Определение по дело №2559/2020 на Районен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260386/27.10.2020г.

 

                                           гр. Ямбол, 27.10.2020 г.

 

            ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в закрито съдебно заседание в състав:

                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА

 

като разгледа гр.д.№ 2559/2020 г. на ЯРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от А.М.Г. срещу ТД на НАП-гр.Бургас, с която се иска съдът да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от  800 лв. за глоба, 1000 лв. за глоба, 1000 лв. обезщетение по НП № 126/26.06.2009 г. на ДГС „Тунджа“-Ямбол, както и 896,44 лв. лихва върху тези суми, както и да бъде осъден ответникът да му възстанови неоснователно получените от него суми в размер на 2488,84 лв., ведно със законната лихва. Твърди се, че с посоченото наказателно постановление на ищеца са наложени административни наказания и въз основа на него е образувано изпълнително дело при публичен изпълнител от ТД на НАП. Наложен е запор, събрани са и разпределени суми по изп. дело. Ищецът счита, че не дължи вземанията поради изтекла давност. Направил е възражение пред административния орган за настъпила преклузия по чл. 82 ал.1 б.“а“ от ЗАНН, но не е получил отговор.

Съдът е намерил исковата молба за нередовна и е дал едноседмичен срок на ищеца да обоснове правен интерес за предявяване на установителния иск, предвид наличието на административен ред (чл. 266 и сл. от ДОПК) за обжалване на действията на публичния изпълнител, чиято законосъобразност оспорва в обстоятелствената част на исковата молба и предвид административния характер на правоотношението, което въвежда като предмет на гражданско дело; да обоснове и компетентността на гражданския съд да разгледа иска предвид специалния ред за защита по чл. 292 от АПК, доколкото се касае за публични държавни вземания (чл.162 ал.1 т.7 от ДОПК); да изложи обстоятелствата, на които основава осъдителния иск и да обоснове процесуалната легитимация на посочения ответник по този иск, вкл. процесуалната му правоспособност да бъде страна по гражданско дело! Да се посочи цена на исковете и се представи документ за довнесена ДТ в размер на 117,86 лв. за първия иск, съответно 151,55 лв. за втория, по сметката на ЯРС.

Съдът след преценка на доказателствата и като съобрази закона приема следното:

В дадения срок, изтекъл на 20.10.2020 г., считано от връчване на съобщението на 13.10.2020 г., ищецът не е отстранил нередовностите. Налице е хипотезата на чл. 129 ал.3 от ГПК.

Не е представил доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, не е обосновал правен интерес от установителния иск, не е обосновал процесуалната легитимация на посочения ответник. Последното е необходимо с оглед на твърдението, че претендираната за връщане сума е постъпила по сметка на НАП (а не на ТП, срещу което е предявен осъдителния иск).

Освен това последното не е правен субект, който може да отговаря по искове пред гражданските съдилища. В дадения срок не са изложени никакви доводи във връзка с указанията на съда в тази насока. Съгласно чл.2 ал.2 от Закона за Националната агенция за приходите, тя е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София. Териториалните поделения са част от нейната структура, но нямат самостоятелна гражданска правоспособност. Съобразно критериите на чл. 27 ал.2 от ГПК разпоредител с бюджет е ръководителят на НАП, а не на ТП (чл.10 от ЗНАП).

Предявеният установителен иск е и неподведомствен на гражданските съдилища. Ищецът оспорва дължимостта на публично държавно вземане (чл.162 ал.1 т.7 от ДОПК), т.е. цели установяване несъществуването на едно административно право или правоотношение, поради което исковата претенция подлежи на разглеждане по реда на АПК (чл. 292, вр. чл. 128, ал. 2 АПК). Съгласно тази разпоредба задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Чл. 128 ал.2 пък гласи, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.

В съдебната практика е прието, че предмет на съдебна искова защита по ГПК може да бъде само право, задължение или правоотношение с частноправен характер, т.е. такова, което е от областта на гражданското, търговското или трудовото право. Такъв е допустимият предмет и на установителните искове по чл. 124, ал. 1 ГПК, включително и на отрицателните установителни искове. Права, задължения или правоотношения с публичноправен характер не могат да бъдат предмет на иск по ГПК, тъй като същите са извън обхвата на подведомствените на гражданските съдилища граждански дела по чл. 1 ГПК.

Прието е още, че когато предмет на делото са административни задължения, които се установяват от административни органи в административно производство, предвиден е ред за издаването и обжалването им (но се иска тяхната недължимост да установи гражданският съд), спорът е административноправен. Компетентен да го разреши е административен съд. В случая с иска се цели заобикаляне на предвидения специален ред за оспорване на принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт (наказателно постановление).

В Определение от 28.04.2014 г. по ч. т. д. № 1192/2014 г., ІІ т. о. ВКС се позовава на трайноустановената съдебната практика, че правният интерес от установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите права от възникнал правен спор, като не следва да има друг установен ред за защита правата на ищеца и той да може с решението, постановено по установителния иск, да постигне целения резултат, без да се наложи да води друг иск за постигането му. Когато претенцията произтича от правоотношение, което по естеството си е административно и се регулира от метода на държавна власт и подчинение, а не от метода на равнопоставеност, не се касае за спор за гражданско правоотношение, което да е предмет на установяване по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Според ВКС установеният специален административен ред изключва общия граждански ред по чл. 124, ал. 1. В случая също не се касае за спор за гражданско правоотношение и липсва правен интерес от търсената защита, която страната може да получи по пътя на административното производство.

Поради това установителният иск е и недопустим.

 Въз основа на гореизложеното съдът намира, че следва производството по делото да бъде прекратено и

 

 

                                                           ОПРЕДЕЛИ:

           

Прекратява производството по делото.

 

            Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на ищеца пред ЯОС с частна жалба.                                                                      

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: