Р Е Ш Е Н И Е
03.02.2021 г.
Номер
260025 Година 2021 Град
Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи
състав
На 01 (първи) септември Година 2020
В публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар
Женя Проданова,
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Петрова
АН
дело номер 170 по описа за 2020 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от „Л.Т.“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от собственика Д. Р.
Д., чрез пълномощник адв.К.Т. от ВАК срещу Наказателно постановление №*** г.,
издадено от Директора на РДГ гр.Шумен.
В жалбата се
съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление
като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Отрича се извършването на нарушението.
В съдебно заседание се излагат и мотиви от защитата, че при издаване на наказателното
постановление административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, при наличието на маловажност, което било отделно основание за неговата
отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят се представлява от защитник. Поддържа жалбата
и отново излагат мотивите си за отмяна на наказателното постановление.
Процесуалният представител на
въззиваемата в писмено становище, счита че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по
приложените административнонаказателни преписки и събраните по тях, и в хода на
съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в
тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Дружеството жалбоподател на 28.08.2019 г. извършвало
извоз, разкройване на сортименти и рамкиране на дървесина в отдел 10, подотдел
„з“, в землището на гр.***. Контролът за
изпълнение на технологичния план се осъществявал от М. Х. В., в качеството на лице упражняващо
лесовъдска практика и на което дружеството е възложило дейността, за което
имала и издадено позволително за сеч № 0505004 от 20.06.2019г. На същата дата при извършване на проверка от
служители на РДГ-Шумен – Н.Н. и А.Д. в отдел 10, подотдел „з“, в землището на
гр.*** било установено, че дървесината се извозва, разкройва на сортименти и
рамкира във временен склад различен от указаните в одобрения технологичен план,
както и че извоза се извършва на дълги секции,
а в технологичния план е посочено,
че ще се осъществява на къси секции.
Лицето упражняващо лесовъдска практика М. Х. В. не е била
през този ден на сечището. Поради бездействието й юридическото лице „Л.Т.“ЕООД
при добив на дървесина от посочения участък е допуснало нарушения на одобрения
технологичен план. Нарушението е констатирано при извършена проверка на
28.08.2019г. от служители на РДГ – Шумен – св.Н.Н. и А.Д.,***, държавна горска
територия в отдел 10, подотдел „з“, в землището на гр.***, обл.***. За
извършената проверка и констатациите от нея св.Н.Н. съставил констативен
протокол и доклад до Директора на РДГ-Шумен. След което въз основа на събраните
писмени доказателства, на лицето М. В. за установеното административно
нарушение е бил съставени АУАН №104050/27.11.2019 г. С:ДООА 2017г. за административно нарушение по
чл. 257,
ал.1, т.1 от Закона за горите вр. с чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Въз основа на акта било издадено Наказателно постановление
№**********/21.05.2020 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по
горите гр.Шумен, с което за нарушение по чл. 257, ал.1
от Закона за горите вр. с чл. 257, ал.1, пр.2, т.1 от Закона за
горите вр. с чл.12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазването на горските територии, на нарушителката било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300.00 лв. Посоченото
обстоятелство е служебно известно на съда.
За констатирано същото нарушение на дружеството
жалбоподател е съставен АУАН С:ДООА №104301 от 27.11.2019 г. за посочено, като извършено нарушение по чл.47, ал.1, т.6 от Наредба
№8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Въз основа на акта и след отхвърляне на
възраженията направени от жалбоподателя било издадено обжалваното НП, с което му
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500.00
лв. на основание чл.270 от ЗГ.
Горната фактическа обстановка, съдът установи от показанията на свидетелите,
които кредитира изцяло, като обективни, безпристрастни и логически последователни,
още повече, че същите са поели и наказателна отговорност по чл. 290 от НК и
няма индиция за тяхната заинтересованост и от приложените
по делото писмени доказатества-част от административнонаказателната преписка,
които кореспондират със свидетелските показания.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното НП и в установения
от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
е съставен от компетентни органи по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ. Въз основа на
извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Съдът, счита че материалния закон е приложен неправилно.
Контролът при извършване на сечта се извършва от лицата
посочени в чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, а именно лицата упражняващи лесовъдска
практика. В нормата на чл. 257, ал.1,
т.1, от ЗГ са посочени и изпълнителни деяния "не изпълни
задължения или контролни правомощия", която е препращаща диспозиция, тъй
като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите
актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
Съгласно чл. 61 от Наредба
№ 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, до освидетелстване на
сечището лицето, на което е издадено позволителното за сеч, носи отговорност и
осъществява контрол по спазване изискванията на чл. 47 и 48 на същата Наредба,
както и за изпълнение на технологичния план за добив на дървесина. В чл. 47, ал.1, т.6
от Наредбата е регламентирано, че при провеждане на сечите лицата,
извършващи добив на дървесина, са длъжни спазват одобрения технологичен план за
добив на дървесина.
Съгласно чл. 12б, ал.1, т.7
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на
дървесина.
Съгласно чл. 108, ал. 3
и ал. 3 от Закона за
горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния
регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред,
определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Лицето по ал. 2, на което е издадено
позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и
за транспортирането на по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до
освидетелстване на сечището.
Съдът приема, че субект на нарушението е лице,
упражняващо лесовъдска практика, на което е възложен контрола на сечта.
Отговорността му в настоящия случай произтича от вменените му с посочените
нормативни актове задължения и контролни правомощия, които той не е изпълнил. Дружеството
жалбоподател не е субект на посоченото от административния орган в
обстоятелствената част на АУАН и НП административно нарушение, което следва да
бъде с правна квалификация чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ вр. с чл.61 вр. с чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в горите вр. с чл.
12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии. Субект на посоченото административно нарушение в случая е
лицето М. В., което вече е наказано за същото деяние с Наказателно
постановление №**********/21.05.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция по горите гр.Шумен.
Съответно неприложима е и наказващата норма на чл.270 от ЗГ, т.к има
конкретна норма която предвижда както състав на административно нарушение, от
обективна и субективна страна, така и административно наказание за това
нарушение.
Поради, което обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло, като
неправилно.
Останалите възражения на жалбоподателя съдът счита за неоснователни, поради
следното: административнонаказателното производство започва със съставяне на
АУАН, с който се определя субекта на нарушението и се повдига обвинение за
конкретно нарушение, поради което сочената непълнота на констативния протокол е
ирелевантна, т-к по делото са налице и други писмени доказателства за
установеното при проверката от административнонаказващия орган.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че наказващият орган, не
е направил преценка дали конкретнотото нарушение не представлява маловажен
случай по см. на чл. 28 от ЗАНН. Вярно е
че административните наказания не са самоцел, те се налагат
за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да
се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се
вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По
смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното
административно нарушение „с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от
пълномощника на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че
жалбоподателя има право на разноски в
размер 300.00 лв.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление
№**********/21.05.2020 г., издадено от Директора на РДГ гр.Шумен, с което на
„Л.Т.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от собственика Д. Р.
Д. за нарушение по чл.47, ал.1, т.6 от Наредба №8/05.08.2011 г. за сечите в
горите и чл.270 от ЗГ на основание чл.270 от ЗГ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер
на 500.00 лв.
Осъжда Регионална Дрекция по горите
гр.Шумен със седалище и адрес на управление ***, представлявана от Директора
инж. Е. С. Г. да заплати на Л.Т.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано по закон от собственика Д. Р.
Д.,
направените по делото разноски в размер на 300.00 лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, с жалба пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от
Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в
НПК.
Районен съдия: