Р Е Ш Е Н И Е  № 260138

гр.Русе, 05.03.2021г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на втори февруари  две хиляди двадесет и първа година в състав :

 

                                                Председател: Венцислав Василев

                                                Съдебни заседатели :

 

 

при участието на секретаря Юлия Острева……………………… ……………………………..……...

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………………………..

          Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2301/2020г. по описа на съда ,за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е    по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от А.А.Д.  против електронен фиш серия „К“ № 4216838/09.03.2018г., издаден от ОД на МВР-Русе.

          Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

          Жалбоподателят , редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

          Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          На 09.03.2018г. около 01,38 ч. по бул.“България“ в гр.Русе, в района на бензиностанция „Лукойл“, се движело полуремарке „Шмитц С 01“ с ДК№ ====, задвижвано от неустановено по делото моторно превозно средство (влекач).          Това полуремарке  било заснето от стационарно автоматизирано техническо средство, измерващо скоростта  със скорост от 88 км/ч при максимално разрешени в този пътен участък 50 км/ч., като такъв в населено място и освен това обозначен и със забранителен знак със същата стойност. Бил издаден електронен фиш против  собственика на полуремаркето Р.Т.Х.-Т.в качеството и на законен представител „Тонтранс“ ЕООД. На основание чл.189 ал.5 от ЗДвП тя подала декларация в която посочила лицето, което е управлявала полуремаркето към датата и часа на нарушението, а именно жалбоподателят. Към декларацията било приложено и копие от неговото СУМПС. Този електронен фиш бил анулиран и впоследствие издаден такъв срещу жалбоподателя, предмет на настоящото въззивно обжалване с който му било наложено наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото скоростта е била под 100 км/ч.

         

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото  доказателства.

 

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

 

Разгледана по същество е основателна. Съдът намира ,че неправилно е приложен материалният закон.

         

Безспорно по делото се установява, че заснетото от стационарно автоматизирано техническо средство – радарна установка Sitraffic ERS 400 превозно средство е полуремарке с ДК№ ====. Не се спори, че това полуремарке е собственост на „„Тонтранс“ ЕООД  гр.Варна, чийто законен представител е Р.Т.и която именно в декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП е посочила, че именно на жалбоподателя е предоставила полуремаркето. Следва да се посочи, че тази разпоредба изисква  да се посочи лицето на което е предоставено моторното превозно средство, а не пътното превозно средство, които се съотнасят като вид към род по арг. § 6 т.10 и т.11 от ДР на ЗДвП.

 

За да бъде ангажирана обаче отговорността на определено лице по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да бъде установен и посочен в електронният фиш регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението. В случая както бе казано и по-горе, в обжалвания ЕФ е вписан регистрационен номер на полуремарке което безспорно не е моторно превозно средство. Съобразно легалната дефиниция на § 6, т.11 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, "моторно превозно средство" е пътно превозно средство, снабдено с двигател за предвижване, с изключение на релсовите превозни средства. § 6, т.17 от ДР на ЗДвП пък определя "ремарке", като пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата, също легално дефинирани в § 6 т.18 от ДР на ЗДвП. Няма съмнение, че полуремаркето няма как да се предвижва само, без да е прикачено и теглено от моторно превозно средство – в случая, най-вероятно МПС от категория N 3. Административнонаказващият орган обаче не е ангажирал доказателства, индивидуализиращи това моторно превозно средство, теглило процесното полуремарке в момента на заснемането му от видеосистемата за контрол на скоростния режим. В случая е следвало да се изиска информация от законния представител на „Тонтранс“ ЕООД с какъв влекач е било теглено полуремаркето към момента на нарушението и кой е бил водачът му. Очевидно тази информация не би затруднила законния представител на дружеството щом в декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП е посочила дори точните часове на предоставяне и връщане на полуремаркето. Фактът, че полуремаркето е предоставено на жалбоподателя, не означава автоматично, че и влекачът, който го е теглил също му е бил предоставен или се намира във фактическото му владение. Всъщност ако се приеме подобна хипотеза би означавало да се носи обективна отговорност, ЕФ би почивал само на предположения в разрез с чл.303 от НПК и би се достигнало, като практически резултат до разширително тълкуване на разпоредбите на чл.189 ал.4 и сл.от ЗДвП. Ако се възприема логиката ,че на наказание по реда на чл.189 ал.4 от ЗДвП във връзка с режима на скоростта подлежат водачите на полуремаркета, което словосъчетание е абсурдно само по себе си, това би означавало да се възприеме и логиката по този ред да подлежат на санкциониране и водачите на велосипеди и водачите на ППС с животинска тяга. При това положение, електронният фиш е бил издаден освен при недостатъчно изяснена фактическа обстановка, но и в нарушение на материалния закон, поради което същият е необоснован, а като такъв и незаконосъобразен.

В настоящият случай, за да установи кой е бил влекача, който се е движил с отчетената от радара скорост, кой е неговият собственик, евентуално и водач, е било необходимо административно-наказващият орган да изследва тези обстоятелства, за да може законосъобразно да ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице. Разпоредбите на чл.189, ал.4 – ал.11 от ЗДвП обаче не предоставят такава възможност, каквато е предвидена в чл.52 ал.4 от ЗАНН, поради което, административнонаказателната отговорност на лицето извършило нарушението е следвало да бъде инициирана и реализирана по общият ред на ЗАНН - със съставянето на АУАН и издаването на НП. Само по този начин е можело да бъде установено отговорното за нарушението лице, управлявало влекача, да бъдат събрани необходимите доказателства и изяснени спорните обстоятелства.

 

  

          При това положение съдът намира,че издаденият електронен фиш е   незаконосъобразен и като такъв следва  да бъде отменен.

         

          С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът:

 

                                                   

                                                  Р Е Ш И :

 

 

 

ОТМЕНЯ електронен фиш серия „К“ № 4216838/09.03.2018г., издадено от ОД на МВР-Русе, с който на А.А.Д. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на  400 лв. за нарушение по чл. чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.

         

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

         

          Решението  подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

         

                                                                                      Районен съдия :