№ 309
гр. София , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Маргаритка Шербанова
Петър Гунчев
Секретар:Таня Ж. Петрова Вълчева
Прокурор:Димитър К Арабаджиев (АП-София)
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600720 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава 33-та от НПК и е образувано по искане на
защитника на осъдения М. В. Д. – адв.Ч. Т., за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 93/2020 г. на Белоградчишки районен съд.
В искането се твърди наличието на основания за възобновяване на наказателното
производство, визирани в хипотезите на чл.422, ал.1 т.5 от НПК, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила и на закона, довело до ограничаване
правото на защита на осъдения М. В. Д., при постановяване на Определение № 44 от
24.04.2020 г. на РС-Белоградчик, 3-ти състав, - касационни основания по смисъла на чл.348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Навеждат се доводи за допуснато нарушение на чл.55, ал.1 от НПК,
тъй като при привличането на М. Д., в качеството му на обвиняем, не му е бил осигурен
защитник. В тази връзка излага подробни съображения относно времето на връчване на
Постановлението за привличането на Д. като обвиняем и времето на назначаването на
служебния му защитник.
Обвинителното постановление не съдържало конкретните правила и мерки или
нормативен акт, регламентиращи понятието „карантина“ които, според държавното
обвинение, били нарушени. Липсвали и доказателства, че осъденият Д. е бил запознат с
множеството заповеди на министъра на здравеопазването, а описаните правила, вменени му
1
като нарушени, вече били отменени със заповед № РД-01-183 /06.04.2020 година, т.е. не е
било налице описаното задължение.
Защитникът твърди, че вменената на Д., като нарушена, заповед, била издадена
от лице, чиито актове „нямат сила и не са от актовете, подлежащи на незабавно
предварително изпълнение“. Освен това, посочените заповеди на министъра на
здравеопазването имали препоръчителен характер, които обаче застрашавали живота,
здравето и основни конституционни права на осъденото лице /чл.28, чл.29 и чл.30 ал.1, 2 и 3
от КРБ/, с оглед обстоятелството, че Д. живее сам и връщайки се от чужбина, не може да
разчита на помощ от никого.
В заключение защитникът моли за възобновяване на производството по НОХД
№ 93/2020 г. на Белоградчишки районен съд и отмяна на постановеното Определение № 44
по протокол от 24.04.2020 година.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият М. В. Д., нередовно
призован, не се явява. В настоящото производство по възобновяване, Д. се
представлява от изрично упълномощения за това производство защитник – адв.Ч. Т.,
който поддържа искането за възобновяване, като преповтаря доводите, подробно
изложени в обстоятелствената му част и моли за уважаване на искането. Моли за
възобновяване на наказателното производство и отмяна на наложеното на осъдения Д.,
наказание, влязло в сила с одобряването от атакуваното определение споразумение. В
условията на алтернативност, защитникът моли за връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане, поради изброените в искането нарушения.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането за
възобновяване и моли за неуважаването му. Излага становище за неоснователност на
изложените доводи. Твърди липса на предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Прокурорът твърди неотносимост на цитираните в искането заповеди на министър на
здравеопазването. Твърдените на защитника за незаконосъобразност на одобреното
споразумение, поради нарушена процедура по назначаването на служебен защитник,
прокурорът също намира за неоснователно.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите
по делото и в пределите на правомощията си в настоящото извънредно производство,
намери следното:
Искането на защитника на осъденото лице за възобновяване на наказателното
дело е процесуално допустимо. Направено е в срока по чл.421, ал.1 от НПК. Предмет на
искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание по чл.422,
ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Постановеното определение не подлежи на
2
въззивен и касационен контрол и е влязло в сила. Разгледано по същество, искането е
ОСНОВАТЕЛНО, макар и не в контекста на очертаната в него аргументация.
С атакуваното определение № 44 от 24.04.2020 г., постановено по НОХД №
93/2020 г., Белоградчишки районен съд е одобрил постигнатото между прокурор от Районна
прокуратура-Видин, осъдения М. В. Д. и защитника му споразумение, за решаване на делото
в съдебното производство. С това споразумение, осъденият се е признал за виновен в
извършено от него престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което на това основание
и при условията на чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от
6 /шест/ месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за 3
/три/ години и „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева. На основание чл.382, ал.7 във
вр. с чл.24, ал.3 от НПК, съдът е прекратил производството по делото.
В това производство преди всичко настоящата инстанция следва да разгледа
оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за да може, във
функция на решаването на тези въпроси, да провери правилното приложение на
материалния закон. В мотивите, подкрепящи искането за възобновяване се аргументират
оплаквания, свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което е
предвидено в закона като основание за възобновяване чрез препращането в чл.422, ал.1, т.5
от НПК.
Настоящият съд, след проверка на материалите по делото намира, че
определението, с което е одобрено споразумението за решаване на делото е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила.
Повод за образуваното на досъдебното производство, е бил подаден от
Началника на ОС „Земеделие“- гр.Белоградчик, сигнал до РУ-Белоградчик, за нарушение от
М. В. Д. на „наредба издадена против разпространяването на заразителна болест по хората –
коронавирус, като деянието е извършено по време на пандемия, свързано със смъртни
случаи“ /стр.5 от ДП/.
При проверката на личните документи на Д., извършена от свидетеля Г. С. Г. -
младши полицейски инспектор при РУ-Белоградчик, се установило, че М. В. Д. е с
постоянен и настоящ адрес с. Т., ул. *** № ***, както и че същият, на 07.04.2020 г., се е
прибрал от Германия. На следващия ден – 08.04.2020 г., Д. отишъл до с.Ружинци, за да се
регистрира в Бюрото по труда и после се прибрал отново в къщи в с. ***. Установено било
още, че при пристигането си от Германия, на М. Д. било връчено Предписание за поставяне
под карантина /приложение към Заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването/, Изх. № 271 от 07.04.2020 г., при РЗИ – Видин. С това предписание,
инспекторът при Д-„ОЗ“, И. Н. Н., на основание Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на
министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба
№ 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, предписва
поставяне под карантина на М. В. Д.в. Като причина за поставяне под карантина е посочено
3
„пристига от Германия“. Посочен е и домашния адрес, на който Д., се поставя под
карантина, както и срока на карантината – 14 дни, но без посочен период. В т.4 от
предписанието е посочено, че при неизпълнението му, лицето по т.1 подлежи на наказателна
отговорност, съгласно чл.355 от НК – лишаване от свобода до 3 години, а в случаите на
епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи - на лишаване
от свобода до 5 години и глоба от 10 000 до 50 000 лева. При връчването му, М. В. Д. освен
като получател, се е подписал и като декларатор затова, че му е известно, че носи
наказателна отговорност по чл.355 от НК за неизпълнение на предписанието.
След извършената от него проверка, мл.ПИ Георги Георгиев, е издал
разпореждане от 09.04.2020 г., с което разпорежда на М. В. П., „на основание Заповед № РД-
01-158/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, във връзка с чл.63 от Закона за
здравето, лицето стриктно да спазва карантинния период, наложен на българските граждани
завръщащи се от чужбина. При неизпълнение на предписанието по горепосочената заповед,
лицето подлежи на наказателна отговорност по чл.355 от НК“.
На 22.04.2020 г., с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение, М. В. Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем, за престъпление по
чл.355, ал.2, във вр. ал.1 от НК, затова, че на 08.04.2020 г., преди обяд, по време на
извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл.84, т.12 от
Конституция на Република България, с Решение от 13.03.2020 г. на 44-то Народно събрание
на Република България, обн.ДВ бр.22 от 13.03.2020 г., е нарушил предписание за поставяне
под карантина с изх. № 271 от 07.04.2020 г. на Регионална здравна инспекция Видин,
издадено в изпълнение на въведените със Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г. на министъра
на здравеопазването, на територията на страната противоепидемични мерки против
разпространяването на заразна болест по хората във връзка с усложняващата се
епидемиологична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 и Заповед № РД-
01-183/06.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, като след пристигане на 07.04.2020
г. от рискова стана – Федерална Република Германия, не спазил срока на 14-дневната
карантина - да пребивава на адрес - с. ***, обл. ***, ул. *** № ** и след като напуснал
адреса, на който се изпълнява карантината пребивавал на обществено място по § 1а от ДР от
Закона за здравето, като посетил обществено място – Общинска служба Земеделие, офис
Ружинци и офис на Бюро по труда, находящи се в с.Ружинци, община Ружинци, ул. „Георги
Д.“ № 26.
По внесено в Районен съд – Белоградчик на 24.04.2020 г., от РП-Видин,
споразумение, постигнато между нейн представител, М. В. Д. и защитника му, било
образувано НОХД № 93/2020 г., приключило с постановяване на
атакуваното определение, с което това споразумение /цитирано по-горе в решението/ било
одобрено и делото е било прекратено.
4
След анализ на така изложените обстоятелства, Софийски апелативен съд
намира, че на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са довели до ограничаване правото на защита на осъденото лице, защото в нарушение
на чл.13 от НПК, не са били предприети необходимите действия за изясняване на
обективната истина по делото.
Макар в обвинителното Постановление от 22.04.2020 г. за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, да е записано, че „са събрани достатъчно
доказателства /свидетелски показания, справка за съдимост и др.писмени доказателства/ за
виновността на лицето“, в действителност това не е вярно, най-малкото, защото описаните в
Постановлението две заповеди на министъра на здравеопазването - № РД-01-158/26.03.2020
г. и № РД-01-183/06.04.2020 г. изобщо не са приложени, като писмени доказателства, по
досъдебното производство, от което следва, че изписвания текст в долната част на
Постановлението „разяснени са ми правата които имам като обвиняем съгласно следните
разпоредби на НПК:… чл.55, ал.1 …, а именно … да науча за какво престъпление съм
привлечен в качеството на обвиняем и въз основа на какви доказателства…“ е само
формален препис на изброените процесуални разпоредби, касаещи правата на обвиняемия,
без обаче никакво съобразяване с тях.
На М. В. Д. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК. Нормата на чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК е бланкетна и следва да бъде изпълнена със
съдържание, посредством посочване на относимата правна уредба, в случая в областта на
здравеопазването. Освен това, с последната редакция, зaĸoнoдaтeлят e paзшиpил aĸтoвeтe,
ĸaтo e въвeл нapyшeниeтo нa нapeдби, нa пpaвилa и мepĸи. Toвa нaлaгa пpи пoвдигaнe нa
oбвинeниeтo, зa дa мoжe oбвиняeмият дa paзбepe в ĸaĸвo e oбвинeн, дa бъдaт цитиpaни
тoчнo нapyшeният нopмaтивeн aĸт, aĸo ca нapyшeни пpaвилa – c ĸaĸвo ca въвeдeни, aĸo ca
нapyшeни мepĸи – c ĸaĸъв aĸт ca въвeдeни и ĸoи тoчнo мepĸи ca нapyшeни.
Както в обвинителното постановление, така и в споразумението е посочено, че на
08.04.2020 г. осъденият Д. е нарушил предписание за поставяне под карантина изх. №
271/07.04.2020 г., на РЗИ – Видин, издадено в изпълнение на въвeдeните cъc Зaпoвeд № РД-
01-158/26.03.2020 г. нa Mиниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo, на територията на страната
противоепидемични мерки. Тoecт в oбвинeниeтo нe ca пocoчeни кои ĸoнĸpeтни пpaвилa и
мepĸи ca нapyшeни.
Посочената в диспозитива на обвинението Заповед № РД-01-158 от 26.03.2020 г.
е неотносима към обективната страна на деянието, доколкото с т. ІV на Заповед № РД – 01-
183/06.04.2020 г., е изцяло отменена. Така единствената действаща към момента на
извършване на деянието – 07.04.2020 г. е Заповед № РД – 01-183 от 06.04.2020г. на
Министър на здравеопазването.
Както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в одобреното от
5
Белоградчишки районен съд споразумение е записано, че М. В. Д. на 08.04.2020 г. е „…
нарушил предписание за поставяне под карантина с изх. № 271 от 07.04.2020 г. на
Регионална здравна инспекция Видин, издадено в изпълнение на въведените със Заповед №
РД-01-158/26.03.2020 г. на министъра на здравеопазването…“. Както бе посочено по-горе,
Заповед № РД-01-158/26.03.2020 г., към датата на издаване на процесното предписание, е
била вече отменена, както и Заповед № РД-01-140/19.03.2020 г. на министъра на
здравеопазването, към която процесното предписание е посочено като приложение. Тези
обстоятелства поставят под въпрос валидността на процесното предписание. В случай на
анализ на тези заповеди от разследващите органи, както и прилагането им към делото, освен
че би било в съответствие с разпоредбата на чл.14, ал.1 и чл.107, ал.1 от НПК, би принесло
в по-пълна степен за разкриване на обективната истина.
Освен това, в конкретния случай, предписанието е издадено от И. Н. Н. -
инспектор Дирекция „Обществено здраве“. Тъй като не е посочено към коя РЗИ Н. е
инспектор, предполага се, че е към РЗИ – Видин. На досъдебното производство обаче,
същата не е разпитана в качеството й на свидетел и обективно не е установено дали същата
е оправомощена, като инспектор Дирекция „Обществено здраве“ да издава процесното
предписание, защото такова правомощие не е посочено в Заповед № РД – 01-183/06.04.2020
година. Изрично, в чл.61, ал.4 от Закона за здравето е посочено, че предписание за поставяне
под карантина се издава от Директор на съответната РЗИ, а чл. 61, ал.6 от същия закон,
разширява кръга оправомощените лица да издават предписания за задължителна карантина
до такива длъжностни лица определени от Директор РЗИ.
За пълнота, настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да отбележи, че
не само в т.2, но никъде в процесното Предписание, не фигурира изрична забрана,
поставения под карантина да напуска жилището на адреса, който е посочил във формуляра,
а само хигиенни и санитарни мерки и хранителен режим. При това положение възниква
въпроса, посредством какви действия на 08.04.2020 г. М. В. Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.355, ал.2, във вр. ал.1 от НК, тъй като не
е ясно в какво точно се изразява действието на така наложената му „карантина“. Тоест в
xoдa нa дocъдeбнoтo пpoизвoдcтвo не са събрани дoĸaзaтeлcтвa пo oтнoшeниe cyбeĸтивнaтa
cтpaнa нa oбвинeниeтo. Πpeдвид, чe cyбeĸтивнaтa cтpaнa ce oбeĸтивиpa oт дeйcтвиятa пo
ocъщecтвявaнe нa изпълнитeлнoтo дeяниe, cъбpaнитe доказателства индициpaт, чe явнo
осъденият нe e ocъзнaвaл тoчнo ĸaĸвo e нapyшaвaл, ĸaĸвo пoвeдeниe e изиcĸвaнo oт нeгo и
cъoтвeтнo c ĸoи дeйcтвия гo e нapyшил. М. В. Д. е влязъл нa тepитopиятa нa cтpaнaтa на
08.04.2020 г., пристигайки от Федерална Република Германия, ĸaтo пpи влизaнe в cтpaнaтa ,
мy e дaдeнo пpeдпиcaниe oт инcпeĸтop oт PЗИ-Видин, в ĸoeтo пpeдпиcaниe e пocoчeнo, чe
cъщият ce пocтaвя пoд 14-днeвнa ĸapaнтинa, като в т.2 ce coчaт дeйcтвия cпpямo него и
члeнoвeтe нa нeгoвoтo ceмeйcтвo, само от санитарно-хигиенно естество.
Следва да се отбележи, чe пoнятиeтo „ĸapaнтинa“ нe ce визиpa в нитo eдин
6
зaĸoнoв или пoдзaĸoнoв нopмaтивeн aĸт, a дoĸoлĸoтo визиpaнитe пo-гope зaпoвeди нa
Mиниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo ca издaдeни нa ocнoвaниe чл.61, aл.2 и чл.63 oт Зaĸoнa зa
здpaвeтo, cлeдвa дa ce пocoчи, чe чл.61 от Закона за здравето, към 08.04.2020 г., визиpa
пoнятиeтo „зaдължитeлнa изoлaция“, a нe ĸapaнтинa. Понятията „…извънредна епидемична
обстановка по чл.63, ал.1…“ и „…карантина…“ по чл.61, ал.2 са въведени и формулирани в
ЗИДЗЗ, обнародван в ДВ бр.44 от 2020 г. и са в сила от 14.05.2020 г., т.е. след датата на
посоченото в обвинителнто постановление и споразумението деяние – 08.04.2020 година.
Зa дa ce oбeĸтивиpa cyбeĸтивнaтa cтpaнa, cлeдвa дa са налични дoĸaзaтeлcтвa, чe
пoдcъдимият знae зa мнoжecтвoтo зaпoвeди, издaдeни oт Mиниcтъpa нa здpaвeoпaзвaнeтo,
paзяcнeнo му e ĸaĸви дeйcтвия или бeздeйcтвия cлeдвa дa извъpшвa, ĸoгaтo e пocтaвeн пoд
ĸapaнтинa, и cъoтвeтнo дa e ocъщecтвил изпълнитeлнoтo дeяниe, a имeннo дa e нapyшил
ĸoнĸpeтни нapeдби, пpaвилa или мepĸи. Такива доказателства по досъдебното производство
липсват.
Визираните нарушения на процесуалния закон, досежно непълното изследване на
всички обстоятелства по изложеното в обвинителното постановление твърдение за
нарушение на цитираните в него заповеди и предписание, както и липсата на достатъчно
доказателства за извършено от Д. от обективна и субективна страна престъпление по чл.355,
ал.2, във вр.ал.1 от НК е довело и до нарушение на материалния закон.
Тези процесуални нарушения са били пренесени и от решаващият съд, чрез
постановяване на определението, с което е одобрил споразумението.
Съдът е бил длъжен да провери предложеното му за одобрение споразумение и да
установи непълнотите в доказателствения материал и да събере допълнителни доказателства
във връзка с виновността на М. В. Д. на описаното в споразумението деяние, както и други
въпроси, посочени в чл.381, ал.5 от НПК или на основание чл.382, ал.8 от НПК, да не
одобри споразумението и да върне делото на прокурора, за събирането на необходимия обем
доказателства за виновността на Д., в извършване на престъплението по чл.355 от НК, за
което му е повдигнато обвинение. Като не е изпълнил задълженията си и е одобрил
споразумението, представено му от страните, включително и в частта, на наложеното
наказание, съдът е допуснал нарушения на процесуалния и материалния закон, защото
описаните в обвинителното постановление факти, не са подкрепени с достатъчно относим и
допустим доказателствен материал, поради което и материалния закон касателно правната
квалификация на деянието - чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, не е приложен правилно.
Така, с одобреното на 24.04.2020 г., по НОХД № 93/2020 г. на Белоградчишки
районен съд споразумение, на осъдения М. В. Д., за престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК и при условията на чл.54 от НК, са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за
срок от 6 /шест/ месеца, изтърпяването на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено
за 3 /три/ години и „глоба“ в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
7
Допуснатите нарушения по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са съществени и са
основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното дело.
Следва да се отбележи и обстоятелството, че атакуваното определение не е от
категорията съдебни актове, визирани в чл.354, ал.2 и ал.5 от НПК и не подлежи на
пререшаване по касационен ред.
Предвид горното, настоящата инстанция намира, че искането на защитника на
осъдения М. В. Д., за възобновяване на производството по НОХД № 93/2020 г. на
Белоградчишки районен съд, е основателно, макар и не по всички изложени от искателя
основания и следва да бъде уважено. След възобновяването следва да бъде отменено
определенето, с което е одобрено споразумението и делото да се върне в стадия на
потготвителните действия за разглеждането му в съдебно заседание пред същия съд.
Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, Софийски апелативен
съд, след като установи наличието на предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 от НПК, във вр.
чл.348, ал.3, т.1 и ал.1, т.2 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 93/2020 г. по описа на
Белоградчишки районен съд.
ОТМЕНЯ постановеното по делото определение от 24.04.2020 г., с което е
одобрено постигнатото споразумение, между прокурор от Районна прокуратура – Видин,
осъдения М. В. Д. и защитника му и е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на
подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8