РЕШЕНИЕ
№ 4622
гр. ....., 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:............
при участието на секретаря ...............
като разгледа докладваното от ............ Гражданско дело № 20241110111136 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Т. К.,
ЕГН: **********, адрес: ..................., чрез адв. Н. Н. от САК, срещу ......., със
седалище и адрес на управление: ................. 5, с която е предявен иск с правно
основание чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в качеството й на пътник, в
резулатат на ПТП, настъпило на 20.04.2022 г. на главен път I...................
............. км, с посока .............., по вина на водача на лек автмобил ................,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество по
силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до
оконачателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2022 г. на главен път .........., с
посока .............., към ............. км, водачът .........., управляващ лек автомобил
„.........., нарушил правилата за движение и поради несъобразена пътните
условия скорост загубил управлението над автомобила и реализирала ПТП.
При инцидента пострадала ищцата, която била пътник в автомобила. Твърди
се, че в резултат на процесното ПТП на С. К. били причинени телесни
увреждания. След инцидента пострадалата била прегледана в спешен център
на ...., където й била поставена диагноза „счупване на долния край на лъчевата
кост“ и гипсова имобилизация за 35 дни. Твърди се, че в резултат на
получените наранявания ищцата изпитвала болки и страдания за
продължителен период от време, като същата щяла да изпитва негативните
1
последици от събитието през целия си живот. Към датата на процесното ПТП
гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по застрахователна полица със срок на застрахователно
покритие от 28.11.2022 г. до 27.11.2023 г. Пострадалата подала до
застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, по
която била образувана щета № ...... г., по която застрахователят изразил
становище, че не е налице основание за изплащане на обезщетение. Ето защо
молят съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.
Претендират разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника
........ за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез юрк. С. Х.. Процесуалният представител оспорва изцяло
предявения иск по основание и по размер. Не оспорва, че към датата на
твърдяното ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен по отношение на лек
автомобил „.........., сключена с ответното дружество. Оспорва настъпването на
ПТП и неговия механизъм; че ищцата е пострадала при процесното ПТП, тъй
като в протокола за ПТП нямало данни за пострадали лица от инцидента; че
ищцата е претърпяла посочените в исковата молба вреди и тяхната
продължителност, като твърди, че същата се е възстановила напълно и не са
били налице усложнения; наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените в исковата молба наранявания и случилия се инцидент. Твърди, че
доколкото няма доказателства за провеждани контролни прегледи,
физиотерапия и рехабилитация, непровеждането им е довело до удължаване
на периода на възстановяване. Отделно от това, твърди, че ако са налице
болков синдром и чувствителност в областта на китката, то това се дължи на
стара фрактура в същата област. Счита размера на предявения иск за
прекомерен, като оспорва и акцесорната претенция за лихва за забава, като
твърди, че в случай на уважаване на иска, законната лихва се дължи не от
датата на ПТП – 20.04.2022 г., а от 29.04.2024 г., тъй като застрахователят
изпадал в забава след изтичане на тримесечен срок от уведомяването, който в
случая започвал да тече от 29.01.2024 г., когато ответникът получил
извънсъдебната претенция на ищцата. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
За установяване на настъпването на ПТП и неговия механизъм по
делото е приет протокол за ПТП № .......... г., събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетеля .......... и е прието заключение на съдебна
автотехническа експертиза. Видно е от посочения протокол за ПТП, че на
..........., в района на ............. км, при движение в посока .............., свидетелят
2
.........., управлявайки лек автомобил „.........., поради несъобразена с пътните
условия скорост, след десен завой се завъртял и навлязъл в лената за насрещно
движение и реализирал ПТП с бетонова стена. Описаният в протокола за ПТП
механизъм на произшествието се потвърждава и изяснява и от показанията на
свидетеля .......... и от заключението на съдебната автотехническа експертиза.
Свидетелят ......... сочи, че в деня на инцидента заедно с ищцата са
пътували от гр. ........., като той управлявал процесния лек автомобил, а
ищцата се возила на пасажерската седалка до шофьора. Свидетелства, че
поради ремонтни дейности пътят бил зацапан с кал. Отделно това валяло лек
дъжд, което правело пътя доста хлъзгав. Сочи, че са се движели със скорост от
70 км/ч при ограничение от 40 км/ч. В даден момент осъзнал, че се движат с
висока скорост, поради което отнел крайка си от педала за подаване на газ, но
автомобилът поднесъл и изхвърчали от завоя, при което реализирали ПТП с
бетонен стълб. Сочи, че след инцидента ищцата отсъствала около 25-30 дни,
след което се е върнала работа. Сочи, че към настоящия момент (свидетелят е
разпитан в открито съдебно заседание, проведено на 12.07.2024 г.) ищцата
шофира и пътува по командировки. Съдът изцяло кредитира показанията на
свидетеля като обективни, последователни и вътрешно непротиворечиви, още
повече, че същият пресъздава факти и обстоятелства, които е възприел лично.
Заключението на съдебната автотехническа експертиза, неоспорено от
страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно, потвърждава
описания в протокола за ПТП механизъм, като вещото лице сочи, че
причината за настъпване на процесното ПТП е загуба на контрол над
управляваното МПС вследствие на несъобразена с пътните условия скорост от
неговия водач.
Видно от представения по делото лист за преглед на пациент № ....... и
допълнителен лист към него, при преглед на ищцата на 20.04.2022 г. в
спешното отделение на ...... е констатирано счупване на долния край на
лъчевата кост. Назначена е рентгенография на десен радиус на типично място
и терапия – мануална репозиция и гипсова имобилизация за 35 дни. Посочено
е, че ищцата следва да се яви на последващи контролни прегледи на 7 и 14 ден
с направление от личния лекар, както и временна нетрудоспособност.
Ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност в периода
21.04.2022 г. до 03.06.2022 г., видно от представените по делото 2 бр.
болнични листи.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелката ............, сестра на ищцата.
Свиделката сочи, че на 20.04.2022 г., вечерта към 21 ч. получила обаждане от
ищцата, която й споделила, че са претърпели ПТП с .......... Ищцата й
споделила, че я боли ръката. След известно време, ищцата пристигнала в ..... и
видяла, че дясната й ръка е подута, при което двете с такси отишли до болница
....., където направили рентгенова снимка на ръката на ищцата и й казали, че е
счупена. Казали, че ръката следва да бъде гипсирана за един месец, след което
3
ако всичко е наред няма да се наложи операция. Сочи, че тъй като през това
време ищцата не можела да шофира, се налагало тя да я води. Сочи, че през
този един месец ищцата не можела да прави нищо с гипсираната си ръка,
поради което същата се хранела при свидетелката, която й помагала и да се
къпе. Свидетелства, че ищцата е имала стара травма на същата ръка, но се
била възстановила изцяло от нея. Сочи, че ищцата изпитва страх да шофира и
да се вози в един автомобил с .......... Съдът кредитира показанията на
свидетеля в обсъдената част като обективни, последователни и вътрешно
непротиворечиви, още повече, че същият пресъздава факти и обстоятелства,
които е възприел лично.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно, изготвено въз основа представената по делото медицинска
документация и личен преглед на ищцата. От същото се установява, че при
процесното ПТП ищцата е получила счупване на лъчевата кост на дясна
предмишница в долния й край в областта на гривнената става и контузия на
дясна подбедрица. Установява, че медикобиологичният характер на
увреждането е трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за
срок повече от 30 дни. Контузията на дясната подбедрица е довела до болка.
Проведено е консервативно лечение, изразяващо се в наместване на
счупването и фиксиране на счупването с гипсова имобилизация. Вещото лице
сочи, че няма данни за настъпили усложнения през периода на
възстановяване. Експертът сочи, че механизмът на получаване на този тип
увреждания е индиректен – ударът е в областта на дланта в основата на
палеца, при което силата на удара се предава по оста на крайника и се
получава счупване в областта на гривнената става. Най-честите симптоми при
този вид счупвания са болки на мястото на счупването, оток, подкожен
хематом и функционален дефицит в зоната на увреждането. Появяват се
непосредствено след счупването и с увеличаване на отока, болките нарастват.
Сочи, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
периода на възстановяване при такъв вид увреждания е около 4 месеца. През
този период, пострадалият търпи болки и страдания, като през първите 30 дни
болките са с по-силен интензтет. Вещото лице сочи, че при осъществения
преглед на 29.01.2025 г., не се установява функционален дефицит на дясната
гривнена става. Сочи, че няма данни за проведени контролни прегледи,
физиотерапия и рехабилитация. По-принцип, провеждането на рехабилитаци
скъсява периода на възстановяване и дава по-добър краен резултат. Сочи, че
предишното счупване на гривнената става е оздравяло без трайни последици.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие съществувал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с
ответното дружество по отношение на лек автомобил „........... Посоченото
обстоятелство освен безспорния си характер се установява и от представената
4
справка от инфомационната система на „Гаранционен фонд“.
Видно от представеното по делото заявление вх. №.......... г. по описа на
.........., на 29.01.2024 г. ищцата е отправила пред ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на претърпени неимуществени
вреди.
При така установената фактическа обстановка, сочи на следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, вр. чл. 498, ал. 3,
вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ.
Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се
произнесе по същество. От представената по делото писмена застрахователна
претенция по чл. 380, ал. 1 от КЗ до ответното дружество от 29.01.2024 г. (л. 5
от делото), се установява, че ищцата е предявила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. В законоустановения тримесечен срок няма получен отговор от
застрахователя. Поради това и съдът намира, че е спазена процедурата по чл.
498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ, която е абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иск по чл. 432, ал. 1 КЗ от увреденото лице.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в
процеса на следните факти: 1) настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2)
противоправното поведение на виновния водач, 3) претърпените
неимуществени вреди и 4) наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5) ответникът да е застраховател на
гражданската отговорност на причинилия произшествието водач. Вината
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция се
предполага.
Безспорно се установи по делото, че по време на настъпване на
застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен по
отношение на лек автомобил автомобил „..........,
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че
се установиха и елементите от фактическия състав на гражданската
отговорност на водача – причинител на вредата. От съвкупния анализ на
приетия протокол за ПТП № ..... г., показанията на свидетеля .......... и
заключението на съдебната автотехническа експертиза, се установява
настъпването на процесното ПТП и неговият механизъм, както и
противоправното поведение на водача, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответното дружество. По делото се установява, че причина
за настъпването на процесното произшествие е управление на МПС с
несъобразена с пътните условия скорост, като съдът приема, че .......... е
5
нарушил правилата за движение и по-точно задължението си като водач на
пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да се
съобразява със състоянието на пътя, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие (чл. 20, ал. 2 ЗДвП).
Причинените на ищцата телесни повреди от процесното ПТП също се
установяват от събраните по делото доказателства – писмени, гласни и
заключението на съдебномедицинската експертиза – счупване на лъчевата
кост на дясна предмишница в долния й край в областта на гривнената става и
контузия на дясна подбедрица. Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства се установява и причинната връзка между
претърпените от ищцата неимуществени вреди и процесното ПТП. Съдът
намира възражението на ответника, че тъй като ищцата не била посочена в
протокол за ПТП като пострадало лице, то не било установено, че била
пострадал именно при процесното застрахователно събитие. Съгласно
трайната съдебна практика на ВКС, съставеният от органите на МВР протокол
за ПТП (официален свидетелстващ документ) подлежи на оспорване и
констатациите в него могат да бъдат оборени. Различна е само
доказателствената тежест, но във всички случаи за страната съществува
правна възможност в рамките на спорното съдебно производство да установи
или обори факта на настъпване на ПТП, както и механизма му и участниците
в него с всички доказателствени средства. Дали съставеният документ е
валиден или не няма решаващо значение, след като страната разполага с
възможността да докаже тезата си чрез други способи (вж. Определение №
419 от 07.07.2017 г. по т. д. № 850/2017 г. на ВКС, I т.о.). От събраните по
делото писмени (лист за преглед на пациент) и гласни (показанията на
свидетелите .......... и ............) доказателства и от заключението на съдебно-
медицинската експертиза, неоспорено от страните, се установява, че
уврежданията, чието обезщетяване се претендира в настоящото производство,
са били причинени на ищцата именно при процесното ПТП, настъпило на
20.04.2022 г. Ето защо възражението на ответника, че липсва причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищеца телесни
увреждания, не може да бъде прието. По делото липсват доказателства, които
да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед изложеното съдът намира иска за доказан по основание.
По отношение на размера на дължимото обезщетение съдът намира
следното. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според константната съдебна практика
понятието „справедливост“ не е абстрактно, а всякога свързано с преценката
на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които следва да бъдат
обсъдени в тяхната съвкупност, както и на общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено
обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура.
Следователно, да бъде справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен
6
според съществуващата в страната икономическа обстановка паричен
еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват
живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време
(вж. Решение № 97 от 13.11.2017 г. по гр. д. № 60239/2016 г., ІІ Г.О., ВКС,
Решение № 217 от 20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г., ІІ Т.О., ВКС и цитиранта
в тях съдебна практика).
Съдът, като съобрази изложените по-горе критерии и като взе предвид
претърпените от ищцата болки и страдания, продължителността им – според
заключението на съдебно-медицинската експертиза, в началото на своето
лечение, през първите 30 дни, болките, които ищцата е търпяла, са били с по-
голям интензитет; общо периода за пълно възстановяване възлиза на около 4
месеца; характера и броя на травматичните увреждания; размера на
минималната работна заплата за страната към датата на процесното ПТП – 710
лв., обездвижването на ръката при възстановяването за срок от около един
месец, което е затруднило ищцата при хигиенно-битовото й обслужване, както
и обстоятелствата, обуславящи по-нисък размер на обезщетението, а именно:
липсата на необходимост от оперативно лечение и обстоятелството, че
оздравителният процес е преминал без усложнения, като към настоящия
момент ищцата се е възстановила напълно от получените увреждания и няма
трайни последици от същите както върху здравословното й състояние, така и
върху начина й на живот; възстановяването е приключило и за в бъдеще не се
очаква наличие на трайни последици от травмата (твърденията в исковата
молба, че ищцата ще изпитва негативните последици от инцидента през целия
си живот останаха недоказани), намира, че справедлив и съразмерен на
претърпените вреди е размер на обезщетението от 5000,00 лв.
Не се доказа възражението за съпричиняване, поддържано от
дружеството дружество, изразяващо се в непроведена рехабилитация след
травмата, което, според ответника е удължило възстановителния процес. В
приложената медицинска документация липсват данни за предписания на
здравните органи за провеждане на рехабилитационни процедури, с които
ищцата да не се е съобразила и изпълнила.
Ето защо предявеният иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 498, ал. 3, вр. 493, ал.
1, т. 1 КЗ се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 5000,00
лв., а за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
18 000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплати законна
лихва върху сумата на обезщетението за неимуществени вреди за периода,
считано от датата на ПТП – 20.04.2022 г. Съобразно нормата на чл. 497, ал. 1,
т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
7
по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно утвърдената вече съдебна практика (вж.
решение № 167/30.01.2020 г. по т. д. № 2273/2018 г. на ВКС, ІІ т. о., решение
№ 128/04.02.2020 г. по т. дело № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о. решение №
60112/01.12.2021 г. по т. д. № 1221/2020 г., на ВКС, I т. о. и др.), в хипотезата
на пряк иск, предявен от увреденото лице по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната
сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. от предявяване на претенцията от увреденото лице
пред застрахователя. В случая ответното застрахователно дружество е
уведомено на 29.01.2024 г., поради което законна лихва върху определеното
обезщетение се дължи считано от 29.01.2024 г. до изплащането. За периода от
20.04.2022 г. (датата на настъпване на ПТП и увреждането) до 28.01.2024 г.
претенцията за законна лихва е неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за прицъждане на такива.
Ищцата е сторила разноски в общ размер на 3520,00 лв., от които 720,00
лв. – държавна такса, 700,00 лв. – възнаграждение на вещи лица и 2100,00 лв.
– заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищцата има право на разноски съразмерно с уважената част от иска, т.е. на
сумата от 977,78 лв.
Ответникът е сторил разноски за възнаграждение за вещо лице в размер
на 300,00 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25 НЗПП,
определи в размер на 150,00 лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът
има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, т.е. на сумата
от 325,00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......., със седалище и адрес на управление: ................. ............
заплати на С. Т. К., ЕГН: **********, адрес: ..................., на основание чл. 432,
вр. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, сумата от 5 000,00 лв. (пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
качеството й на пътник, в резулатат на ПТП, настъпило на ..........г. на главен
път................... ............. км, с посока .............., по вина на водача на л.а.
................, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
8
на автомобилистите, ведно със законната лихва от 29.01.2024 г. до
оконачателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над
уважения размер от 5 000,00 лв. до пълния предявен размер от 18 000,00 лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ......., със седалище и адрес на управление: ................. ............
заплати на С. Т. К., ЕГН: **********, адрес: ..................., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 977,78 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Т. К., ЕГН: **********, адрес: ..................., да заплати на
......., със седалище и адрес на управление: ................. , на основание чл. 78, ал.
3 и ал. 8 ГПК, сумата от 325,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9