Решение по дело №573/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 327
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Жулиета Серафимова
Дело: 20195600500573
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  E № 327

    гр. Хасково , 26.09.2019 г. 

       

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Хасковският окръжен съд, въззивен граждански състав на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година, в закрито съдебно заседание, в следния състав :

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                                  ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

                                                                                          

като разгледа докладваното от съдия Серафимова

в.гр.д. № 573  по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

                    Производството е по реда на  чл.437, ал.1 ГПК, вр. чл.435, ал.2,т.2 ГПК.

                    Образувано е по жалба, с вх.№ 7285/29.07.2019 г. подадена от Р.С.Т., с ЕГН **********, в качеството й на длъжник, чрез ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№ 929, с район на действие ОС-Хасково  против действията на ЧСИ  по изп.дело № 20199290400408 от 17.07.2019 г., изразяващи се в налагане на възбрана върху  собствения й недвижим имот  - единствено  жилище.

                     В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност  на  действията на съдебния изпълнител, изразяващи се в налагане на  възбрана върху единственото  й жилище, находящо се в гр.Р*, ул.„Г.*№ *,бл.*,ет.*, ап.*, което  жилище било  несеквестируемо по смисъла на чл.444,т.7 ГПК  и  в него по силата на  предоставенаято му  пожизнено право на ползване живеел баща й С* К* В*. Към настоящия момент жалбоподателката живеела в Д* под наем с малолетния си син, който бил на три години.Счита,че вписването на възбрана  върху единственото й жилище, което е несеквестируемо като действие по принудително изпълнение е незаконосъобразно и моли съда да отмени действията на ЧСИ  Николета Кавакова, с рег.№ 929, с район на действие ОС-Хасково, по  изпълнително дело № 20199290400408, изразяващи се в налагане на  възбрана  на несеквестируем недвижим имот - единствено жилище, находящо се в гр. гр.Р*, ул.„Г.Д*“№*,бл.*, ет.*,ап.*, собственост на длъжника по изпълнителното дело, с всички законни последици.

                  С жалбата са представани писмени доказателства: удостоверение за раждане, договор за наем,нотариален акт копие от съобщение за налагане на възбрана и  препис от решението за развод.

                  В срока по чл.436, ал.3 ГПК не са  постъпили писмени възражения от   взискателя Б.Т.Т. и от ТД на НАП Хасково присъединен взискател.                    

                  ЧСИ Николета Кавакова, с рег. № 929,  с район на действие ОС-Хасково в  писмените си мотиви, счита жалбата за неоснователна.  

 

               СЪДЪТ, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира за установено  следното:

                           Видно от приложеното копие, изпълнително дело № 20199290400408 е образувано на 05.03.2019г. по молба на взискателя   Б.Т.Т.,  чрез адв. Маргарит Камбуров и въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 05.03.2019 г. от Районен съд гр.Гълъбово, на основание решение № 105/14.11.2018г. по   гр.дело № 637/2018 г. по описа на съда, с което е определен режим на лични контакти на бащата Б.Т.Т.  с детето Т* Б* Т.. На 07.03.2019 г. на длъжника Р** С. К*  е връчена лично покана за доброволно изпълнение с изх.№ 11042/05.03.2019 г.На  01.04.2019 г.   на длъжника е връчено уведомление за присъединяване на държавата с изх.№ 15732/-01.04.2019 г. След направена на 07.03.2019 г. справка в имотния регистър за наличието на недвижими имоти собственост на дължника Р* С. К*,ЧСИ е уведомил взискателя за наличието на недвижим имот ,както и  дали желае  да бъде наложена възбрана.На 23.07.2019 г. е връчено съобщение за наложена възбрана до длъжника  Р* С. К* с изх.№  32165/17.07.2019 г. На 23.07.2019 г. е изготвен протокол с изх.№ 33087/23.07.2019 г. видно от който длъжника Р* С. К* не притежава секвестируеми движими вещи в обитаваното от нея жилище.По изпълнителното дело е представен договор за наем сключен между длъжника и   наемодателя  Д* П* В*, видно от който жилището се отдава по наем и е обзаведено.

 

                            При тези фактичски данни, съдът намира от правна страна следното:

                            Жалбоподателят, длъжник по изпълнителното дело атакува наложената възбрана върху собствения му  недвижим имот по съображения, че   е вписана възбрана върху единственото  му жилице, което  жилище съгласно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК е  несеквестируемо.

                            Съгласно чл.435,ал.2,т.2 ГПК, на обжалване подлежи  насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като запорът /възбраната ги задържа в патримониума на длъжника и налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта, и в този смисъл не я нарушава.Според задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК,  принудителното изпълнение  се насочва върху отделен имуществен обект на длъжника с налагането на  запор или възбрана върху този обект, като не е необходимо действията да бъдат извършени, за да упражни длъжникът  правото си на жалба, а е достатъчно   само налагането на запор или възбрана върху несеквестируемата вещ, като несеквестируемостта на непотребимите вещи е забрана за тяхното осребряване.

 

                         Жалбата е  подадена в ОС-Хасково на 29.07.2019 г.  след което е била изпратена за ЧСИ за админстриране, по реда на на чл.436 ал.1 от ГПК.

                             Жалбата е редовна и  допустима с оглед нормата на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК.Подадена е в срока по чл.436,ал.1 ГПК. Видно от приложената  по изпълнителното дело разписка, съобщението за наложената възбрана е връчено на жалбоподателя на 22.07.2019г., а жалбата е  депозирана  на 29.07.2019 г., т.е.  в  едноседмичния срок по чл.436 ал.1,изр.1 ГПК.

                            Настоящият състав на съда счита,че е компетентен да се произнесе по жалбата, макар че   недвижимият имот, върху който е наложена възбраната  е извън района на действие на частния съдебен изпълнител.Съгласно разпоредбата на  чл.427 ал.2 от ГПК, съдебният изпълнител, пред когото е образувано делото, може да наложи възбрана върху имот на длъжника, находящ се в района на друг съдебен изпълнител, след което трябва да препрати делото на компетентния съдебен изпълнител за извършване на опис и продан на имота, находящ се в неговия район.Налагането на възбрана върху имот, находящ се извън района на съдебния изпълнител, не води до промяна на мястото на изпълнение, съответно до промяна на съда, който е компетентен да се произнесе по жалбата срещу това действие. В случай, че делото бъде препратено по чл.427 ал.2 от ГПК и при евентуално извършване и обжалване на следващите изпълнителни действия,  компетентен да се произнесе по жалбите би бил окръжният съд по мястото на извършването им от съдебния изпълнител, в чийто район се намира имота.

 

                  Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:      

      Длъжникът обжалва  налагането на  възбрана върху недвижим имот, с мотива,че възбраната е  наложена  върху единственото  му жилище, позовавайки се на чл.444,т.7 ГПК, съгласно която разпоредба принудително изпълнение не може да бъде насочено върху недвижимия имот.

       Несеквестируемостта е забрана съдебният изпълнител да осребрява  обявеното от закона за несеквестируемо имущество, но не и да го възбранява, когато се касае за жилище.Съгласно т.1 изр.второ от ТР 2/2013/26.05.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГКТК на ВКС, възбраната на несеквестируема непотребима вещ /недвижим имот/ е допустима.Възбраната като обезпечителна мярка е  предназначена да запази възбранения недвижим имот в имуществото на длъжника. Възбраната има действие по отношение на длъжника, като съобразно чл.451 ал.1 от ГПК му забранява  да се разпорежда, изменя, поврежда или унищожава имота. Евентуалното нарушаване на забраната  е непротивопоставимо на взискателя, чието вземане  би могло да бъде удовлетворено само чрез осребряване на имуществото, от чиято несеквестируемост длъжникът сам се откаже, като се  разпореди с него. В този именно смисъл  възбраната на несеквестируем имот не е лишена от смисъл и е допустима. Тя е насочена към длъжника и не нарушава несеквестируемостта.

          Несеквестируемостта би била нарушена, ако съдебният изпълнител предприеме  действия за осребряване на несеквестируем имот – насрочи опис и продан на имота,  каквито действия   от страна на съдебния изпълнител не са  предприети  по изпълнителното делото.

 

          Предвид гореизложените съображения, жалбата на длъжника се явява неосноватена и следва да се остави без уважение.

 

          Мотивиран така, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

                      ОСТАВЯ  БЕЗ  УВАЖЕНИЕ жалба, с вх.№ 7285/29.07.2019 г. подадена от Р.С.Т., с ЕГН **********, в качеството й на длъжник против действията на ЧСИ Николета Кавакова, с рег.№ 929, с район на действие ОС-Хасково,  по изп.дело № 20199290400408,  изразяващи  се в  НАЛАГАНЕ на възбрана върху недвижим имот находящ се в гр.Р*, Област С*З*, ул.„Г.Д*“№ *,бл.*,ет.*, ап.*, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

           Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.                

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

 

                                                                                                   2.