РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000503511 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 900939/28.07.2021г. постановено по гр. д. № 311/2019 г. по описа на ОС-
Благоевград, ГО, са отхвърлени изцяло субективно съединените искове с правно основание чл.432
КЗ вр.чл.52 ЗЗД, предявени от Ф. А. Б. и А. И. Б. против ЗД “Бул инс“ АД, за заплащане на
сумата в размер от 10 000 лв. (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди (стойността на л.а.„Пежо 301“ с турска регистрация с per.
№***), както и да заплати в полза на Ф. А. Б. сума в размер от 40 000 лв. (четиридесет
хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от нея лично неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.11.2018г., по задължителна застраховка „ГО “ за
л.а. „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
01.05.2019 г. до окончателното им изплащане, като неоснователни.
Присъдени са разноски, като Ф. А. Б. и А. И. Б. са осъдени да заплатят в полза на ЗД
“Бул инс“ АД сумата в размер на 2750 лв. (две хиляди седемстотин и петдесет лева) на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ищците по делото.
Жалбоподателите-ищци Ф. А. Б. и А. И. Б. оспорват решението изцяло и молят
съда да го отмени и уважи претенциите им в пълен размер. Изтъкват факта, че за да
1
постанови обжалваното решение, първоинстанциония съд неправилно е приел в мотивите
си, че не се установява противоправно поведение от страна на водача на л.а. „Шкова
Октавия". В пълно противоречие с установената фактическа обстановка и механизма на
ПТП, описан в заключението на САТЕ и в противоречие с допълнителните разяснения на
в.л. автоексперт, съдът е приел, че единствено ищците са имали възможност да предотвратят
ПТП със застрахования при ответното дружество автомобил. Твърди, че съдът изобщо не е
обсъдил, че ищецът Б. се е движел по път с предимство, че водачът на л.а. Шкода Октавия, е
извършил неправилна маневра „завой на ляво“, без да изчака насрещно движещия се с
предимство автомобил, както и че е отнел предимството. Намира, че не са събрани
доказателства от кой момент водачът на застрахования л.а. е предприел маневра „завой
наляво“, без да изчака насрещно движещия се и то с предимство л.а. на ищеца, с което е
нарушил чл.25 ал.2 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента / каквато се явява за този водач лентата за насрещно
движение, в която се е движил ищеца/, водачът е длъжен да пропусне ППС, движещи се по
нея. Претендират разноски.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС“ АД, гр. София оспорва жалбата и моли съда
да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че на 02.11.2018г. около
8:20ч. л.а.„Пежо 301” с турска регистрация с per. №*** се е движил по път ІІ-19 по посока от
с.Баничан към гр.Гоце Делчев. Автомобилът бил управляван от правоспособния водач А.Б..
В л.а. на предната седалка пътувала съпругата на водача - Ф.Б., а на задната седалка
малолетния им син и майката на А.. При разклона за селата Горно Борово и Долно Борово,
л.а.Пежо се е движил, като в същото време л.а.„Шкода Октавия” с per. № ***, управляван от
Н. Б. се е движил в обратна посока от към гр.Гоце Делчев, като водачът имал намерение да
завие наляво към с.Горно Борово по път № BLG-1095. Около средата на лентата за
движение на л.а.„Пежо” настъпил удар между двете МПС-та, като за л.а.„Шкода Октавия”
ударът бил с предната дясна част в областта на десния фар, а за л.а.„Пежо 301” отпред на
около 30 см. наляво от надлъжната му ос. Вещото лице по САТЕ посочва, че в района на
ПТП, попадащо в обхвата на кръстовището лентата за движение към гр.Гоце Делчев - на 200
м. преди кръстовището гледано в посоката към гр.Гоце Делчев, вдясно от лентата върху
тръбна стойка е монтиран знак „В26” със значение цифра „50”. В експертизата се посочва,
че началната скорост на л.а. „Пежо” в момента на първия удар е била 75,5 км/ч, а скоростта
в момента на втория удар е била 25,5 км./ч. Посочва се, че началната скорост на л.а.
„Шкода” в момента на първия удар е била 18,7 км/ч, а в момента на втория удар е била 18,5
км/ч. Вещото лице посочва, че първия удар между двете МПС е настъпил в обхвата от
продължението на лентата, за движение на л.а.„Пежо”, на 4м. по широчина вдясно от
средната единична бяла, прекъсната линия (маркировка тип M3), гледано в посока към гр.
Гоце Делчев, а вторият по ред удар е настъпил извън обхвата от продължението на лентата
за движение на л.а.„Пежо”, на 4,80м. по широчина вдясно от средната единична бяла,
прекъсната линия (маркировка тип M3), гледано в посока към гр.Гоце Делчев. Според него
при управление на л.а.„Пежо 301” със скорост на движение от 75,5 км/ч, в участък от пътя с
2
ограничение на скоростта до 50 км.ч., за водача А. Б. от разстоянието за виждане е
съществувала техническа възможност за спиране или намаляване на скоростта на л.а. преди
мястото на удара. Посочва, че при управление на л.а.„Пежо 301” със скорост от 50 км/ч в
участък с ограничение на скоростта до 50 км/ч, за водача А. Б. от разстоянието до удара е
съществувала техническа възможност за спиране на автомобила преди мястото на удара.
Намира, че при управление на л.а. „Пежо 301” със скорост от 75 км/ч. в участъка на
кръстовището, за водача А. Б. е съществувала техническа възможност за отклоняване в
посока наляво преди мястото на удара, но не може да се направи категоричен извод дали не
би настъпил удар с друг автомобил, който е възможно да се е движил след л.а. „Шкода”, тъй
като няма данни за това какви автомобили са се движили в насрещната лента. Затова твърди,
че не се установява по безспорен и категоричен начин, че именно водачът на л.а. „Шкода
Октавия" - Н. Б., е виновен за процесното ПТП, както и че е налице причинна връзка между
негово противоправно деяние и причиненото ПТП, респ. причинените на ищците
имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в ИМ. Твърди, че нито едно
доказателство не води до котегоричен извод, че водачът на л.а. „Шкода Октавия” е
осъществил противоправно деяние, което да е довело до процесното ПТП. Напротив от
заключението на АТЕ се установява единствено противоправно поведение на водача на л.а.
„Пежо 301“, в лицето на А.Б., който е управлявал със скорост на движение от 75,5 км/ч, в
участък от пътя с ограничение до 50 км.ч, т.е. по този начин е нарушил чл.21 ал.1 ЗДвП.
Отделно от това, от разстоянието за виждане е съществувала техническа възможност за
спиране или намаляване на скоростта на автомобила преди мястото на удара. Вещото лице
"разяснява, че такава възможност би съществувала и ако водачът А.Б. бе съобразил
скоростта си с предвидената в случая такава от 50 км/ч. и дори ако не го е направил. Затова
счита, че съдът правилно е преценил, че процесното ПТП се дължи изключително и само на
виновните, противоправни действия на ищеца А.Б., а не на застрахования при тях водач на
л.а. „Шкода Октавия”. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищците твърдят, че на 02.11.2018 г. около 08:20ч. л.а. „Пежо 301“ с турска
регистрация с per.№ *** се движил по път ІІ-19 по посока от с.Баничан към гр.Гоце Делчев,
управляван от ищеца А.Б., че на предната седалка пътувала неговата съпруга - Ф.Б., а на
задната седалка малолетния им син и майката на водача, като при разклона за селата Горно
Борово и Долно Борово, л.а. Пежо се движил със скорост около 42 км/ч. В същото време л.а.
„Шкода Октавия“ с рег.№***, управляван от Н. Б. се движил в обратна посока от към
гр.Гоце Делчев, като водачът имал намерение да завие наляво към с.Горно Борово по път
№BLG -1095, но не спрял преди отклонението за с.Горно Борово и не пропуснал движещия
се направо в насрещната лента л.а.„Пежо 301, а намалил скоростта и започнал извършването
на предприетата маневра - завой наляво към с.Горно Борово. Същият навлязъл пред
насрещно движещото се със съобразена скорост „Пежо“ и му отнел предимството, като в
резултат настъпил удар между двата автомобила, при което за л.а.„Шкода“ ударът бил с
предна дясна част в областта на десния фар, а за л.а.„Пежо 301“ отпред на около 30 см.
3
наляво от надлъжната му ос. Вследствие на удара автомобилите отклонили посоката си на
движение и се завъртели в хоризонтална равнина, след което настъпил и втори удар със
задна дясна част на „Шкода Октавия“ в областта на задни десни светлини в средата на
задната лява врата на „Пежо 301“.След удара л.а.Шкода изцяло се установил в затревения
остров (първият в района на кръстовището, гледано от към гр. Гоце Делчев), като предната
част сочела към гр.Гоце Делчев, а задната - към с.Баничан. След удара л.а.Пежо се установил
косо в отклонението за с.Горно Борово, като предната част сочела към с.Горно Борово, а
задната към процесното кръстовище, като задната лява гума се намирала на затревения
остров, на който се установил и л.а.„Шкода“. В резултат на удара била причинена средна
телесна повреда на возещата се на предна седалка в л.а.“Пежо 301” пътничка Ф.Б. - счупване
на дясна ключица и контузия на гръден кош, като същата била приета по спешност в МБАЛ
„Иван Скендеров“ ЕООД - гр.Гоце Делчев в ортопедично отделение с оплаквания от болки,
невъзможни движения на десен горен крайник и болки по тялото, затруднено придвижване,
като било направено закрито наместване с поставена мека превръзка „задна осморка“.
Счупването на дясната ключица е причинило на пострадалата трайно затруднение в
движението на десния горен крайник, поради анатомичната и функционална връзка на
костите на раменния пояс с горните крайници, а контузията на гръдния кош е причинила
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. След изписване от болничното
заведение, пострадалата Ф.Б. продължила принудителния си престой в България за
долекуване и възстановяване от получените травми. В продължение на около 3 месеца не
можела да движи пълноценно дясната си ръка, не можела да се грижи за малолетното си
дете, а самата тя имала нужда от чужда помощ и грижи в ежедневието си, тъй като не
можела да си служи с дясната ръка, да пазарува, да готви, да вдига увредената ръка и не
можела нищо да държи с нея. Освен описаните неимуществени вреди, е налице и
имуществена вреда на стойност 10 000 лв. за двамата ищци, представляващи стойността на
увреденият автомобил, придобит при условията на СИО.
Ф.Б. претендира сума в размер от 40 000 лв. представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, настъпило на 02.11.2018
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати на двамата ищци сумата в размер от 10 000 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди (стойността на л.а.„Пежо 301“ с турска
регистрация с per.№***), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.05.2019г.
до окончателното й изплащане.
Ответникът Бул инс АД оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, както и че същото е настъпило поради нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача на л.а. Шкода. При условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на собственика на
л.а.„Пежо 301“ - А.Б.. Изразява становище за прекомерност на предявените искове за
неимуществени вреди, като оспорва същите. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 02.11.2018г. около 08:20ч. л.а. „Пежо
301“ с турска регистрация с per.№ *** се движил по път ІІ-19 по посока от с.Баничан към
гр.Гоце Делчев, управляван от ищеца А.Б., че на предната седалка пътувала неговата
съпруга - Ф.Б., а на задната седалка малолетния им син и майката на водача. В същото време
л.а.„Шкода Октавия“ с рег.№***, управляван от Н. Б. се движил в обратна посока от към
гр.Гоце Делчев, като водачът имал намерение да завие наляво към с.Горно Борово по път
№BLG -1095, но не спрял преди отклонението за с.Горно Борово и не пропуснал движещия
се направо в насрещната лента л.а.„Пежо 301, а намалил скоростта и започнал извършването
на предприетата маневра - завой наляво към с.Горно Борово. Същият навлязъл пред
насрещно движещото се л.а.„Пежо“ и му отнел предимството, като в резултат настъпил удар
между двата автомобила, при което за л.а.„Шкода“ ударът бил с предна дясна част в
областта на десния фар, а за л.а.„Пежо 301“ отпред на около 30 см. наляво от надлъжната му
ос. Вследствие на удара автомобилите отклонили посоката си на движение и се завъртели в
хоризонтална равнина, след което настъпил и втори удар със задна дясна част на „Шкода
Октавия“ в областта на задни десни светлини в средата на задната лява врата на „Пежо 301“.
От заключението на депозираната на л.165 от делото автотехническа експертиза,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се
4
установява, че мястото на удъра между двете МПС-та е настъпило на километър 85+400 в
района на кръстовището за селата Горно Борово и Долно Борово от община Гоце Делчев.
Посочва, че в района на ПТП, попадащо в обхвата на кръстовището лентата за движение
към гр.Гоце Делчев има широчина 4,60м., а лентата за движение към гр.Банско има
широчина 4,20 м., продължаващи и след кръстовището. На 200 метра преди кръстовището
гледано в посоката към гр.Гоце Делчев, вдясно от лентата върху тръбна стойка е
монтиран знак „В26” със значение цифра „50”. В експертизата се посочва, че началната
скорост на л.а.Пежо в момента на първия удар е била кръгло 75, 5 км/ч, а скоростта в
момента на втория удар е била кръгло 25, 5 км./ч. Посочва се, че началната скорост на
л.а.Шкода в момента на първия удар е била кръгло 18, 7 км/ч, а в момента на втория удар е
била кръгло 18,5 км/ч. Вещото лице посочва, че първият удар между двете МПС в настъпил
в обхвата от продължението на лентата за движение на л.а.Пежо, на 4.00 м. по широчина
вдясно от средната единична бяла, прекъсната линия (маркировка тип M3), гледано в посока
към гр.Гоце Делчев, а вторият по ред удар е настъпил извън обхвата от продължението на
лентата за движение на л.а.Пежо, на 4,80м. по широчина вдясно от средната единична бяла,
прекъсната линия (маркировка тип M3), гледано в посока към гр.Гоце Делчев. Вещото лице
посочва още, че при управление на л.а.Пежо 301 със скорост на движение от 75, 5 км/ч,
в участък от пътя с ограничение на скоростта до 50 км.ч., за водача А. Б. от
разстоянието за виждане е съществувала техническа възможност за спиране или
намаляване на скоростта на автомобила преди мястото на удара. Посочва, че при
управление на л.а.Пежо 301 със скорост от 50 км/ч в участъка, за водача А. Б. е
съществувала техническа възможност за спиране на автомобила преди мястото на удара.
При управление на л.а.Пежо 301 със скорост от 75 км/ч. в участъка на кръстовището, за
водача А. Б. е съществувала техническа възможност за отклоняване в посока наляво преди
мястото на удара, но не може да се направи категоричен извод дали няма да настъпи удар с
друг автомобил, който е възможно да се е движил след л.а. Шкода, тъй като няма данни за
това какви автомобили са се движили в насрещната лента.
Посочва, че действителната пазарна стойност на л.а.Пежо 301 с турска регистрация
per.№*** към момента на настъпване на събитието е 15 120 лв., след сравнение на
действителната стойност на л.а.Пежо от 15 120 лв. спрямо максималната стойност за ремонт
от 9016 лв. се установява, че процентното съотношение е приблизително 59, 6 %, което води
до извод, че в конкретния случай по представени доказателства не е налице икономически
тотална щета.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира за неправилен
извода на първа инстанция за липсата на противоправно поведение от страна на
водача на л.а. Шкода, който е предприел маневра завой наляво, без да пропусне
движещия се в права посока л.а. Пежо, като по този начин му е отнел предимството.
Затова именно неговото поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП. ПТП не би настъпило, ако водачът на л.а.Шкода беше спрял на път
две-19 преди отклонението за с.Горно Борово и пропуснал движещият се направо л.а.
Пежо.
Вярно е, че поведението на водача на л.а. Пежо е също в причинна връзка с
ПТП, тъй като се е движел с несъобразена скорост от 75 км/ч. и е имал техническата
възможност да избегне удара респ. основателно е направеното възражение за
съпричиняване, но само по отношение на имуществените вреди - направени разходи за
ремонт на л.а. Според настоящата инстанция съпричиняването се определя на 30%.
Що се отнася до неимуществените вреди, причинени на пътника в л.а. /съпруга
на шофьора/ няма изобщо съпричиняване, тъй като същата е била с правилно поставен
предпазен колан.
5
От заключението на депозираната на л.149 от делото съдебно-медицинска
експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, се установява, че Ф.Б. е транспортирана веднага до МБАЛ „Иван Скендеров”
ЕООД-гр.Гоце Делчев и е била приета в отделение по ортопедия и травматология, където е
установено счупване на дясната ключица и натъртване на меките тъкани на гръдния
кош, както и контузия на меките тъкани на гръдния кош и крайниците, изразяваща се в
болка при опипване без видими травматични увреждания, както и леко изразен травматичен
оток в лявата хълбочна област. Проведено е било неоперативно, консервативно лечение с
наместване на костните фрагменти и обездвижване с поставяне на мека превръзка „задна
осморка”, т.нар. имобилизация "превръзка тип Дезо". На следващия ден - 03.11.2018г. била
изписана от лечебното заведение. Вещото лице посочва, че счупването й е причинило
трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 1, 5 месеца. След
посочения период движенията и основната функция на крайника се възстановяват, но е
възможно, пострадалата да продължи да изпитва болка при по-голямо физическо
натоварване на крайника още 1-2 месеца. Натъртването, контузията на меките тъкани на
гръдния кош и крайниците, без видими травматични уврежания са й причинили болка и
страдание. Контузиите на меките тъкани преминават за около 1-2 седмици, без последствия
за здравето в бъдеще. Вещото лице заключава, че установените травматични увреждания
добре отговарят да са получени по начина, за който се съобщава - на мястото до водача,
вътре в купето на лек автомобил.
По делото е обявено за безспорно, че към момента на настъпване на ПТП, за
л.а.Шкода Октавия рег.№ *** притежава валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул инс” АД, с период на действие от
30.06.2018г. до 29.06.2019г., както и че ищците са депозирали заявление до
застрахователното дружество за изплащане на обезщетение във връзка с процесното ПТП на
18.01.2019г., по което няма произнасяне от страна на застрахователя. Дали поканата е
подписана лично от пострадалите лица или от упълномощения от тях адвокат е правно
ирелевантно към предмета на доказване, още повече действията винаги могат да бъдат
потвърдени.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно разпит на св.Б.
/деликвент/ разпитан в о.с.з. на 20.10.2020г., като показанията на последния се кредитират при
условията на чл.172 ГПК. Същият твърди, че не си спомня нищо от катастрофата. Спомня си,
че е ходел до с.***, защото се занимава със земеделие и че процесното ПТП е станало на
кръстовището, но заявява, че няма спомен как е станало то, защото е изпаднал в
безсъзнание.
При условията на чл.176 ГПК ищецът Б. дава обяснения, като посочва, че съпругата
му има счупена ключица на дясното рамо, затруднява се много в момента, около един месец
са продължили неудобствата във връзка със счупената ключица, че тя не може да работи
физическа работа, в резултат на получените травматични увреждания от процесното ПТП.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
6
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Налице е виновно и противоправно действие на водача на л.а.„Шкода Октавия“ с рег.
№***, управляван от Н. Б., който се движил в обратна посока от към гр.Гоце Делчев, като
имал намерение да завие наляво към с.Горно Борово, но не спрял преди отклонението за
с.Горно Борово и не пропуснал движещия се направо в насрещната лента л.а.„Пежо 301, а
намалил скоростта и започнал извършването на предприетата маневра - завой наляво. Така
навлязъл пред насрещно движещото се л.а.„Пежо“ и му отнел предимството, като в резултат
настъпил удар.
На второ място, това противоправно и виновно поведение се намира в пряка
причинна връзка с претърпяните от ищцата травми, обусловили временно влошаване на
здравето, съпътствано със значителни болки и страдания, главно от емоционален и битов
характер в резултат на преживения психически стрес от създалата се ситуация и
невъзможност да използва дясната си ръка.
Възражението за съпричиняване от страна на пострадалата, не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносния резултат, тъй като е била с правилно
поставен колан. Поведението на нейният съпруг като водач на л.а. не може да рефлектира
върху вредите, които тя е претърпяла.
Както бе посочено по-горе само досежно имуществените вреди е доказано пълно и
главно съпричиняване. Затова настоящата съдебна инстанция намира, че същото следва
да бъде уважено до размер от 30% с оглед механизма на ПТП .
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и част от причинените вреди. При това положение
ищцата има право да получи обезщетение за причинените вреди - неимуществени и
имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от факта на една средна телесна повреда и две леки, а
именно - счупване на дясната ключица и натъртване на меките тъкани на гръдния
кош, както и контузия на меките тъкани на гръдния кош и крайниците, изразяваща се в
болка при опипване без видими травматични увреждания, както и леко изразен травматичен
оток в лявата хълбочна област. Проведено е било неоперативно, консервативно лечение с
наместване на костните фрагменти и обездвижване с поставяне на мека превръзка „задна
осморка”, т.нар. имобилизация "превръзка тип Дезо". Счупването й е причинило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за около 1, 5 месеца. След посочения
период движенията и основната функция на крайника се възстановяват, но е възможно,
пострадалата да продължи да изпитва болка при по-голямо физическо натоварване на
крайника още 1-2 месеца.
САС отчита и факта, че дълго време след настъпването на произшествието,
изпитвала силен стрес и страх, вследствие на изживения инцидент. Същата не може да
7
продължава да работи в шивашки цех и да упражнява по-тежък физически труд. От
изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е била в активна
трудоспособна възраст /на 20 години/ към датата на ПТП през 2018г., че с поред приетото по
делото заключение на назначената СМЕ, лечебният и възстановителен период е продължил общо около 2
месеца, лечението е изцяло консервативно, като съобразява икономическата конюктура в страната САС приема
за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди в размер на
15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18.01.2019г. /датата на поканата/ до окончателното й
изплащане.
ДОСЕЖНО ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ:
По силата на разпоредбата на чл.493, ал.1, т.2 КЗ застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените вреди на чуждо имущество. Спорният
въпрос в настоящото производство е относно обема на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл.499, ал.2, изр.1 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Разпоредбата обаче не съдържа
правило, въз основа на което да бъде определяна действителната стойност на причинената
вреда. Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е такава за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата. Тази отговорност е имуществена, поради което и самата застраховка има
имуществен характер. Затова доколкото няма специално установени правила за нея се
прилагат общите такива за имущественото застраховане. По силата на чл.386, ал.2 КЗ при
имуществените застраховки обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието. Тази разпоредба има същият смисъл като тази на чл.499,
ал.2 КЗ, в случаите, когато се касае за имуществени вреди, които настъпват в момента на
ПТП. И разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обаче, както и тази на чл.499, ал.2 КЗ не съдържат
правило, въз основа на което да се определя размера на вредата. Такова правило се съдържа
в разпоредбата на чл.400 КЗ. При обезщетение за имуществени вреди застрахователната
сума не може да надвишава действителната или възстановителната стойност на
имуществото. Първото понятие е определено в разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ и според
него за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество. Второто понятие е определено в разпоредбата
на чл.400, ал.2 КЗ и съобразно него за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Кой от двата способа
по чл.400, ал.1 и, ал. 2 КЗ ще бъде възприет за определяне на застрахователната сума е
въпрос на отношенията между застрахования и застрахователя и се определя в сключения
между тях застрахователен договор. В случая в застрахователната полица не е посочено по
кой от двата способа се определя застрахователната сума при причинени имуществени
вреди. Затова трябва да намери приложение установената с разпоредбата на чл.400 ал.3,
изр.1 КЗ презумпция, по силата, на която, когато друго не е уговорено, приема се, че
застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество, а действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност (пазарната цена) към деня на настъпване на събитието. От заключението на
допуснатата от съда СТЕ и след изслушването на вещото лице в о.с.з. се установява, че
средната пазарна стойност на нанесените имуществени вреди, вследствие процесното ПТП,
към момента на настъпването им е 15 120 лв. спрямо максималната възстановителна
стойност за ремонт от 9016 лв. т.е. действителната пазарна стойност на л.а.Пежо 301 с
турска регистрация per.№*** към момента на настъпване на събитието е 15 120 лв. Затова
обезщетението следва да бъде определено до този размер, като не се отчитат предвид
средствата необходими за възстановяването на л.а.. Същите биха били от значение, ако
застрахователната сума се определяше по възстановителната стойност на имуществото, така
8
както същата е определена в разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ. В т. см. Определение №
649/09.10.2012 г., постановено по т. д. № 237/2012 г. по описа на ВКС, I т. о., ТК, докладчик
съдията Р. К.
С оглед факта, че това МПС е регистрирано само на името на А.Б., като не са
ангажирани доказателства дали е придобито преди или след сключване на брака между
ищците, сега жалбоподатели, САС намира за недоказано твърдението, че л.а. е придобит в
режим на СИО.
Затова и при отчитане на 30% съпричиняване от страна на водача А.Б. /управлявал със скорост
по-голяма от 50 км/ч./ съдът намира, че обезщетението следва да бъде намалено с 4536 лв. и така остават
дължими само 10 584 лв. С оглед диспозитивното начало в процеса искът следва да бъде уважен до
първоначално посочения размер от 10 000 лв.
С оглед гореизложеното и при частично несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част досежно
неимуществените вреди за сумата от 15 000 лв. и до 10 000 лв. за имуществените вреди. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 50 000 лв., като жалбата е частично основателна до 25
000 лв. или наполовина.
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателте
направените по делото разноски в размер на 1000 лв. платена д.т., от които дължими с оглед
уважената част от жалбата са само 500 лв.
Същият дължи и адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на сумата от 1280 лв. за оказано
безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция.
На основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателите дължат в полза на въззиваемата
страна направените по делото разноски, в размер на 3240 лв. платен адв.хонорар. Направено
е възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. От тях дължими с
оглед отхвърлената част от жалбата са само 1620 лв.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени, както следва:
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на ищците направените
по делото разноски в размер на общо 3000 лв., от които дължими с оглед уважената част от
иска са само 1500 лв. /при интерес от 50 000 лв./
На основание чл.78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр. чл. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е дължимо адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 1280 лв. без ДДС за оказано безплатно процесуално
представителство пред първа инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК ищците дължат в полза на ответника направените по делото
разноски, които са общо 2436 лв. платен адв.хонорар и 230 лв. или общо 2666 лв., от които
дължими с оглед отхвърлената част от исковете са само 1333 лв.
9
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 900939/28.07.2021г. постановено по гр. д. № 311/2019г. по
описа на ОС-Благоевград, ГО, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът за неимуществени
вреди за сумата до 15 000 лв., изцяло по отношение на имущестевните вреди в размер на
10 000 лв., и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№78, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ф. А. Б., ЕГН
********** с адрес: с.***, ул.„***“ № ***, общ.***, обл.***, чрез адв.Л. Г. от АК - Перник и
адв.Р. П., сумата от 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от нея лично неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
02.11.2018г., по задължителна застраховка „ГО “ за л.а. „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№78, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА А.И. Б., ЕГН **********,
с адрес: с.***, ул.„***“ № ***, общ.***, обл.***, чрез адв.Л. Г. от АК - Перник и адв.Р. П.,
сумата от 10 000 лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди – действителна стойност на увреден л.а., настъпили от ПТП на
02.11.2018г., по задължителна застраховка „ГО “ за л.а. „Шкода Октавия“ с рег.№ ***, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№78, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.Л. Г. от АК-
Перник сумата от 1280 лв./хиляда двеста и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство пред въззивна инстанция, както и сумата
от 12800 лв./хиляда двеста и осемдесет лева/ адвокатско възнаграждение за оказано
безплатно процесуално представителство пред първа инстанция /и двете без ДДС/, на
основание чл.38 ЗА вр.чл.7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗД “Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№78, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Ф. А. Б., ЕГН
********** и А. И. Б., ЕГН **********с адрес: с.***, ул.„***“ № ***, общ.***, обл.***,
чрез адв.Л. Г. от АК - Перник и адв.Р. П., сумата от 500 лв./петстотин лева/ направени
разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 1500 лв./хиляда и петстотин лева/
10
направени разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА Ф. А. Б., ЕГН ********** и А. И. Б., ЕГН **********с адрес: с.***, ул.
„***“ № ***, общ.***, обл.***, чрез адв.Л. Г. от АК - Перник и адв.Р. П. ДА ЗАПЛАТЯТ В
ПОЛЗА НА ЗД “Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Баучер“№78, сумата от 1620 лв./хиляда шестстотин и двадесет лева/
направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 1333 лв./хиляда триста тридесет и три лева/
направени разноски пред първа инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11