РЕШЕНИЕ
№ 3860
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110217966 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***
срещу НП № 42-0002979 от 19.11.2021 г., издадено от директора на РДАА - София, с което
на дружеството-жалбоподател за нарушение, квалифицирано като такова на чл. 91б, ал. 1, т.
1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПрев), на основание чл. 97, ал. 1, предложение
последно от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева. От страна
на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат конкретни фактически
твърдения и конкретни такива за нарушаване на процесуалния и материалния закон. В
придружителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се излагат лишени от
конкретика доводи за материална и процесуална законосъобразност на НП и се предлага
потвърждаването му.
От писмените и гласните доказателствени материали еднозначно се установява (липсват
каквито и да било основания за съмнение в автентичността и достоверността на съответните
доказателствени материали, в това число от гледна точка на техните форма, съдържание,
източник, логичност и липса на вътрешни противоречия и такива между отделните
материали) – освен оправомощаването на конкретния наказващ орган с писмена и
подписана заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията за издаване на НП по ЗАвтПрев - още фактическата обстановка по НП, към
която съдът препраща (забрана за каквото препращане липсва в релевантната нормативна
уредба, което съвсем не означава, че съдът не излага установената от него фактическа
1
обстановка, като просто това се прави посредством препращане), с допълнението, че
процесното известие било получено от управител на дружеството-въззивник *** на
14.10.2021 г. (а на следващия ден – 15.10.2021 г. – въпросното известие било само
регистрирано в съответната деловодна система на ИААА, напълно логични показания за
което дава разпитаният в съдебно заседание свидетел /съставител на процесния АУАН/ И.
С., с уточнението, че забраната по чл. 118, ал. 1 от НПК в светлината на препращащата
разпоредба на чл. 84 от ЗАНН следва да се тълкува стеснително в смисъл, че същата забрана
не се отнася до съставителя на АУАН, доколкото това лице в административно-
наказателното производство обичайно се явява такова, възприело лично съответните
релевантни факти или поне се сочи за такова лице), като срокът за изпълнение
(предоставяне) съгласно това известие бил 7-дневен от получаването му (от „получаване на
уведомлението“ – съгласно буквалния текст на известието в тази връзка) и с него се
изисквало предоставяне явяване в ООАА – гр. София, ул. „Витиня“ № 1, стая № 3 и
предоставяне на съответните документи (конкретизирани в известието), както и се
установява още, че заявление съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за
международен автомобилен превоз на пътници и товари било подадено от страна на
въззивника на 22.10.2021 г.
Така се стига до извод, че материалният закон е приложен правилно от наказващия орган
(виж по-горе!). Съответният срок и при посочената по-горе буквална формулировка на
известието няма като какъв друг да бъде схващан освен като 7-дневен, считано от
съответното писмено уведомяване, което се е случило именно на 14.10.2021 г., т. е.
последният ден от коментирания срок е 21.10.2021 г., като до тази дата включително
въззивникът е притежавал качеството на превозвач, което се извежда по аргумент от чл. 13,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници
и товари, респективно през целия този срок за него е била приложима разпоредбата на чл.
91б, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПрев; това, че административното нарушение се явява довършено на
22.10.2021 г., считано от която дата по силата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари дружеството-
жалбоподател е изгубило съответното си качество на превозвач, в този смисъл е
ирелевантно (включително като разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗАвтПрев не ограничава
кръга на подлежащите на санкциониране лица само до превозвачите или собствениците на
автогари). Административното нарушение (осъществено чрез бездействие) е извършено там,
където се е дължало съответното действие, а именно гр. София, ул. „Витиня“ № 1 (виж по-
горе!). В АУАН и НП практически не е уточнено (изрично) кога и къде е извършено
(довършено) административното нарушение, но това не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила (съобрази иначе съответната уредба по чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН!), доколкото от самата жалба е видно, че жалбоподателят е бил наясно във връзка с
неизпълнението в съответния срок на искането за представяне на документи по кое
конкретно известие му е ангажирана отговорността, в който ред на мисли за някакво реално
ограничаване на процесуални права на въззивника не може да става дума (съобрази чл. 335,
ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН!). Имайки предвид изложеното по-горе
2
досежно срока по известието, не е налице и твърдяното с жалбата нарушаване на чл. 12, ал.
5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и
на лицата, извършващи превози за собствена сметка. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че АУАН и НП изхождат от компетентни длъжностни лица съобразно разпоредбите
съответно на чл. 92, ал. 1 вр. чл. 91, ал. 1-3 от ЗАвтПрев и на чл. 92, ал. 2 от ЗAвтПрев, а
наложената имуществена санкция се явява пропорционална (с оглед обществената
значимост на контролната дейност, осъществявана от органите на ИААА) и съобразена с
приложимата санкционна разпоредба (виж и по-горе!).
Така в обобщение при извършената цялостна и служебна проверка съобразно чл. 314 от
НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установява каквито и да било причини за отмяна или за
изменение на обжалваното постановление, поради което същото на основание чл. 63, ал. 9
вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 42-0002979 от 19.11.2021 г., издадено от директора на РДАА -
София.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3