Р Е
Ш Е Н
И Е
№_______
24.10.2016г., гр.Д.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Х.Х. разгледа
докладваното от районния съдия гр.д. №224 по описа на ДРС за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото дело е образувано по предявени от З.И.И., ЕГН ********** и А.И.М.,
ЕГН ********** *** срещу Ф. М. И., ЕГН ********** *** искове за заплащане на
сумата от 500 лева на всяка от ищците, представляваща обезщетение за получените
само от ответника добиви от съсобствен недвижим имот - представляващ поземлен имот с
идентификатор **, целият с площ от 20.004 дка, находящ се в
с.Преспа, община Б., съразмерно на притежаваните от тях в собственост
идеални части (по 60 лв./дка за 2010 - 2011 г., по 70
лв./дка за 2011-2012г., по 90 лв./дка за 2012 - 2013 г., по 90 лв./дка за 2013 - 2014 г. по 90
лв./дка. и по 90 лв./дка за 2014 - ** г.), ведно със законната лихва върху
главните парични задължения от подаване на исковата молба до окончателното
погасяване на задълженията. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба
са изложени съображения, че страните са наследници по закон на И. М. И., поч.2009г. и в това си
качество са съсобственици на притежавания от него дял, равняващ се на 1/8 ид.ч.
от НИВА, собственост на Н.Х. М., представляваща поземлен имот с идентификатор **,
целият с площ от 20.004 дка, при граници и съседи имоти с №№ 58270.16.32;
58270.16.33; 58270.16.34; 58270.16.37; 58270.17.29; 58270.16.58; 58270.16.16;
58270.16.28; 25270.16.30; 58270.16.63; 58270.16.64. Описаният имот от момента
на възстановяване до днес се отдава под наем/ аренда, за което ползвателят
заплаща и съответна рента. До момента, нито ищците, нито техният наследодател
приживе е получавал полагащото им се плащане за притежавания дял от съсобствения обект.
Видно от Договор за аренда на земеделска земя,
вписан с вх. № 235/09.01.2013г., акт № 201, т.1 на СВ - Б., имотът е отдаден
под аренда при условията на чл.3, ал. 3 ЗАрЗ, а именно - само един от
съсобствениците - Ф.М.И. е сключил договора, обвързвайки всички останали
съсобственици като арендодатели по него. Съгласно чл. 2, ал. 4 от договора,
арендаторът дължи на арендодателя плащането, което е дължимо при условията на
договора ежегодно в брой или по банков път. Въпреки липсата на изрично уговорена
активна солидарност, по правилата на ЗС гражданските плодове, т. е. доходите,
които се получават по повод облигационни отношения, имащи за обект общата вещ -
наем, аренда, лихва и т.н. се дължат от този, който ги е получил на всички, на
които се следват.
На 04.12.** г. е връчена нотариална покана на
ответника, с която същият е уведомен за това, че следва да заплати на ищците дължимите арендни вноски за
притежаваната от тях 1/8 ид.ч. от имота за предходните 5 години, ведно с мораторната
лихва. До настоящия момент, плащане от
страна на ответника няма, дори и на плащането, дължимо за стопанската
2014-15г. При това за ищците се поражда правен интерес от предявяване на
настоящия иск за уреждане на отношенията им с оглед получаване на дял от
ползите от общата вещ.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба. Оспорва се
основателността на исковата претенция и се настоява за нейното отхвърляне.
Представеният договор за аренда произвежда действието си от стопанската
2012-2013г., поради което и по този договор ответникът не би могъл да получи
нищо за предходните две години – 2010-2011 и 2011-2012г., които са предмет на
исковата претенция. Съобразно чл.3, ал.2 от договора, арендното плащане се
извършва в следващата година до 30.12., поради което и арендното плащане за
2014-**г. не е изискуемо преди края на 2016г. Вземания по договор за наем,
съответно по аналогия по договор за аренда се погасяват с изтичане на
тригодишна давност на основание чл.111 б.”в” ЗЗД. Ответникът заявява възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Претендират се и сторените по делото разноски.
Районният съд, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Страните
не спорят и по делото се установява, че на Н.Х. М. – наследодател на страните е
възстановена собствеността върху недвижим имот – нива с площ от 20.004 дка, находяща се
в с.Преспа, община Б., представляващ поземлен имот с идентификатор ** – така решение от
16.05.**г. на Общинска служба по земеделие гр.Б..
Н.Х. М. е починала на 10.01.2002г., като
съгласно представеното удостоверение за наследници изх.№4520/01.10.**г.,
издадено от община град Д., ищците З.И.И. и А.И.М. се легитимират, като нейни
наследници по закон. Ищцата З.И.И. е преживяла съпруга на И.М.И. – син на
наследодателката, а ищцата А.И.М. – внучка на последната. Съответно ответникът Ф.
М. И. е син на починалата Н.Х. М.. При това ищците З.И.И. и А.И.М. притежават въз основа на
наследствено правоприемство по 1/16 ид.част от гореописания земеделски имот.
По делото е представен договор за аренда на
земеделска земя, вписан с вх. № 235/09.01.2013г., акт № 201, т.1 на СВ - Б., сключен
между ответника Ф. М. И. в качеството на арендодател и ЧЗС С.Т.С. в качеството
на арендатор. Въз основа на договора арендодателят се е задължил да предостави
на арендатора за възмездно ползване гореописания земеделски имот. Договорът е
сключен за срок от 7 години, считано от стопанската 2012/2013г. Уговорено е
арендно възнаграждение в размер на не по-малко от 25 лв./дка.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, извършена по делото се
установява, че въз основа на договор за аренда за имот с идентификатор **, ЧЗС
С.Т.С. е заплатил на ответника Ф. М. И. арендно възнаграждение за стопанските
години, както следва: 2012/2013г. – 1400 лв. или по 70 лв./дка; 2013/2014г. –
1600 лв. или по 80 лв./дка; 2014/**г. – 1900 лв. – по 95 лв./дка. Вещото лице е
дало заключение и за размера на пазарната поземлена рента, дължима за отдадени
под наем/аренда земеделски земи в землището на с.Преспа и община Б., както
следва: за стопанската 2010/2011г. по данни на: Министерство на земеделието и
храните – 60 лв./дка; ОД „Земеделие” Д. – 32% от стойността на продукцията или
не по-малко от 24 лв./дка; НСИ за област Д. – 74 лв./дка; за стопанската 2011/2012г. по данни на:
Министерство на земеделието и храните – 60 лв./дка; ОД „Земеделие” Д. – 32,5%
от стойността на продукцията или не по-малко от 60 лв./дка; НСИ за област Д. –
73 лв./дка; за стопанската 2012/2013г.
по данни на: Министерство на земеделието и храните – 60 лв./дка; ОД „Земеделие”
Д. – 35% от стойността на продукцията или не по-малко от 45 лв./дка; НСИ за
област Д. – 77 лв./дка; за стопанската
2013/2014г. по данни на: ОД „Земеделие” Д. – 33,69% от стойността на
продукцията или не по-малко от 45 лв./дка; НСИ за област Д. – 80 лв./дка; за стопанската 2014/**г. по данни на: НСИ за
област Д. – 82 лв./дка.
Районният съд,
съобразявайки становището на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон прие за установено от правна страна, следното:
Предявените искове са с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС.
Съгласно чл. 30,
ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно
с частта си. Ако някой от
съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на
съсобствениците си съответна част от нея.
Уважаването на иск с правно основание чл.30, ал.3 ЗС изисква положително кумулативно установяване по
делото на елементите от следния фактически състав, включващ: съсобствена вещ между ищците и ответника; ответникът да не е ползвал съсобствената вещ пряко за
задоволяване на лични и семейни нужди, а за получаване на ползи от нея (добиви - естествени или граждански); и ответникът,
който е събирал тези добиви, да не е заплатил на ищците частта от тях, съразмерно на техния дял в съсобствеността, т.е. да е
налице лишаване на ищците от
ползите от вещта съобразно правата им.
В
случая ищците доказват елементите на фактическия състав на предявените искове
по чл. 30, ал. 3 от ЗС: съсобственост
върху описания имот; възмездното му отдаване от ответника при условията на
аренден договор; получени добиви за три от процесните години. Ответникът от
своя страна, съгласно възложената му доказателствена тежест, не доказва плащане
на сумите, съответстващи на частта на ищците за процесния период.
Исковете
са частично основателни съобразно констатациите на ССчЕ. Съобразно заключението
по ССчЕ, ЧЗС С.Т.С. е
заплатил на ответника Ф. М. И. арендно възнаграждение за стопанските години,
както следва: 2012/2013г. – 1400 лв. или по 70 лв./дка; 2013/2014г. – 1600 лв.
или по 80 лв./дка; 2014/**г. – 1900 лв. – по 95 лв./дка. При това всяка от ищците, съобразно участието й в
съсобствеността, следва да получи следните суми: за стопанската 2012/2013г. – 87,50
лв.; за стопанската 2013/2014г. – 100 лв. и за стопанската 2014/**г. – 112,50 лв., или
общо 300 лв. Като следва да се отбежели,
че за стопанската 2014/**г. съдът уважава претенцията на ищците в заявения
размер от 90 лв./дка, въпреки установения от ССчЕ размер на изплатено арендно
възнаграждение в размер на 95 лв./дка.
Претенцията на
ищците не се доказа за стопанските години 2010 - 2011 г. и 2011-2012г., поради което и в тази й част
следва да бъде отхвърлена. Не се представиха по делото доказателства през тези
стопански години ответникът да е получавал добиви от съсобствения на страните
земеделски имот.
Единствено за
пълнота на мотивите следва да се отбележи, че възражението на ответника И., че предявените
срещу него искове са неоснователни, като
погасени по давност, с изтичане на тригодишния срок по чл. 111, б. „в” от ЗЗД е
неоснователно. Претендираните суми по чл.30, ал.3 от ЗС не са наем или друго
периодично плащане, за да се погасят с изтичане на тригодишен срок. Между
съсобствениците тези суми имат характер на обезщетение, което се погасява с
общата петгодишна давност, която не е била изтекла към момента на предявяване
на исковата молба.
Върху присъденото
обезщетение и съгласно заявеното искане, следва да се присъди законната лихва за
забава от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2016г. до окончателното
изплащане.
С оглед изхода на спора на ищците се
следват сторени по делото разноски в размер на 323 лв. (110 лв. – заплатена
държавна такса и разноски за банковия й превод, 33 лв. – възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ и разноски за банковия му превод и 180
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение). Съразмерно на отхвърлената част от
исковата претенция на ответника също се следват разноски, но по делото не са
представени доказателства за сторени такива.
Водим от горното,
Д.ят районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Ф. М. И.,
ЕГН ********** *** да заплати на З.И.И., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за получените само от ответника добиви от съсобствен
недвижим имот - представляващ поземлен имот с идентификатор **, целият с площ от
20.004 дка, находящ се в с.Преспа, община Б., съразмерно на
притежаваните от същата в собственост идеални
части (по 70 лв./дка за 2012 - 2013 г.,
по 80 лв./дка за 2013 - 2014 г. по 90 лв./дка. и по 90 лв./дка за 2014 -
** г.) и на А.И.М., ЕГН ********** *** сумата от 300 лв.,
представляваща обезщетение за получените само от ответника добиви от съсобствен
недвижим имот - представляващ поземлен имот с идентификатор **, целият с площ от
20.004 дка, находящ се в с.Преспа, община Б., съразмерно на
притежаваните от същата в собственост идеални
части (по 70 лв./дка за 2012 - 2013 г.,
по 80 лв./дка за 2013 - 2014 г. по 90 лв./дка. и по 90 лв./дка за 2014 -
** г.), ведно със законната лихва върху главните парични задължения от подаване
на исковата молба – 29.01.2016г. до окончателното погасяване на задълженията,
като
ОТХВЪРЛЯ исковете
за горницата над 300 лв. до претендирания размер от 500 лв. за всяка от ищците (по 60 лв./дка
за 2010 - 2011 г., по 70 лв./дка за 2011-2012г., за горницата над 70 лв./дка за
2012 - 2013 г., за горницата над 80
лв./дка за 2013 - 2014 г. ).
ОСЪЖДА Ф. М. И.,
ЕГН ********** *** да заплати на З.И.И., ЕГН ********** и А.И.М., ЕГН **********
*** сторени по делото разноски в размер на 323 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: