Решение по дело №18/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от П.П.Х. против Областна дирекция на МВР-Видин за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 30660 лв и за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв , ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.

Настоящето производство е образувано след връщане на делото за ново разглеждане с решение № 862/22.01.2021г. Върховен административен съд , с което е оставено в сила решение № 159/28/11.2019г. на Административен съд Видин в частта , в която искът за обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата до 588 лв , представляващи заплатени суми по договор за наем от 14.12.2017г. ,          е отхвърлен като неоснователен, и е отменено решението в частта относно претендираните имуществени вреди в размер на сумата над 588 лв до претендираната такава от 30660 лв във връзка със заплатените суми по сключено допълнително споразумение от 20.12.2017г. , както и относно претендираните като причинени неимуществени вреди в размер на 10000лв.

Предмет на настоящето производство са обективно съединени искове с правно основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от П.П.Х. против Областна дирекция на МВР-Видин за обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата над 588 лв до претендираната такава от 30660 лв, представляващи заплатените суми по сключено допълнително споразумение от 20.12.2017г. за периода 18.12.2017г. до 18.12.2018г., и за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв за периода 18.12.2017г. до предявяване на иска-04.10.2019г. , ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, които вреди са причинени от отменен административен акт-Заповед за прилагане на ПАМ №17-0953-001151 от 19.12.2017г. , издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин.

Твърди се от ищеца в исковата молба, че е наел с договор за наем на МПС от 14.12.2017г. от „Т*** к***“ЕООД-гр.София , лек автомобил „Хюндай Теракан“  с рег.№ СВ 2579 ВВ, с който се прибрал за коледните празници при родителите си , които живеят в гр.Дунавци. Сочи , че на 18.12.2017г. без негово знание баща му П.П.Х. взел автомобила и тръгнал за гр.Видин, като на връщане от гр.Видин е спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин и му е съставен АУАН поради непредставяне на свидетелство за правоуправление , а по отношение на собственика на автокъщата , от която е нает автомобила , е издадена ЗПАМ №17-0953-001151 от 19.12.2017г. –прекратяване на регистрацията на автомобила за срок от 1 година. Сочи се, че издадената ЗПАМ е отменена с решение № 32 от 05.04.2018г. на АС-Видин , оставено в сила с Решение № 5651/15.04.2019г. на ВАС. Сочи , че междувременно поради прекратяване на регистрацията на автомобила сключил допълнително споразумение от 20.12.2017г., като срокът на договора бил продължен до връщане на регистрационните табели на автомобила, като съобразно допълнителното споразумение автомобилът следвало да пребивава  при него до връщането на регистрационните табели от сектор ПП и до връщането на автомобила. По така подписаното допълнително споразумение сочи , че е заплатил наемна цена за автомобила на каса на дружеството в размер на 11328 лв по време на действие на договора и 19332 лв след изтичането му в брой на управителя, за което същият му издал разписка . Твърди се от ищеца , че по времето , през което е следвало да плаща тези суми, изпитвал сериозни притеснения относно издължаване на месечните вноски и бил поставен в стресова ситуация . Сочи , че започнал да избягва роднините и приятелите си , за да не ги притеснява , тъй като те самите се притеснявали за него, както и че се наложило да пие лекарства за успокоение на нервите и високо кръвно налягане.

Иска се от съда да уважи предявените обективно съединени искове за обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди и да му се присъдят разноските за производството.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. 

Представителят на Окръжна прокуратура-Видин дава заключение, че предявеният иск за имуществени вреди е частично основателен и доказан , а за неимуществени вреди е неоснователен.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Между ищеца и „Т*** к***“ЕООД е сключен договор за наем на МПС от 14.12.2017г.-лек автомобил Хюндай Теракан с рег.№ СВ2579ВВ, за срок от 7 дни при дневна наемна цена в размер на 84 лв с ДДС, като автомобилът е предаден с протокол от същата дата.

На 18.12.2017г. на П.П.Х.-баща на ищеца , е съставен АУАН като водач на гореописания автомобил , за нарушение на ЗДвП , вкл. че управлява след като му е отнето свидетeлството за МПС поради отнемане на всички контролни точки. На П.Т.П.-управител на „Т*** к***“ЕООД /дружеството , собственик на автомобила/ ,  със Заповед №17-0953-001151 от 19.12.2017г. е приложена ПАМ:прекратяване на регистрацията на горното МПС поради извършеното нарушение от Пламен Х. за срок от 1 година и са свалени регистрационните табели на автомобила, считано от 15,34 ч. на 18.12.2017г.

На 20.12.2017г. между ищеца и „Т*** к***“ЕООД е сключено допълнително споразумение , съобразно което поради наложената ПАМ е продължен срокът на договора от 14.12.2017г. до връщането на регистрационните табели на автомобила и връщането на самия автомобил при същата дневна наемна цена-84 лв с ДДС.   

С решение №32/05.04.2018г., постановено по АД № 32/2018г. по описа на Административен съд Видин, заповедта за налагане на ПАМ , издадена спрямо управителя на дружеството-собственик на автомобила, е отменена поради неправилно определен субект от административния орган, като решението е оставено в сила с Решение № 5651/15.04.2019г. на Върховен административен съд.

От ищеца по делото са представени фискални бонове , издадени от фискален принтер, от които се установява заплащането на посочените суми в тях, както следва : 24.01.2018г. - 192,00 лева, 31.01.2018г. - 162,00 лева, 31.01.2018г. - 294,00 лева ; 16.02.2018г. - 540,00 лева, 19.02.2018г.-270,00 лева, 20.02.2018г. - 210,00 лева, 22.02.2018г. - 540,00 лева, 26.02.2018г. - 420,00, 28.02.2018г. - 168,00 лева;16.03.2018г. - 288,00 лева, 12.03.2018г. - 270,00 лева, 21.03.2018г. - 336,00 лева, 26.03.2018г. - 540,00 лева, 27.03.2018г. - 288,00 , 28.03.2018г. - 324,00 лева; 04.04.2018г. - 540,00 лева, 18.04.2018г. - 270,00 лева, 19.04.2018г. - 450,00 лева, 20.04.2018г. -354,00 лева, 30.04.2018г. - 492,00 лева; 30.05.2018г. - 480,00 лева; 08.06.2018г. - 620,00 лева; 20.08.2018г. - 822,00 лева, 20.08.2018г. - 258,00 лева, 20.08.2018г. - 480,00 лева; 24.10.2018г. - 960,00 лева, 24.10.2018г.- 540,00 лева, 25.10.2018г. - 240,00 лева, 31.10.2018г. - 180,00 лева.

По делото е представена и разписка, издадена от П.Т.П., в качеството му на управител на фирма „Т*** к***“ЕООД, съобразно която П.П.Х. *** е предал на ръка на същия сумата от 19332 лв, представляваща остатък от дължим наем по договор за наем на МПС от 14.12.2017г. и Анекс №1 към него .

По отношение на допълнителното споразумение от 20.12.2017г., касовите бележки и разписката е открито производство по оспорване на истинността на същите.

Във връзка с откритото производство са събрани гласни доказателства, а относно преценката на действителността на плащанията е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза . В показанията си свид.П.Т.П.-управител на „Т*** к***“ЕООД, установява, че е подписал, както допълнителното споразумение, така и оспорената разписка на посочените в тях дати. Същият установява, че представените фискални бонове представляват плащания от ищеца по договора за наем и анекса към него, каквото плащане е и сумата от 19332 лв, за която е издал разписка. Свидетелят сочи, че в счетоводството на дружеството се води стриктна отчетност и тези плащания са отразени така, като са направени, с изключение на сумата от 19332 лв, която не е осчетоводена, тъй като са негови лични средства. От съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по делото и изслушването на вещото лице, се установява, че в счетоводството на „Т*** к***“ЕООД са отразени в дневниците за продажби от месеците януари, февруари, март, април, май, юни, август и октомври на 2018г. и на м.август 2019г. по издадени данъчни фактури за направени вноски по договор за наем на МПС от П.П.Х. суми в общ размер на 30660,00 лв. Посочено е в заключението на вещото лице, че плащанията по издадените фактури са направени в брой, издадени са фискални касови бонове от касовия апарат на фирмата и са отчетени като приход в касата. Посочено е също така, че всички вноски по описаните данъчни фактури са отразени в дневниците за продажба по ДДС на фирмата и са част от представените справки-декларации по ДДС за начислено и дължимо ДДС към съответния период. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че представените пред НАП справки–декларации са ѝ представени след изготвяне на заключението, като въз основа на същите може да каже, че по всички фактури, които са издадени, всички суми са отразени в НАП, с изключение на сумата за м.08.2019г., тъй като за този месец не е представено уведомление от НАП. Във връзка с исканите документи от третото лице, същото е уведомило съда, че за м.08.2019г. не може да представи справка–декларация по ДДС и уведомление от НАП за приемането ѝ, тъй като към този момент вече е дерегистрирано по ДДС . Не е посочен моментът, от който е извършена дерегистрацията, а такава не е установена и от вещото лице.

Във връзка със сумата от 19332 лв в съдебно заседание вещото лице е посочило, че е установило внасяне на сумата на касата на дружеството въз основа на представени касова бележка, издадена от кочан, въз основа на която е издадена и данъчна фактура за сумата от същата дата-23.08.2019г., приложени към експертизата, като е посочило, че няма пречка именно по този начин да бъдат фактурирани суми, които са предадени в брой. Посочило е, че всяка една фирма, когато не работи касовия апарат, може да използва кочан с касови бележки. Към експертизата е приложен и дневника за продажби за м.08.2019г., в който е отразена единствено процесната сума.

Въз основа на заключението на вещото лице и представените писмени доказателства съдът приема, че между страните е сключено допълнително споразумение за продължаване на действието на договора, като сумите по допълнителното споразумение, за които са издадени касови бележки от фискален принтер, са действително заплатени-сумите са фактурирани, като съобразно заключението на вещото лице са отразени в дневниците за продажби, които съответстват на данните, декларирани в НАП.Заключението не е оспорено, поради което следва да бъде възприето. По отношение на сумата от 19332 лв не може да се направи обоснован извод, че същата е заплатена от ищеца, в тежест на когото е да установи това обстоятелство. В тази насока са ангажирани абсолютно противоречиви доказателства: от една страна свидетелят П.Т.П., издал разписката, приложена по делото за получена сума, свидетелства, че е получил въпросната сума от ищеца, за която е издал представената по делото от ищеца разписка, тъй като сумата не е осчетоводена в дружеството, защото били негови лични средства . От друга страна за целите на експертизата са представени касова бележка от кочан от дата 23.08.2019г. с отбелязан получател : П.П.Х., и фактура от същата дата, за установяване, че сумата от 19332 лв е внесена в касата на дружеството. Предвид така противоречащите си доказателства съдът намира, че сумата от 19332 лв не е реално заплатена от ищеца, като разписката, като частен свидетелстващ документ е истинска от гледна точка на нейната автентичност, но обстоятелствата, които установява, а именно, че сумата от 19332 лв е заплатена от ищеца, не могат да бъдат възприети. По разбиране на настоящия съдебен състав, както същата, така и представените пред вещото лице документи относно въпросната сума, са изготвени за целите на настоящето производство и не удостоверяват по несъмнен начин, че сума от 19332 лв по сключения анекс е действително заплатена от ищеца. В този смисъл е и разпоредбата на чл 3, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, съобразно който плащанията на територията на страната на стойност 10000 лв и повече се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

Във връзка с откритото производство съдът дължи произнасяне по истинността на оспорените документи – допълнително споразумение, касови бонове и разписка за извършено плащане. При събраните по делото доказателства съдът намира, че оспорените частни документи не са неистински като автентични-издадени от лицата , посочени в тях, съответно от касовия апарат на дружеството, поради което не следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, но като частни документи същите не се ползват с материална доказателствена сила, обвързваща съда, поради което съдът ги преценява съобразно изложеното по-горе.

Във връзка с предявения иск за неимуществени вреди са събрани гласни доказателства . Установява се от показанията на свидетеля П.П.Х.-баща на ищеца, че именно той е бил причината за налагане на ПАМ –прекратяване на регистрацията на автомобила, нает от сина му . Същият установява, че се е наложило синът му да сключи анекс към договора, но не е могъл да плаща наема редовно, което се е отразило много зле на сина му . Същият установява, че той му е помагал известно време да заплаща наема, след което е спрял, като по същото време синът му е бил и обвиняем, като е следвало да заплати голяма парична гаранция, което допълнително влошило финансовото му състояние. Същият свидетелства, че синът му непрекъснато се е карал с него, с майка му, с всички, което е продължило около година и половина, когато е била възстановена регистрацията на автомобила. Сочи, че пиел лекарства за успокоение, но не може да установи какво точно. Свид.Пламен Боянов Марков установява, че с бащата на ищеца имат общ бизнес, поради което познава ищеца още от малък . Същият установява, че ищецът редовно идвал в офиса им, като бил притеснен, нервен, неспокоен заради наема, който трябвало да плаща, което продължило докато не се издължил изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ, към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт, в случая ОД на МВР-Видин, следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна –същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

В случая Заповед за прилагане на ПАМ №17-0953-001151 от 19.12.2017г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин. е отменена като незаконосъобразна, поради което е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника . Налице е засягане на ищеца от тази заповед с оглед обстоятелството, че същият е ползвател на автомобила с прекратена регистрация по договор за наем, за което дължи наемни вноски, както по първоначалния договор, така и по сключеното впоследствие допълнително споразумение . Установява се по делото, че в резултат на отменената заповед ищецът е претърпял веди в размер на установените като заплатени вноски по допълнителното споразумение, което е сключено между ищеца и собственика на автомобила именно поради обстоятелството, че поради прекратяване на регистрацията на МПС същият не може да бъде ползван от собственика. Установява се и че са му причинени неимуществени вреди-притеснения, стрес, безпокойство във връзка с дължимите суми . Не се установява влошено здравословно състояние предвид липсата на медицински документи в тази насока.

За да се ангажира отговорността на държавата за вреди, обаче, следва да е налице не само причинна връзка между отменения акт и вредите, а същата да е пряка и непосредствена . В този смисъл са разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ- обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-от незаконосъобразни актове,действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Трайно установена е практиката на Върховния административен съд, че под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния акт, действие или бездействие, т.е. които са адекватно следствие от увреждането от административния орган. Съдебната практика на ВАС също така приема, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното действие или бездействие, съответно незаконосъобразен акт. /Например: Решение № 11001 от 15.07.2019г. на ВАС по адм.дело № 14160/2017г., Решение № 1373 от 28.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5113/2019 г./

Причинната връзка е опосредена, а не пряка и непосредствена, когато в определен момент от протичането на един причинен процес, предизвикан от незаконосъобразен акт, действие или бездействие се намесва друго юридическо действие или събитие.

В случая вредата е причинена от допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №17-0953-001151 от 19.12.2017г., която впоследствие е отменена по жалба на засегнатото от нея лице-адресат на заповедта-П.Т.П.-управител на дружеството-собственик на автомобила, чиято регистрация е прекратена. Съгласно чл. 301 от АПК, приложима към случая във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, когато административният акт бъде отменен след като е започнало неговото изпълнение, административният орган в едномесечен срок възстановява нарушеното право, а ако това е невъзможно - удовлетворява засегнатото лице по друг законен начин. Ако това не стане, засегнатото лице има право на обезщетение. В иска за обезщетение по чл. 301 от АПК основанието за поправянето на вредите е отмененият незаконосъобразен административен акт, който бидейки изпълнен законосъобразно, е причинил неправомерно въздействие в правната сфера на задължените лица. Съобразно разпоредбата на чл.171,ал.1,т.2а,б.а“ от ЗДвП ПАМ „прекратяване на регистрацията на МПС“ се прилага при всички случаи от посочените в разпоредбата спрямо собственика на автомобила, като правните последици от нейното прилагане рефлектират в неговата правна сфера, респ. спрямо лицето, изрично посочено като адресат, засегнато от заповедта-в случая това е ФЛ П.Т.П., погрешно посочен като адресат, което именно е довело до отмяна на заповедта. В случая ищецът нито е адресат на заповедта за прилагане на ПАМ, нито е собственик на автомобила, към който по закон е предвидено засягането. Същият не е бил страна в административното производство, нито като пряк адресат, нито като собственик. Същият е засегнат от заповедта въз основа на договорно отношение между него и собственика на автомобила, което е юридическото действие , което опосредява причино-следствената връзка. При това положение отношенията между собственика и ползвателя на автомобила се уреждат на основата на гражданските правоотношения, което именно е направено в случая между собственика и наемателя на веща. Горното обаче изключва пряката причино-следствена връзка между вредите и отменената заповед, на която ищецът нито е адресат, нито същата рефлектира директно в правната му сфера. Разпоредбата на чл.299,ал.2 от АПК, която изрично предвижда възмездяване на вредите, нанесени на трети лица от незаконно изпълнение, не е приложима в случая. Освен това ищецът би претърпял вредите и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона, т.е , ак бяха насочили ПАМ съобразно изискванията на закона-към юридическото лице , собственик на автомобила,  което съобразно установената практика на ВАС изключва пряката причино-следствена връзка между акта и вредите.

Отговорността на Държавата и общините за вреди по чл.1 от ЗОДОВ е проявление на деликтната отговорност по чл.49 от ЗЗД на работодателя. Съобразно чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД пострадалото лице може да предяви претенциите си или към прекия причинител на вредата или към работодателя/съобразно чл.1 от ЗОДОВ това е ЮЛ, от действията на чиито органи са причинени вредите/. В случая пострадалото лице е собственикът на автомобила, но същият е уредил извънсъдебно отношенията си с наемателя на автомобила, по време на ползването на автомобила от когото му е причинена вредата.

Предвид горното по разбиране на настоящия съдебен състав, независимо че допълнителното споразумение е сключено именно в резултат на наложената ПАМ, то същото е проявление на отговорността по чл.45 от ЗЗД и на договорната отговорност на наемателя да върне веща в състоянието, в което я е наел, и е юридически факт, който опосредява резултата .

Във връзка с горното в случая следва да намери приложение и разпоредбата на чл.5,ал.1 от ЗОДОВ, съобразно която обезщетение не се дължи ако увреждането е по изключителна вина на увредения, както поради обстоятелството, че ищецът сам е встъпил в договорно отношение за репариране на вредите на собственика, така и поради обстоятелството, че налагането на ПАМ е по изключителна вина на ищеца. Налагането на ПАМ по чл.171,ал.1,т.2а,б.а от ЗДвП е задължителна последица при управление на МПС от лице-неправоспособен водач, какъвто безспорно се установява от приложеното АД №32/2018г. на АС-Видин, че е бащата на ищеца поради отнети контролни точки, който има налагани и множество административни наказания по ЗДвП за управление на МПС след като е неправоспособен водач, а видно от АУАНа от 18.12.2017г. сред установените нарушения на 18.12.2017г. не са липса на документи за автомобила, поради което ищецът не е следвало да предоставя същия на своя баща, респ. е следвало да положи дължимата грижа за наетия от него автомобил, което не е сторено от ищеца.

В този смисъл са и събраните гласни доказателства относно причинените на ищеца неимуществени вреди – показанията на свид.Х. и свид.Марков, на които съдът дава вяра, тъй като са житейски логични и непротиворечиви. Установява се от същите, че ищецът действително е бил притеснен във връзка с дължимите суми за наема на автомобила, но се установява също така от показанията на свид.Пламен Х., че имено той е бил виновен за налагането на ПАМа, поради което и му е помагал финансово, както и че синът му се карал с него, което сочи, че същият е възприемал баща си именно като причина за увреждането, като създадените му неудобства и притеснения са в резултат на противоправното поведение на неговия баща.

Предвид горното предявените искове за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 588 лв до претендираната такава от 30660 лв, представляващи заплатените суми по сключено допълнително споразумение от 20.12.2017г., и за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Предвид изхода по спора на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираното от него юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът определя на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 100 лева за касационната инстанция и 300 лв за настоящата инстанция с оглед обема на извършената дейност и проведените повече от три съдебни заседания.

Воден от горното, Съдът

 

                               РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от П.П.Х. *** против Областна дирекция на МВР-Видин за обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата над 588 лв до претендираната такава от 30660 лв, представляващи заплатените суми по сключено допълнително споразумение от 20.12.2017г. за периода 18.12.2017г. до 18.12.2018г., и за причинени неимуществени вреди в размер на 10000 лв за периода 18.12.2017г. до предявяване на иска-04.10.2019г. , ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното издължаване, претендирани като причинени от отменен административен акт-Заповед за прилагане на ПАМ №17-0953-001151 от 19.12.2017г. , издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Видин, като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

ОСЪЖДА П.П.Х. *** да заплати на  Областна дирекция на МВР-Видин разноски за производството в размер на 400/четиристотин/лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение общо за двете съдебни инстанции .

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                Административен съдия: