Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,
…………
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
АНЖЕЛИНА Х.
при секретаря В.Х. и
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Х. т.дело №6044 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 и
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 25 974.81 лева, съединени обективно кумулативно с иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 3 127.52 лева.
Ищецът „Т.Е.”
ЕООД твърди в исковата си молба, че по
силата на договор за Л. от 22.12.2011г. ответникът /Л.одател/
му предава на 29.12.2011г. Л.овата
вещ- лек автомобил „Пежо 508 Active“, подробно индивидуализиран. На 24.02.2012г. при пробег от
2 141 км. ищецът- Л.ополучател прави рекламация на автомобила поради
повишено ниво на маслото в картера и мирис на бензин от щеката и отвора за
проверка на нивото на маслото. На 28.02.2012г. автомобилът му е върнат от оторизирания
сервиз със сменени масло и маслен
филтър. На 01.03.2012г. при пробег 2 320 км. прави втора рекламация по същите причини, като на 27.03.2012г. си
взема колата от сервиза, но поради светнала след 26 изминати километри сигнална лампа за
проблем в двигателя връща автомобила
обратно. По-късно на същия ден получава
автомобила от сервиза, а на 28.03.2012г. след изминати 62 километри сигналната
лампа светва отново и за пореден път констатира повишено ниво на маслото и мирис на бензин. Ищецът
твърди, че на 04.04.2012г. прави заедно с представители на сервиза 200 километров тест на колата, в
края на който констатират повишаване на нивото на маслото с 5.5 мм., но
представителите на Пежо отказват да подпишат протокол за резултатите. Проба от
маслото е изпратена за анализ в
оторизирана лаборатория на Приста ойл. С писмо от 05.04.2012г. „С.Ф.А..В.“ ЕАД
уведомява ищеца, че резултатите от теста не показват аномалии и автомобилът е
изправен. След разменена кореспонденция с ответника и нова рекламация през
м.май 2012г. автомобилът е върнат на ищеца в присъствието и под
контрола на SGS- Б..
Представителят на SGS в присъствието
на ищеца извършва пътен тест, удостоверяващ състоянието на автомобила и издава
сертификат за техническа инспекция, установяващ неизправността – увеличаване на
нивото на масло в мотора, причинено от навлизане на гориво в картера на
двигателя. Изготвената в производството по обезпечаване на доказателства СТЕ
потвърждава наличието на съществен дефект на автомобила- навлизане на гориво в
двигателното масло, което може да доведе до блокиране на двигателя или да
предизвика самозапалване и пожар по
време на движение. Ответникът е в неизпълнение на задължението по договора да
предаде годен за употреба нов автомобил /т.1 от раздел VІІА/, както и да
осигури гаранционно обслужване съгласно
условията на производителя за първите две години от срока на ползване /т.2/.
Автомобилът не може да бъде използван, Л.одателят и оторизираният сервиз не
признават наличието на очевидния недостатък, поради което с писмо
изх.№289/05.07.2013г. ищецът разваля договора. Претендира осъждане на ответника да му възстанови всички
платени по разваления договор суми в размер на 25 974.81 лева /уточнени в
приложена към исковата молба справка/, като платени без основание, както и
сумата 3 127.52 лева- обезщетение за вреди, представляващи направени
разходи за доказване на недостатъка на автомобила /уточнени в приложена към
исковата молба справка/. Евентуално, ако се приеме, че развалянето на договора
има действие занапред, сумата 25 974.81 лева се претендира като
обезщетение за вреди от неизпълнен договор. Претендира законната лихва върху
главниците до окончателното плащане и разноските по делото.
Ответникът „Л.К.С.Л.” ЕАД оспорва предявените искове. Твърди,
че в качеството си на Л.одател изпълнява договорните си задължения, като
предава на ищеца Л.овия автомобил годен за употреба. В оторизирания сервиз в
гр.В. са направени всички необходими проверки на техническото му състояние, в
съответствие с препоръките на производителя на автомобилите „Пежо“ са сменени горивната помпа, а впоследствие и
инжекторите. Установено е, че на
автомобила е сменен масленият филтър на двигателя и маслото, като сложеният
филтър е марка „Sofima“, неодобрен от производителя, т.е. ищецът е в
нарушение на договора за Л., задължаващ го за целия срок на договора да ползва
услугите само на сервизите, посочени от Л.одателя. По време на направена пътна проба на
автомобила на 04.04.2012г. не са установени аномалии в работата на двигателя,
нито промяна в характеристиките на двигателното масло, вкл. в цвета и мириса
му. Оспорва завеждането на рекламация от ищеца съгласно гаранционните условия
на „Пежо“, като твърди, че не са представени необходими за установяване
основателността на рекламацията документи. Оспорва констатациите на извършените
тестове и проверки от SGS-Б., както и СТЕ, приета в
производството по обезпечаване на доказателства. Оспорва развалянето на
договора от страна на ищеца, както и настъпването на описаните вреди. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че ако ищецът е имал
възражения относно извършените ремонтни работи на автомобила, е следвало да
предяви претенции в срока по чл.265 ЗЗД. Претендира присъждане на разноските по
делото.
Съдът
след преценка на доводите на страните събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На
22.12.2011г. между ищеца /Л.ополучател/ и ответника /Л.одател/ е сключен
договор за Л. №26241 на лек автомобил марка „Пежо 508 Active“, подробно индивидуализиран в приложение №1 към договора. Л.овата
цена е 23 536.04 евро с вкл.ДДС, при първоначална вноска от 4 265.24
евро, като останалата сума се изплаща на 60 равни месечни вноски от 321.18 евро съгласно
погасителен план /т.1, т.2 и т.3 от раздел ІV/. Месечната вноска се изплаща в
евро или левовата равностойност по фиксинга на БНБ в деня на плащането /т.4 от
раздел ІV/. При изтичането на договора Л.ополучателят
има правото да купи Л.овото имущество при условията на т.1, раздел VІ.
Две от основните задължения
на Л.одателя, регламентирани в раздел VІІ, б.“А“ от
договора, са да предостави
на Л.ополучателя напълно годен за употреба нов автомобил, съгласно приложение
№1 /т.1/ и да осигури за първите две
години от ползването на автомобила гаранционно
обслужване съгласно гаранционните условия на производителя, неразделна част от
договора /т.2/. В рамките на производствената гаранция Л.ополучателят има право на предвидените в
закона рекламации пред Л.одателя съгласно правилата на раздел Х от договора.
Основните задължения на Л.ополучателя
са да плаща в срок Л.овите вноски, без значение дали ползва автомобила или не и поради какви причини,
както и всички разходи и разноски, свързани с ползването и поддържането на Л.овото
имущество /раздел VІІ, б.“Б“, т.1/; да не извършва каквито и да е промени,
допълнения или подобрения на автомобила без писмено съгласие на Л.одателя
/т.2/; да спазва стриктно инструкциите на производителя, Л.одателя и оторизираните
сервизи по отношение поддръжката, обслужването и ползването на Л.овото
имущество /т.3/. В раздел ХІ „Разваляне
на договора“ са регламентирани хипотези на разваляне на договора от Л.одателя
поради неизпълнение на задължения на Л.ополучателя.
Към договора са приложени
производствената гаранция, съдържаща както условията и покритието на
гаранционната отговорност, така и списък на оторизираните сервизи на ПЕЖО,
където под №2 е „С.Ф.А..В.“, гр.В., също и погасителният план, от който се установява,
че до 05.09.2013г. се дължат 21 Л.ови вноски, всяка в размер на 321.18 евро,
или общо 6 744.78 евро, а в левова равностойност 13 191.64 лева.
Няма спор, че Л.овият
автомобил е предаден от Л.одателя на Л.ополучателя на 29.12.2011г. с
приемо-предавателен протокол.
С писмо
изх.№038-29/29.03.2012г., получено от „С.Ф.А..В.“ ЕАД и „С.Ф.А.“ АД на
30.03.2012г., ищецът ги уведомява, че на 24.02.2012г. при пробег от 2 141
км. е направил рекламация на процесния автомобил
поради повишено ниво на маслото в
картера и мирис на бензин и бензинови изпарения от щеката и отвора за проверка
на нивото на маслото; на 28.02.2012г. автомобилът му е бил върнат от оторизирания
сервиз със сменени масло и маслен филтър;
на 01.03.2012г. при пробег 2 320 км. е направил втора рекламация по същите причини, като на 27.03.2012г. си е взел
автомобила от сервиза, но поради светнала след
26 изминати километри сигнална лампа за проблем в двигателя го е върнал обратно в сервиза. По-късно на същия ден получил автомобила от
сервиза, а на 28.03.2012г. след изминати 15 километра по пътя В.-Русе сигналната лампа светнала отново и за пореден
път констатирал повишено ниво на
маслото и мирис на бензин. С оглед дефекта на автомобила и след престой в
сервиз в продължение на 35 дни и невъзможността да бъде решен проблемът при
трите рекламации ищецът претендира възстановяване на направените разходи за
придобиване на дефектния автомобил и компенсация за вредите, евентуално замяна
на автомобила с нов.
Твърденията, изложени в
писмото, се потвърждават от приложените поръчка №15196/01.03.2012г.; описание
на гаранционен ремонт по поръчката; поръчка №15536/27.03.2012г.; поръчка
№15542/28.03.2012г., съставени от „С.Ф.А..В.“ ЕАД.
С писмо
изх.№046-06/06.04.2012г. ищецът уведомява ответника, както и „С.Ф.А..В.“ ЕАД и
„С.Ф.А.“ АД, че на 04.04.2012г. е бил направен 200 километров тест на автомобила,
в края на който било отчетено повишаване на нивото на маслото с 6.5 мм. и
наличие на бензин и бензинови пари в изпуснатото в сервиз Пежо, В. в базата на
„С.Ф.А..В.“ ЕАД отработено масло. Уточнява, че
представителите на сервиза са отказали да се подпишат на взетите
контролни проби от маслото, както и да подпишат протокол за резултатите от
теста.
Видно от протокол от
изпитване №031/09.04.2012г. от Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти на
Приста ойл пробата от маслото след изминати 200 км показва тъмна, непрозрачна
течност с остра миризма на гориво и пламна температура в отворен тигел 200
градуса С, а пробата след изминати 2100 км е със същия външен вид и пламна
температура 82 градуса С.
С ново писмо от
17.04.2012г. ищецът уведомява ответното дружество, както и „С.Ф.А..В.“ ЕАД и „С.Ф.А.“
АД за резултатите от пробите на маслото, взети от процесния автомобил,
изпратени и изследвани в акредитираната лаборатория на „Приста ойл“, гр.Русе.
Отново е направено искане за разрешаване на проблема предвид риска от
възпламеняване по време на движение на процесния автомобил и за предоставяне на
компенсация за неудобствата и загубите.
С писмо от 05.04.2012г. „С.Ф.А..В.“
ЕАД уведомява ищцовото дружество, че автомобилът е с производствена гаранция,
предоставена от Автомобили Пежо, като всички действия по автомобила са били за
сметка на производителя и по негови инструкции. Признава, че на автомобила са
сменени четири броя горивни инжектори и маслото на двигателя, но оспорва
автомобилът да е дефектен, както и резултатите от теста на 04.04.2012г. да са
показали аномалии. Заявява, че не са установени промени в характеристиките на
двигателното масло, нито има мирис на бензин и промяна в цвета.
След разменена кореспонденция с ответника и нова
рекламация през м.май 2012г. автомобилът
е върнат на ищеца на 05.07.2012г. в присъствието на SGS- Б.. Представителят на SGS в присъствието на ищеца извършва пътен тест,
удостоверяващ състоянието на автомобила и издава сертификат за техническа
инспекция, установяващ неизправността – увеличаване на нивото на масло в двигателя,
промяна в цвета и мириса на взетите
проби от маслото в двигателя след теста- тъмна непрозрачна течност с остра
миризма на разтворител /сертификат от инспекция №184001-VА1240-0225, издаден от
„СЖС Б.“ ЕООД/.
С писмо от 19.06.2012г.
ответното дружество уведомява ищеца, че рекламацията му изх.№067-28/05/12 е представена от оторизирания сервиз „С.Ф.А..В.“
пред техническата платформа на производителя на 27.02.2012г. и на тази база и в
съответствие с препоръките на производителя са предприети смяна на горивна
помпа и в последствие на инжекторите на автомобила, като автомобилът е предаден
обратно технически изправен. С това писмо, както и с предходно, получено от
ищеца на 04.05.2012г., са поискани обяснения във връзка с установена смяна на
масления филтър на двигателя и поставянето на филтър „Sofima“.
С писмо
изх.№289-05/07.2013г., за което няма спор, че е получено от ответника, ищецът разваля договора за Л. поради пълното му
неизпълнение от ответника, като претендира връщане на всички платени суми,
както и разноските по доказване на повредата съгласно приложена таблица
/прил.№1/- общо сумата 32 252.63 лева. Изрично е отправена покана както за
заплащане на сумите в 1-седмичен срок,
така и за получаване на автомобила
обратно. Като основание за развалянето на договора е посочено предаването от
страна на ответника-Л.одател на дефектен автомобил, обстоятелство установено и
с приетото заключение на САТЕ по гр.д.№11717/2012г. на Варненски районен съд.
Писмото, обективиращо
изявлението за разваляне на договора за Л., е получено от ответника най-късно
на 25.07.2013г., от която дата е писмото-отговор от страна на Л.одателя /писмо
изх.№1357/. Л.одателят оспорва правото на ищеца да развали договора, като
твърди, на първо място, че не са налице изложените основания за разваляне, вкл.
се оспорва заключението на САТЕ, а също така, че ищецът е неизправна страна по
договора.
От показанията на св.С.Д.
се установява, че работи в ищцовото дружество, което се занимава с ремонт на
автомобили, от 7 години като „сервизен мениджър“, като част от задълженията му
са да приема и диагностицира
автомобилите, влизащи за ремонт и да ги проверява преди връщането им на
клиента. Процесният автомобил го взели като фирмен през м.януари 2012г. и след
два месеца каране установили високо ниво на маслото в двигателя. Източили малко масло от пробката, за да
коригират нивото, но след една седмица отново установили повишаване. Закарали
автомобила за диагностика във фирмения сервиз на Пежо, откъдето им го
върнали след 5 дни с обяснение, че са
сменили маслото и филтъра и всичко е наред. След известно време нивото на
маслото отново се покачило, върнали автомобила в сервиза, след няколко дни
заедно със служител от сервиза направили контролен пробег около 200 км и
установили отново вдигане на нивото на маслото. След няколко часа източили
маслото, взели проба, която дали в „Приста ойл“ за спектрален анализ.
Автомобилът им бил върнал от сервиза, но след известно време светнала
индикацията за повреда на двигателя и отново го върнали в сервиза, където
останал около 2 месеца. През м.юни или м.юли извикали „SGS“- световно известна фирма за технически контрол и в
присъствието на неин представител и на сервиза проверили маслото в автомобила,
след което М.Л. и представителя на „SGS“
направили тест- карали автомобила, замервали маслото, пломбирали го вечерта и
на другия ден отново правили пробег. На третата сутрин установили повишаване с
1 см, източили маслото, взели проби и отново върнали автомобила в сервиза. След
връщането на автомобила от сервиза същият не е каран, тъй като в маслото влизал
бензин и бил опасен за шофиране.
От показанията на св.С.С.
се установява, че работи в „С.Ф.А.“- гр.В. като „началник сервиз“, като заемал
длъжността и през 2012г. Процесният автомобил „Пежо 508“ бил докаран в сервиза
края на м.февруари с оплакване за повишено ниво на маслото в двигателя и мирис
на бензин. Количеството на маслото в двигателя на тази кола е 4.250 литра, като
при проверката визуално констатирали, че има повишено ниво между 300 и 600
грама.Подходили като при проблемни гаранционни автомобили, завели досие в
платформата в Германия, източили маслото, което имало мирис на бензин. Видели,
че филтърът не е оригинален, а на „Sofima“. Изпълнили
препоръките и сменили маслото и масления филтър. След изминати 25-26 км
клиентът се върнал със същото оплакване, установили по щека повишено ниво на
маслото и мирис на бензин. Проблемът отново го записали към платформата в
Германия, откъдето им спуснали за изпълнение комплект проверки. След всички тях
установили, че всичко е в норма, но въпреки това им препоръчали да сменят
горивната помпа. След смяната върнали автомобила на ищеца отново със сменено
масло. След два дни и изминати 40-50 км клиентът се върнал отново със същото
оплакване. Установили отново разлика в нивото на маслото и мирис на бензин. По
препоръка от платформата проверили дюзите, като не установили проблем. Въпреки
това ги сменили и направили пътен тест- преход около 190 км. Техният служител,
присъствал на теста, заявил, че всичко било нормално и нямало проблеми.
Източили маслото и с мерителна кана установили разлика между 50 и 70 мм, нямало
мирис на бензин. Препоръчали на клиента да продължи да експлоатира автомобила и да го кара поне 1000 км. След това клиентът не се е връщал в сервиза.
От показанията на св.В. Й.
се установява, че през 2012г. е работил като национален технически консултант
на „С.Ф.А.“, като осигурявал гаранционния процес, техническата поддръжка на
автомобилите в рамките на установените от производителя норми и правила. От
началото на 2012г. е запознат със случая на процесния автомобил, тъй като имало
запитване от колегите му във В. и от тези от отдел „Клиенти“ в гр.София във
връзка с оплакванията на ищеца за миризма на бензин в маслото. Било установено,
че клиентът е сменил масло и филтър на автомобила, за да реши проблемът, като
бил сложен маслен филтър „Sofima“, който
не бил одобрен от Пежо. Въпреки това били посъветвани от производителя и
разгледали случая докрай, като приели, че смяната на филтъра най-вероятно няма
да има последици върху двигателя. Завели техническо досие на автомобила,
спазвайки процедурата на производителя, и въпреки че не установили проблем по
съвет на колегите от Пежо чисто превантивно извършили смяна на горивна помпа и
дюзи. Колегите във В. направили пробни
тестове, установили, че автомобилът е изправен и го върнали на клиента. По-късно
клиентът отправил своите оплаквания директно към централата на „Пежо“ във
Франция, дошъл на посещения на място регионалният шеф на зона за следпродажбено
обслужване, посетил В. и се запознал с автомобила. Неговото становище било, че
проблем няма и случаят бил приключен. Не са правили изследвания на самото
отработено от автомобила масло, тъй като не се налагало, а резултатите от
изследванията, направени по поръчка на самия клиент, не били приети за основателни.
Няма спор по делото, че и
след отправеното изявление за разваляне на договора, ищецът-Л.ополучател
продължава да плаща Л.овите вноски по договора.
От приетите като
доказателства по делото платежни нареждания, банкови извлечения и фактури се
установява, че до 09.10.2013г. /предявяването на исковата молба/ ищецът плаща
по процесния Л.ов договор първоначална вноска в размер на 8 507.08 лева /2
085.52 лева аванс, 6 256.55 лева вноска доплащане и 165.01 лева такса
регистрация МПС/; 21 Л.ови вноски /всяка от 628.17 лева/ в общ
размер от 13 191.57 лева и сумата 4 275.62 лева – за застраховка
Каско, ГО и данък МПС.
Видно от заключението
/основно и допълнително/ на вещото лице Р.З. по приетата от ВРС по гр.д.
№11717/2012г. САТЕ, на 11.09.2012г. е извършено пътно изпитание на процесния
автомобил от В. до Разград и обратно, като след края на пробега и 45 минути
престой е установено /с мерителна щека/ повишение на нивото на маслото с 7 мм и
миризма на бензин от щеката. След
преглед на цялата документация от сервиза на „С.Ф.А.“- В. и с оглед
установеното при пробега, вещото лице дава заключение, че повредата в
автомобила не е отстранена; разходът на гориво извън градско движение е 9.1
литра на 100 км при определен от 4.8 л/100 км. Въпреки установената смяна на
горивната помпа и разпръсквачите с нови увеличението на нивото на маслото и
навлизането на гориво в маслото не са отстранени. Налице е увеличен разход на
гориво, който се подсказва и от цвета на запалителните свещи на двигателя,
които са силно опушени с неизгорял въглерод от горивото. Горивният процес е с
лоша организация на двигателя, което е необичайно за нов автомобил. Вероятна
причина може да е управлението на подаването на гориво, което да подава повече
гориво в определени режими на работа на двигателя, като част от горивото
преминава по буталата и разрежда маслото. Навлизането на гориво в маслото
понижава вискозитетната характеристика на маслото и силно намалява свойствата
му на смазване, като може да се стигне до тотално износване на двигателя за кратък период от време. Не може да се
установи еднозначно причината за наличието на
масло с понижени качества следствие от разреждането с гориво, тъй като е
необходимо изследване със специализирана апаратура от фирмата производител или
пълен демонтаж на двигателя. Смяната на маслото и масления филтър на автомобила
не могат да доведат до повишение в нивото на маслото, а по-скоро до обратното
/защото част от новото масло навлиза в масления филтър/.
Видно от заключението на
тройната САТЕ, допълнено в о.с.з. на 23.10.2015г., е извършен експеримент с процесния автомобил
при спазване на Методиката на Пежо,
включващ пробег от 811 км в различни условия. Установено е, че количеството на
маслото в двигателя се е увеличило с 10
милилитра, което от техническа гледна точка е недопустимо. Нормално е при
работа на двигателя количеството на маслото да намалява. Средният разход на
гориво е 8.86 литра/100 км при положение, че 75% от разстоянието е извънградско
пътуване, 19% магистрала и само 5.5%- градски условия. Работилото в двигателя
масло е с по-тъмен цвят /съвременните синтетични масла почерняват бързо/ и има
ясно изразен мирис на бензин. Запалителните свещи /сменени с нови преди
експеримента/ са чисти- показател за правилен горивен процес. Откритите
кристалчета в гърловината на бензиновия резервоар са с неизяснен произход, но
нямат връзка с теча на бензин в картера. Маслоизмерителната щека няма
градуирана скала, по нея се следи ориентировъчно за нивото на маслото в двигателя
и е възможно в определени граници да не отчита точно и еднакво количеството на
маслото. Поставеният маслен филтър „Sofima“
на процесния автомобил не е одобрен от фирмата Пежо, но това по никой начин не
може да предизвика теч на бензин в мазилната система на двигателя. Теоретично
бензин в маслото може да навлезе от различни места-счупени сегменти,
съединения, елементи на горивната помпа. Не може точно да се каже откъде
навлиза бензина, необходимо е да се
разглоби целия двигател. Не може да се
кара автомобил с бензин в маслото, защото това води до влошаване на мазилните
свойства на маслото, а при по-големи количества бензин има опасност от
възпламеняване на маслото /увеличава се пламната му стойност/. Влошеното мазане
може да доведе до проблеми в двигателя- блокиране на лагери и т.н., вкл.
блокиране на целия двигател, скъсване на колянов вал, счупване на бутален болт и мотовилка. Масленият филтър е сменян няколко пъти, но не може наличието на бензин в маслото да
се дължи на масления филтър.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
С
оглед изложените обстоятелства, съдът счита, че между страните е възникнало валидно търговско
правоотношение, произтичащо от договор
за финансов Л. /чл.342-чл.347 ТЗ/, по силата на който ответното дружество /Л.одател/
придобива собствеността върху описания лек автомобил и го предава за срочно и възмездно ползване на ищеца /Л.ополучател/.
Няма спор и от доказателствата по делото се установява, че ответното дружество
изпълнява своето договорно задължение за
придобиване на собствеността върху Л.овата вещ, като я предава в държане на Л.ополучателя с приемо-предавателен
протокол. С получаването на държането
на Л.овата вещ за ищеца- Л.ополучател възниква договорното задължение за
плащане на Л.овите вноски съгласно погасителния план /чл.345, ал.1 ТЗ вр. с
чл.232, ал.2 ЗЗД/.
Основният
спорен въпрос по делото е налице ли е изпълнение на задължението на Л.одателя да
предостави на Л.ополучателя вещ годна за обичайната й употреба, т.е.
технически изправен лек автомобил, респ. породило ли е правно действие
изявлението на Л.ополучателя за разваляне на договора за Л. поради виновното му
неизпълнение от Л.одателя.
Съдът,
след преценка на доказателствата по делото, намира за установено, че ответното
дружество не е изпълнило основното си задължение по договора за Л. да
предостави на ищеца-Л.ополучател годна за употреба вещ. Два месеца след
получаване на държането Л.овият лек
автомобил проявява скрит дефект с неизяснен произход, който води до повишаване
на нивото на маслото в картера на двигателя и навлизане на бензин в маслото. По
категоричен начин се установява, че на 24.02.2012г. за първи път автомобилът е
оставен във фирмения сервиз на Пежо в гр.В. с оплакване за мирис на бензин от и
повишено ниво на маслото в двигателя, като до 04.04.2012г. /последно влизане на
автомобила в сервиза/, въпреки смяната на масло, маслен филтър, горивна помпа,
четири броя горивни инжектори, повредата
не е установена и отстранена. Това обстоятелство се потвърждава не само от
разменената между страните кореспонденция и рекламации от ищеца, но и от документите,
изходящи от „С.Ф.А.- В.“ АД /поръчки №№15196, 15536, 15542; описание за
гаранционен ремонт/ и заключенията на двете САТЕ. От показанията на св.Д.,
които се потвърждават и от констатациите на вещите лица при огледа на процесния
автомобил, Л.овата вещ не е ползвана от Л.ополучателя
след установената повреда.
На
първо място следва да се отбележи, че рекламациите на Л.ополучателя за повреда
на Л.овото МПС са приети от ответника,
респ. от производителя независимо от установената смяна на маслен филтър и
поставянето на филтър от марка, различна от одобрената. Видно от разменената
кореспонденция е прието, че смяната на филтъра не би могла да доведе до
повишаване на нивото на маслото и навлизане на бензин в картера на двигателя,
поради което е решено, че автомобилът е в гаранция и следва да бъде
отремонтиран съгласно условията на производителя. Това обстоятелство се
потвърждава и от показанията на свидетелите на ответника – св.С.С., заемащ
длъжността „началник сервиз“ на „С.Ф.А.- В.“ АД и св.В. Й.- „национален
технически консултант“ на „С.Ф.А.- В.“ АД. Фактът, че видът и марката на
масления филтър не могат да доведат до повреда на автомобила, се установява и непротиворечивите заключения на двете САТЕ.
На
следващо място, съдът намира за установено, че повредата на Л.овия автомобил е
скрит дефект, който не е локализиран и
отстранен от ответника въпреки рекламациите на ищеца. Опровергават се както от
показанията на св.С.Д., така и от приетите заключения и на двете експертизи
/единична и тройна САТЕ/ твърденията на ответника, че повредата на автомобила е
отстранена при последния ремонт през м.април-май 2012г. във фирмения сервиз в
гр.В.. С оглед категоричните и непротиворечиви заключения на вещите лица, които
съдът приема за безпристрастно и компетентно изготвени, са опровергани
показанията на св.Й. и св.С. в частта им
относно поправката на автомобила и връщането му на Л.ополучателя в изправно
техническо състояние. Вещите лица след оглед и проведен експеримент /пробег/ единодушно
заявяват, че автомобилът не е технически изправен, тъй като при движение навлиза
гориво в маслото и се повишава нивото му, като без демонтаж и пълно
разглобяване на двигателя не може да се
определи с точност естеството на повредата.
И двете експертизи са категорични, че не само е неоправдано, но е и опасно да се
кара автомобил с бензин в маслото, защото това води до влошаване на мазилните
свойства на маслото, а при по-големи количества бензин има опасност от
възпламеняване на маслото. Влошеното мазане може да доведе до проблеми в двигателя-
блокиране на лагери и т.н., вкл. блокиране на целия двигател, скъсване на
колянов вал, счупване на бутален болт и
мотовилка.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е изпълнил основното си
задължение като Л.одател да предаде на Л.ополучателя технически изправна и годна за употреба вещ
/чл.344, ал.1 ТЗ вр. с чл.230 ЗЗД и раздел VІІ.А, т.1 от договора/. Независимо
от неизпълнението на задълженията на Л.одателя ищецът-Л.ополучател изпълнява
своите задължения да плаща Л.овите вноски, данък МПС и застраховки на
автомобила. Неизпълнението на основното договорно задължение на Л.одателя препятства
изцяло възможността на Л.ополучателя да ползва вещта и обуславя правото му като
изправна страна да развали договора.
В договора за Л. е
регламентирано само правото на Л.одателя да развали договора в посочените
хипотези на неизпълнение на договорните задължения на Л.ополучателя.
Потестативното право на Л.ополучателя да
развали договора при съществено неизпълнение на задълженията на Л.одателя, макар и да не е договорно
предвидено, е законово гарантирано, като упражняването му се регулира от
нормата на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД. Две са хипотезите на разваляне на договора –
с предизвестие по смисъла на ал.1 и без предизвестие при наличие на някоя от
предпоставките на ал.2 /изпълнението е станало невъзможно; изпълнението е
станало безполезно или задължението е било с фиксиран срок и е трябвало да се
изпълни непременно в него/.
В настоящата хипотеза
ищецът твърди, че е развалил договора с писмено известие изх.№289-05/07.2013г.,
като се установява, че в това писмо
е обективирано
волеизявление за разваляне на договора за Л. без да е даден срок за
изпълнение /даденият 7-дневен срок е за връщане на полученото по договора и за
вземането на Л.овия автомобил/. С
няколко предходни писма Л.ополучателят уведомява Л.одателя за неизправността на
Л.овата вещ и го кани да изпълни своето договорно задължение да поправи
процесното МПС или да достави нов автомобил, както и да заплати обезщетение за
претърпените загуби. В част от тези писма го предупреждава, че при неизпълнение
ще предприеме действия да защити правата си на потребител, но няма ясно
изразена воля, че ако в определен срок
не бъде поправен Л.овия автомобил или не
бъде предоставен нов изправен автомобил договорът за Л. следва да се счита за
развален. Предвид изложеното, съдът намира, че не е налице разваляне на
договора по реда на чл.87, ал.1 ЗЗД, тъй като Л.ополучателят не е дал срок на Л.одателя за изпълнение на договора,
с изтичането на който да е свързано развалянето на договора.
Ищецът не твърди и от
доказателствата по делото не се установява да е налице която и да е от
хипотезите на чл.87, ал.2 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че с
получаването от ответника на писмено известие изх.№289-05/07.2013г. договорът
за Л. е развален.
Предвид
изложеното ответникът не дължи връщане на полученото по договора за Л. на
отпаднало основание, поради което искът на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД е
неоснователен.
По евентуалния иск с правно основание чл.79 ЗЗД за сумата 25 974.81 лева- вреди от
неизпълнен договор.
От доказателствата по делото е видно, че ищецът-Л.ополучател
изпълнява своите задължения като плаща първоначалната вноска по договора, Л.овите
вноски съгласно погасителния план, данък МПС и застраховки на автомобила. С оглед установеното
неизпълнение на основаното задължение на Л.одателя да предаде на Л.ополучателя технически изправна и годна за употреба вещ
/чл.344, ал.1 ТЗ вр. с чл.230 ЗЗД и раздел VІІ.А, т.1 от договора/ и
невъзможността на Л.ополучателя да ползва вещта след 24.02.2012г. /първото
проявление на повредата/, съдът намира, че последният е претърпял вреди в
размер на сумата 11 935.23 лева- платените за периода
24.02.2012г.-09.10.2013г./подаване на ИМ/ 19 броя Л.ови вноски /месечна цена за
ползването на Л.овата вещ/ и сумата 4 275.62 лева – данък и застрахователни
премии по застраховките Каско и ГО. Налице е пряка загуба за ищеца - намаляване
на имуществото му със сума в общ размер от 16 210.85 лева, която е пряка
последица от виновното неизпълнение на
договора от страна на ответника, поради което за последния е възникнало
задължението да плати обезщетение съгласно чл.79, ал.1 вр. с чл.82 ЗЗД.
Неоснователно е
възражението на ответника за изтекла погасителна давност. Искът е предявен на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД за обезщетение за вреди от неизпълнен договор за Л.,
като погасителната давност е общата 5 годишна, която към 09.10.2013г.
/предявяването на иска/ не е изтекла.
Неоснователна е
претенцията на ищеца за обезщетение за вреди в размер на сумата 1 256.34 лева- Л.овите вноски за
първите два месеца, през които Л.овият автомобил е ползван от Л.ополучателя и
за сумата 8 507.62 лева - платената първоначална вноска по договора,
предвид съществуващата между страните
облигационна връзка и правото на Л.ополучателя при изпълнение на договорното
задължение на Л.одателя да му предаде годна за обичайната й употреба Л.вещ и
плащане на договорената цена да придобие в своя патримониум правото на
собственост върху Л.овата вещ. Не може
да се приеме, че ищецът е развалил процесния договор за Л. и с исковата молба,
тъй като и в нея не е обективирано
волеизявление за разваляне на договора, ако ответникът не изпълни в определен
срок своето основно договорно задължение съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД. В хода на делото ищецът
не доказва развалянето на договора, а ответникът го оспорва изрично и с оглед събраните доказателства
/заключенията на САТЕ/ изразява желание за установяване вида и степента на
повредата и нейното отстраняване.
Воден
от горното и предвид отхвърлянето на главния иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД, настоящият съдебен състав намира искът с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 16 210.85 лева за основателен. За разликата до
пълния предявен размер от 25 974.81 лева искът следва да се отхвърли.
По иска
с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 3 127.52 лева.
Ищецът претендира обезщетение
за вреди, изразяващи се в разноски за доказване на вредите- 111.92 лева- цена
на масло за анализ; 363.60 лева- такса паркинг; 252.00 лева- цена на
лабораторна услуга от „П.О.Х.“ ЕАД;
780.00 лева- инспекция на автомобил от „СЖС Б.“ ЕООД; 220.00 лева- депозит за
вещо лице и 1 400.00 лева – адв.хонорар. Първите четири претенции са
неоснователни, тъй като няма представени доказателства за извършването на
описаните разходи за установяване на повредата на процесния автомобил. Сумите,
представляващи депозит за вещо лице и за адв.възнаграждение, направени в
производството по обезпечаване на доказателства, са част от съдебните разноски
и дължимостта им следва да бъде преценявана с оглед изхода на спора.
Предвид изложеното искът
за сумата 3 127.52
лева- обезщетение за вреди от неизпълнен договор следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските по делото.
Ищецът е направил разноски в
размер на 5 384.10 лева /1164.10 лева държавна такса, 4 000.00 лева
адвокатско възнаграждение; 220.00 лева- разноски за вещо лице в производството
по обезпечаване на доказателства/. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед
уважената част от исковете ответникът следва да плати на ищеца разноски в
размер на 2 999.10 лева.
Ответникът е направил
разноски в размер на 5 311.04 лева /4 500.00 лева депозит за вещи лица;
611.04 лева допълнителни разноски по експерименталния пробег на автомобила; 200.00
лева- депозит за вещо лице в производството по обезпечаване на доказателства/. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК с оглед изхода на делото ищецът следва да плати на
ответника разноски по делото в размер на
2 352.64 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Л.К.С.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да
плати на „Т.Е.” ЕООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата
16 210.85 лева- обезщетение за вреди от
неизпълнен договор за Л. от 22.12.2011г., ведно със законната лихва от
09.10.2013г. до окончателното плащане и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 999.10 лева разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „Т.Е.” ЕООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да плати на
„Л.. К.С.Л.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 2 352.64 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
с въззивна жалба пред САС в 2-седмичен срок от съобщаването.
СЪДИЯ :