Определение по дело №701/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1825
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050700701
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 23 март 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ ………………………………….г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІХ състав, в закрито заседание на 16.06.2022г., като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН  административно дело 701/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Н.А.Н. срещу решение №231/11.03.2022г. на председателя на Върховния административен съд и мълчалив отказ на председателя на Върховния административен съд по заявление за достъп до обществена информация с вх.№2807/01.03.2022г. на Н.Н..

В молба на Н.А.Н. с вх.№ 8566/31.05.2022г. жалбоподателят е използвал следните изречения: „Прави впечатление, че Председателя на ВАС отказва да накаже съдия Бахчеван, а пък Бахчеван ще разглежда негови откази. Този въпрос ще се реши от ЕСПЧ дали е справедливо правосъдие.“ /край на цитата/.

 Първото  изречение макар и да не съдържа обидни думи, внушава обстоятелства, които целят да създадат впечатление за предубеденост на съдия-докладчика. На всички български граждани  трябва да е известен  функционалния имунитет на съдиите, регламентиран в чл.132 от Конституцията на Република България, според която конституционна норма: „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.“.

Предвид цитираната конституционна разпоредба на чл.132, е повече от ясно, че съдия-докладчика не може да бъде наказан от председателя на ВАС заради определение  № 654/4.3.2022г., постановено по частно административно-наказателно дело № 701/2022г. на Варненския административен съд, което според жалбоподателя  Н.А.Н. е недопустим съдебен акт. Допустимостта, валидността и правилността на съдебните актове се проверява по реда на институционалния съдебен контрол и не може да бъде предмет на дисциплинарно производство, предвид конституционната гаранция по цитираната по-горе конституционна разпоредба.

 Конституцията на Република България /КРБ/  в чл.58 сочи, че: „Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.“. Следователно, жалбоподателят е длъжен да познава разпоредбите на Конституцията и да ги спазва и изпълнява, поради което използването на изрази, намеци и процесуални похвати, като например искане за наказание, което е в разрез със съществуващия функционален съдебен имунитет,  целят единствено да уязвят достойнството на  съдия-докладчика и да го отстранят от разглеждане на настоящото дело въпреки неговата непреднамереност.

Второто изречение от цитираната молба на Н.Н.,  е опит да бъде шантажиран  съдия-докладчика, което е напълно недопустимо и наказуемо по чл.143а  т.3 от АПК, който забранява насочването на заплахи към съда.

Във връзка с използваните от Н.Н. изрази в неговата молба с вх.№ 8566/31.05.2022г., съдът му е указал в 7-дневен срок да представи доказателства или да наведе факти и данни, които да установяват пристрастност на настоящия съдия-докладчик. Предупреден е, че в противен случай, съдът ще приеме, че е проявено неуважение към съдебната институция и ще наложи глоба на жалбоподателя.

В отговор е получена негова молба с вх.№8783/06.06.2022г., в която Н.Н. отново макар и да не използва директно обидни думи, отправя обиден намек, че председателя на Върховния административен съд /който е ответник по жалбата на Н.Н./ и съдия-докладчика по настоящото дело си правят „услуга за услуга“ в изречението: „Така го разбирам като услуга за услуга.“.

Посочената  обида, че председателя на ВАС и съдия-докладчика по настоящото дело „си правят услуги“ е насочена не само личността на двамата съдии, но и към съдебните институции – Върховния административен съд и Варненския административен съд, което е нарушение на  един от основните принципи за гарантиране на достойнството и правата на личността – чл.4 и чл.6 от КРБ. С това обидно изречение, Н.Н. нарушава  принципа за независимост на съдебната власт, регламентиран в чл.117 ал.2 от Конституцията на Република България. По този начин, жалбоподателя нарушава и разпоредбата на чл.10 т.2 от Конвенцията за защита  правата на човека и основните свободи, защитаваща авторитета на правосъдието.

При упражняване на правата си за започване и  участие в съдебно производство жалбоподателят е длъжен спазва същите конституционни принципи спрямо съдиите  и  другите страни по делото, които съгласно чл.117 ал.2 от Конституцията на Република България в това си качество осъществяват функциите на съдебната власт. Процесуалните права на жалбоподателя следва да се реализират по начин и в езикова форма, които да изключват проява на обидно и неуважително отношение, невярно внушение, както и заплахи  към съдията, представляващ съдебната институция, т.е. към съда.

Нормата на чл.57 ал.2 от Конституцията на Република България   не допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други. На този конституционен принцип отговаря правилото, заложено в чл.10 т.2 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, според който свободата на изразяване на мнение се ограничава за да бъдат защитени здравето и морала, както и репутацията или правата на другите.

С оглед на изложеното, използваните обидни изрази и заплахи в молби с вх.№ 8566/31.05.2022г. и вх.№8783/06.06.2022г. са основание за налагане на глоба на Н.Н. за обиди към съда и към страна по делото – ответника в лицето на председателя на Върховния административен съд.

Съдът намира за необходимо да наложи глоба над минималния размер в чл.89 т.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК във връзка с чл.143а  т.3 от АПК, поради това, че Н.А.Н. в двете цитирани молби е обидил не само съда, но и страна в процеса – ответника по жалбата му.

Мотивиран от изложените съображения  и на основание чл.143а т.3 от АПК във връзка с чл.89 т.3 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАЛАГА ГЛОБА на Н.А.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***  за обида на съда и за обида на ответника по делото в размер на 100 /сто лева/.

Определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщението с молба за отмяна до съда, който е наложил глобата.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: