№ 59
гр. Свищов, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стела Д. Бъчварова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Гражданско дело №
20214150100108 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е с правна квалификация чл. 439, ал. 1 във вр. с чл. 124
от ГПК /отрицателен установителен иск/.
Ищецът твърди, че бил длъжник на Р. ЕАД клон Свищов ЕИК
********* по повод на сключен договор за банков кредит от 27.07.2007 г. и
анекс № 1 от 18.10.2010 г. към него. Кредитът не бил обслужван и Р. ЕАД се
сдобила със заповед за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.
№ 107/2014 г. по описа на Районен съд Свищов. Заповедта за изпълнение
влязла в сила на 05.02.2014 г. и кредиторът се сдобил с изпълнителен лист от
същата дата.
Твърди, че по силата на този изпълнителен лист ищезът бил задължен
солидарно с трето лице Л.А.Н. да заплати кредитора сумата от 7100, 17 лв.
главница, 628, 56 лв. просрочена редовна лихва, 366, 90 лв. наказателна лихва
и 543, 91 лв. разноски в производството.
С договор за цесия от 09.03.3016 г. Р. ЕАД ЕИК ********* прехвърлила
вземането си на ответника “Е.М.” ЕООД с ЕИК ********, като ищецът не бил
уведомен за тази цесия по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД.
На 18.07.2018 г. ответникът “Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** предявил
1
изпълнителния лист пред ЧСИ Д.Б. рег.№ в КЧСИ № 726 и писмено поискал
образуване на изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия.
Било образувано изпълнително дело № 20187260400100 по описа на
ЧСИ Д.Б. рег.№ 726 в КЧСИ. Била изготвена покана за доброволно
изпълнение, която била връчена на ищеца на 17.10.2018 г.
По изпълнителното дело е приложена и призовка за принудително
изпълнение, според която на 05.11.2018 г. в дома на ищеца ще бъде извършен
опис на движими вещи. Тази призовка не била връчена на ищеца. По изп. дело
бил приложен и протокол от 05.11.2018г. за извършване на опис, но такъв не
бил извършен, поради неявяване на взискателя и длъжника.твърди се, че със
запорно съобщение изх.№10728 от 23.12.2020 г. ЧСИ е наложил запор върху
банковата сметка на ищеца в Ю.Б. АД. Уведомлението за това действие
ищеца получил на 18.01.2021г., като преди тази дата от банковата му сметка
били иззети 9688,94лв. и служебно преведени по сметката на ЧСИ за
погасяване на дълга.
Ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй
като Заповедта за изпълнение издадена по ч.гр.д.№ 107/2014 г. по описа на
PCСвищов е влязла в сила на 05.02.2014г. Петгодишния давностен срок е
изтекъл на 05.02.2014г. Видно от описаното по-горе било, че не са настъпвали
юридически факти от категорията на посочените в разпоредбите на чл. 115 от
ЗЗД н чл. 116 от ЗЗД, поради което тя не е спирала и не е прекъсвана. Отделно
било и че към момента на налагането на запор и изземването на суми от
банковата сметка изпълнителното производство срещу него е било
прекратено по перемция.
Излага съображения, че съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, ако взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия срещу длъжника в продължение на
две години. От 18.07.2018г. – дата на образуване на изпълнителното зело до
датата на налагане на запора върху банковата сметка са изтекли по-вече от
две години и изпълнителното производство по отношение на ищеца е
прекратено по силата на закона на 18.07.2020 г.
При това положение у ищеца бил налице правен интерес от
предявяване на установителен иск по чл.439 от ГПК. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на страните, че КР.
2
Й. АР. с ЕГН ********** с постоянен адрес в *************** не дължи на
„Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление
***************************, сумата от 9688,94 лв. дължима по договор за
банков кредит от 27.07.2007 г. и анекс № 1 от 18.10.2010 г. към него сключен
с Р. ЕАД с ЕИК *********, за които суми е издаден изпълнителен лист от
05.02.2014 г. от Районен съд Свищов по ч.гр.д.№ 107/2014 г., предвид влязла
в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 от ГПК № 55/03.02.2014 г., вземанията по които са прехвърлени с
договор за цесия от 09.03.3016 г. на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** въз основа
на които е образувано изпълнително дело № 20187260400100 по описа на
ЧСИ Д.Б. рег.№ 726 в КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Велико
Търново, поради изтекла на 05.02.2019 г. погасителна давност. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е получен отговор на исковата молба от
ответника „Е.М.” ЕООД с ЕИК ********, в който ответната страна счита иска
за допустим, но неоснователен и недоказан. Счита за безспорно
обстоятелствата изложени в исковата молба, а именно, че „Р.Б.“ ЕАД, в
качеството на кредитор на ищеца по договор за банков кредит от 27.07.2007г.
и сключения към него Анекс № 1 от 18.10.2010г. се е снабдила с
изпълнителен лист от 05.02.2014., издаден въз основа на заповед за незабавно
изпълнение № 55/03.02.2014г. и двете издадени по ч.г.д. 107/2014г. по описа
на PC Свищов. Нямало спор и че с договор за прехвърляне на парични
вземания от 09.03.2016г. задължението на ищеца е прехвърлено от „Р.Б.“ ЕАД
на ответника „Е.М.“ ЕООД. Безспорно било, че въз основа на горепосочения
изпълнителен лист на 05.09.2018г. е образувано изпълнително дело №
100/2018г. по описа на ЧСИ Д.Б., с peг. № 726 на КЧСИ от новия кредитор. С
молбата за образуване взискателя е поискал извършването на изпълнителни
действия, а именно извършването на описа на движими вещи, както и е
представил на ЧСИ уведомления за цесия за връчването им на длъжника.
Според ответника поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за
изпълнение и приложените към молбата за образуване уведомления за цесия
били връчени на длъжника на 17.10.2018г. По делото освен, че бил насрочен
опис на движими вещи с призовка с изх. № 08607/05.09.2018г., били
извършени и следните изпълнителни действия, а именно: на 23.12.2020г. - бил
наложен запор на банкова сметка. Междувременно, преди тази дата били
3
извършвани множество справки по делото. Спорно било твърдението за
изтекла погасителна давност, въз основа на което твърдение ищеца
обосновава основателността на претенцията си. Според ответната страна
вземането не е погасено по давност, нито по отношение на него е настъпила
перемпция.
Заявява, че към настоящия момент приложимата 5-годишна
погасителна давност не е изтекла, като аргументите били в следната насока: В
случая се касаело за влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, издадена в производство по чл. 417 от ГПК. Съгласно
действащата правна уредба, доколкото заповедното производство се
инициира със заявление за издаване на заповед за изпълнение, а не чрез
искова молба, то принципно заявлението за издаването на заповед за
изпълнение нито спира, нито прекъсва давността, като този ефект се постига
едва с евентуалното предявяване на иск при условията на чл.422, ал. 1 от
ГПК, като искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента
на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е
спазен срокът по чл.415, ал.4 ГПК. Целта на уредената фикция в закона е да
се охранят правата на заявителя с оглед евентуално изтичащия
междувременно давностен срок. В същото време обаче, излага, че съгласно
съдебната практика, същият ефект има и влязлата в сила заповед за
изпълнение, която стабилизира вземането и от влизането й в сила започва да
тече нова давност.
Заявява, че съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното
производство била да се провери дали вземането е спорно или безспорно,
което означавало, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице
вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.
Следователно по действащия ГПК нямало основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл.117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл била и константната
практиката на ВКС. Излага, че когато е налице влязла в сила заповед за
изпълнение, същата стабилизира вземането, поради което от влизането й в
4
сила започва да тече нова давност, която винаги е петгодишна по аналогия от
разпоредбата на чл.117, ал. 2 ЗЗД. Така в случая от 2014г. тече нова давност.
Давността обаче, започнала да тече от 2014г. била прекъсната с
подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело на 05.09.2018г., с
която е поискано извършването на опис на движими вещи и до момента
новата давност не била изтекла. Позовава се на ТР № 2 от 26 юни 2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. С образуването на изпълнителното дело
давността е прекъсната, т.к. било поискано извършването на опис. В този
смисъл петгодишния давностен срок бил прекъснат още на 05.09.2018г., като
същата до настоящия момент не е изтекла. Не отговаряло на действителността
твърдението за липса на връчено уведомление по чл. 99,ал. 4 от ЗЗД, т.к. с
поканата за доброволно изпълнение са връчени и книжата по чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД.В този смисъл моли съда да отхвърли като неоснователен предявения
отрицателен установителен иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца редовно призован не се явява и се
представлява от адв. С.П.. Поддържа исковата молба и моли съда да я уважи.
Ответникът не се явява в съдебното заседание и не се представлява. В
писмено становище поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид ангажираните от страните фактически
твърдения и правните им доводи, и след като прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, прие за установено следното:
На 03.02.2014 г. в полза на "Р. (България)" ЕАД е издадена заповед за
изпълнение № 55 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, с които ищеца и Л.А.Н. са
осъдени да заплатят солидарно на банката сумата от 7100,17 лева,
представляваща просрочена главница произтичаща от Договор за банков
кредит от 27.07.2007 г., сумата от 628,56 лева, представляваща редовна лихва
за периода от 5.12.2012 г. до 18.11.2013 г., сумата от 366,90 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 05.01.2013 г.
до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2013 г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от
543,91 лева, представляваща реализирани разноски по ч.гр. д. № 107/2014 г.
по описа на РС-Свищов.
Въз основа на издадения изпълнителен лист, "Р. (България)" ЕАД е
5
подал молба до ЧСИ Д.Б., рег.№726 за образуване на изпълнително дело
срещу длъжниците КР. Й. АР. и Л.А.Н.. Молбата е депозирана пред съдебния
изпълнител на 02.04.2014 г., като в същата са обективирани искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия - възбрана и и запори на
всяко открито имущество на длъжниците в резултат на извършените справки.
По образуваното изпълнително дело № 2014726040115 съдебният
изпълнител е изпратил до длъжниците КР. Й. АР. и Л.А.Н. покани за
доброволно изпълнение, към които е приложено копие и от издадената в
полза на взискателя заповед за изпълнение. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника А. на 09.04.2014 г.
С изпращане на поканата за доброволно изпълнение, съдебният
изпълнител е предприел и действия по принудително изпълнение - налагане
на възбрана върху недвижим имот в гр.Свищов - ½ идеална част от дворно
място и първият жилищен етаж от западния близнак на построеното в същото
дворно място масивна двуетажна жилищна сграда, като съобщението е
достигнало до длъжника на 14.11.2014 г., а възбраната е вписана на 25.11.2014
г.
Тъй като по делото не са изложени твърдения за направено от длъжника
възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се приеме, че същата е влязла в сила с изтичането на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.01.2011 и Анекс №1 от 10.08.2012г. и договор от 09.03.2016г. "Р.
(България)" ЕАД е прехвърлила на "Е.М." ЕООД, за което същата уведомила
ЧСИ с писмо с вх.01807/21.04.2016г.
Цесионерът "Е.М." ЕООД е изпратил уведомления до длъжниците за
извършената цесия, но съобщението не му е връчено на ищеца, видно от
приложената по изп. дело разписка.
На 03.08.2016 г. придобилия по цесия кредитор на вземането срещу
длъжника К.А., е поискал да бъде конституиран като взискател по реда на чл.
429 от ГПК. Новият взискател "Е.М." ЕООД е конституиран на 03.08.2016 г.
С писмо до ищеца ЧСИ е изпратил съобщение, с което го уведомява, че
конституира като взискател по делото именно ответното дружество.
Съобщението е получено от длъжника на 07.09.2016 г.
6
С молба от 05.09.2018г. взискателя "Е.М." ЕООД е поискал ЧСИ да
прекрати изпълнителното дело на основания чл.433, ал.1, т.2 вр. чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК. Писмото, с което ЧСИ уведомява ищеца за прекратеното изп.
дело е получено от него на 17.10.2018г.
С молба от 05.09.2018г. взискателя "Е.М." ЕООД е поискал до ЧСИ
Д.Б., рег.№726 да образува на изпълнително дело срещу солидарните
длъжници КР. Й. АР. и Л.А.Н., като в същата са обективирани искания на
взискателя за извършване на изпълнителни действия – опис на движими
вещи.
По образуваното изп.д. № 20187260400100, с покана за доброволно
изпълнение, ЧСИ Д.Б. насрочил опис на движими вещи на 05.11.2018г.
Същата е получена от ищеца на 17.10.2018г. Видно от изготвения от ЧСИ
протокол от 05.11.2018г. е, че на насрочения опис длъжника не се е явил.
ЧСИ е констатирал, че след многократно позвъняване на вратата, не се
отваря.
С молба на взискателя от 02.11.2020г. взискателя е поискал ЧСИ да
извърши справка за регистрирани банкови сметки и при наличие на такива да
наложи запор на банкови сметки. Със запорно съобщение от 23.12.2020г.
ЧСИ е наложил запор върху банковата сметка на ищеца в „Ю.Б.“ АД.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск. Искът по чл. 439, ал.
1 ГПК е предоставена на страните, в рамките на изпълнителния процес,
възможност за оспорване на предприетото срещу длъжника изпълнение по
конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание,
изпълнително дело, като изискването на чл. 439, ал. 2 ГПК е искът да се
основава на непреклудирани от силата на присъдено нещо факти и
обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.
В случая предявеният иск е допустим, доколкото е налице висящо
изпълнително производство с предмет принудитено изпълнение на парично
притезание, по което ЧСИ е насрочил публична продан на движими вещи, за
които се твърди, че не са собственост на длъжника по изпълнителното
производство.
По същество съдът намира така предявения иск за неоснователен по
следните причини:
Установява се, че по инициирано от "Р. (България)" ЕАД, заповедно
7
производство по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр. д. № 107/2014 г. по описа
на РС-Свищов и на дата 03.02.2014г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 55 и
изпълнителен лист, с която е разпоредено длъжникът -ищец и Л.А.Н. да
заплатят солидарно на банката сумата от 7100,17 лева, представляваща
просрочена главница, сумата от 628,56 лева, представляваща редовна лихва за
периода от 5.12.2012 г. до 18.11.2013 г., сумата от 366,90 лева,
представляваща наказателна лихва за просрочие за периода от 05.01.2013 г.
до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.01.2013 г. до окончателно изплащане на задължението. В заповедта е
посочено, че вземането на кредитора произтича от договор за банков кредит
от 27.07.2007 г., като длъжниците са преустановили плащането на вноските на
20.12.2012 г. При това следва да се приеме, че дългът е станал изискуем от
дата на настъпване на автоматична предсрочна изискуемост -19.11.2013 г. и
от която дата е започнала да тече общата петгодишна погасителна давност по
чл. 110 от ЗЗД.
Първото изпълнително дело е образувано на 02.04.2014 г. – №
2014726040115 или в рамките на петгодишната погасителна давност по чл.
110 от ЗЗД. В молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е
посочил като способ за принудително събиране на вземането от длъжника
налагането на запор и възбрани върху установено имущество на длъжника.
На 25.11.2014 г. е вписана наложена възбрана върху недвижим имот на ищеца
в гр.Свищов, като няма данни за предприети последващи действия. На
03.08.2016 г. е поискано да бъде конституиран като взискател по реда на чл.
429 от ГПК придобилия по цесия кредитор на вземането срещу длъжника
К.А., предмет на принудителното събиране. Новият взискател на същата дата,
а на 05.09.2018г. е поискал делото да бъде прекратено поради перемпция.
Като липсва изрично постановлението на ЧСИ, но писмото, с което ЧСИ
уведомява ищеца за прекратеното изп. дело е получено от него на
17.10.2018г.
Двугодишният срок от последното действие по налагане на възбрана на
25.11.2014 г., е изтекъл на дата 25.11.2016 г. Съгласно разяснянията дадени в
т. 10 ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т.ч. исковото и
обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за
8
прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа,
който ръководи производството (при което актът за прекратяване има
конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния
съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на
акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа,
който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт. Във всички случаи на прекратяване на
принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети
лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е
започнала да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. В случая това е 25.11.2014г.
Първото изпълнително действие при образуване на новото
изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ на 05.09.2018г. което
е прекъснало погасителната давност, е от 05.09.2018г. и е по инициатива на
взискателя, който в молбата си за образуване на делото е посочил като способ
за принудително изпълнение опис на движими вещи на длъжника, както и
извършване на запор на установени банкови сметки. Давността е прекъсната
и с извършване на опис на движими вещи на 05.11.2018г., а също и със
запорно съобщение от 23.12.2020г., с което ЧСИ е наложил запор върху
банковата сметка на ищеца в „Ю.Б.“ АД. Всяка от посочените дати
последователно е спирала да тече петгодишната погасителна давност по чл.
110 от ЗЗД, тъй като се касае за поискани от взискателя или предприети от
ЧСИ изпълнителни действия, представляващи или самостоятелен
изпълнителен способ или действия, включени като част от определен
изпълнителен способ по принудително събиране на вземането.
С оглед на гореизложеното първото прекъсване на давността след
9
25.11.2014 г. е на 05.09.2018 г. с образуване на новото изп дело №
20187260400100 по описа на ЧСИ и отправяне на искане за извършване на
изпълнителни действия. До този момент не е изтекъл период по дълъг от 5
години поради, което възможността за принудително събиране на вземанията
не се е погасила по давност. Предвид изложеното съдът намира, че иска е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По делото ответника не е претендирал разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от КР. Й. АР., с ЕГН ********** от
гр.Свищов, ******** против "Е.М." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ********************, представлявано от
законния си представител Р.И. М. – Т. - управител иск с правно основание чл.
439 от ГПК -за приемане на установено по отношение на "Е.М." ЕООД, ЕИК
********, че КР. Й. АР., с ЕГН ********** от гр.Свищов, ******** не му
дължи сумата от 9688,94 лв. дължима по договор за банков кредит от
27.07.2007 г. и анекс № 1 от 18.10.2010 г. към него сключен с Р. ЕАД с ЕИК
*********, за които суми е издаден изпълнителен лист от 05.02.2014 г. от
Районен съд Свищов по ч.гр.д.№ 107/2014 г., предвид влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№ 55/03.02.2014 г., вземанията по които са прехвърлени с договор за цесия от
09.03.3016 г. на „Е.М.” ЕООД с ЕИК ******** въз основа на които е
образувано изпълнително дело № 20187260400100 по описа на ЧСИ Д.Б. рег.
№ 726 в КЧСИ с район на действие - Окръжен съд Велико Търново, поради
изтекла на 05.02.2019 г. погасителна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико
Търново, в двуседмичен срок, от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
10