№ 135
гр. Търговище , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета И. Петрова
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20213530200134 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. И. М. от град Търговище, действащ чрез процесуалния
си пълномощник адв. Г.К. от АК – Бургас, против Наказателно постановление № 20-
1292-002043/14.12.2020г. на Началник група към ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна
полиция“. В жалбата се визира незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
наказателно постановление като се твърдят допуснати процесуални нарушения на чл. 57
ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. Изтъква, че изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка не е
вярна, тъй като поради здравословни причини, които изтъкнал пред проверяващите,
жалбоподателят не могъл да даде проба на алкотест „Дрегер“, въпреки направените от него
опити за това. Същият твърди, че не помни да му е предлаган и той да е подписвал талон за
медицинско изследване. Сочи, че отразените факти са приети въз основа на едностранчивото
им представяне от актосъставителя и свидетеля по акта и при липса на свидетел, който да
установи твърдените от жалбоподателя обстоятелства. Заявява пристрастност на двамата
свидетели и нарушаване на принципа за равенство на страните в АНПроцес. В с.з.
жалбоподателят допълва доводите си като визира недопустимост на свидетелските
показания на актосъставителя и свидетеля по акта в светлината на нормата на чл. 118 НПК,
както и предвид принципите, регламентирани от чл.6 и чл. 13 на КЗПЧОС, и намира за
нарушена наредба от 2017г. при посочване на времевия интервал за даване на кръвна проба
в талона за медицинско изследване.
Административнонаказващият орган ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна
полиция“, се представлява по делото от гл.юрк.Л.Ж., която настоява за потвърждаване на
1
НП като счита описаната в същото фактическа обстановка за безспорно установена, за
липсващи твърдените в жалбата причини за невъзможност да се даде годна проба на
техническото средство, което било одобрен тип. Счита, че не са налице допуснати
нарушения на процесуалните правила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По редовността на жалбата – съдът като прецени, че жалбата е подадена в законния
7-дневен срок за обжалване на НП от датата на връчването му, и от лице, имащо право на
жалба, намира същата за редовна и допустима.
Съдът като прецени становището на жалбоподателя във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
С приложения към административно - наказателната преписка АУАН с.GA
№321278/28.11.2020г., е констатирано, че „на 28.11.2020г., около 06.50ч. в град Търговище,
по бул.”Трайко Китанчев” срещу РУ – Търговище в посока към кръстовището с ул.“Трети
март“ водачът Д. И. М. от град Търговище управлява лек автомобил “Фолксваген Пасат” с
рег.№ ****, собственост на И. М. И., като отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARNA – 0112. Издаден е талон за
медицинско изследване с бланков номер 073055.“ Като нарушена законова разпоредба е
посочен чл. 174 ал.3 пр.1 ЗДвП и е цитиран текста на тази норма : отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Актът е подписан от актосъставителя, един
свидетел, а визираният нарушител е отказал да подпише, като отказът му е удостоверен с
подписа на един свидетел, различен от свидетеля по установяване на нарушението. Въз
основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №20-1292-
002043/14.12.2020г. на Началник група към ОДМВР – Търговище, сектор „Пътна полиция“,
с което за извършено административно нарушение, описано по начин, напълно идентичен с
даденото описание в АУАН, и квалифицирано по чл. 174 ал.3 ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на осн. чл. 174 ал.3 предл.І ЗДвП. Наред с това в края
на НП е записано, че на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни
точки. Към АНПреписка е приложен и талон за изследване №073055, връчен на Д.М. на
28.11.2020г.в 08.10 часа, в който е указана възможността лицето да се яви в СО при МБАЛ –
Търговище до 20 минути от връчването на този талон, като преди подписа на провереното
лице ръкописно е записано „Отказвам кръвна проба.“. Представени са документи относно
компетентността на длъжностните лица по преписката, относно техническата годност на
използваното в случая техническо средство, справка за нарушенията на водача по ЗДвП. От
страна на жалбоподателя са представени амбулаторен лист от 27.11.2020г. и медицинска
бележка от същата дата. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са
2
допуснати и разпитани като свидетели актосъставителя С. Х. и свидетеля по акта Й. Й..
Показанията на двамата свидетели са изключително обстойни, последователни и взаимно
кореспондиращи относно важните за делото факти, поради което и съдът кредитира същите.
В ЗАНН липсва процесуално основание за изключване на възможността за събиране на
свидетелски показания от актосъставителя и другото длъжностно лице, участвало в
проверката. Разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към НПК само относно изрично
посочените в същата процедури, сред които не са въпросите относно допустимостта на
доказателства и доказателствени средства. Ето защо съдът не намира за приложима в случая
нормата на чл. 118 НПК, на която се позовава жалбоподателя относно довода си за
недопустимост на свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта. В този
смисъл не се явява и нарушено правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес по
чл. 6 от КЗПЧОС, тъй като съдът винаги дължи да обсъди обективно и всестранно всички
допустими съгласно закона и събрани по делото доказателства. Не би могло да се приеме, че
е нарушено в случая и правото на жалбоподателя по чл. 13 от КЗПЧОС /право на ефективни
правни средства за защита/, тъй като същият е имал възможност в рамките на настоящото
съдебно производство да поиска допускане на значимите според него доказателства. А
относно момента на извършване на проверката в преобладаващия брой случаи
проверяващите са в невъзможност да ангажират като свидетели по акта лица, които са извън
системата на съответния административен орган.
Въз основа на обсъдените събрани доказателства и установените по делото факти
съдът направи следните правни изводи: Преди да разгледа спора по същество съдът е
длъжен да прецени наличието на допуснато процесуално нарушение при издаването на
АУАН и НП, което би довело до превръщането на НП в незаконосъобразен санкционен акт.
Относно съставения АУАН - Съставеният АУАН е издаден от компетентно
длъжностно лице, овластено за целта съгласно т.1.3 от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г.
на министъра на вътрешните работи с оглед заеманата от това лице длъжност „младши
автоконтрольор“ при Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Търговище. Съставеният
АУАН притежава предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити, с което е спазено изискването за
форма и съдържание на този акт. Съгласно чл. 43 ал.2 ЗАНН отказът на нарушителя да
подпише акта е удостоверен с подписа на един свидетел, чиито имена са посочени в акта.
АУАН е съставен в рамките на давностните срокове по чл. 34 ал.1 ЗАНН.
Относно обжалваното наказателно постановление – Досежно компетентността на
наказващия орган по делото е приложена Заповед №8121з-515/14.05.2018г.на министъра на
МВР, в чиято т.2.11. началниците на групи в СПП при ОДМВР са оправомощени да издават
наказателни постановления за административни нарушения по ЗДвП на обслужваната
територия. При преглед на задължителните реквизити на НП следва, че са налице всички
реквизити по чл. 57 от ЗАНН. При издаване на НП е спазен и давностния срок по чл. 34 ал.3
ЗАНН.
При това положение и АУАН, и обжалваното НП се явяват редовни и при издаването
3
им не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила.
При така установената липса на съществени процесуални нарушения, допуснати от
актосъставителя или от АНОрган в хода на АНПроизводство, следва съдът да извърши
проверка за спазване на материалния закон като разгледа случая по съществото на фактите и
правната им квалификация. Съгласно законовата презумпция на чл.189 ал.2 ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Това правило означава, че тежестта за доказване в настоящия процес лежи върху
жалбоподателя, който следва да обори констатациите в АУАН за наличие на извършени
административни нарушения, за тяхното авторство и вината на нарушителя. По делото се
събраха доказателства, поискани и от двете страни в АНПроцес. Безспорно установени са
времето и мястото на извършената проверка и на описаното в АУАН нарушение. На база
кредитираните свидетелски показания съдът приема за доказан факта, че именно
жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил към момента на проверката.
Посочените доказателства установяват по категоричен начин протичането на проверката за
установяване употреба на алкохол от страна на жалбоподателя като водач. И двамата
свидетели посочват убедено, че още при спиране на жалбоподателя са усетили, че същият
лъха на алкохол, имал е зачервени очи, а според свид. Й. дори е залитал и не е имал добра
координация на движенията. От показанията става ясно, че на жалбоподателя ясно и
спокойно е разяснено как да подаде въздух в анализатора за алкохол – в продължение на
поне 6-7 секунди, за да може да се извърши проверката, но въпреки това същият подавал
недостатъчно количество въздух в рамките на 3-4 секунди, като постъпил така и при всички
направени около 3-4 опита за проверка на място. След като бил поканен във фоайето на РУ –
Търговище, където му било указано да седне и се успокои, а свид. Й. му донесъл и чаша с
вода, жалбоподателят отново бил приканен към тестване с анализатор „Алкотест Дрегер“,
но и при последвалите около 6-7 опита същият отново не подал необходимото количество
въздух в апарата, поради което и последният не отчел резултат. В подкрепа на довода си в
жалбата, че здравословни проблеми са му попречили да подаде нужното количество въздух,
жалбоподателят представя амбулаторен лист и медицинска бележка, издадени на
27.11.2020г. от лекар – специалист вътрешни болести, в които е установена остра инфекция
на горните дихателни пътища – неуточнена, и на жалбоподателя е предписано домашно
лечение за времето от 27.11.2020г. до 10.12.2020г. По делото не са ангажирани
доказателства, които да установят дали предвид това си здравословно състояние
жалбоподателят е бил в невъзможност да изпълни указанията на контролните органи по
извършване на проверка с анализатора за алкохол. Разпитаните свидетели са категорични, че
пред тях по време на проверката жалбоподателят не е изтъкнал причини от здравословно
естество, които да му пречат да изпълни указанията им. Дори и да се приеме, че има
причинна връзка между здравословното състояние на лицето и възможността му да даде
проба на анализатора за алкохол, то от приложения талон за изследване и от показанията на
свидетелите се установява категорично, че на жалбоподателя е предложен друг вариант за
установяване на количество алкохол в кръвта му, а именно чрез анализ на кръвна проба.
4
Според тези писмени и гласни доказателства жалбоподателят е отказал да даде възможност
за установяване на употреба на алкохол от негова страна и по този начин. Същият
ръкописно е записал, че отказва да даде кръвна проба и се е подписал. В този талон е
отразено, че провереното лице отказва да му бъде извършена проверка с техническо
средство, до който извод контролните органи са стигнали предвид поведението на
жалбоподателя. Съгласно чл. 2 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или
на други лица живот или здраве, а съгласно ал.2 неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде
извършена такава. Цитираната разпоредба обосновава направената от контролния орган
констатация в талона за изследване. По делото са налице доказателства за годността на
ползваното при проверката техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр.№ARNA –
0112, с което съгласно Заповед №Iз-789/12.04.2010г. на министъра на вътрешните работи е
разпоредено да се извършват проверки за алкохол на водачите на МПС, и за което е налице
протокол №328вр-41175/15.09.2020г., с който е удостоверено успешното преминаване през
последваща проверка в „Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар
скоростомери“ към МВР. Разпоредбата на чл. 174 ал.3 ЗДвП регламентира като
административно нарушение случая, при който водач на моторно превозно средство откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Събраните
доказателства установяват по категоричен начин реализирането на посочения състав на
нарушение от страна на жалбоподателя, чието неизпълнение на начина на извършване на
проверка с доказателствен анализатор се приравнява на отказ да бъде проверен за употреба
на алкохол. При преглед на санкционната част на НП съдът установи, че наказанията са
определени правилно. И тъй като в законовата разпоредба на чл. 174 ал.3 ЗДвП наказанията
“глоба” и “лишаване от право на управление на МПС” са точно фиксирани като размер,
АНОрган правилно е наложил тези наказания и по размер. Посоченият размер на
наказанието лишаване от право на управление на МПС от 24 месеца съвпада като
продължителност с визирания от закона срок от 2 години, така че това разминаване във
формулировката на срока не се явява несъответствие, което да опорочи НП. Съдът не
намира, че установеното нарушение може да се определи като маловажен случай и да
обуслови приложението на чл. 28 ЗАНН. Липсват такива смекчаващи обстоятелства, които
да доведат до подобен извод. Наличната по делото справка за нарушител/водач показва, че
през годините от 2016г. до 2019г. жалбоподателят е извършил общо 6 нарушения по ЗДвП,
5
за които са му издадени фишове, и 3 нарушения, за които са му били съставени АУАН,
респ.са издадени НП. Следва да се посочи, че правилно е определен и броя на отнетите 12
контролни точки, тъй като разпоредбата на чл. 6 ал.1 т.3 от Наредба №Із-2539/17.12.2012г.
на министъра на вътрешните работи регламентира отнемане точно на 12 контролни точки за
извършено нарушение по чл. 174 ал.3 ЗДвП. Предвид приетите фактически констатации и
изложените правни изводи съдът намира, че е безспорно установено описаното в НП
административно нарушение и е доказано осъществяването му от страна на жалбоподателя.
Поради тези съображения и с оглед констатацията за прецизност на издадените АУАН и НП
от процесуална страна, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от страна на
АНОрган, който е представляван от юрисконсулт. Съгласно чл. 63 ал.3 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от
страната, чието искане е отхвърлено. В случая обжалваният ЕФ е потвърден, което е
аналогично на отхвърляне на жалбата. Съгласно чл. 143 ал.3 АПК, когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. А според чл. 63
ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт
като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Предвид
препращането в чл. 37 ЗПП към НЗПП в случая е относима нормата на чл. 27е НЗПП,
съгласно която възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Съдът като съобрази, че участието на
юрисконсулта, представляващ ОДМВР – Търговище по делото, се изразява в лично участие
в проведеното съдебно заседание, в представяне на доказателства, вкл.в ангажиране на
гласни такива, в рамките на съдебното дирене, както и в изразяване на изложение по правно
значимите въпроси в рамките на съдебните прения, и същевременно като отчете размера на
глобата по обжалваното НП, намира за адекватен размер на юрисконсултското
възнаграждение сумата в размер на 100 лева. Ето защо следва жалбоподателят да бъде
осъден да заплати по сметка на АНОрган разноски в размер на 100 лева за присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно и правилно Наказателно
постановление №№20-1292-002043/14.12.2020г. на Началник група към ОДМВР –
Търговище, сектор „Пътна полиция“, с което за административно нарушение по чл. 174 ал.3
ЗДвП на Д. И. М. от град Търговище са наложени следните административни наказания :
глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на
осн. чл. 174 ал.3 ЗДвП, както и отнемане на 12 контролни точки на основание Наредба №Із-
2539 на МВР.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 и ал.5 ЗАНН Д. И. М. от град Търговище, с ЕГН –
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР - Търговище със седалище в град
Търговище, представлявано от директора Николай Ненков, сумата в размер на 100/сто/лева,
представляваща присъдени разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7