Решение по дело №188/2021 на Районен съд - Свиленград

                          

 

                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № ………….

                        град Свиленград, 28.04.2021година

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, ІІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                      

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИНКА КИРЕВА

при секретаря Жаклин Арнаудова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело № 188 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:                                 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Г.М.Г. с ЕГН ********** ***, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4074900 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 300 лв.

С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – като се излагат общи доводи,а именно,че същият е издаден в противоречие с материалния закон,както и че имало допуснати нарушения на процесуалният.Поради изложените доводи ,моли съда да отмени обжалваният акт.   

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г.М.Г., не се явява и не изпраща представител .

В жалбата се претендира присъждане на разноски в полза на пълномощника на основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА.    

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Страна Районна прокуратура – Хасково, ТО Свиленград,/преди РП СВиленград/ редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 25.06.2020г. в 19,20 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 656/14 , представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение -движение на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180", с регистрационен номер Х 9293 КН на път  I-8 при км.365+500 в гр.Свиленград  ,собственост на жалбоподателя Г.М.Г. със скорост от 87 км./ч. – над разрешената за движение въведено с пътен знак ограничение от 50 км/ч. , съответно превишена стойност на скоростта 37 км/ч ,респективно наказуема 34км./ч. след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден процесният ЕФ на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2 във вр с ал.1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание  чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв.

Фишът е връчен на лицето на дата 21.12.2020 година ( видно от Справката за нарушител), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 25.06.2020год., когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 25.06.2020год., времето (18.00 часа до 20.00 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – път  I-8 при км.365+500 без да е посочено дали е в населено място или в коя община, за ограничението на скоростта въведено с общо ограничение - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № Х 9293 КН в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 87 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 37  км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., като превишението е 34 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).

Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 19.20 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (37 км/ч преди приспадане на допустимата грешка), наред с отразена и реално измерената, 87км/ч.

 От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител.

Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед  с рег №8121з-172 от 29.02.2016г.на  Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в ЕФ, се установява по категоричен начин от писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административно-наказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт на управление на МПС със скорост над разрешената, въведена с разпоредбата на чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от ЗДвП.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на  чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач / на 21.12.2020г., и входиране на жалбата в съда на 23.12.2020г. поради което е процесуално допустима.

 Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

В настоящия случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ.

        Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Тъй като разпоредбата е специална по отношение на разпоредбите на общия административно-наказателен процес - конкретно чл. 57 от ЗАНН, поради което при преценка формалната законосъобразност следва да се държи сметка за спазването на намиращата приложение специална норма. Т.е. процесуалните изисквания относно съдържанието на НП, не са приложими са ЕФ, независимо, че по правното си действие той е приравнен на санкционен акт - аргумент от чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, едновременно с това материализиращ и констативния такъв (Акт за установяване на административно нарушение (АУАН)). При наличие в ЕФ на посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП обективни признаци, наред с вписаните данни в обстоятелствената част на ЕФ - цифровите стойности на разрешената - максимално допустима скорост на движение, на засечената с АТСС и конкретното й превишение, както и твърдените за осъществени съществени елементи от административно-наказателния състав на чл. 182, ал. 2, т. 4, вр.чл. 21, ал. 2 вр с чл.21,ал.1 от ЗДвП, и вменен в отговорност на жалбоподателя. По този начин Съдът приема, че описанието на нарушението съдържа всички релевантни обективни признаци, поради което е удовлетворено това изискване за реквизита по  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Т.е. самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново, изключението следва по силата специалната норма на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът приема че е налице, видно от съдържанието на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на ЕФ.

Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното, релевантно в случая е че към датата на връчване на ЕФ не е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън изключенията с предвидена по-дълга давност).

Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания, технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от приетите доказателства от АНП. Т.е. контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и номерът му. В този смисъл няма нарушение на нормата на чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това е ирелевантно, тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не представлява нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен начин е установено нарушението. 

ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се прилага към АНП.

От приложените по делото доказателства се установява, че след съобщаването на ЕФ на жалбоподателя, той не е посочил друго лице като извършител на нарушението при съблюдаване на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което изключва предвидената в цитираната разпоредба възможност за анулиране на Фиша.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 140 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място-гр.Свиленград, но е посочено,че е извършено нарушение на скоростта при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП ограничение на скоростта от 50 км/ч.

        Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч  като  е посочено ,  че важи  общото правило за ограничение на скоростта от 50км/ч.въведена в разпоредбата на чл.21,ал.1 от ЗДвП,а също така е отбелязано,че се отчита скоростта  на път  I-8 при км.365+500 без да е посочено дали този път се намира в град или в коя община  или извън населено място . Надлежното оформяне на протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението:

         Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на ППС и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак.

        Последното е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение което в настоящият случай ,съдът е в обективна невъзможност да прецени,какво е то,дали  такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

        От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е извършено евентуално нарушение е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 2 от същата норма,но жалбоподателят е санкциониран за извършено нарушение по чл.21,ал.2 от ЗДвП.От друга страна пък данните от посочения Протокол, приложен към АНП, сочи за евентуално нарушение по чл.21,ал.1,но не и по ал.2 от ЗДвП ,т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. 

        Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

          Констатира се и друго нарушение, доколкото в Протокола мястото на контрола където е използвана системата  е посочено– ПП I-8 при км.365+500 , а в ЕФ е посочено,че нарушението е извършено в гр.Свиленград по ПП I-8 при км.365+500. Това нарушение безспорно нарушава правото на защита на въззивника, доколкото не става ясно къде точно е извършено нарушението дали в гр.Свиленград или на посочения първокласен път/което е извън населено място.

        В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна и субективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав следва да отмени обжалваният електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.

Относно  разноските в настоящото производство :

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за присъждане на разноски от страна на адв.К..

Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.

От изложеното следва, че в полза на пълномощника на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лева .

 Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:

 

                                              Р Е Ш И :

 

 ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4074900 на ОДМВР - Хасково, с който на Г.М.Г. с ЕГН ********** ***, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 вр с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) , на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер 300 лв., като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

      ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85     ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.К. от АК Разград, сумата в размер  на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство по АНД №188/2021г. по описа на РС Свиленград.

 

 Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок  от съобщаването му на страните.  

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :..........................