Р Е
Ш Е Н
И Е № 1368
гр.Сливен, 23.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливенски районен съд, гражданско
отделение, девети състав в публично заседание на дванадесет и пети октомври
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕНА
при секретаря Марияна
Семкова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 1719 по описа за
Предявени са обективно съединени искове с
правното основание в чл.344, ал.1, т.1 и
т. 2 и чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед №
20/21.02.2018 г. на Зам. кмета на Община Сливен за незаконно и за неговата
отмяна, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
осъждане на работодателя за заплащане на обезщетение за времето, през което
работника е останал без работа, поради незаконното уволнение, както и предявен
в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 220 от КТ за осъждане на
работодателя за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие.
Ищцата твърди, че от 08.05.2012г. е в
трудови правоотношения с ответника, като първоначално е назначена като младши
специалист в звеното „ПД“. От 02.10.2012г.е назначена на длъжност „младши
експерт“ в Дирекция „ИРППМС“, която е включена в основният щат на общинската
администрация. По време на полагаем годишен отпуск за гледане на дете, в
средата на 2016г., е приет нов щат на общинската администрация, с който се
преструктурира Дирекция ИРППМС в Отдел „ОРПП“ със същите функции и дейности.
Твърди, че след като се е завърнала на работа, под предлог, че е трансформирана
заеманата от нея длъжност е сключено Допълнително споразумение към трудовият
договор № 227/15.02.2018г., подписано от Заместник-кмета Румен Иванов, в
качеството му на заместник кмет и заместващ
Кмета на Община Сливен - Стефан Радев, за преназначаване на длъжността „младши експерт“ в отдел „Общинско развитие,
програми и проекти“, считано от 19.02.2018г. с основно месечно
възнаграждение - 600 лева, със степен на основната месечна заплата - 4 и ниво
на основната заплата 23. Счита, че допълнителното споразумение е изготвено
преди да е встъпил служителят в изпълнение на трудовоправните си задължения на
новата длъжност и е подписано от лице без да притежава представителна власт,
тъй като в този ден Кметът на Община Сливен не е бил в отпуск. Останалите
клаузи по трудовият договор остават непроменени. Към датата напреназначаване на
длъжността „младши експерт в отдел „ОРПГГ, същата не била определена за заемане
от държавен служител и за това при сключването на допълнителното споразумение
на 19.02.2018г. е заела длъжността на която е назначена и е осъществявала
трудови функции, които не се различават от тези които е изпълнявала преди
излизането си в отпуск по майчинство и този отдел имал същият обем от дейности,
които е изпълнявала като служител в Дирекция ИРППМС. За това и не се наложило
да подписва нова длъжностна характеристика, а и през дните след подписването на
допълнителното споразумение и е възложено и изпълнявала дейности по общинско
развитие и разработване на проекти, каквато е функцията на целият отдел „ОРПП“.
След подписване на допълнителното
споразумение, със Заповед № 20 / 21.02.2018г. заместник кмета на Община Сливен
— Румен Иванов, на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е прекратил трудовото
правоотношение, считано от 21.02.2018г., поради определянето на длъжността
„младши експерт“ в отдел „Общинско развитие, програми и проекти“, за заемане от
държавен служител, считано от 19.02.2018г.
Сочи, че не е налице прекратително основание,
с което длъжността да е определена по съответния ред, установен в Закона за
държавния служител/ЗДС/ или друг акт за в бъдеще длъжността да бъде заемана от
държавен служител; не е налице уволнителното основание по чл. 325, ал. 1т. 12
от КТ, тъй като не е налице запазване на длъжността и нейните основни
характеризиращи трудови функции; не е спазена процедурата по прекратяване на
трудовото правоотношение и незаконосъобразно е прекратен трудовият договор не
по установения ред, с немотивирана заповед и подписана от лице нямащо
качеството на представляващ Община Сливен към датата на издаване на оспорената
заповед; при издаване на заповедта не са спазени установените от закона
реквизити за мотивирана заповед, а само са посочени: името на работника,
неговата длъжност, предприятието, мястото на работа, датата от която се
прекратява трудовото правоотношение и не е посочено основанието въз основа на
което е определена длъжността да бъде заемана от държавен служител.
Сочи, че в тази заповед не ставало ясно,
какво през този кратък период от време - 15.02.2018г. до 21.02.2018г. е
наложило такава кардинална промяна на щатното разписание на заеманите длъжности
в този отдел, че тази длъжност от трудово-правоотношение да се промени в длъжност
заемана от държавен служител. Твърди, че не били посочени основанията поради,
които се прекратява трудовото правоотношение, точното наименование на новата
длъжност, както и конкретното основание. Посочва, че нямало обоснованост на
действието на заместник кмета, който сам е преценил, че има обективни основания
и наложителни причини длъжността да бъде заемана от държавен служител, а не
служител по трудово правоотношение.
Твърди, че не ставало ясно, дали в
длъжностното разписание към началото на месец февруари 2018г. за длъжността
„младши експерт“ в отдел „Общинско развитие програми и проекти” се изисквало
специално експертно ниво, образователна степен или някаква допълнителна
квалификация. Не било описано дали бъдещата длъжност и заеманата от ищцата до момента
са на едно ниво в структурата на администрацията, както и с еднакво
наименование на длъжностното ниво. Твърди, че на практика била съкратена една
длъжност „младши експерт” в същия отдел без да е спазена процедурата за това, и
не е извършен подбор по смисъла на чл.329 КТ., като основният и единствен мотив
бил, че същата длъжност ще бъде заемана от държавен служител. Целта на смяната
на трудовото правоотношение с държавен служител била да не се извършва подбор,
тъй като това е сложна процедура и трябвало да се извърши между всички
служители в отдел „ОРПП“.Твърди, че след като вече близо два месеца нямало
насрочен конкурс за длъжността, трябва да се приеме, че към момента на
уволнението на ищцата е нямало необходимост от съкращаването й, което от своя страна
свидетелства, че същото е емоционално или чисто субективно действие, а не е
необходимо за пълноценното функциониране на този отдел.
Твърди,
че "определяне
на длъжността за заемане от държавен служител" по смисъла на чл.
328, ал. 1 т. 12 КТ ще е налице, когато престава да съществува трудовата
функция за съответната длъжност, и това основание се визуализира чрез промяна в
изискването, относно условията за заемане на конкретната длъжност, (включително
и при т. нар. "трансформация на длъжности“). Към момента на прекратяване
на трудовия договор не е представено ново длъжностно разписание или промяна на
нормативен акт, изискващи изрично длъжността „младши експерт” да бъде
трансформирана или да се закрие. С оглед Класификатора на длъжностите в
администрацията и подзаконовите нормативни актове, не било предвидено заемана
от ищцата длъжност, да бъде заемана от държавен служител.
Твърди,
че при преценката за наличие на реално съкращаване на щата, от значение е дали
са запазени основните трудови функции, тези които са определящи за длъжността,
които я характеризират, защото не всички трудови функции са основни и
съществени.’ Това не е спазено при издаването на заповедта. Сочи, че щом няма
нова длъжностна характеристика за длъжността към 15.02.2018г., няма обявен конкурс,
следователно няма необходимост от тази длъжност да се заема от държавен
служител и налице е изцяло задължителното прилагане на хипотезата за подбор.
Твърди,
че в Допълнителното споразумение не е посочен кодът / НКПД/ на заеманата
длъжност по националният класификатор на длъжностите в Приложение 4 към Заповед
№ РД01-931/27.12.2010 г. с влезлите в сила промени в НКПД-2011 от 01.01.2018 г.
на Списък на длъжностите в националната класификация на професиите и
длъжностите. Тази промяна не била отразена в регистъра на трудовите договори в
НАП и не било изпращано уведомление, съобразно КСО.
Посочва също, че от датата на прекратяване на
трудовият договор на 21.02.2018г. към датата на подаване на исковата молба -
20.04.2018г., ищцата не е встъпила в трудовоправни отношения и е останала без
работа, видно от представената регистрационна карта в бюрото по труда в
гр.Сливен.
От
съда се иска признаване за незаконосъобразно прекратяването на трудовото
правоотношение и неговата отмяна, възстановяване на ищеца на заеманата длъжност
и осъждане на ответника да й заплати обезщетение за времето през което е
останала без работа, поради уволнението /чл.225 КТ/ в размер на 3 600 лв. за
шестмесечен период от 21.02.2018 год.
Алтернативно
се иска от съда осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение по чл.220 КТ за неспазено предизвестие в размер на 600.00 лева.
Претендира
деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК отговор е депозиран и с него
се оспорват исковете по основание. Твръди се, че искова молба е неоснователна и
недоказана. Сочи си, че съгласно Трудов договор № 66/07.05.2012 г. М.И.К. е
назначена на длъжност „Младши специалист“ в „Дейности по почивното дело и
социалния отдих” в община Сливен. С допълнително споразумение № 355/01.10.2012
г. към трудовия договор същият е изменен в частта „място на работа и длъжност”
както следва: от длъжност „Младши специалист“ в „Дейности по почивното дело и
социалния отдих” на длъжност „Младши експерт” в отдел „Проекти, програми и
икономическо развитие” към Дирекция „Икономическо развитие, програми, проекти и
международно сътрудничество” при община Сливен. Ищцата е ползвала отпуск за
бременост и раждане, в последствие за отглеждане на дете до 2-годишна възраст.
С решение на Общински съвет - Сливен №71 от 28.01.2016 г. е одобрена
структурата на общинската администрация в община Сливен, като съгласно
приложение №1 е одобрен като самостоятелен отдел - отдел „Общинско развитие,
програми и проекти“. С решение на Общински съвет - Сливен №138 от 31.03.2016 г.
за изменение и допълнение на решение на №71 от 28.01.2016 г. на ОбС - Сливен
общата численост на общинската администрация в община Сливен става 350,5. Със заявление от 13.02.2018 г. ищцата е изразила желание
да се върне на работа от 19.02.2018 г. Сключено е допълнително споразумение №
227/ 15.02.2018 г. на основание чл. 119 от КТ.
Твърди се, че от длъжностно разписание на Общинска
администрация Сливен в сила от 21.02.2018 г., утвърдено от Зам. кмета на община
Сливен, съгласно Заповед РД 15-304/
20.02.2018 г. на Кмета на Община Сливен е видно, че общата численост на
персонала е 350.5 бр., като за отдел „Общинско развитие, проекти и програми“ са
предвидени 8 щатни бройки, между които 1 началник отдел, 2 бр. главен експерт,
1 бр. старши експерт, 2 бр. младши експерти, от които и 1 бр. младши експерти е
по служебно правоотношение. Със Заповед №
20/21.02.2018 г. на Зам. кмета на община Сливен трудовото правоотношение с
ищцата е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ на длъжност
„младши експерт”, считано от 21.02.2018 г. Като мотиви за прекратяване на
трудовия договор е посочено: определяне на длъжността за заемане от държавен
служител, съгласно щатно разписание считано от 21.02.2018 г.
Сочи си, че прекратяването на трудовото провоотношение на
ищцата е извършено на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ - поради
определянето на длъжността за заемане от държавен служител и за да е налице
законосъобразно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1,
т. 12 от КТ, е необходимо да е налице, като единствена предпоставка, определяне
на длъжността за заемане от държавен служител по служебно правоотношение, като
старата длъжност, макар и трансформирана чрез промяна на част от трудовите
функции, да се запазва и в новото длъжностно разписание. Посочва, че съгласно
чл. 3, ал. 3 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в
администрацията /НПКДА/, длъжностите в администрацията се заемат от държавни
служители и лица работещи по трудово правоотношение, а чл. 3, ал. 4 от същата
наредба сочи, че от държавни служители се заемат ръководни длъжности, експертни
длъжности с аналитични и/или контролни функции, както и други специфични
длъжности, посочени в класификатора на длъжностите в администрацията, като
съгласно, ал. 5 от същата разпоредба експертните длъжности с аналитични и/или
контролни функции по, ал. 4, т. 2 в общинските администрации може да се заемат
и по трудово правоотношение. Чл. 4, ал. 2 от Наредбата регламентира експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции, а именно тези които са посочени
в длъжностни нива от 5 до 12, с наименование „експертно ниво“-1 А, 1Б, 2, 3, 4,
5, 6, 7 включително и „ниво стажант“. На позиция 290 от Класификатора на
длъжностите в администрацията за длъжността „младши експерт“, в териториална
администрация е предвидено длъжностно ниво 11 и експертно ниво 7, като вида
правоотношение е служебно. Следователно по силата на чл. 3, ал. 5 от Наредбата
тази длъжност може да бъде заемана, както по трудово, така и по служебно
правоотношение. Твръди, че преценката за вида на правоотношението е на
ръководителя на администрацията, като в тази връзка според чл. 11, ал. 1 от
НПКДА, приета с ПМС № 129 от 26.06.2012 г., в сила от 01.07.2012 г.,
ръководителят на администрацията утвърждава длъжностното разписание. В случая
се касае за общинска администрация т е. териториална и по силата на чл. 19, ал.
3, т. 2 от Закона за администрацията, кметът на общината е териториален орган
на изпълнителна власт. Следователно именно в правомощията на кмета на общината
и неговата оперативна самостоятелност е утвърждаването и изменението на
длъжностното разписание, както и преценката по чл. 3, ал. 5 от НПКДА. Със
заповед РД 15-294/ 19.02.2018 г. на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА бил определен Румен Иванов Иванов - заместник- кмет „Финанси и общинска
икономика” на община Сливен за изпълняващ функциите ми на кмет на община Сливен
на 20.02.2018 г. В настоящия случай със Заповед РД 15-304/ 20.02.2018 г. на
зам. кмета на община Сливен е утвърдено длъжностно разписание по образец, в сила
от 21.02.2018 г., по силата на което за длъжността „младши експерт“ е
предвидено служебно правоотношение, като не е изменена нито структурата, нито
числеността на общинската администрация, поради което счита, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение с МирелаСтефанова е била налице
хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Доколкото било налице посоченото
по-горе трансформиране на длъжността на ищцата, считано от 21.02.2018 г. и
установеното в чл. 3, ал. 4, т. 2 от Наредбата за прилагане на КДА императивно
изискване е достатъчно да обоснове приложението на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ.
Цитира практика на ВКС.
Твръди се, че на основание чл. 107а, ал. 6 от КТ във вр.
с чл. 39, ал. 4 от ЗМСМА, със заповед № РД15-17/ 05.01.2018 г. са делегирани
правомощията на Румен Иванов Иванов -
заместник-кмет „Финанси и общинска икономика” на община Сливен, като изрично е
посочено, че е оправомощавам от Кмета на Община Сливен да изпълнява функции на
работодател като сключва, изменя и прекратява трудовите правоотношения със
служителите/ работниците в община Сливен. Това било нормативно регламентирана
възможност изрично разписана в Кодекса на труда. Според нормата на чл. 39, ал.
4 от ЗМСМА Кметът на общината и кметът на района можели да оправомощават
заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите, когато това е
предвидено в закон, като съгласно разпоредбата на чл. 107а, ал. 6 във вр. с §1,
т. 1 от КТ изрично предвижда, че трудовият договор със служителя се сключва от
органа на държавната власт или от упълномощен от него заместник.
Твърди се, че всички доводи на ищцата, относно самата
процедура по промяна на длъжностното разписание, както на какво основание с
подбор или без подбор, счита за неотносими и ги оспорва изцяло. Сочи, че при
определяне на длъжността за заемане от държавен служител тя не се съкращава.
Работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото
правоотношение с ищцата без да са налице задълженията, възникващи при
предварителна закрила по чл. 333 КТ или тези за извършване на подбор по чл.
329, ал. 1 КТ, като заемащата длъжността по трудовото правоотношение разполага
с възможността да кандидатства да я заеме отново по служебно правоотношение,
доколкото отговаря на условията за това. Задължението за
подбор възниква за работодателя само в хипотезите на чл. 329, ал. 1 КТ, поради
което, когато работодателят трансформира една или повече от длъжности с
идентични функции за заемане по служебно правоотношение, запазвайки щатни
бройки за същата длъжност по трудово правоотношение, той няма задължение за
извършване на подбор между заемащите длъжността.
Посочва се се, че ищцата е заемала длъжността „младши
експерт” в отдел ОР1ТП до 21.02.2018 г., когато трудовото правоотношение било
прекратено на основание чл. 325, ал.1, т.12 КТ. Преди извършване на
уволнението, заеманата от ищцата длъжност „младши експерт” по трудово
правоотношение била трансформирана в длъжност „младши експерт” по служебно
правоотношение в отдел ОРПП. Трансформацията била извършена поради
необходимостта от трети държавен служител в отдела, който да замества началника
на отдела и главния експерт при отсъствие им. Сочи се, че длъжността „Началник
отдел” (ръководно ниво 7Б НПКА), която се заема само по служебно
правоотношение, а при отсъствието на титуляра служебните му задължения се
изпълняват от друг държавен служител от състава на съответното административно
звено - чл. 84, ал. 1 ЗДСл. При така установените факти, счита, че уволнението
е извършено законно, при наличие на предпоставките по чл. 325, ал.1, т.12 КТ
след определяне на длъжността за заемане от държавен служител; че при
трансформиране на една от съществуващите няколко щатни бройки за длъжността
кмета на общината в качеството на работодател нямал задължение за извършване на
подбор, каквото законът не предвижда в тази хипотеза. Посочва съдебна практика в тази насока.
Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т.
12 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи
предизвестие поради определяне на длъжността за заемане от държавен служител.
Моли съда да приемете, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение е била налице хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ и работодателят законосъобразно е упражнил правото си едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с ищцата, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ се явява неоснователен и недоказан
и като такъв моли да бъде отхвърлен, както и акцесорните искове - с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяването й на заеманата преди
уволнението длъжност младши експерт в отдел ПНО в община Сливен; с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - за присъждане на обезщетение за времето,
през което е останала без работа поради уволнението и с правно основание чл. 220,
ал. 1 от КТ - за обезщетение поради неспазен срок на предизвестие.
В съдебно заседание, процесуалния
представител на ищеца заявява, че подържа исковите претенцци, а процесуалния
представител на ответната страна че поддържа изразеното страновище в отговара
наисковатамолба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ
на събраните в хода на производството писмени доказателства и писмени
доказателствени средства прие за установено от фактическа страна следното:
На 07.05.2012г. между ищцата и ответника
Община Сливен е подписан трудов договор, с който ищцата е назначена на длъжност
"младши специалист" с място на работа Общинска администрация, отдел
"Дейности по почивно дело и социален отдих". С допълнително
споразумение към трудовия договор от 01.10.2012 год. ищцата е назначена на
длъжност "младши експерт" в отдел "Проекти програми и
икономическо развитие" към дирекция "Икономическо развитие, програми,
проекти и международно сътрудничество". Със заявление от 29.07.2016 год.
ищцата поискала и й било разрешено да ползва отпуск за бременност и раждане в
размер на 410 дни за детето си Йоана Владимирова С., считано от 21.07.2016 год.
до 21.04.2017 год. Със заявление от 03.04.2017 год. ищцата е изразила желание и
й е било разрешено да ползва платен годишен отпуск за отглеждане на дете до 2
годишна възраст. На 13.02.2018 год. ищцата подала заявление за връщане на
работа от 19.02.2018 год. С Допълнително споразумение към трудовият договор №
227/15.02.2018г., подписано от Заместник-кмета Румен Иванов, в качеството му на
заместник кмет и заместващ Кмета на
Община Сливен - Стефан Радев ищцата е прена длъжността „младши експерт“ в отдел „Общинско развитие, програми и проекти“, считано
от 19.02.2018г. с основно месечно възнаграждение - 600 лева, със степен
на основната месечна заплата - 4 и ниво на основната заплата 23.
С Решение на Общински съвет - Сливен
№ 71/28.01.2016 г. е одобрена структурата на общинската администрация в община
Сливен като съгласно приложение № 1 е одобрен като самостоятелен отдел – отдел
„Общинско развитие, програми и проекти” /ОРПП/. Решението е влязло в сила от
01.04.2016 г. С Решение на Общински съвет -
Сливен № 138/31.03.2016 г. за изменение и допълнение на Решение на
Общински съвет - Сливен № 71/28.01.2016
г. общата численост на общинската администрация на община Сливен става 350.5
броя.
Със Заповед № РД-15-17/05.01.2018 г. на основание чл. чл. 39, ал.4, вр. чл.
44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.107а, ал.6 и пар.1,т.1 от КТ,
във вр. с чл.6, ал.1, т.3, ал.2, т.4 от Устройствения правилник на общинската
администрация, утвърден със заповед № РД15-147/02.02.2016 год. на Кмета на
Община Сливен, последния е оправомощил Румен Иванов Иванов – зам. кмет „Финанси
и общинска икономика” на община Сливен да изпълнява функции на работодател
като сключва, изменя и прекратява
трудовите правоотношения със служителите или работниците в община Сливен както
и на ръководителите на звена на издръжка от общинския бюджет с изключение на
служителите в кметствата, както и да налага предвидените от закона
дисциплинарни наказания.
Със Заповед № РД-15-294/19.02.2018 г. кмета на община Сливен нарежда на
основание чл. 44, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с отсъствието му
на 20.02.2018 г. на Румен Иванов зам. кмет на община Сливен да изпълнява
функциите на кмет на община Сливен на 20.02.2018 г.
Със Заповед № РД-15-304/20.02.2018 г. на
зам.кмета на община Сливен е утвърдено длъжностно разписание на общинска
администрация Сливен като е променена определената в позиция номер поред 134 от
действащото дотогава длъжностно разписание едната длъжност „младши експерт” по
трудово правоотношение в отдел ОРПП като същата се трансформира в „младши
експерт” по служебно правоотношение. Длъжностното разписание е в сила от
22.01.2018 г. като общата численост на персонала е 350.5 броя като за отдел
ОРПП са предвидени 8 щатни бройки – една началник отдел, два броя главен
експерт и един брой старши експерт, два броя младши експерти, от които една
бройка младши експерт е по служебно правоотношение.
Със заповед № 20/21.02.2018 г. на зам.кмета на
община Сливен Румен Иванов трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на
основание чл. 325, ал.1 т.12 от КТ, считано от 21.02.2018 г. поради определяне
на длъжността за заемане от държавен
служител.
От представена регистрационна карта
от Дирекция "Бюро по труда" Сливен, издадена на 22.02.2018 год. и
представено заверено копие на трудова книжка
се установява, че ищцата е регистрирана като безработна в "Бюрото
по труда" и не работи по трудово правоотношение.
В хода на процеса е допусната,
назначена и изготвена съдебно икономическа експертиза. От заключението на
вещото лице се установява, че дължимото на ищеца обезщетение по чл.225 КТ за
претендираните от него шест месеца – от
21.02.2018 год. до 21.08.2018 год., след начисляване и удържане на дължимия ДОД
в размер на 10 % е 3240.00 лева. Определило е и дължимото на основание чл. 220
от КТ нетно обезщетение - след приспадане на необходимите удръжки в размер на
540.00 лева.
Исковата
молба е подадена на 20.04.2018 г.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като
неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно икономическа експертиза, като неоспорено от страните и изготвено
от лице, разполагащо със специални знания в икономическата област.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявените
искове з апризнаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна,
възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане
на обезщетение за времето, през което е останала работа, поради уволнението -
чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 са допустими.
Разгледан
по същество главният иск за признаване уволнението, извършено със Заповед №
20/21.02.2018 г. на заместник кмета на Община Сливен за незаконно и неговата
отмяна е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 325, ал.1
, т.12 от КТ трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да
дължи предизвестие, поради определянето на длъжността за заемане от държавен
служител. Регламентирането от законодателя на посочената правна норма е
свързана с обстоятелството, че с оглед на промените които са настъпили в
държавната администрация част от длъжностите, заемани и изпълнявани по трудово
правоотношение са определени за длъжности, които ще бъдат заемани и изпълнявани
от държавни служители. В тази хипотеза се уреждат случаите при които, лицата които са заемали тези
длъжности, трудовото им правоотношение ще бъде прекратено и на негово място за
съответната длъжност ще се уреди служебно правоотношение по ЗДСл. Основанието
за прекратяване на трудовия договор в този случай е определяне на длъжността,
заемана до този момент по трудово правоотношение за длъжност заемана от
държавен служител. Без значение е основанието, на което е възникнало трудовото
правоотношение по което се изпълнява до този момент съответната длъжност. Право
на работодателя е когато определената за заемане от държавен служител длъжност
се изпълнява по създадено за нея трудово правоотношение, това трудово
правоотношение да бъде премахнато на основание чл. 325, ал.1 , т.12 от КТ
,именно поради това, че длъжността е определена за заемане от държавен
служител, т.е. по служебно правоотношение, което е различно по своята природа
от трудовото правоотношение.
При разпределяне на доказателствена тежест на
ищцата е указано, че следва да установи наличието на трудово правоотношение с
ответната страна, прекратяване на трудовото правоотношение, заеманата преди
прекратяването длъжност. Във връзка с иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 225
от КТ ищецът следна да установи размера на последното получено брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ този на уволнението, в който месец е
работил през всички работни дни, че е претърпяла вреди от уволнението, както и
оставането си без работа поради уволнението. По предявения иск в условията на
евентуалност с правно основание чл. 220, ал.1 от КТ носи доказателствена тежест
да установи, че е било налице законово основание за изплащане на обезщетение по
реда на чл. 220 от КТ. На ответника е указано , че носи доказателствената
тежест за установяване законността на извършеното уволнение на ищеца – че са
спазени всички процедурни правила във връзка с извършването му от компетентен
орган, основанието за уволнението – определяне длъжността от заемане по
служебно правоотношение, както и че НЕ СОЧИ доказателства за това.
Безспорно се установи, а и не се спори между страните, че на 07.05.2012г. между ищцата
и ответника Община Сливен е подписан трудов договор, с който ищцата е назначена
на длъжност "младши специалист" с място на работа Общинска
администрация, отдел "Дейности по почивно дело и социален отдих", че
с допълнително споразумение към трудовия договор от 01.10.2012 год. ищцата е
назначена на длъжност "младши експерт" в отдел "Проекти програми
и икономическо развитие" към дирекция "Икономическо развитие,
програми, проекти и международно сътрудничество", че със заявление от
29.07.2016 год. ищцата поискала и й било разрешено да ползва отпуск за
бременност и раждане в размер на 410 дни за детето си Йоана Владимирова С.,
считано от 21.07.2016 год. до 21.04.2017 год, че със заявление от 03.04.2017
год. ищцата е изразила желание и й е било разрешено да ползва платен годишен
отпуск за отглеждане на дете до 2 годишна възраст, както и че на 13.02.2018
год. ищцата подала заявление за връщане на работа от 19.02.2018 год.
С Решение на Общински съвет - Сливен
№ 71/28.01.2016 г. е одобрена структурата на общинската администрация в община
Сливен като съгласно приложение № 1 е одобрен като самостоятелен отдел – отдел
„Общинско развитие, програми и проекти” /ОРПП/. Решението е влязло в сила от
01.04.2016 г. С Решение на Общински съвет -
Сливен № 138/31.03.2016 г. за изменение и допълнение на Решение на
Общински съвет - Сливен № 71/28.01.2016
г. общата численост на общинската администрация на община Сливен става 350.5
броя.
Оспорва се от ищцовата страна сключеното допълнително
споразумение към трудов договор №227/15.02.2018 год. на основание чл. 119 от КТ,
с което ищцата е преназначена на длъжността „младши експерт” в отдел „Общинско
развитие програми и проекти”, считано от 19.02.2018 год., тъй като е изготвено
преди служителят да встъпи в длъжност и е подписано от лице без представителна
власт - заместник кмета на Община Сливен, тъй като в този ден кметът на
общината не е бил в отпуск. Съдът не споделя становището на ищеца, тъй като Заместник
кмета на Община Сливен Румен Иванов е сключил допълнителното споразумение след
като е бил оправомощен за това от Кмета на Община Сливен със Заповед № РД
15-17/05.01.2018 год. В тази заповед изрично е посочено, че Румен Иванов като
заместник кмет е оправомощен да изпълнява функции на работодател, като сключва,
изменя и прекратява трудовите правоотношения със служителите или работниците в
община Сливен, с изрично посочени изключения. Видно от заповедта, същата е
издадена на основание чл. 39, ал.4, вр. чл. 44, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗМСМА, във
връзка с чл.107а, ал.6 и пар.1,т.1 от КТ, във вр. с чл.6, ал.1, т.3, ал.2, т.4
от Устройствения правилник на общинската администрация, утвърден със заповед №
РД15-147/02.02.2016 год. на Кмета на Община Сливен. Съгласно разпоредбата на
чл. 39, ал.4 от ЗМСМА Кметът на общината и кметът на района могат да
оправомощават заместник-кметове да изпълняват техни правомощия в случаите,
когато това е предвидено в закон. В настоящия случай не е необходимо да е
налице обективна невъзможност, например отпуск, на кмета на общината, да
изпълнява правомощията си. Делегирането представлява възможност предвидена в
закона временно за определен случай или период от време горестоящ
административен орган да предостави част от правомощията си на някои от
подчинените му органи. Обективната невъзможност на титуляра да ги изпълнява не
е необходимо да бъде изрично удостоверявана и да съществува, тъй като делегиращият
е в правото си и сам да постанови акт за издаването на който вече е делегирал
правомощия другиму. Единственото
ограничение, което се поставя е че не могат да бъдат делегирани правомощия,
които закона определя като изрична компетентност на съответния орган и органът
на когото са делегирани правомощия не може да ги предоставя други му. /в този
смисъл ТР № 4/22.04.2004 г. на ОСС на ВАС/ . В конкретният случай при издаване
на заповедта си кмета на общината се е позовал на разпоредбата на чл.107а, ал.6
и пар.1,т.1 от КТ като в разпоредбата на чл. 107а, ал.6 от КТ изрично е
предоставена възможност трудовия договор със служителя да се сключва от упълномощен
заместник на органа на държавната власт като пар. 1, т. 1 от КТ дава легална
дефиниция на понятието „работодател” . Въпреки, че не е посочен определен
случай или период от време то този пропуск не прави заповедта незаконосъобразна,
тъй като самото управление на кмета на общината е временно и той се назначава
на длъжност за срок от четири години. Ето защо съдът счита, че заповедта на
кмета на община Сливен издадена на основание чл. 39, ал.4, вр. чл. 44, ал.1,
т.3 и ал.2 от ЗМСМА, във връзка с чл.107а, ал.6 и пар.1,т.1 от КТ, във вр. с
чл.6, ал.1, т.3, ал.2, т.4 от Устройствения правилник на общинската
администрация, утвърден със заповед № РД15-147/02.02.2016 год. на Кмета на
Община Сливен е законосъобразна и сключеното между зам.кмета Румен Иванов и
ищцата допълнително споразумение от 15.02.2018 г. не страда от пороци. По
изложените по горе съображения съдът счита, че и зам.кмета на Община Сливен
Румен Иванов е бил надлежно оправомощен да прекрати на 21.02.2018 г. трудовото правоотношение
с ищцата. Що се касае до възражението за липса на законоизискуеми реквизити на
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение с ищцата то съдът счита, че
са налице всички законоустановени такива като са посочени името на работника,
неговата длъжност, предприятието, мястото на работа, датата от която се
прекратява трудовото правоотношение и основанието въз основа на което се
прекратява трудовото правоотношение. В хипотезата на чл. 325, ал. 1, т.12 от КТ
е достатъчно в заповедта да бъде посочено само правното основание не е
необходимо посочването на други конкретни факти за да знае служителят защо е
уволнен.
Съгласно константната съдебна практика, за да е налице
основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т.12
от КТ е необходимо и достатъчно длъжността, която е заемал служителя да е
определена по съответния за това ред установен в закона за държавния служител
за заемане от държавен служител т.е. да е издаден валиден административен акт,
който определя досегашната длъжност заемана по трудово правоотношение за
длъжност заемана в бъдеще по служебно правоотношение от държавен служител. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредбата за прилагане на
класификатора на длъжностите в администрацията /НПКДА/, длъжностите в администрацията
се заемат от държавни служители и лица работещи по трудово правоотношение, а
чл. 3, ал. 4 от същата наредба сочи, че от държавни служители се заемат
ръководни длъжности, експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции,
както и други специфични длъжности, посочени в класификатора на длъжностите в
администрацията, като съгласно, ал. 5 от същата разпоредба експертните
длъжности с аналитични и/или контролни функции по, ал. 4, т. 2 в общинските
администрации може да се заемат и по трудово правоотношение. Чл. 4, ал. 2 от
Наредбата регламентира експертните длъжности с аналитични и/или контролни
функции, а именно тези които са посочени в длъжностни нива от 5 до 12, с
наименование „експертно ниво“-1 А, 1Б, 2, 3, 4, 5, 6, 7 включително и „ниво
стажант“. На позиция 290 от Класификатора на длъжностите в администрацията за
длъжността „младши експерт“, в териториална администрация е предвидено
длъжностно ниво 11 и експертно ниво 7, като вида правоотношение е служебно.
Следователно по силата на чл. 3, ал. 5 от Наредбата тази длъжност може да бъде
заемана, както по трудово, така и по служебно правоотношение.
Определянето на длъжността за заемане от държавен
служител - причините за това е въпрос на целесъобразност извършва се по
преценка на ръководителя на съответната администрация и не подлежи на съдебен
контрол. На съдебен контрол обаче подлежи и гражданския съд е компетентен да се
произнесе инцидентно по валидността на всички административен актове независимо
дали те подлежат на обжалване пред съд, включително относно правното действие
на заповедта на работодателя за утвърждаване на щатното разписание/ в този
смисъл определение № 266/16.04.2013 г. на ВКС, 3-то Г.О. по ч.г.д. № 1533/2013
г. и Определение №177/16.04.2013 год. на
ВКС, 2-ро г.о. по гр.дело 1340/2013 год./ В конкретният случай волеизявлението
с което е утвърдено длъжностното разписание – Заповед № РД-15-304/20.02.2018 г.
подлежи на съдебен контрол, т.е. съдът
следва да провери дали е налице валиден акт, който да определя досегашната
длъжност заемана по трудово правоотношение за
такава заемана в бъдеще в служебно правоотношение от държавен служител.
Тази заповед е издадена от Румен Иванов – зам. кмет на Община Сливен като в нея
е посочено като основание на което зам.кмета е оправомощен да я издаде Заповед
№ РД-15-294/19.02.2018 г. В посочената заповед кмета на Община Сливен е
посочил, че на основание чл. 44, ал . 2 и чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА и във връзка с
отсъствието му на 20.02.2018 г. нарежда на Румен Иванов зам.кмет на Община Сливен
да изпълнява функциите на кмет на община Сливен на 20.02.2018 г. В конкретния
случай кмета на Община Сливен се е позовал на разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА съгласно която „Кметът на общината, съответно кметът на района, определя
със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието му от общината,
съответно от района. Заместването е способ при който в определен срок в който
титулярното длъжностно лице поради определена причина не изпълнява служебните
си задължения е замествано от заместник който изцяло изпълнява неговите
функции, включително по издаване на заповеди, каквато е Заповед №
РД-15-304/20.02.2018 г. с която е
утвърдено ново длъжностно разписание по образец с която се променя действащото
длъжностно разписание като едната длъжност младши експерт по трудово
правоотношение в отдел „ОРПП” се трансформира в длъжност младши експерт по
служебно правоотношение. Заместването се извършва в случаите, когато лицето –
титуляр на правомощия е в обективна невъзможност да ги изпълнява /ТР № 4/2004
г. на ОСС на ВАС/ като за да е налице валидно упражняване на правомощия по
заместване освен надлежна заповед за заместване следва да бъде доказана и
обективната невъзможност за изпълняване на правомощията от титуляра. В случая
причините за обективната невъзможност са неотносими към преценката за
валидността на процесната заповед, но е необходимо да бъде доказано отсъствието
на титулярния орган. Това отсъствие следва да бъде установено с надлежен
документ – командировъчна заповед, болничен лист, документ удостоверяващ разрешен
отпуск и т.н., в противен случай не представлява основание да бъдат издавани
административни актове от заместващи на титулярния административен орган. За да
породи правно действие подписаният по заместване акт следва да бъде безспорно
доказано че титулярния административен орган, в случая кмета на Общината, не е
изпълнявал служебните си функции в съответното си седалище. В настоящият случай
като част от разпределената доказателствена тежест а именно доказване
основанието за уволнението – определяне на длъжността за заемана на служебно
правоотношение, пред съда не са представени каквито и да е доказателства в тази
насока. Ето защо, съдът счита, че Заповед № РД-15-304/20.02.2018 г. като
издадена от некомпетентен орган, не поражда правни последици, поради което и не
е налице валиден акт, който да определя досегашната длъжност заемана по трудово
правоотношение за длъжност заемана по служебно правоотношение от държавен
служител.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая не е налице
съкращаване на щата, тъй като няма промяна във функциите и задачите, които
следва да се изпълняват и които са определящи за длъжността. Налице е реално
съкращаване при наличието на трансформация, при която трудовата функция на
съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща
се трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности,
със съществено различаващи се трудови функции. Не приложима е и разпоредбата на
чл. 329 от КТ където изрично са упоменати хипотезите, при които работодателят следва
да извърши подбор. Цитираната разпоредба не следва да се тълкува разширително.
По изложените съображения в настоящият случай не е приложима и разпоредбата на
чл. 333 от КТ където отново лимитативно са изброени хипотезите спрямо които
законоустановената закрилата при
уволнение се прилага.
В заключение, уволнението
на ищцата в настоящият случай не е извършено при наличието на всички факти,
които дават право на работодателя да прекрати едностранно трудовото
правоотношение на основание чл. 325, ал.1, т.12 от КТ.
Предвид изложеното съдът
следва да приеме, че не е налице соченото в заповедта основание за прекратяване
на трудовото правоотношение на ищцата и същата следва да бъде отменена.
По предявения иск с правно
основание чл. 344, ал. 1 т. 2 от КТ.
Предвид
основателността на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и
неговата отмяна е основателен и предявения иск за възстановяване на ищцата на
предишната работа.
По предявения иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т.
3 във вр. с чл. 225 ал. 1 от КТ.
Предявения иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищцата е
останала без работа, поради уволнението е основателен и доказан, предвид
представените документи от бюрото по труда и трудовата книжка на ищцата. При
незаконно уволнение работникът или служителят съгласно чл. 225 ал. 1 от КТ има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от шест месеца. Видно от представените доказателства
ищцата е останала без работа за такъв период, а именно периода 21.02.2018 г. до
21.08.2018 г. От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението, което се дължи на ищцата, след
начисляване и удържане на 10 процента ДОД съгласно чл. 1, ал. 8, т. 7 от
Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите на дължимото
обезщетение е в размер на 3 240 лв. С исковата молба е заявена претенция в
размер на 3 600 лв., който размер обаче е посочен като такъв представляващ
шест месечния размер, но на брутното трудово възнаграждение. При приспадане на
десет процента ДОД размера на търсеното обезщетение възлиза на 3240 лв.
Върху уважената част от иска следва
да се присъди законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед уважаването на главният иск,
съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск по чл.
220 от КТ.
Предвид изхода на спора, ответникът следва
да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на по 50.00 лв. за
уважените искове по чл. 344, ал. 1, т.1 и т.2 от КТ и 144.00 лева за уважения
иск по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, както
и 200.00 лв. платен депозит за вещо лице. Ответникът следва да заплати на
ищцата на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените разноски в размер на 780 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
УВОЛНЕНИЕТО ЗА НАЗАКОННО И ОТМЕНЯ
Заповед № 18 от 14 март 2016 г. на Кмета на Община Сливен Стефан РАДЕВ, с
която е прекратено трудовото правоотношение на М.И.К. - С. с ЕГН
**********,*** на осн. чл. 325,
ал.1, т. 12 от КТ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.И.К.
- С. с ЕГН **********,***, на заеманата преди
уволнението длъжност „младши експерт” в отдел „Общинско развитие, програми и проекти”
при Община Сливен.
ОСЪЖДА
ОБЩИНА СЛИВЕН, представлявана от Кмета Стефан РАДЕВ да заплати на М.И.К. - С. с ЕГН
**********,***, обезщетение по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. чл. 225, ал.1
от КТ в размер на 3600.00 лева /три хиляди и шестотин лева, представляващо
сбора на брутните трудови възнаграждения на ищцата за периода от 21.02.2018 г.
до 21.08.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 20 април
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар
Освободител № 1, представлявана от Кмета Стефан РАДЕВ да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт по сметка на СлРС държавна такса в
общ размер на 244.00 лева, както и 200.00 лева платен от бюджета на съдебната
власт при РС Сливен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН с адрес на управление: гр. Сливен, бул. Цар
Освободител № 1, представлявана от Кмета Стефан РАДЕВ да заплати на М.И.К. - С. с ЕГН **********,*** разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 780
лева
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: