МОТИВИ към Присъда № 260011,
постановена на 09.09.2020 г. по
НОХД № 1201 по описа на Районен съд – Варна за 2020 г.
Производството по НОХД № 1201
по описа на Районен съд – Варна за 2020
г. е образувано във връзка с внесен по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК обвинителен акт от Варненската районна прокуратура по досъдебно
производство № 778 по описа за 2019 г. на Трето РУ към ОД на МВР – гр. Варна
срещу обв. С.К.Х., с ЕГН: **********,*** и настоящ адрес:***.
Варненската районна прокуратура
е повдигнала обвинение на С.К.Х. за това, че на 25.06.2019 г. в гр. Варна,
отнел чужда движима вещ – бинокъл марка „Никон Акулон А211 16 х 50“,
собственост на „М.– Д“ ЕООД ***, управлявано и представлявано от Дилян Иванов
Димитров, на стойност 249 лева (двеста четиридесет и девет лева) от владението
на Х.Е.Х., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1
от НК.
В хода на съдебните прения по
време на проведеното на 09.09.2020 г. открито съдебно заседание по НОХД № 1201
по описа за 2020 г. на Варненския районен съд, представителят на Варненската
районна прокуратура изцяло поддържа възведеното обвинение срещу подс. С.К.Х.,
намирайки, че са събрани достатъчно доказателства, които затвърждават извода,
че именно той е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение. Поради
тази причина, представителят на държавното обвинение предлага съдът да признае
за виновен подс. Х. по повдигнатото обвинение и да му определи наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде редуцирано с 1/3
въз основа на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от НК и което да бъде изтърпяно в
условията на пенитенциарно заведение, доколкото разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК в случая е неприложима.
Служебният защитник на подс. С.К.Х.
– адв. Ц.Л. *** поставя акцент в своята пледоария в хода на съдебните прения
върху многобройните смекчаващи според нея вината обстоятелства, които следва да
мотивират съда да наложи на нейния подзащитен наказание в минимален размер.
Също така адв. Л. обръща внимание на съда върху тежкото семейно положение на
подсъдимия, който се грижи за болна съпруга и дете.
Подс. С.К.Х. се придържа към
становището на своя защитник, като в своята пледоария отново подчертава, че се
признава за виновен по повдигнатото обвинение и моли по възможност да му бъде
наложено наказание „Пробация“.
В предоставената му на
основание чл. 297, ал. 1 от НПК възможност да изрази своята последна дума пред
съда, подс. Х. изразява съжаление за извършеното престъпление, като моли да му
бъде наложено наказание в минимален размер.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Около 16:00 часа на 25.06.2019 г. подс. С.К.Х. влязъл в магазин
„Техмарт“, находящ се в търговски център „МОЛ Варна“, с адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 186. Обикаляйки стелажите в търговския обект, подс. Х.
забелязал изложения за продажба бинокъл марка
„Никон Акулон А211 16 х 50“ и решил противозаконно да го отнеме.
За целта извадил бинокъла от кутията, в която се съхранявал и го скрил
под дрехите си, като самата празна кутия оставил на мястото й, след което
напуснал територията на магазин „Техмарт“.
На дата 26.06.2019 г. св. Х.Е.Х. – пълномощник на Дилян Иванов Димитров
– управител на дружеството „М.– Д“ ЕООД, което стопанисвало магазин „Техмарт“, забелязал
празната опаковка от предлагания за продажба артикул – „Никон Акулон А211 16 х
50“, като се
усъмнил, че вещта може би е била обект на престъпно посегателство срещу
собствеността на дружеството, поради което веднага прегледал видеозаписите от
охранителните камери в търговския обект и видял противозаконните действия на
подс. Х. в следобедните часове на 25.06.2019 г., след което сигнализирал за
извършеното престъпно деяние в ОД на МВР – гр. Варна.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа обстановка се
установи и се потвърди въз основа на следните събрани в хода на наказателното
производство доказателства: показанията на св. Х.Е.Х.; Протокол за разпознаване
на лица и предмети от 24.01.2020 г., Протокол за извършена видео – техническа и
лицево – идентификационна експертиза; стокова разписка от 10.05.2019 г. по
отношение инкриминирания артикул – бинокъл „Никон Акулон А211 16 х 50“; справка
за съдимост на подс. С.К.Х., изготвена от Районен съд – Луковит.
Действително съдебното следствие премина в
условията на разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, с признаване на всички факти
и обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт от страна
на подс. Х., поради което и според съда не е необходимо да бъде извършван
подробен и детайлен анализ на събраните в хода на досъдебната фаза на
наказателното производство доказателства. Разбира се, за пълнота на мотивите
следва да се подчертае, че съдът безусловно кредитира направеното
самопризнание, доколкото то е подкрепено от събраните в хода на разследването
по досъдебното производство доказателства.
На първо място това са показанията на св. Х.Е.Х.,
който подробно разказва как на 26.06.2019 г. е установил липсата на предлагания
за продажба в магазин „Техмарт“ артикул – бинокъл „Никон Акулон А211 16 х 50“,
след което е наблюдавал записите от охранителните видеокамери в търговския
обект и е видял начина по който подс. Х. отнема вещта. Показанията на св. Х. са
„гарнирани“ с извършеното процесуално – следствено действие по разпознаване,
при което св. Х. посочва подсъдимия именно като автор на престъпното деяние,
насочено срещу собствеността на дружеството „М.– Д“ ЕООД – ***.
В тази посока е и заключението на изготвената от
специалист от сектор „БНТЛ“ към ОД на МВР – гр. Варна, видео – техническа и
лицево – идентификационна експертиза, което заключение съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено и което недвусмислено установява подс. Х.
като лицето, извършило престъпното посегателство срещу собствеността на
дружеството „М.– Д“ ЕООД в следобедните часове на 25.06.2019 г.
Въз основа на гореизложените доказателства,
съдът намира за категорично установено от фактическа страна, че подс. Х. на
дата 25.06.2019 г. в гр. Варна отнел
чужда движима вещ – бинокъл марка „Никон Акулон А211 16 х 50“, собственост на „М.–
Д“ ЕООД ***, управлявано и представлявано от Дилян Иванов Димитров, на стойност
249 лева (двеста четиридесет и девет лева) от владението на Х.Е.Х., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да го присвои.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Обект на престъпното деяние по чл. 194, ал. 1 от НК са обществените отношения,
осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими
вещи.
От обективна страна изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата
власт върху вещта, собственост на ощетеното юридическо лице и установяване на
фактическа власт върху нея от страна на подсъдимия.
Субектът на престъплението – С.К.Х. е пълнолетно и вменяемо
физическо лице, което е било в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
От субективна страна – престъплението е извършено при формата на
вината пряк умисъл. Подсъдимият Х. отлично е съзнавал, че отнетата вещ е чужда
собственост, бил е наясно с противоправния характер на това, което върши, но
въпреки всичко е насочил действията си към отнемане на вещта. Волята му е била
насочена именно към постигане на съставомерния резултат, а именно да прекрати
фактическата власт на ощетеното юридическо лице върху инкриминираната вещ и да
установи своя фактическа власт върху нея, като подс. Х. е искал и целял
настъпването му.
По вида и размера на наказанието.
Наказателният закон предвижда извършеното
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК да бъде наказвано с наказание „лишаване от
свобода“ за срок до осем години.
В процеса по индивидуализация на наказанието,
съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство предходната съдимост
на подс. Х.. Същият е многократно осъждан за извършени престъпления против
собствеността, което обстоятелство го обрисува като деец със сравнително висока
степен на обществена опасност.
Същевременно безспорни смекчаващи
отговорността обстоятелства са изразеното съжаление за извършеното деяние и
като цяло невисоката стойност на причинената имуществена щета – сума в размер
на 249 лева, която представлява размер по – малък от размера на минималната
работна заплата.
Именно сравнително ниския размер на
причинената с престъпното деяние щета мотивира съдът да определи наказание
„лишаване от свобода“ в размер на шест месеца, което на основание чл. 58а, ал.
1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 и на подс. Х. да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
В своята пледоария в хода на съдебните прения
подс. Х. помоли по възможност да му бъде наложено наказание „Пробация“. По
принцип чисто теоретично погледнато има възможност да му бъде наложено такова
по вид наказание, при условие, че съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
т. 2, буква „б“ от НК в процеса по индивидуализация на наказанието, но в случая
липсват законовите основания за приложението на тази законова разпоредба.
Съдът не намира, че в случая са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или пък е налице едно
смекчаващо отговорността обстоятелство, но с изключителна стойност, които да
обосноват индивидуализация на наказанието по чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК. Както съдът вече спомена налице са две смекчаващи отговорността
обстоятелства, които макар и погледнато в съвкупност не покриват критериите на
посочената законова разпоредба. Още повече, че в случая причинената имуществена
щета така и не беше възстановена на ощетеното юридическо лице – разбира се,
това обстоятелство само по себе си не може да утежни положението на подсъдимия
в наказателния процес, но все пак следва да бъде отчетено при приложимостта на чл.
55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК. Ето защо съдът е категоричен, че в случая
липсват законовите предпоставки наказанието да бъде индивидуализирано на
основание чл. 55, ал. 1, т. 2, буква „б“ от НК и беше приложена разпоредбата на
чл. 54, ал. 1 от НК.
По отношение веществените доказателства и разноските.
На основание разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подс. С.К.Х. да заплати сторените разноски по делото в размер
на 216, 07 лева в полза на ОД на МВР – гр. Варна, доколкото разноските са
сторени изцяло в досъдебната фаза на наказателното производство.
Мотивиран
от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: