РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 11.09.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публичното заседание на
осми юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от младши съдия ВАСИЛЕВ в. гр. дело № 237 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е
по въззивна жалба на К.Д.К. против решение № 2 от
09.01.2020 г., постановено по гр. дело № 914/2019 г. по описа на Районен съд –
Ботевград, втори състав, с което е уважен предявеният от „С.Ф.А.“ АД против К.Д.К.
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, във вр. с
чл. 535 от ТЗ, във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл.
463 от ТЗ за установяване на парично притезание в
размер на 2555,05 евро, представляващо неплатена част от сумата по издаден от И. А. Ц. на 31.10.2006 г., в гр.
С.
запис на заповед, предявен на издателя за плащане на 30.06.2011, авалиран от Н. В. И. и К.Д.К., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението – 08.07.2011 г., до окончателното ѝ
заплащане, за която сума е издадена Заповед № 443 за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.07.2011 г. по ч. гр.
д. № 732/2011 г. по описа на Районен съд – Мездра.
С въззивната жалба въззивникът обжалва първоинстанционното решение като неправилно. Счита, че
съдът неправилно е тълкувал доказателствата по делото и е достигнал до
неправилни фактически изводи. Посочва, че записът на заповед не е бил предявен
на ответника в качеството му на авалист и поради това
предявеният иск е недопустим. Счита, че вземането е погасено по давност. По
изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното
решение. Претендира присъждане и на разноски.
Въззиваемата страна „С.Ф.А.“ АД е получила препис от въззивната жалба
на 09.03.2020 г., като се е възползвала от възможността да
подаде отговор на въззивната жалба, с
който я оспорва. Счита, че записът на заповед не следва да бъде предявяван на авалиста, а единствено на издателя на менителничния
ефект. Твърди, че това е направено. Оспорва твърденията за извършено плащане по
лизинговия договор. Намира за неоснователно възражението на
служебно по валидността на оспорения
съдебен акт, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси
той е ограничен от ответника, че
вземането е погасено по давност. По изложените съображения моли решението на
първоинстанционният съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по делото.
СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея
оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен интерес от обжалването страна
срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Съгласно чл. 271,
ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо,
въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло
или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени във
въззивната жалба.
Първоинстанционното производство е
образувано по искова молба на „С.Ф.А.” АД, с която е предявен против К.Д.К.
положителен установителен иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ за сумата от 2
555,05 евро, представляваща неплатена част от сумата по издаден от И. А. Ц. на
31.10.2006 г., в гр. С. запис на заповед, предявен на издателя за плащане на
30.06.2011, авалиран от Н. В. И. и К.Д.К., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
– 08.07.2011 г., до окончателното ѝ заплащане. Исковата молба е депозирана
по реда на чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок е постъпило
възражение срещу издадената на 08.07.2011 г. в полза на ищеца по ч. гр. д. №
732/2011 г. по описа на Районен съд – Мездра заповед № 443 за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК за процесната сума, ведно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане. За да
постанови своето решение, районният съд е приел, че процесният запис на заповед
е редовен документ и съдържа всички необходими реквизити, поради което е налице
валидно възникнало менителнично задължение за
ответника. Съдът е счел за неоснователни доводите на ответната страна в
отговора на исковата молба, които по същество са идентични с доводите във
въззивната жалба. Решението на
първата инстанция се обжалва в неговата цялост, като по съществото на спора,
настоящият състав на въззивния съд
намира следното:
Предмет на
установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК представлява
предявеното със заявлението по чл. 417 от ГПК парично вземане, ведно с неговите
принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по
посочения в заявлението размер и вид на предявеното материално право в
заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се установи дали
оспореното в заповедното производство вземане съществува. При уважаване на иска
заповедта за изпълнение влиза в сила. В случая с нея вече е допуснато и принудително
изпълнение на претендираното парично вземане и въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист.
Съгласно чл. 538, ал. 1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен
по същия начин, както платецът на менителницата, който според чл. 463, ал. 1,
пр. ІІ от ТЗ отговаря за плащането по менителничния
ефект. Според чл. 537, ал. 1 от ТЗ, вр.
чл. 483, ал. 1 от ТЗ плащането на записа на заповед може да бъде обезпечено
изцяло или отчасти чрез поръчителство. Поръчителят отговаря
както лицето, за което е поръчителствал /чл. 485, ал. 1 от ТЗ/. Следователно, в
процеса на доказване ищецът-кредитор следва да установи вземането си, основано
на менителничния ефект, т.е. че ответникът е
поръчител по валиден запис на заповед, който е годен да породи спорното парично
вземане.
Записът на заповед представлява едностранна и абстрактна правна сделка,
при която издателят безусловно заявява, че ще плати на поемателя
определена сума пари. Менителничните ефекти са
формални писмени актове. Спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за
наличието на определени реквизити, които са установени с императивни норми, за
спазването на които съдът следи служебно, независимо от оплакванията на
страните. В тази връзка, за да е налице издаден запис на заповед и същият да
породи съответните правни последици, той следва да съдържа всички реквизити,
изрично посочени в чл. 535 от ТЗ, а именно: наименованието: "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя. Предвид естеството на предявения иск и неговата
правна квалификация, неоспорена от страните по делото, както първоинстанционният, така и въззивният
съд дължат извършването на служебна проверка относно наличието на всички
задължителни съгласно закона реквизити на записа на заповед и неговата
действителност. Посочването на реквизитите е при условията на кумулативност. В този смисъл чл. 536, ал. 1 от ТЗ
постановява, че документ, който не съдържа някой от посочените в чл. 535 от ТЗ
реквизити, не е запис на заповед. Липсата на всеки един от реквизитите е
основание за недействителност на менителничния ефект,
освен в случаите на прилагане на законовите презумпции по чл. 536, ал. 2, 3 и 4
от ТЗ.
От представената по делото ценна книга се установява, че тя удостоверява
действително поето задължение. Процесният запис на
заповед е действителен, тъй като в този документ са обективирани
всички изискуеми от закона реквизити. На първо място, изразът „запис на
заповед“ се съдържа, както в заглавието на документа, така и в неговия текст на
езика, на който е написан /което кореспондира с постановките на т. 1 от ТР № 1
от 28.12.2005 г. на ВКС по т. д. № 1/2004 г., ОСТК/. В документа е
инкорпорирано и безусловно обещание за плащане на определена сума пари, а
именно на сумата 12 604 евро, която е посочена, както цифрово, така и словом. На
следващо място, посочен е и падежът – на предявяване. За място на плащане е посочен гр. С., ул. „Г. М.” № ... Освен това, в документа
се съдържа и името на лицето на което, или на заповедта на което следва да се
плати – „С.Ф.А.” АД, дата и място на издаване – 31.10.2006 г. в гр. С., както и подпис на
издателя И. А. Ц.
По силата на чл. 535, ал. 1, вр.
чл. 483, ал. 1 от ТЗ плащането по ценната книга е било обезпечено изцяло чрез
поръчителството на Н. В. И. и ответника К.Д.К..
Поръчителството е направено при спазване на разпоредбата на чл. 484, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 485, ал. 1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е
поръчителствал.
Във въззивната жалба се съдържа довод, че записът на заповед не е бил
предявен за плащане редовно и поради това обективираното в
него парично вземане не подлежи на плащане. По своята правна същност
предявяването на записа на заповед за плащане представлява покана за изпълнение
на задължението по ценната книга. Запис на заповед с падеж на предявяване,
трябва да бъде предявен на издателя и това е необходимо условие за
определяне падежа на задължението и настъпване на изискуемостта на задължението
за плащане. Задължението по записа на заповед с падеж на предявяване възниква
със самото му подписване, но това не го прави изискуемо от този момент. Издателят отлага изпълнението на
задължението си до момента, в който записът на заповед не му бъде предявен за
плащане. С извършването на предявяването, до знанието на издателя се довежда и
на кого трябва да плати - преди плащането записът на заповед може да е джиросан на друго лице. Относно начините, по които следва
да се извърши предявяването, законът не предписва определена форма, то може да се извърши
неформално и по всякакъв начин. Най-често
предявяване се извършва чрез отбелязване върху самата ценна книга, че е
предявена на издателя или чрез покана, връчена от нотариус по правилата за
връчване на съобщения по ГПК, чрез пощенска или куриерска служба, стига предявяването за плащане да е достигнало до знанието на издателя
лично, не чрез другиго /така решение № 112 от 23.06.2016 г. по
т. д. № 1556/2015 г. ТК, второ ТО на ВКС/. В случая до издателя е отправена нотариална
покана чрез нотариус Х. А., рег. № 614 на
НК, която е удостоверила връчването на поканата на 30.06.2011 г. рег. № …., том ., акт: .., но не лично на
издателя, а на неговата майка – В. И. Ц.. Не е надлежно
предявен запис на заповед, с който падежът е уговорен на предявяване за
плащане, с отправена от кредитора нотариална покана, съдържаща изявление за
предявяване за плащане, връчена на майката на издателя. Запис на заповед с
уговорен падеж на предявяване, следва да се предяви на издателя, тъй като
съгласно чл. 487, ал. 1 пр.1, вр. чл. 537 от ТЗ,
ценната книга на предявяване, е платима с предявяването й, от издателя
кредиторът очаква плащане, каквото едва ли ще получи от трето лице, на което се
връчва нотариалната покана /в този смисъл е определение № 861 от 03.12.2010 г.
по ч.т.д № 899/2010 г. ТК, второ ТО на ВКС/. Поради това записът на заповед не
е бил предявен надлежно за плащане и падежът на вземането не е настъпил.
Следователно не е налице подлежащо на изпълнение задължение и предявения иск се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото изводите на двете съдебни инстанции несъвпадат, то първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да
бъде отхвърлен.
По разноските във въззивната инстанция:
При този изход на въззивното производство право на разноски има само въззивника. Той е заплатил 49,82 лева за държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка за плащане.
По разноските в първата инстанция:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има само ответната страна в пълен размер. Ответникът е заплатил 700 лева адвокатско възнаграждение, което се установява от представения по делото договор за правна защита и съдействие, който в тази част има характер на разписка за плащане.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2 от 09.01.2020 г., постановено
по гр. дело № 914/2019 г. по описа на Районен
съд – Ботевград, втори състав, като вместо това
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Ф.А.“ АД, ЕИК: ………, адрес: *** против К.Д.К., ЕГН: **********,
адрес: *** положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ за
установяване на парично притезание в размер на
2555,05 евро, представляващо неплатена част от сумата по издаден от И. А. Ц. на 31.10.2006 г., в гр.
С. запис на
заповед, предявен на издателя за плащане на 30.06.2011, авалиран
от Н. В. И. и К.Д.К., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 08.07.2011 г., до окончателното ѝ заплащане,
за която сума е издадена Заповед № 443 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 08.07.2011 г. по ч. гр. д. № 732/2011
г. по описа на Районен съд – Мездра.
ОСЪЖДА „С.Ф.А.“ АД, ЕИК: ………, адрес: *** да заплати на К.Д.К., ЕГН: **********,
адрес: *** сумата от 500 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция и сумата от 700 лева, представляваща разноски пред първата инстанция.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.