№ 12957
гр. С., 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110112783 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2, срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ №
1, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
сумата от 4489,33 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно
обезщетение и разходи по ликвидационна дейност по щета № ********* за ПТП
на 12.11.2021 г. в гр. С., ул. „Акад. С. М.“, при което са причинени щети на лек
автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ******, ведно със законната лихва от
22.12.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата от 345,43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода 21.03.2022-22.12.2022 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 70085/2022 г. на СРС.
Ищецът твърди, че процесният автомобил бил застрахован при него по
застраховка „Каско“, валидна към датата на ПТП, в резултат на което били причинени
вреди на автомобила, за чийто ремонт е изплатено обезщетение в процесния размер,
като ПТП било причинено от водача на лек автомобил „Хамър“, рег. № ******,
застрахован при ответника по застраховка „ГО“.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва следните обстоятелства: 1)
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ по
отношение на лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ****** (процесен автомобил) с
ищеца към датата на ПТП; 2) наличието на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „ГО“ по отношение на лек автомобил „Хамър“, рег. № ****** с
ответника към датата на ПТП; 3) изплащането на сумата от 4 473,33 лв. от ищеца на
1
„Омникар Ауто“ ООД съгласно платежен документ от 07.02.2022 г. (л. 34), но не във
връзка с процесната щета, като оспорва настъпване на ПТП с описания механизъм и
причинени вреди в претендирания размер в резултат на ПТП, вината на водача на лек
автомобил „Хамър“, рег. № ******* – Д. Г., верността на двустранния протокол за
ПТП. Прави възражение за съпричиняване от водача на процесния автомобил Силвия
П., която нарушила цитирани разпоредби на ЗДвП, като с превишена и/или
несъобразена скорост предприела маневра „навлизане в съседно пътно платно“, както и
изпреварване на забранено за извършване на тази маневра място.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения между страните следните
обстоятелства: 1.) наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. №
******** (процесен автомобил) с ищеца към датата на ПТП; 2.) наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ по отношение на лек автомобил
„Хамър“, рег. № ****** с ответника към датата на ПТП; 3.) изплащането на сумата от
4 473,33 лв. от ищеца на „Омникар Ауто“ ООД съгласно платежен документ от
07.02.2022 г. (л. 34), но не във връзка с процесната щета. Проектът за доклад е обявен
за окончателен доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от
12.06.2023 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на
отделените за безспорни факти за доказано.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – застрахователна полица за застраховка „Каско“ и „Злополука“ №
******* от 27.11.2020 г.; досие на полица № ******* „Каско на МПС“ и „Злополука“ –
специални условия (307); застрахователна полица № ******** от 04.08.2021 г. по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на
Гаранционен фонд; фактура № ****** от 23.12.2021 г., изд. от „Омникар Ауто“ ООД
и платежно нареждане от 07.02.2022 г.
От приетия като доказателство заверен препис от застрахователна полица за
застраховка „Каско“ и „Злополука“ № ******* от 27.11.2020 г. се установява, че
между „ОТП Лизинг“ ЕООД, в качеството му на собственик на лек автомобил марка
„Нисан“, модел „Кашкай“, рег. № ******, и ищцовото дружество бил сключен договор
за имуществена застраховка „Каско“ със срок на застрахователното покритие от
28.12.2020 г. до 27.12.2021 г.. Видно от застрахователната полица същата покрива
рискове съгласно клауза „П-Пълно каско“ от общите условия на застрахователя, като
страните по нея са уговорили застрахователна премия в общ размер на 1537,65 лв. и
начин на обезщетяване – по експертна оценка на застрахователя или възстановяване в
доверен сервиз или в официален сервиз.
Видно от приложеното по делото досие на застрахователната полица по
застраховка „Каско“ дължимата застрахователната премия в общ размер на 1537,65 лв.
е платена изцяло.
От приетия като доказателство заверен препис от двустранен констативен
протокол за ПТП от 12.11.2021 г. се установява, че на 12.11.2021 г. е било реализирано
ПТП с участници лек автомобил „Хамър“, рег. № *******, управляван от Д. Г., и лек
2
автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ******, управляван от С. П..
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при ищцовото
дружество е била образувана преписка по щета № *********, по повод постъпило
заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, видно от което като начин
на обезщетяване е избрано „ремонт в официален сервиз – Омникар“. С възлагателно
писмо от 25.11.2021 г. ремонтът на процесния автомобил по процесната щета бил
възложен на „Омникар Ауто“ ООД, а след извършването му застрахователят е платил
обезщетение на автосервиза, извършил ремонта, сумата от 4 474,33 лв. съгласно
фактура № ******/23.12.2021 г.
От приложеното по делото писмо, отправено от ищеца до ответното дружество,
получено от последния на 21.02.2022 г., и приложената към него ликвидационна
преписка, се установява, че ищецът е отправил регресна покана за заплащане на сумата
в общ размер на 4489,33 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение по щета № ********* ведно с направените ликвидационни разноски по
щетата.
От разпита на свидетеля С. П. се установява, че през 2021 г., при управление на
лек автомобил „Нисан Кашкай“ е участвала в ПТП с лек автомобил „Хамър“ в ж.к. С.
г., гр. С.. Свидетелства, че се движела по улицата в крайна дясна лента в посока от
УНСС към НСА, а лек автомобил „Хамър“ бил спрял в лентата за велосипедисти, без
светлинни сигнали, точно преди кръстовището с една от пресечките на същата улица в
посока Зимния дворец, по която свидетелят завивал. Сочи, че след лек автомобил
„Хамър“ имало спрели още един или два автомобила, като точно преди кръстовището
възприела, че същият е спрял. Свидетелства, че при завиването с десен мигач лек
автомобил „Хамър“ се врязъл в автомобила, управляван от нея. Сочи, че с водача на
другия автомобил не са имали спор относно вината, като последният се признал за
виновен за настъпване на инцидента, поради което са подписали двустранен протокол
и не са уведомили органите на реда – КАТ. Съдът изцяло кредитира показанията на
разпитания свидетел като обективни, логични, последователни и вътрешно
непротиворечиви. Свидетелят под страх от наказателна отговорност възпроизвежда
фактите и обстоятелствата, които лично е възприел.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебна
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, се
установява следният механизъм на настъпилото ПТП: на 12.11.2021 г. около 12:30 ч. в
гр. С., ж.к. „С. г.“, лек автомобил „Хамър“, с рег. № *******, управляван от Д. Г., се
намира в спряло състояние на ул. „Акад. С. М.“ (в посока към НСА и в близост до
обръщалото на автобусите). В същото време лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. №
******, управляван от С. П., предприема маневра по заобикаляне отляво на спрелия
автомобил „Хамър“ и завой надясно. В този момент спрелият автомобил потегля на
преден ход и се удря в дясната задна част на преминаващия покрай него автомобил.
Съгласно заключението на вещото лице описаните в описи от 25.11.2021 г. и
05.11.2022 г. и опис-заключение на застрахователя щети съответстват на механизма на
процесното ПТП, т.е. налице е причинно-следствена връзка между вредите и
произшествието. Вещото лице е изчислило, че стойността на причинените щети към
датата на настъпване на застрахователното събитие по средни пазарни цени на
материалите и труда, необходим за отстраняване на повредите по лек
автомобил„Нисан Кашкай“, с рег. № ******, възлиза на 4474,33 лв. с ДДС, а
обичайните разноски по ликвидационната дейност са в размер на 15 лв. Вещото лице
също така установява, че към датата на процесното ПТП процесният автомобил е бил в
3
експлоатация 4 години и подлежи на ремонт в официален сервиз според обичайната
практика.
Видно от заключението по САТЕ, в района на произшествието се отличава
хоризонтална пътна маркировка тип М2 „двойна непрекъсната линия“, която разделя
двете посоки за противоположно движение за автомобилите. Различават се и
„единични прекъснати линии“ тип М3, разделящи всяка от двете ленти за еднопосочно
движение (общо 4 ленти). Установено е и наличието на велоалея най-вдясно по посока
на движение на автомобилите, отделена с единична линия тип М1 (жълта).
Вертикалната сигнализация се състои от следните пътни знаци: група пътни знаци Б3
„път с предимство“ и Г4 „движение само направо или надясно след знака; периодично
по улицата са разположени групи пътни знаци В27 „забранени са престоят и
паркирането“ и Г14 „задължителен път само за велосипедисти“.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че в доклада по делото
е допусната техническа грешка при изписване на правната квалификация на
предявения иск за главница. В същия е посочено, че е предявен иск по чл. 410 КЗ, а не
по чл. 411 КЗ, по която разпоредба всъщност следва да бъде квалифициран искът,
доколкото същият е предявен срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на причинителя на вредата. Това по същество не се
отразява на правото на защита на страните, доколкото съдът правилно е разпределил
доказателствената тежест като по предявен иск по чл. 411 КЗ.
За да бъде уважен искът по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже следните
кумулативни предпоставки: 1.) наличието на имуществена застраховка „Каско“
относно увредения автомобил, валидна към датата на застрахователното събитие,
както и че процесното ПТП представлявало покрит застрахователен риск по
застраховката; 2.) възникване на застрахователно събитие; 3.) предпоставките за
ангажиране на гражданската отговорност на лицето, причинило застрахователното
събитие, а именно – деянието (механизма на ПТП), неговата противоправност,
причинените с него вреди,причинно – следствената връзка между процесното ПТП и
причинените вреди; 4.) вид и размер на причинените от процесното ПТП вреди на
застрахования при ищеца автомобил, както и наличието на причинно-следствена
връзка между всички твърдени вреди и процесното ПТП; 5.) че е изплатил за
отремонтиране на увредения автомобил обезщетение в съответен размер; 6.) наличието
на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен
с ответника по отношение на лек автомобил „Хамър“, рег. № ******, валидна към
датата на процесното ПТП.
В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите
искания или възражения, както и възражението за съпричиняване.
В чл. 411 КЗ е предвидено, че в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съгласно изр. второ на посочената разпоредба застрахователят по имуществена
4
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност".
В конкретния случай между страните няма спор, а и от събраните по делото
доказателства се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение
между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществена застраховка „Каско“ по
отношение на лек автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ******.
Установи се, че в срока на действие на застрахователното правоотношение по
имуществената застраховка е настъпило застрахователно събитие – ПТП,
представляващо покрит риск по застраховката, което обстоятелство не е оспорено от
ответника в хода на процеса, в резултат на което застрахователно събитие
застрахованият автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ******, е бил увреден.
Съдът, с оглед събраните доказателства, включително и изслушаното
заключение на вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза,
приема, че вредите – предмет на обезвреда от застрахователя, са в причинна връзка с
настъпилите в резултат на процесното ПТП вреди, като в конкретния случай причина
за настъпването ПТП са противоправните действия на водача на лек автомобил
„Хамър“, рег. № *******, който нарушил изискванията на чл. 77, ал. 1, предл. второ и
забраната на чл. 101, ал. 1, т. 5 и т. 6 ППЗДвП. Съгласно чл. 77, ал. 1, предл. второ
ППЗДвП водач, който има намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че
няма да застраши останалите участници в движението, а в чл. 101, ал. 1, т. 5 и т. 6
ППЗДвП е предвидено, че се забранява спирането за престой и паркирането на
пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 м преди тях, както
и на кръстовища и на по-малко от 5 м от тях. В конкретния случай от събраните по
делото доказателства се установи, че преди сблъсъка между двата автомобила лек
автомобил „Хамър“ бил спрял в лентата за велосипедисти точно преди кръстовището –
в нарушение на чл. 101, ал. 1 т. 5 и т. 6 ППЗДвП. В същото време водачът на
процесния лек автомобил „Нисан Кашкай“ предприел маневра по заобикаляне отляво
на спрелия автомобил „Хамър“ и завой надясно, за което била подадена светлинна
сигнализация. В този момент спрелият автомобил без да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението, потеглил на преден ход и се ударил в дясната
задна част на преминаващия покрай него „Нисан Кашкай“ – в нарушение на чл. 77, ал.
1, предл. второ ППЗДвП. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на прекия причинител
на вредата се предполага до доказване на обратното, като оборването на презумпцията
в тежест на ответното дружество, каквото обратно доказване в случая не беше
проведено.
Относно размера на вредите същите възлизат на 4474,33 лв. с ДДС видно от
заключението на вещото лице по назначената експертиза, потвърдено от устното
изложение на вещото лице при приемането на неговото заключение в открито съдебно
заседание на 26.06.2023 г., което съдът цени наред с останалите събрани по делото
доказателства. Между страните не се спори, че на 07.02.2022 г. ищецът заплатил на
„Омникар Ауто“ ООД сумата от 4474,33 лв. с ДДС, като от събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че „Омникар Ауто“ ООД е сервизът
осъществил ремонт на увредения процесен автомобил, а извършеното от ищеца
плащане на посочената сума е именно във връзка с процесната щета.
Между страните няма спор, а и от събраните по делото доказателства се
установи, че гражданска отговорност на виновния водач към датата на процесното
ПТП е била застрахована при ответното дружество по силата на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
5
отговорност“ на автомобилистите.
Ето защо, съдът намира, че в полза на увреденото лице, в случая собственика на
автомобила, е възникнало право да иска обезвреда на основание чл. 45 ЗЗД. С оглед на
извършеното плащане и встъпването на застрахователя в правата на застрахованото
лице срещу застрахователя на причинителя на вредата, съдът намира, че са налице
условията за ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 411 КЗ.
С оглед на изложеното по-горе съдът приема, че е налице фактическия състав на
чл. 411 КЗ и в полза на ищеца е възникнало право да встъпи в правата на пострадалото
лице до размера на обезщетение на стойност 4474,33 лв., до който размер претенцията
се явява основателна и доказана. Съдът, като взе предвид заключението на вещото лице
по назначената съдебна автотехническа експертиза, намира, че претенцията за сумата
от 15 лв., представляваща ликвидационни разноски, също е доказана и основателна.
По отношение на релевираното от ответника възражение за съпричиняване
съдът намира, че същото не беше доказано, съгласно разпределената от съда
доказателствена тежест. Ответникът твърди, че водачът на лек автомобил „Нисан
Кашкай“ е нарушил разпоредбите на чл. 25, чл. 26, чл. 28, а в условията на
евентуалност на чл. 20 и чл. 21 ЗДвП, като с превишена и/или несъобразена скорост е
предприел маневра „навлизане в съседно пътно платно“ с осъществяване на която е
станал причина за настъпване на процесното произшествие. Възражението в частта за
извършено нарушение на чл. 25, чл. 26, чл. 28 ЗДвП е бланкетно, като не са изложени
конкретни твърдения за начина, по който е извършено нарушението. Независимо от
това съдът намира за необходимо да отбележи, че от събраните по делото доказателства
се установи, че водачът на процесния автомобил е предприел маневра за заобикаляне
отляво и завой надясно по време, когато лек автомобил „Хамър“ е бил в спряло
състояние, като предприетите от него действия не са били забранени от наличните
пътни знаци и маркировка. Видно от заключението на вещото лице по назначената
САТЕ от техническа гледна точка и според наличните данни осъществените от водача
на процесния лек автомобил „Нисан Кашкай“ маневри изглеждат безопасни и не са
предпоставка за ПТП. Съгласно заключението заобикалянето на спрял автомобил е
допустимо, ако не се създават пречки за други участници в движението, например
влизане в насрещни движение, а десният завой също е допустима маневра, според
пътните знаци в конкретния пътен участък. Недоказано остана и твърдението, че
водачът на лек „Нисан Кашкай“ се е движел с несъобразена и/или превишена скорост.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
4489,33 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Съдът намира за основателно искането за заплащане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 22.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, поради което
същото следва да бъде уважена.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Този иск е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението за забава. Съгласно чл. 412, ал. 3,
вр. ал. 1 КЗ, в срок от 30 дни от представянето на всички доказателства от
застрахователя по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на
лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество, трябва да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция или
6
мотивирано да откаже плащането.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установи, че
ищецът е поканил по реда на чл.412 КЗ ответника да плати обезщетението по чл.411
КЗ, като регресната покана е била получена от последния на 21.02.2022 г. Ответникът
не оспорва, че при предявяване на регресната претенция са му били представени
всички необходими документи. Следователно същият е следвало да се произнесе по
регресната претенция на ищеца в срок до 23.03.2022 г. и предвид липсата на такова
произнасяне ответникът е изпаднал в забава на 24.03.2022 г. и считано от този момент
дължи законна лихва за забава, а не от заявената от ищеца дата 21.03.2022 г.
Съдът установи по реда но чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, че
размерът на законната лихва върху главното вземане за периода от 24.03.2022 г. до
22.12.2022 г. възлиза на 341,69 лв.
С оглед гореизложеното, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен за сумата от 341,69 лв. и за периода от 24.03.2022 г. до 22.12.2022г., като
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 345,43 лв. и за
периода от 21.03.2022 г. до 23.03.2022 г. включително следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни.
В настоящото производство ищецът е сторил следните разноски: 132,87 лв. –
държавна такса; 250 лв. – депозит за САТЕ и 50 лв. – депозит за свидетел, като
претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Съдът, като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП определя юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в размер на 150 лв. за настоящото производство.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК
съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. В
ч.гр.д. № 70085/2022 г. на СРС ищецът е сторил разноски в размер на 96,70 лв., като на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 26 НЗПП съдът определя
юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер на
50 лв. за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно с уважената част от исковете, а именно в размер на 582,42 лв. в
исковото производство и 146,59 лв. в заповедното производство.
В настоящото производство ответникът е сторил разноски в размер на 350 лв. –
депозит за САТЕ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, определя юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на ответника в размер на 100 лв. Съдът
намира, че внесения от ответника депозит за свидетел в размер на 50 лв. не следва да се
възлага в тежест на ищеца, доколкото допуснатият на ответника свидетел не е бил
разпитан по делото, респ. не му е изплатено възнаграждение, като ответникът има
право да поиска възстановяване на същия депозит, внесен с платежен документ от
11.05.2023 г. (л. 68) по посочена от него банкова сметка.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и в заповедното
7
производство в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП определя
юрисконсултско възнаграждение на ответниковия представител в размер на 50 лв. за
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно в размер на 0,35 лв. в
исковото производство и 0,04 лв. в заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2, срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Г.М. Д.“ № 1, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, че „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД дължи на „ЗАД Армеец“ АД следните суми:
сумата от 4489,33 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно
обезщетение и разходи по ликвидационна дейност по щета № ********* за ПТП
на 12.11.2021 г. в гр. С., ул. „Акад. С. М.“, при което са причинени щети на лек
автомобил „Нисан Кашкай“, рег. № ******, ведно със законната лихва от
22.12.2022 г. до окончателното изплащане;
сумата от 341,69 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 24.03.2022 до 22.12.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.01.2023 г.
по ч.гр.д. № 70085/2022 г. на СРС,
като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК иск по чл. 86
ЗЗД за сумата над уважения размер от 341,69 лв. до пълния предявен размер от 345,43
лв. и за периода от 21.03.2022 г. до 23.03.2022 г. включително като неоснователен, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.01.2023 г. по ч.гр.д.
№ 70085/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М. Д.“ № 1, да заплати
на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.
К.“ № 2, сумата от 582,42 лв. – разноски в настоящото производство и сумата от
146,59 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 70085/2022 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. К.“ № 2, да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Г.М.
Д.“ № 1, сумата от 0,35 лв. – разноски в настоящото производство и сумата от 0,04 лв.
– разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 70085/2022 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8