О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 475
гр. Габрово, 2.06.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
закрито съдебно заседание от втори юни, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
като разгледа материалите по
адм. дело № 129 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана искова молба с
вх. № СДА-01-570 от 12.03.2020 г. по описа на АСГ, подадена от Х.А.Х., с ЕГН: **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София, със стойност на
иска 1 000 000.00 /един милион/ лв.
С Решение № 38
от 12.04.2021 г. на съда искът е бил частично уважен в размер на 300.00 лв., в
едно със законната лихва върху сумата, дължима считано от 14.02.2019 г., до
окончателното изплащане на главницата, а в останалата му част, до сумата от 1
000 000.00 лв., искът е бил отхвърлен.
На основание
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за юрисконсулт, съразмерно с отхвърлената част от
иска, в размер на 99.97 лв.
Съгласно чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството. На това основание съдът е осъдил ответника – ГДИН, да
заплати разноските в производството на стойност 1 006.70 лв., съставляващи
изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
На
29.04.2021 г. ответникът – ГДИН, е депозирал в АСГ Касационна жалба против така
посоченото съдебно решение в частта му, в която съдът е уважил предявеният иск.
Иска се и да се отмени решението в частта му относно заплащане на разноските,
като се счита, че възнаграждението на вещото лице е прекомерно, както и да се
присъди нов размер на юрисконсултското възнаграждение в съответствие с принципа
за съразмерност по чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът също е подал касационна жалба на
7.05.2021 г. против съдебното решение в частта, в която искът му се отхвърля. Намира,
че присъдената в негова полза сума като обезщетение е ниска и не може да
удовлетвори целите на производството, законността и справедливостта. Изрично
възразява и срещу осъждането му да заплати юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна.
Ищецът депозира и писмен отговор по
касационната жалба на ГД“ИН“, като оспорва същата. Прави и искане за отправяне
на преюдициално запитване, по което обаче настоящият съдебен състав не може да
се произнесе. Произнасяне по това искане следва да направи касационната съдебна
инстанция.
Ответната страна – ГД “ИН“ - София, също
депозира отговор по касационната жалба на ищеца, като оспорва същата.
За да бъде
редовна касационната жалба, касаторът следва да заплати ДТ по сметка на АСГ, т.
к. съгласно специалната разпоредба на чл. 285 от ЗИНЗС, решението
на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс
пред тричленен състав на същия съд.
За да определи размера на дължимата ДТ, съдът взе предвид, че разпоредбата на
чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС се явява специална по отношение на общата норма на чл.
227а от АПК, поради което следва да събира проста държавна такса както при
предявяването на исковите молби, така и при оспорването на първоинстанционните
съдебни решения с касационни жалби. Според така цитираното правило за
исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с
тарифата по чл. 73, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл.
2а от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, тази такса при завеждане на исковата молба е 25.00 лв., а
съгласно чл. 18, ал. 3 от същата Тарифа, за
обжалване пред въззивна и касационна инстанция и по молби за отмяна по делата,
водени по ЗОДОВ,
се събират такси в размер на половината от предвидените по чл. 2а. или в случая дължимата ДТ следва да се внесе от касатора
– юридическо лице на стойност от 12.50 лв.
Другият
касатор – ищецът, физическо лице, е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски. С молба от 7.05.2021 г. и приложена към нея декларация той сочи, че
към момента по отношение на него не са налице промени във вече декларираните и
установени обстоятелства, свързани с неговото имуществено, здравословно
състояние и семеен статус, поради което не е в състояние да заплаща ДТ.
По гореизложената
причина съдът следва да остави касационната жалба на ГД „ИН“– София без
движение и да укаже на страната, че същата следва да внесе по сметката на АС –
Габрово държавна такса в размер на 12.50 лв.
По отношение
искането на касаторите, всяко от тях връчено на насрещната страна, за изменение
на съдебното решение в частта му досежно присъдените разноски съдът, на основание
чл. 248 от ГПК, следва да се произнесе по същото, което прави с настоящия
съдебен акт.
В оспорваното съдебното Решение съдът е осъдил ищеца - Х.А.Х., да
заплати на ответника – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София
деловодни разноски – юрисконсултско обезщетение, в размер на 99.97 лв.
/деветдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/. Осъдил е Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София да заплати на Административен съд
Габрово деловодни разноски – заплатено възнаграждение за вещо лице, на стойност
1006.70 /хиляда и шест лева и седемдесет стотинки/ лв. Подробно се е мотивирал
относно причините за това решение и в тази негова част.
Разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ и чл. 286 от ЗИНЗС, се явява специална
и приложима по отношение настоящото дело пред общите правила на АПК и ГПК.
Съгласно чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Според ал. 4 съдът осъжда
ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
В случая искът
е уважен частично. Държавна такса не е внасяна, т.к. ищецът е освободен от
такси и разноски по делото, не е ползвал и адвокатска защита. Ответната страна
моли за присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт. Към разноските
по делото съдът е направил служебни такива за експертиза в размер на 1006.70
лв. Разноските за експертизата са направени, приложени са съответните отчетни
документи от страна на вещото лице и този размер не е бил оспорен от нито една
от страните по делото. Не е предвиден в тази връзка ред, нито основание за
намаляване на възнаграждението на вещото лице, например по аналогия с
намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност. Съразмерността в чл. 10,
ал. 3 от ЗОДОВ касае изрично и само присъждането на разноски за адвокат,
респективно – за юрисконсулт. Не случайно тази хипотеза е обособена в отделно
изречение от същата разпоредба. Останалите разноски следва да бъдат покрити
изцяло така, както са направени, съгласно изр. първо от правилото на ал. 3.
Няма спор, че
уважената част от иска е 0.03%, съответно неуважената – 99.97%. С оглед на това
в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от
99.97 лв. Сумата, изплатена от съда за експертиза, следва да се покрие от
ответника, съгласно правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, респективно – чл. 286,
ал. 3 от ЗИНЗС, т.к. искът, макар и уважен в много малка част, е частично
уважен. „След като предявения иск за вреди е
уважен частично, то съгласно приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
разноските по производството се дължат от ответника – ... В случая ищеца не
дължи разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице по назначената от
съда ССЕ…“ - Решение
№ 499 от 15.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8051/2020 г., III о.; „На осн. чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС при частичното уважаване на иска,
ответникът следва да заплати по бюджета на съда направените разноски по производството
за възнаграждение на вещо лице.“
- Решение № 60 от 11.01.2021 г. на АдмС - Пловдив по
адм. д. № 1654/2020 г. и др. Съдът не може да обсъжда
дали една правна норма с ясен текст е житейски и логично оправдана, а следва да
я приложи така, както е създадена, т.к. в прерогативите изцяло на
законодателната власт е да определя съдържанието на общозадължителните правила
за поведение.
По възражението на ищеца за
недължимост на юрисконсултско възнаграждение съдът е посочил както в решението
си, така и в настоящия съдебен акт по-горе правните норми, въз основа на които
следва да присъди такова в полза на ответника съразмерно отхвърлената част от
иска, която е процентно е голяма.
В заключение съдът намира, че
следва да остави исканията на касаторите за изменение на съдебното решение в
частта му досежно присъдените разноски без уважение.
С оглед на така изложеното и на
посочените правни основания Административен съд Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ
касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София.
ЗАДЪЛЖАВА същата да внесе по
сметката на Административен съд Габрово държавна такса в размер на 12.50 лв. в 7-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето на настоящия съдебен акт и в
същия срок да приложи по делото оригиналния платежен документ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" за изменение на Решение № 38
от 12.04.2021 г., постановено по адм. д. № 129 от 2020 г. на същия съд, в частта му, касаеща
разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.А.Х. за изменение на Решение № 38 от
12.04.2021 г., постановено по адм. д. № 129 от 2020 г. на същия съд, в частта му, касаеща
разноските.
Определението, в частта му за разноските, може да се обжалва по реда,
по който подлежи на обжалване решението.
СЪДИЯ
ЕМИЛИЯ ТОДОРОВА