Решение по адм. дело №298/2024 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 284 и сл. от АПК, във вр. с чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба на л/св К. Д. И., понастоящем в Затвора гр. Враца против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр. София за присъждане на обезщетение в размер на 39888 лв. неимуществени вреди за периода 03 01 2018 г. – 27 06 2019 г., включително (настанен в затвора Бобов дол), ведно със законната лихва от датата на увреждането, затова че за посочения период е бездействал и не му е осигурявал лекарства за лечение на гастродуоденит и подходяща за така установеното му заболяване храна - хранителна диета.

В с.з. ищецът поддържа исковата молба. Моли да не се ценят показанията на разпитания свидетел д-р И. Ч., тъй като от доказателствата става ясно, че не е записан за предоставяне на диета. Той е излъгал и е въвел съда в заблуда, относно това, че са му давани, както лекарства, така и диета. Нито диета, нито лекарства са му давани, което е видно от писмените доказателства по делото. Също така счита, че исковата му молба е безспорно доказана, че не са му осигурени предписаните медикаменти – ормус и дуспаталин, както и хранителна диета, в следствие на което той е изпитвал болки и страдания, както физически от причинените му киселини и гадене, така и психически следствие на това, че не му е обърнато медицинско внимание и лечение, което е нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Позовава се и на изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице и на становищата на д-р Б., от които се доказва, че оставено без лечение самото заболяване може да причини такива усложнения, като постоянни киселини, гадене. Съгласно чл. 5, ал. 3 и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 2, медицинското становище е задължаващо за началниците на затвори. Също така всяко едно служебно лице, което има пряк контакт с л.св. носи отговорност за тяхното здраве и живот, поради което моли да се осъди ответника да му заплати справедливо възнаграждение. В писмена защита развива подробни съображения в подкрепа основателността на иска.

Ответникът – ГДИН София, чрез юрк Д. в писмен отговор /л. 14/ оспорва иска по основание и размер. Счита, че не се установява неизпълнение на установено в закона задължение от страна на ответника. Липсват доказателства за наличие на нарушено психично или физическо здраве, което да е пряка и непосредствена последица от действие или бездействие на администрацията на затвора. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и да им се присъдят разноски.

Окръжна прокуратура Монтана, чрез Прокурор К. Ц., дава мотивирано заключение, че исковата молба подадена на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, е частично основателна. В хода на административното производство се установява, че на 03.01.2018 година молителят е диагностициран със заболяване „гастродуоденит, с неуточнен произход“, като му е предписано спазване на хранителен режим и прием на медикаментите: „Ормус“ и „Дуспаталин“. Посочените лекарства не били осигурени от затворническата администрация, поради което е налице незаконосъобразно бездействие от тяхна страна. Видно от представената медицинска документация и от заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза определената схема на лечение е прием на медикаменти в срок от 15 до 20 дни, при необходимост курса на лечение може да се повтори в зависимост от оплакванията на пациента. Затворническата администрация незаконосъобразно е бездействала като не е осигурила предписаните медикаменти за период от 20 дни, което е причинило на ищеца болки и страдания, и за което следва да бъде присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Ако ищецът е имал необходимост от нов курс на лечение и при ново обостряне на състоянието му, е следвало да уведоми затворническата администрация за това, за да му бъдат осигурени отново медикаменти. В материалите по делото липсват доказателства за такова уведомление, поради което липсва бездействие от страна на администрацията за останалия период посочен от ищеца, а именно до 27.06.2019 година. По отношение на предписания хранителен режим, а именно: диета № 1 по Певзнер, то същият не е осигурен на лишения от свобода за целия посочен от него период, което е законово задължение на затворническата администрация и за което следва да се присъди обезщетение на ищеца за причинени неимуществени вреди. Трябва обаче да бъде взето предвид поведението на лишения от свобода, а именно липса на инициатива от негова страна за осигуряване на хранителния режим, липса на каквито и да е оплаквания при посещение на медицинския специалист от обостряне на състоянието му за целия исков период и доказателства за наличие на такова обостряне. В заключение посочва, че исковата молба на л.св. И., за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие от затворническата администрация за основателна по отношение неосигуряване на предписания хранителен режим за целия исков период и частично основателна за неосигуряване на предписаните медикаменти за периода от 03.01.2018 година до 20.01.2018 година, като обезщетението следва да бъде определено по справедливост.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключение на вещо лице – доктор Л. Д..

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определения от 26 06 2024 г., 17 07 2024 г., 24 07 2024 г., 02 08 2024 г., 01 10 2024 г., 07 10 2024 г., 08 11 2024 г., 17 02 2025 г. и Протоколни Определения, от 17 10 2024 г. и 13 03 2025 г. сьдът е конституирал страните, давал е указания и е изисквал относими за спора доказателства.

Съгласно медицинска справка на ищеца, изготвена от Затвора Враца /л. 23, том I/, където постъпва през 2020 г., като за периода 2015 г. – 27 06 2019 г. е настанен в Затвора Бобов дол. Медикаментите Ормус и Дуспаталин не фигурират в списъка по НЗОК и няма издадена рецептурна книжка.

Съгласно изискана от РЗОК Монтана информация, в интегрираната информационна система на НЗОК /л. 11-13, том I/, за периода 03 01 2018 г. – 27 06 2019 г., липсват данни за изписани лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели на К. Д. И., които НЗОК заплаща напълно или частично. Лицето не е диспансеризирано и няма издадена рецептурна книжка.

Съгласно изискана нова информация от РЗОК Монтана, за лечение на гастродуоденит, в Списъка с лекарствени продукти, които НЗОК заплаща, няма включени лекарствени продукти. В този списък не са включени медикаментите Ормус, Дуспаталин, Гавискон и Ранитидин.

Съгласно Амбулаторен лист № 000013 от 03 01 2018 г. на д-р В. М. Б. /л. 17, том I/ на ищеца е поставена основна диагноза: Гастродуоденит неуточнен и терапия: ХДР, Ормус – 1х 40 мг и Дуспаталин – 2х200 мг.

Съгласно Медицинска справка на СБАЛЛС Ловеч – психиатрично отделение /л. 32, том I/, на ищеца е провеждано лечение в периода от 08 05 2018 – 31 05 2018 г. и 29 03 2019 – 17 04 2019 г. По време на първия престой му е предписан Ранитидин табл. по повод оплакване от парене зад гръдната кост след хранете /киселини/, който се използва за лечение на язва на стомаха и дванадесетопръстника, гастрит или гастродуоденит. По време на втория престой е назначен медикамента Гавискон табл. /лични/, който също е медикамент за лечение на оплаквания от киселини. С медицинската справка са представени и изготвените Епикризи. В допълнение се пояснява, че медикамента Ранитидин е предписан и приеман от К. Д. И. от 28 05 до 31 05, когато е изписан от болницата, като лечебното заведение няма практика да предоставя на пациентите медикаменти след отпътуването им. При второто посещение пациентът е носил в себе си 9 табл. Гавискон, затова „лични“ означава, че лекарството е на пациента и не е изписвано от болничната аптека. Медикамента е използван от 31 05 до 04 04 2019 г. /л. 208, том I/

Съгласно Становище от Затвора Бобов дол /л. 86, том I/ на всички л/св се осигуряват медикаменти и лекарствени субстанции, съгласно техническа спецификация на действащ договор, сключен между ГДИН и фирма „Фармнет“ ЕАД. Наличните предписани лекарства се осигуряват напълно безплатно и под контрола на медицинско лице, като получаването им се удостоверява чрез подпис на л/св. Предписаните лекарства, които не фигурират в техническата спецификация по договора се снабдяват за сметка на лицата. За периода 03.01.2018 година до 20.01.2018 година К. Д. И. е имал възможност да получава изписаните му лекарства от МЦ в Затвора, а именно Еманера (замества Ормус) и Дуспаталин – поз 574 и 315 от спецификацията. За да премине на диетично хранене, л/св е следвало да депозира молба, придружена с медицинско свидетелство или епикриза, от които да е видно, че му е назначена такава диета, каквито молби не са постъпвали за този период. Техническата спецификация е приложена на л. 148 – 175, том I, съответно поз 574 е на л. 172, а поз 315 на л. 161.

Съгласно Таблица № 1 /л. 102, том I/ за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един л/св – възрастен, утвърдена от Министъра на правосъдието, съгласувана с Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите, в табличен вид са дадени количествата/грамажа и съответните им калории на 27 броя продукти, а именно: хляб, фасул, ориз, тестени, сирене, олио, мас, захар, месо, риба, яйца, халва, мармалад, картофи, зеленчуци, плодове, чай, доматено пюре, червен пипер, сол, оцет, подправки, мляко и масло, което като общ сбор прави 2622 калории. Таблицата е утвърдена на основание текста на чл. 31, ал. 1, б. „а“ от ЗИН (отм.).

Съгласно Диета № 1 /л. 144, том I/ при язвена болест и хроничен гастрит храната се приготвя чрез хидротермична топлинна обработка, (варене) или печене, не се пържи. Има изброени примерни храни за закуска, основно, супи и десерт.

При разпит на свидетелите Р. Х. Н. и Г. Н. Ш. – Надзиратели в Затвора Бобов дол в Зона за повишена сигурност, същите заявяват, че познават К. Д., но не си спомнят дали е имал оплаквания от болки в стомаха/корема/киселини и дали е отказвал да получава даваната му храна. Вземал си е храната „почти винаги“ /л. 29, том III/, но дали я е изяждал, не знаят.

От показанията на разпитания свидетел В. Д. В., съсщият фелдшер за исковия период на 2019 г. се установява, че консултантската визитация е понеделник и петък, като се преглеждат и новопристигнали. Храната я проверява в кухнята, още преди да я раздадат. По грамаж и по вкус е задължен. Опитва я, оставят се десет порции, евентуално, ако има някакво смущение. За този период, лично на него К. Д. не му се е оплаквал, от проблеми с храната. Не си спомня за случай от 15 03 2019 г., за който ищецът твърди, че не му е обърнато внимание и по същото време друг л/св да се е самонаранил. Когато при преглед се установи, че едно лице има гастродуоденит и му се предпишат определени лекарства, същите се приемат по предписание на лекаря. Няма безкрайни лечения, но не може да каже как може да протече едно заболяване и за колко време ще бъде излекуван.

От показанията на разпитания свидетел И. П. Д., л/св в Затвора – гр. Бобов дол, се установява, че същият за периода 2018 – 2019 г. е работил като зареждач на 1-ва група – раздавал е храната и е чистел коридора, познава К. Д., виждат се всеки ден. Не може да каже с точност какво не е вземал като храна, тъй като е било отдавна. Повечето пъти е отказвал да я взема, но хляба и десерта си е вземал. Често се е оплаквал, че повръща от храната, но не го е виждал. Ежедневно се е оплаквал на служителите при раздаването на храната, но не си спомня на точно кой служител. Постоянно се е карал, че не му се дава диета, но това не зависи от служителите, а от доктора на затвора. В коридора е имало кухня и той е виждал К. Д. да си готви, както и си е пазарувал от лавката.

От показанията на разпитания свидетел Н. Й. Д., в о.с.з. на 13 03 2025 г. работил като готвач в затворническата кухня. Храната се приготвя по определено меню. Общата храна, когато е необходимо се запържва. Готви се боб и грах. При готвене по диетата за гастрит не се правят запръжки. Има списък с диети, които се приготвят отделно от общата храна. Продуктите са от консерви и буркани. Няма спомен да е давана диета на К. Д., нито да е бил на диета.

От показанията на разпитания свидетел Б. Д. Н., надзирател в Затвора Бобов дол, разпитан в с.з. на 13 03 2025 г., се установява, че знае К. Д., но поради дългият период от време не може да си спомни дали му се е оплаквал от предоставяната му храна. За л/св Ж. И. (в съседство с килията на ищеца) заявява, че системно са изготвяни докладни записки и се е наранявал многократно, но конкретно не може да си спомни. Доктора минава по график и ги посещава лично и в книга се записва какво е заболяването и какви лекарства му се дават.

От показанията на разпитания свидетел И. Г. Ч., лекар в Затвора – Бобов дол от 2004 г. до май месец на 2018 г. се установява, че си спомня за К. Д.. Прегледите на л/св в зоната за повишена сигурност, където е бил настанен ищеца, са по график и на място при тях – два пъти в седмицата. Когато има нещо извънредно – инцидент, по всяко време и през нощта, и през деня, обажда се дежурния надзирател и той отива направо пред килията, където има прозорче, но ако се налага влиза и вътре. Поради оплакване от стомашно-чревния тракт е дал предложение К. Д. да бъде прегледан от специалист. Амбулаторният лист издаден от д-р Б. се съхранява в картона, който е при него и той е запознат с извършения преглед. Заявява, че е включен да му бъде предоставяна диета № 1. Няма такова изключение да е разпоредено от гастроентеролог диетично хранене и да не е включен на диета. Той го записва за диетата в Стационарна книга и Амбулаторен журнал, последните показани му в с.з. Той е лицето, което предава и в столовата, за да фигурира като диетик. Не знае, че не му е осигурявана диета. Всички оплаквания фигурират в амбулаторните журнали, за което се предприемат съответни мерки. Там се записват не оплакванията, а диагнозата, напр. гастрит. Давано му е квамател и сопрал, бусколизин, нош па и това е лечението. Лекраства от една група може да се взаимозаместват. Сопрал е за киселините, спазмолитици - нош па и бусколизин за облекчаване на болките.

На въпросите на съда /л. 264, том III/, ищецът пояснява, че му се е случвало да повика лекар извън графика, който е установен и същият се е отзовавал, когато е имало спешност, предписвано му е лечение, но по отношение на гастродуоденита, не е получавал такова. Заявява, че пуши ел. цигари от около две години, имат лавка, от която си пазарува вакуумирани колбаси, плодове като банани и ябълки могат да си заявят, мляко и натурални сокове. Знае, че има проблем от храни като боб, леща, паприкаш, грах.

От представената съдебно-медицинска експертиза от вещото лице Л. Д., специалист вътрешни болести и обща медицина се установява, че абревиатурата ХДР е съкращение използвано в медицинската практика и означава „Хигиенно-диетичен режим“. Всъщност е хранителен /диета/ и двигателен режими, предписвани на пациента във връзка с конкретно заболяване. Думата „диета” в превод от гръцки език означава „здравословно хранене”, при което се консумират определени храни и се ограничава приемът на други с цел да се коригира теглото на човек и/или да се подобри здравословното му състояние. Реално диета и хранителен режим са синоними. Медикаментите Ормус и Езопраджен са търговските наименования на едно и също лекарство – езомепразол, произвеждано от две различни фармацевтични компании, който намалява стомашната киселинна секреция по специфичен таргетен механизъм на действие. Той е специфичен инхибитор на протонната помпа в париеталните клетки. За хора страдащи от гастродуоденит се прилага Диета №1 на Певзнер. Диетата цели умерено (химично, механично и термично) щадене на стомашно-чревния тракт при пълноценно хранене, намаляване на възпалението, по-добро зарастване на язвите, нормализиране на секреторната и двигателна функции на стомаха. Ограничени са силните възбудители на стомашната секреция, дразнителите на лигавицата на стомаха, продуктите и храните, които се задържат в него и се преработват трудно. Ястията са предимно печени и/или варени. Употребата на сол да е умерена, изключват се студените и горещите ястия. Необходимо е да се избягват пикантни, пържени и тлъсти храни. Избягват се силни подправки – черен пипер, лютив червен пипер, къри, чесън, запръжки. Употреба на алкохол и цигари. Във визирания случай трябва да се говори за диагноза Гастродуоденит неуточнен според МКБ 10. Представлява нарушаване лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника. При невъзможност за изясняване на причините и клиничните особености на заболяването се касае за гастродуоденит - неуточнен. Характеризира се с наличие на неспецифични възпалителни промени по хода на стомашната и дуоденалната лигавица, като при някои от пациентите не могат да се изяснят подлежащи рискови фактори. Етиопатогенезата на заболяването често остава с много въпросителни, тъй като при някои пациенти липсват данни за въздействието на определени рискови фактори, докато при други са налице анамнестични данни за множество фактори, потенциално увреждащи стомашната и дуоденалната лигавица. Сред най-често обсъжданите рискови фактори, които съдействат за развитие на възпалителните изменения, се считат системната консумация или злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене, стрес, хронично пренапрежение и други. Често клиничната картина зависи от наличието на придружаващи заболявания и увреждания по хода на стомашно-чревния тракт и общото здравословно състояние на пациента. Може да бъде остро и хронично протичане. В повечето случаи има хроничен ход и е необходимо спазването на постоянен хранителен режим. В случаите на грешки в храненето се стига до обостряне на заболяването. Тогава се налага включването на медикаментозна терапия за определен период. Терапевтичният подход при пациентите с неуточнен гастродуоденит е комплексен, често симптоматичен и включващ комбинация от различни лечебни средства и практики. Основната цел на терапията е овладяване проявите на болестта, ограничаване на последващите увреждания и усложнения, подобряване състоянието на пациента. Това се постига с индивидуализиран подход, при който под внимание се взимат особеностите в протичането на болестта при конкретния пациент. Така например за лечение на гастродуоденит могат да се приложат някои от следните (или комбинация от няколко) методи на лечение: 1. лекарствена терапия: медикаментозно лечение, което е основно - (инхибитори на протонната помпа като омепразол и пантопразол или Н2-блокери като фамотидин, ранитидин). При инфекциозна етиология се предприема съответното антимикробно лечение. 2. Симптоматични средства: симптоматичното лечение е многостранно и се определя от проявите на болестта при отделните пациенти. Така например при някои се назначават подходящи антиеметици (за облекчаване на гаденето), аналгетици (при силен болков синдром), подходяща кръвоспираща терапия (при данни за хеморагия), заместително лечение при дефицит на витамини и минерали. 3. лечебно хранене: спазването на диета при гастродуоденит има голямо значение за ефективното лечение на болестта, като се препоръчва приучаване към някои от особеностите в храненето и заимстването им в ежедневието за намаляване риска от повторна изява на болестта. Най-общо се препоръчва повишаване приема на пресни зеленчуци, някои плодове, пълнозърнести храни, бяло месо, млечни продукти и ограничаване консумацията на фаст фууд, мазни и пържени храни, силно преработени, консервирани, пикантни изделия, газирани напитки, алкохол. Неприемането на медикаменти и неспазването на предписана диета, когато е диагностицирано дадено заболяване, означава непровеждане на лечение. Освен лечението, е важна и ефективната профилактика, която включва отказ от тютюнопушене и алкохолна консумация. Прогнозата при гастродуоденит - неуточнен, се определя индивидуално и показва големи вариации при отделните пациенти, като за добри прогностични фактори се считат ранното откриване на заболяването и добрият терапевтичен отговор към приложените мерки на фона на съдействие от страна на пациента и ограничаване на вредните навици. ХДР е разяснен на пациента при прегледа му от гастроентеролог в [рег. номер] от 03.01.2018. В предоставените седмични менюта има храни, които са неподходящи при хора с гастродуоденит и трябва да се избягват. Една от причините за възникване на заболяването или обостряне на съществуващо хронично такова са именно грешки в хранителния режим. В медицината е много важно не само лекарството, продукта храна, но и дозата, количеството, което се приема. Оплакванията на пациента по време на болничния му престой са отразени в историята на заболяването и в представените епикризи. В епикризите не е отразено придружаващо заболяване Гастродуоденит. Посочено е, че лицето е имало гастроинтестинални оплаквания и му е била назначена терапия. По време на първия престой от лечебното заведение, а през вторият болничен престой пациента е разполагал със собствен ОТС медикамент. OTC-лекарства (Over-the-counter drugs) са разнородна група продукти, които не са под строгия контрол на регулаторната агенция в дадена страна. Това са лекарства продавани директно на потребителя без рецепта от здравен специалист.

Разпитан в с.з. на 13 03 2025 г. г. вещото лице пояснява, че инхибитори на протонната помпа е механизъм на действие на медикамента. Медицинска е терминологията и тези медикаменти намаляват продукцията на солна киселина от стомашната лигавица. Хранителните режими са индивидуални и стандартни. За всяко едно заболяване, или по-точно за група от заболяване, както е посочил, има диети приети в медицината от Певзнер още миналия век и тези диети са стандартизирани за дадени групи заболяване. За всяка група заболявания, примерно както е тук във визирания случай за заболявания гастродуодендити, това е диета 1 по Певзнер. В нея са посочени кои храни могат да бъдат използвани и кои храни не са за предпочитане, и могат да доведат до обостряне на заболяването или до по-дългото му протичане. Но има и строго-индивидуален момент, например краставиците водят до повишено раздразване на стомашната лигавица при определени хора, но при други, могат и да не предизвикат такова дразнене. Диетата е строго определена, но всеки пациент и не само пациент, ами всеки човек е индивидуален и дори да няма заболяване може да установи кои храни му създават стомашен дискомфорт и обострят състоянието му. Лекарят, който разяснява хранителният режим дава общите препоръки, които са за това заболяване. Неосигуряването на лечението означава влошаване на заболяването. Всяко едно заболяване, което не се лекува, то се влошава.

От представената книга за диети за процесния период, се установява, че ищецът К. Д., не е записан.

В с.з. проведено на 13 03 2025 г., съдът в присъствието на ищеца и Прокурор Р. С., констатира съответствието на служебно извършените копия от оригиналните страници на представените Амбулаторни журнали, с местата, на които фигурира името на К. Д. И. като ищецът потвърди, че това са извършваните му прегледи.

Съгласно становища на доктор Б. абревиатурата ХДР е съкращение използвано в медицинската практика и означава „Хранително-диетичен режим", кой“о се назначава и обяснява на пациента. За терапията /лечението/ с Ормус и Дуспаталин, които са базисни медикаменти назначавани при лечение на възпалителни заболявания на храносмилателната система, в случая Гастродуоденит, са възприети схеми със срок от 15 - 20 дни като при необходимост курсовете на лечение може да се повторят в зависимост от оплакванията на пациента. /л. 180, том I/; Медикаментите Ормус и Еманера са от една и съща лекарствена група и са взаимозаменими, като неприемането на Ормус, Гавискон и Дуспаталин или техни заместители не може да доведе до връщане на храна и невъзможност за хранене /л. 102, том II/; Хранителен режим при Диагноза: Гастродуединт е свързано с трикратно хранене – закуска, обяд и вечеря и се покрива от Диета № 1 по Певзнер. Заболяването не е с ниска киселинност на стомашния сок. Неприемането на лекарства и неспазването на хранителен режим може да доведе до обостряне на заболяването, изразяващо се в болков синдром в горна коремна половина, гадене, дискомфорт. Необходимо е да се избягва употребата на подправки като черен пипер, лютив пипер, къри, чесън, запръжки. В повечето случаи заболяването Гастродуоденит има хроничен ход и е необходимо постоянно спазване на хранителен режим. В случаите на нарушаване на хранителния режим е възможно обостряне на заболяването, което да наложи включване на медикаменти за определен период. /156 том II/;

Представени са още: утвърдените седмични менюта за процесния период /том II/, Утвърдено Методическо указание за медицинското обслужване в лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ в местата за лишаване от свобода /л. 39-58, том I/, Книга за вписване на л/св, които се нуждаят от медицинска помощ за исковия период /л. 119- 137, том I/, график за разпределение на времето в първа група и приемни помещения, график за медицинските прегледи от лекар, стоматолог, външни специалисти, книга за болница, медицински справки, изготвени на база записите в амбулаторните журнали, от които са извършени служебно копия единствено на местата, където фигурира името на ищеца.

Представени са и жалби на ищеца подавани до Бьлгарски Хелзински Комитет /л. 112-117, том III/ и до Омбудсман, /л. 128-133, том III/.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС - При изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се изпраща незабавно на приемащата териториална служба.

Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Съгласно чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

Съгласно член 12, ал. 3 от ЗСП (в сила от 2023 г.) - Социалните помощи по ал. 1 се определят на база размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление на Министерския съвет.

Съгласно член 9, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП (в сила от 2023 г.) - Право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран доход. Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето, както следва: 1. за лице, живеещо само – 165 процента.

Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за което се твърдят незаконосъобразни бездействия, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК.

С оглед на така действащата правна уредба, този състав счита, че една от основните цели на законодателя е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне, както и да бъдат поставяни в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, което по своята същност да надхвърля целите на ограничителния режим по изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Наличието на такова отнасяне се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими факти и обстоятелства – вид, характер, продължителност и интензитет на нарушението/ята, ведно с настъпилите конкретните последици и вреди върху физическото и психическото състояние на л/св,

В тази връзка създаването на условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, е императивно задължение на органите по изпълнение на наказанията и като такова нарушаването на това задължение винаги е нарушение и на чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така само поради факта, че животът и здравето са интереси с висока степен на охраняване, а положението на л/св е такова, че същите не разполагат с условия за упражняване в пълна степен на свободна/собствена воля, включително и по опазване на своето здраве.

Безспорно по делото се установява, че на 03 01 2018 г., съгласно Амбулаторен лист № 000013 /л. 17/, ищецът е диагностициран с основна диагноза гастродуоденит, неуточнен, за което заболяване му е предписана терапия, изразяваща се в ХДР (хигиенно-диетичен режим), Ормус и Дуспаталин. Безспорно е също така, че ХДР е разяснен на ищеца, но с оглед на това, че е л/св, то по обективни причини, същият не разполага с необходимите условия сам да приложи този режим. Същевременно Амбулаторният лист се съхранява в неговото здравно досие от лекаря на Затвора, който е запознат, както с диагнозата, така и с назначената терапия и той е това компетентно лице, което следва да предостави предписаните лекарствата и му заболяване диета. В този смисъл са и показанията на свидетеля Ч., лекар по това време в Затвора Бобов дол, който изрично заяви, че той е този, който предава в столовата информация за лицата, които следва да бъдат на диета. Вьпреки показанията на този свидетел, че ищецът е бил записан като диетик, доказателствата по делото не потвърждават тези негови твърдения, тъй като от изисканата Стационарна книга, в която се записват л/св, които са на диета, липсва запис за имената на ищеца. Разпитаният свидетел Н. Д., готвач за исковия период в Затвора Бобов дол също дава показания, че за престоя си в Бобов дол, не си спомня ищецът да е бил на диета. Отделно и независимо от непредоставянето на предписания ХДР, няма данни на ищеца да са му осигурявани и предписаните лекарства, въпреки че същите са включени в утвърден списък с лекарствени продукти, които следва да се осигуряват от администрациите на затворите.

С оглед на така установените две отделни и самостоятелни нарушения за исковия период, а именно: неосигуряване на хранителен режим и непредоставяне на лекарства, които имат своето кумулативно въздействие и което следва да бъде отчетено от съда при определяне размерът на дължимото обезщетение. Значение при определяне размера на обезщетението също така има и общото здравословно състояние на ищеца, който безспорно е с установено и друго заболяване – личностно разстройство - неуточнено, с оглед на представените епикризи.

Този състав приема, че както според заключението на вещото лице д-р Джурджов, така и от становището на д-р Б., лечението с медикаменти на гастродуоденит се провежда за определен период от време (15-20 дни), след което и при необходимост курсовете на лечение се повтарят т.е. приемането на медикаменти не е постоянно, в зависимост от оплакванията на пациента. В тази връзка изписаната на дата 03 01 2018 г. терапия, изобщо не е провеждана. Видно, също така от представените епикризи през май 2018 и април 2019 г., период, в който ищецът е постъпвал в болница, макар и по друг повод, на него му е предоставяно лекарство за заболяването гастродуоденит – в първия случай – предписано от самото лечебно заведение, а във втория – назначен от собствено/лично носено в себе си лекарство. Както предписването, така и носенето на лекарство в себе си обосновава логичен и безпротиворечив извод, че за исковия период, ищецът е имал нужда от лечение, което и по отношение на необходимите лекарства, си е осигурявал сам, въпреки че било задължение на ответника. С оглед на това този състав не може да приеме, че единствено и само за периода от 15 – 20 дни, каквото е становището на Прокурор при ОП Монтана, органът по изпълнение на наказанията е бездействал. Бездействието на администрацията на Затвора Бобов дол е продължавало за целия исков период, тъй като за този пълен период, на ищеца не са му подсигурявани нужните лекарства, като въпросът за времето, през което същият ще има нужда от техния прием е строго индивидуален, в който смисъл е и заключението на вещото лице. В тази връзка дори една и съща храна има различно влияние/понасяне от пациента и според това, с какво се храни ищецът, респ. други навици – възможността за обостряне е строго индивидуална, а при такова обостряне – е необходим прием на лекарствено средство. В случай, че ответната страна бе провела необходимото лечение, релевантен би бил въпросът за това колко често след това ищецът е имал нужда от лекарства. От друга страна самият факт, че приемът на лекарства не е постоянен, следва да бъде отчетен единствено при определяне индивидуалният размер на самото обезщетение. По отношение липсата на активно поведение от страна на ищеца, като подаването на молби/жалби/искания, не следва да се тълкува в негова тежест, тъй като законодателят не предвижда такива условия като основание за получаване на адекватна медицинска грижа. Медицинската грижа се дължи безусловно и неотменимо, а бездействието по предоставяне на лекарства, макар и същите да не следва да бъдат приемани ежедневно, остава за целият период, тъй като липсват каквито и да са данни по предоставянето на такива, въпреки безспорно установената нужда, както за първоначално лечение, така и в последствие. В тази връзка поведението на лекаря (свидетеля Ч.) остава напълно безотговорно/нелогично/неадекватно, а показанията му – в пълно противоречие с доказателствата по делото. В допълнение следва да се отбележи и че в амбулаторните журнали няма нито един положен подпис от ищеца срещу извършваните му прегледи, а това са пропуски, които не могат да обусловят безусловна достоверност, респ. да обосноват логичен и безпротиворечив извод за липса на оплаквания по процесните здравословни проблеми.

По отношение на хранителния режим/диетата, която е следвало да спазва ищеца, то това е Диета № 1 по Певзнер, каквато също не му е предоставяна. Диета № 1 по Певзнер е стандартна, отделна и извън евентуалната проява на индивидуални особености, за които споменава вещото лице д-р Джурджов в своето заключение и каквито по делото не се установява да са съществували при ищеца. Същевременно и при грешка в храненото, вещото лице д-р Джурджов изрично заключава, че това води до съответните неразположения, такива каквито се описват и от ищеца – болки, гадене, киселини и други. Заключението е изготвено от компетентно лице с необходимата специалност – доктор вътрешни болести и което този състав изцяло кредитира като безпротиворечиво, безпристрастно и медицински обосновано. Непредоставянето на предписаната терапия за лечение, на практика означава липса на осигурено лечение – заключението на вещото лице, а това безспорно покрива признаците на незаконосъобразно бездействие на служители на администрацията на ГДИН, което от своя страна обосновава основателността на исковата претенция. Тези обстоятелства - по непредоставянето на диета и лекарства, не се и оспорват от ответната страна, като самото оспорване на иска е бланкетно, с общи фрази, правни цитати и общи правни изводи, без конкретното им отнасяне към установената по настоящото дело фактическа обстановка.

При наличие на установено бездействие от страна на органите и администрацията на ГДИН, законодателят презумира настъпването на вредни последици за л/св., без да е необходимо същите да бъдат доказвани, а с оглед на изложеното по-горе такова бездействие в случая е установено и се изразява в непредоставяне на назначената от медицински специалист нарочна терапия – лекарства и диетична храна, отговаряща на установеното заболяване на ищеца. Самият факт на презумиране на вредите, освобождава ищецът от задължението да обосновава какво точно е търпял като характер, тежест и интензитет на причиненото му/изживяно отношение/обстоятелства, а това е така, поради характера на самото нарушение, което сам законодателят е приел за достатъчно съществено и правно укоримо и което е в съответствие с високо цененият и защитаван обществен интерес на това право.

При така установената основателност на иска, съдът следва да определи размерът на дължимото обезщетение. Въпросът за това не е по-малко комплексен от самото установяване на незаконосъобразното действие или бездействие, тъй като към този въпрос правно значение имат различни обстоятелства, за които няма точно приложима мярка/формула и/или измерими параметри/статукво. Същевременно засягането касае един от най-важните и с висока степен на охраняемост приоритети, гарантирани и от Конституцията на РБьлгария, а именно защита и опазване животът и здравето на всеки човек. При определяне конкретният размер на обезщетение съдът следва да намери справедливият баланс между вида/характера/естеството на нарушението/ята и степента/естеството/времето на причиняваните вреди, в това число всички допълнителни от това последици. Въпросът за размера на присъжданите обезщетения в производствата по чл. 284 и сл. ЗИНЗС е поставян и от Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ към Комитета на министрите в контекста на изпълнението на решенията на ЕСПЧ по групата дела К. срещу България и пилотното решение по делото Н. срещу България. Практиката на ЕСПЧ и по отношение на други държави членки по Конвенцията дава важни насоки при определянето на адекватен размер на обезщетение. Още през 2014 г. Съдът приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите претърпени от л/св за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на тези насоки, този състав счита, че за настоящия случай значение при определяне размера на обезщетението има установената икономическа конюнктура в страната – минимален размер на работната заплата (за 2018 – 510 лв.; 2019 – 560 лв.; 2023 – 780 лв.; 2024 лв. – 933), минимален размер на пенсията (след индексациите през м.юли) (за 2018 – 207.60 лв.; 2019 – 219.43 лв.; 2023 г. – 523.04 лв. и 2024 – 580.57 лв.), минималният размер за отпускане на обезщетения за социално слаби лица – чл. 12, ал. 3 от ЗСП, вр. с чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП, определен с Постановление № 305 на МС от 19.12.2017 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход за 2018 г. – 75 лв.; Постановление № 212 на МС от 2.11.2023 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г. - 526 лв. и Постановление № 328 на МС от 30.09.2024 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2025 г. - 638 лв. Най-адекватната база за сравнение е тази предвидена със ЗСП, предвид сходното положение на л/св с положението, в което се намират отделни физически лица, имащи право да получават месечни социални помощи. Жизненото положение/стандарт/условия и на двете групи лица остава под определения минимум установен от законодателя, като не е без значение и обстоятелството, че л/св са напълно осигурени от гледна точка на битови условия – хранене, отопление, хигиена и други.

С оглед на изложеното и за да определи един справедлив размер на обезщетение за установените нарушения на чл. 3 от Конвенцията/чл. 3 от ЗИНЗС, този състав взема като основна база размерът на линията на бедност и в допълнение размерът на минималната пенсия, и в значително по-малка степен размерът на минималната работна заплата за страната. Този размер следва да се отчете за целият период от 2018 г. до 2024 г. (времето на нарушението и времето на подаване на исковата молба), тъй като от 2018 г. е налице значителното покачване на жизнения стандарт в страната, който запазва тенденцията си на растеж, а именно този стандарт е обект на преценка от Съда по правата на човека. Имайки предвид видът на нарушението, времето през, което същото е продължило, липсата на установени вредни последици върху здравето на ищеца, този състав приема, че обезщетение в размер от 5000 лева, би било справедливо и адекватно, без да е несъизмеримо малко, а ефикасно и съответно да обезщети причинените на ищеца вредите. Този размер се явява и съответен на приеманото в практиката на ЕСПЧ, а именно по дела като Bizjak v.Slovenia, Stella and Others v. Italy, Д. А. срещу България, А. Р. Ч. срещу България, П. П. А. срещу Бьлгария и др.

С оглед на всичко гореизложено, този състав приема предявеният иск от ищеца К. Д. И. за частично основателен, а именно в размер на 5200 лв. По отношение на искането за лихва, то съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК - при незаконни бездействия на административните органи, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е от момента на преустановяване на нарушението. В случая процесните незаконосъобразни бездействия са преустановени на дата 27 06 2019 г., когато лицето е преведено в друг Затвор, поради което лихви върху сумата на обезщетение се дължи от тази дата до окончателното изплащане на обезщетението.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ГДИН СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на К. Д. И., понастоящем в Затвора Враца, за периода 03 01 2018 г. – 27 06 2019 г., включително, обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5200 лева, ведно с лихвата за забава, считано от дата 27 06 2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на л/св л/св К. Д. И., понастоящем в Затвора Враца против ГДИН СОФИЯ, В ЧАСТТА, с която се иска присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над уважения размер от 5200 лева до предявения такъв от 39888 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред тричленен състав на Административен съд Монтана в 14 дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.