпитвал в началото силни
болки в ***, които впоследствие са намалявали като редом с това е изпитвал и
редица битови неудобства и дискомфорт – *** в продължение на две месеца.Това е
наложило да разчита на чужда помощ при санитарно хигиенното си обслужване-***.***.Макар
и сам ищецът е успял да *** след двумесечна имобилизация ,което неминуемо е свързано с болки и негативни
физически усещания.
През това време ищецът, който е млад човек на 18-19 години, определено
е изпитвал и психически дискомфорт, свързан
с ограничените социални контакти и невъзможността на упражнява физическа
активност в т.ч.да се занимава с любимите спортове-футбол и кик бокс. Свидетелят
установява, че и към настоящия момент ищеца се страхува при возене в автомобил
и особено при движение с висока скорост,което съдът приема,че представлява
трайно отражение на процесния инцидент в неговата психика.
Съобразявайки
горните факти и обстоятелства,съдът счита,че следва да присъди обезщетение в негова
полза в размер на 20 000,00лв. като отчита като особено неблагоприятни и трайни
последици обстоятелството, че ищецът ***
.
Съдът намира възражението на ответната страна за
съпричиняване на вредоносното събитие от страна на ищеца, намиращо правното си
основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД,за неоснователно. Безспорно е, че ищецът не е
пътувал със специален предпазен костюм, но
от заключението на комплексната
съдебна експертиза и изразеното в
съдебно заседание категорично мнение на двамата експерти инж.Ф. и д-р П., съдът
приема, че дори и да беше с такъв костюм, то процесното
травматично увреждане отново би настъпило заради самия механизъм на увреждането
– падане върху твърда асфалтова настилка
с голяма кинетична енергия, при което силата на удара от падането е поет от ***.
Съпричиняване обаче съдът ще отчете при преодоляване на последиците от
увреждането. В тази насока съдът приема, че възстановителния процес, който
обикновено изисква време от около 8-10 месеца,в случая не е приключил напълно
заради липсата на активност и полагане на необходимата грижа от самия ищец-не
са извършени контроли прегледи, не са извършени рехабилитационни процедури под
наблюдение на специалист, не са предприети действия за ***,който препятства ***.При
това положение дължимото обезщетение от 20 000,00 лв.ще следва да бъде
намалено от съда на 19 000,00 лв.
Над този размер до претендирания от 70 000,00лв. иска,
за разликата от 51 000,00лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Основателно е искането на ищеца обезщетението да се
присъди с лихвата за забава до окончателното му изплащане. Спорен между
страните е началния момент на лихвата за забава. Ищецът претендира
лихвата,считано от датата 01.12.2020г.,когато е отправил писмена покана до
застрахователя. Ответникът счета,че лихвата се дължи ,считано от датата на
подаване на исковата молба,тъй като преди това не той,а кредитора е в забава
като изтъква обстоятелството,че след поканата на ищеца ,ответника е изискал от
него с писмо от 20.12.2020г.допълнително доказателства по чл.106 ал.3 от КЗ
включително и да посочи банкова сметка.*** не са изпълнение с писмо от
01.03.2020г.ищеца е уведомен за постановения от застрахователя отказ .
Във връзка с спора между страните, очертан въз основа
на формулираните от тях твърдения и правни доводи,посочени по-горе съдът приема
следното:
Ищецът
е отправил писмена молба за изплащане на застрахователно обезщетение до
ответника, входирана в канцеларията на последния на 01.12.2020г. В молбата са
изложени обстоятелства,на които се основава заявената претенция и към нея са
приложени Констативен протокол с пострадали лица и епикриза ,издадена от МБАЛ Пазарджик
АД.Ответното дружество е образувало преписка по заявената щета и с писмо от 20.12.2020г.е
изискало от ищеца допълнително доказателства
и посочване на банкова сметка.*** , че ищеца не е изпълнил указанията на
застрахователя. Установява се, че на 01.03.2021г. от ответното дружество е
изпратено писмо до ищеца,с което същия е уведомен за постановения отказ. Като
мотив за отказа е посочено непредставяне на изисканите с предишното писмо документи.
При това положение съдът приема,че
лихвата дължима от ответника е считано от 22.12.2021г.като датата е определена
при условията на чл.497 ал.1 т.1 от КЗ като по-ранна дата в сравнение с тази по
т.2 .Съдът приема,че с молбата за предявяване на претенцията ищецът е
представил всички доказателства,с които е разполагал ,с които е бил в състояние
да се снабди и които са от значение за определяне на дължимостта и размера на
обезщетението.Изрично в разпоредбата на чл.496 ал.3 от КЗ е посочено,че
застрахователя не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите когато за удостоверяване на ПТП е бил представен някой от изброените
по т. от 1 до 5 документи.В случая ищецът е представил констативен протокол
за ПТП.Редом с това ,за да намери
приложение срока по чл.496 ал.1 от КЗ във връзка с чл.497 ал.1 т.2 от КЗ,по
реда на чл.106, ал.3 КЗ застрахователят може да изисква само доказателства за
обстоятелства, относими към основанието и размера на претенцията.Те трябва не
само да са от значение за основателността и размера на претенцията, но и да е
налице обективна възможност за представянето им от увреденото лице. В
конкретния случай, искането на застрахователя за представяне на план схема към
съставения Констативен протокол, посочените копия от образувано по случая
досъдебно производство,ако такова е образувано в т.ч.и акт за приключване на
същото, и документи касаещи застрахованото МПС и неговия водач,в едната си част
е неизпълнимо,поради краткия срок от момента на настъпване на ПТП –
07.11.2020г. до датата на предявяване на претенцията -01.12.2020г., а в
последната си част е ненужно и в излишна степен обременяващо ползващото се от застрахователни
услуги лице при положение,че автомобила е застрахован именно в ответната
застрахователна компания и същата разполага с изискана от ищеца информация за
водача и мотоциклета.От друга страна,постановлението за прекратяване на
наказателното производство не е факт от значение за установяване на механизма
на ПТП или на други обстоятелства относими към дължимостта на обезщетението.За
да приключи наказателното производство с влязла в сила присъда, следва да се
развие, както фазата на досъдебното, така и фазата на съдебното производство,
което обективно е невъзможно да стане в рамките на срока за разглеждане от
застрахователя на извънсъдебната претенция на увреденото лице, заведена 23 дни след ПТП, при което са настъпили увреждания за ищеца, от които
произтичат претендираните за обезщетение неимуществени вреди.Изготвените в
наказателното производство експертизи имат доказателствено значение само за
нуждите на Наказателен процес и не обуславят произнасянето на застрахователя по
претенцията,който съгласно чл.499,ал.1 КЗ определя обезщетението по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите при смърт или телесни увреждания на
физически лица,посредством застрахователна експертна комисия при него.
С оглед изложеното, искането на застрахователя за
представяне на допълнително доказателства не представлява искане по реда и условията на чл.106, ал.3 КЗ,
поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно
чл.497, ал.1, т.2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 КЗ за произнасяне
на застрахователя по претенцията. Когато
липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от 15
работни дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не
тече. Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства,
поради това, че: 1/ застрахователят не ги е поискал или 2/ поисканите от
застрахователя доказателства не отговарят на условията по чл.106, ал.3 КЗ,
срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е неприложим. В очертаните хипотези се прилага
тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ, течащ от
предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е
обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ.
С
оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят изпада в забава на 02.03.2021г.,
след изтичане на 01.03.2021 г. на тримесечния срок по чл.497, ал.1 т.2, вр.
чл.496, ал.1 КЗ.
Последиците от забавата на длъжника не отпадат на
основание чл.380, ал.3 вр. ал.1 КЗ, тъй като за периода от момента на изпадане в
забава до посочване от кредитора на банкова сметка,, ***,което е станало с
подаване на исковата молба, не е налице причинна връзка между неплащане на
обезщетението и непосочването на сметката, доколкото причина за неплащането е
становището на длъжника за недължимост на главницата.
Представен
е договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв.Г.Й.Й., в който е уговорено, че ще бъде
предоставена безплатна правна помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Адв.Й.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК в размер
на 3 000,00лв.
Ответната страна претендира разноски в отговора на
исковата молба,в т.ч.и юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл.80 от ГПК. Направено е
възражение за прекомерност на възнаграждението на адв.Й. в случай,че същото
надхвърля минималния размер по Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на делото в полза на адв. Д. следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 1 500,00 лв.като намира за частично
основателно възражението на ответната страна за прекомерност предвид
фактическата и правна сложност на казуса.
Ответникът е направил разноски в размер на 510,00лв. и
има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00лв., определено на
основание чл.25 ал.1 и ал.2 от Наредбата
за заплащане на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ и
чл.78 ал.8 от ГПК, или общо 1010,00лв. При това положение същият има право на
разноски в размер на 735,86 лв.,определени
съразмерно отхвърлената част от иска при условията на чл.78 ал.3 от ГПК, които
ищеца следва да бъде осъден да заплати.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по
делото в размер на 760,00 лв.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА “Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, район р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г.М.Д.”
No1, представлявано от Т.Й.В.и Ж.С.Х. да
заплати на В. Д.Д., ЕГН-********** сумата
от 19 000,00 /деветнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие
телесни увреждания, причинени й от Ц.К. като
водач на мотоциклет марка “Хонда”, модел “КФ02”, с per. № *** с валидно сключена при ответника
застраховка „Гражданска отговорност" по
застрахователна полица
№BG/30/120003109447, валидна от 06.11.2020 г., до 06.11.2021г. при ПТП
от 07.11.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от 02.03.2021г.до
окончателното изплащане на обезщетението
като за разликата над 19 000,00лв. до претендирания размер на
обезщетението от 70000,00лв., или за 51 000,00лв. ОТХВЪРЛЯ иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
“Застрахователно акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” ЕАД,
ЕИК ********* на основание чл.38 ал.1
т.2 от Закона за Адвокатурата да заплати
на адв.Г.Й.Й., член на САК, служебен адрес: г*** адвокатско възнаграждение за
оказана от него безплатна правна помощ на ищеца в размер на 1500,00лв.
ОСЪЖДА “Застрахователно
акционерно дружество Далл Богг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК ********* да заплати ДТ по делото в размер на 760,00лв.
ОСЪЖДА В. Д.Д.,ЕГН-**********
съобразно отхвърлената част от заявената
претенция да заплати в полза на ответника “Застрахователно акционерно дружество Далл
Богг: Живот и Здраве” ЕАД, ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 735,86лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: