№ 132
гр. Русе, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Палма Тараланска
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Палма Тараланска Търговско дело №
20244500900028 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.
Постъпила е искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД гр.
София, ЕИК *********, представлявана от МПВ – управител и Е. К. Е. –
юрисконсулт, в качеството си на пълномощници на изпълнителните директори
срещу Р. Р. П. от град Русе, с която са предявени искове с правно основание
чл. 422, ал.1 ГПК – за съществуване на вземане, оспорено по реда на чл. 414
и чл. 415 ГПК. Вземането е основано на извлечение от счетоводните книги на
банката по отпуснат Договор за банков кредит № 012LD-R-009724/20.04.2021
год. в размер на 45 000 лв с краен срок на погасяване 15.01.2024 г.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае
съществуването на вземането му по отношение на ответника, произтичащо от
процесния договор за кредит, общо в размер на 43 493,30 лв, както следва:
вземане за просрочена главница по кредита в размер на 40 983,56 лева, ведно
със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; вземане за дължими и неизплатени договорни лихви в
общ размер на 1 231,76 лв за периода от 17.09.2022 г. до 21.02.2023 г.,
обезщетение за забава на просрочени плащания в размер на 116,14 лв, за
1
периода от 24.08.2022 г. до 21.02.2023 г.; законова лихва в размер на 936,06 лв
за периода от 22.02.2023 г. до 04.05.2023 г. на основание Тълкувателно
решение на ВКС от 28.03.2019 г.; премия по застраховка живот в размер на
105,78 лв по т.20 от договора за кредит и 120,00 лв разходи във връзка с
неизпълнение на задълженията по договора, дължими на основание т. 19 от
същия. Претендира присъждане на направените разноски в производството по
ч.гр.д. № 2408/2023 г. по описа на РРС, както и сторените пред РОС.
Постановено е връчване на препис от исковата молба с
приложените към нея писмени доказателства на ответната страна, с указание
да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на
отговора и последиците от неподаването му. Изпълнена е процедурата по
назначаване на особен представител, който в срок е депозирал отговор, в който
са развити доводи за неоснователност на заявените претенции и моли същите
да бъдат оставени без уважение. Счита, че не е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, тъй като банката не е обявила кредита за предсрочно
изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски и не може да
осъждането на длъжника за всички вноски по кредита, за които не е настъпил
падеж. Бланкетно оспорва размера на претендираната редовна
възнаградителна лихва, дължимостта и размера на претендираното
обезщетение за забава на просрочени задължения, дължимостта и размера на
на претендираната премия застраховка живот, дължимостта и размера на
извършените разходи във връзка с неизпълнението на задължението по
договора, като прави и бланкетно възражение за изтекла погасителна давност
на начислената законна лихва за периода от 22.02.2023 г. до 04.05.2023 г., без
да излага доводи за това.
В депозираните допълнителна искова молба и отговор на същата
се поддържат изложените вече основания и направени възражения.
С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения
и доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определение по
въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК.
Вземането е основано на Договор за банков кредит, който е
абсолютна търговска сделка – чл. 1, ал.1, т. ТЗ. Цената на иска е над 25 000 лв.
Искът е подсъден на окръжен съд и редът за разглеждане е особеното
производство по търговски спорове по глава ХХХІІ ГПК.
2
Съдът определя правната квалификация на предявените искове
като такива – чл. 422, ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземане, оспорено по
реда на чл. 414 и чл. 415 ГПК.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представените писмени доказателства
се установява, че на 20.04.2021 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД гр.
София, ЕИК ********* от една страна като кредитодател, и Р. Р. П. ЕГН:
********** от гр. Русе, от друга страна като кредитополучател, е сключен
Договор за банков кредит № 012LD-R-009724/20.04.2021 год., по силата на
който банката е предоставила на ответника банков кредит в размер на
45 000,00 лв по негова разплащателна сметка, а кредитополучателят се е
задължил да върне ползвания кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и
при условията на договора.
Поради настъпило просрочие в обслужването на кредита –
неплащане в уговорения срок на 8 /осем/ погасителни вноски - банката е
обявила предсрочната изискуемост по кредита, за което кредитополучателят е
уведомен с писмо изх. № 287-79/23.02.2023 г.
По делото е представена Заповед № 1241/12.05.2024 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2408/2023 г. по описа на РРС срещу Р. Р. П. от гр. Русе и
изпълнителен лист, за дължимост на сумите от: 40 983,56 лева - вземане за
просрочена главница по кредита в размер на, ведно със законната лихва върху
главницата от 19.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; 1 231,76 лв
вземане за дължими и неизплатени договорни лихви за периода от 17.09.2022
г. до 21.02.2023 г.; 116,14 лв - обезщетение за забава на просрочени плащания
за периода от 24.08.2022 г. до 21.02.2023 г.; 936,06 лв законова лихва за
периода от 22.02.2023 г. до 04.05.2023 г. на основание Тълкувателно решение
на ВКС от 28.03.2019 г.; 105,78 лв премия по застраховка живот по т.20 от
договора за кредит и 120,00 лв разходи във връзка с неизпълнение на
задълженията по договора, дължими на основание т. 19 от същия.
За изясняване на спорните въпроси по делото е назначена съдебно
– икономическа експертиза, по която в срок е депозирано заключение.
3
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в
производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от правна страна следното:
Искът по чл. 422 от ГПК е установителен и има за предмет
установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на
ищеца, които са предмет на издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК, връчена в хипотезата на чл. 47, ал. ГПК и приложена разпоредба на
чл. 415, ал.1, т.2 ГПК.
Интересът от търсената с иска защита е от категорията на
абсолютните процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск,
която изрично е предвидена за установителните искове в чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съществуването на интерес от положителен установителен иск е свързано с
оспорването на претендирано от ищеца право. В случая с оглед твърдението
на ищеца, че задължението на ответника по договора за кредит не е
изпълнено, трябва да се приеме, че за него съществува интерес от
установяване на вземанията.
Същественият материално правен въпрос, от отговора на който
зависи правилното решение на делото, се свежда до това дали е настъпила
твърдяната в заявлението и исковата молба предсрочна изискуемост на
претендираното вземане към момента на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД гр. София, ЕИК
********* е въвел в процеса фактически твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на кредиторовото вземане, позовавайки се на редовно връчено
уведомително писмо - покана на ответника Р. Р. П. чрез ЧCИ ИХ с peг. №***
на KЧCИ, c paйoн на дeйcтвиe Oкpъжeн cъд-Pyce.
Видно от приложената по делото разписка връчителят, работещ в
кантората на ЧСИ ИХ, с peг. № *** на KЧCИ е отбелязал, че е посетил адреса
на Р. П., но последният е напуснал адреса, а роднините отказват да получат
книжата, при което в същият ден е изпълнил законовата процедура по чл. 47,
ал.1 ГПК - залепил уведомление с указания за възможността в двуседмичен
срок от 18.01.2023 г. лицето да се яви в канцеларията на ЧСИ за получаване на
книжата. Изрично е указано, че при неявяване в указания срок, книжата ще се
приложат по делото и ще се считат за редовно връчени. Този срок е изтекъл и
4
не се е явило лице, което да ги получи. На основание чл. 47, ал.5 ГПК
съобщението е счетено за връчено на Р. Р. П. с изтичането на срока на
01.02.2023 г.
Предвид неплащането на падежиралите вноски и съобщената на
длъжника предсрочна изискуемост, кредиторът - „Първа инвестиционна
банка“ АД гр. София, ЕИК ********* е отнесъл целия непогасен остатък в
просрочие, като е предприел и действия по събиране на цялото вземане с
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ОСГТК на
ВКС на РБ, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Обявяването на предсрочната изискуемост се осъществява, чрез
уведомяването на длъжника за нейното настъпване, като това уведомяване
следва да се извърши преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и същата има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са се проявили
обективните факти, обуславящи настъпването й. Съобразно дадените
указания, в случаите когато заповедния съд, сезиран със заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, констатира че банката – кредитор
не е обявила на длъжника това свое намерение да отнесе кредита за
предсрочно изискуем, то той следва да отхвърли заявлението. В настоящият
случай заповедния съд е приел, че искането на банката е редовно от външна
страна и е издал исканата заповед.
Видно от заключението на вещото лице, което съдът кредитира
изцяло, към датата на изготвянето му непогасените задължения на Р. Р. П. по
Договор за банков кредит № 012LD-R-009724/20.04.2021 год., в условията на
надлежно съобщена предсрочна изискуемост, са в общ размер на 43 493,30
лв, от които вземане за просрочена главница по кредита в размер на 40 983,56
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; вземане за дължими и неизплатени
договорни лихви в общ размер на 1 231,76 лв за периода от 17.09.2022 г. до
21.02.2023 г., обезщетение за забава на просрочени плащания в размер на
5
116,14 лв, за периода от 24.08.2022 г. до 21.02.2023 г.; законова лихва в размер
на 936,06 лв за периода от 22.02.2023 г. до 04.05.2023 г. на основание
Тълкувателно решение на ВКС от 28.03.2019 г.; премия по застраховка живот
в размер на 105,78 лв по т.20 от договора за кредит и 120,00 лв разходи във
връзка с неизпълнение на задълженията по договора, дължими на основание т.
19 от същия.
Водим от горното, настоящият съдебен състав счита искът за
основателен и доказан в заявените размери.
Съгласно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК,
в производството по чл. 422 ГПК с решението по установителния иск съдът се
произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство -
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски.
С оглед изхода на спора на основание на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените по делото разноски от ищцовата страна следва да бъдат
възложени в тежест на ответника съобразно представената справка по чл. 80
ГПК. Видно от същата, като се зачете и определеното възнаграждение за
особен представител направените от ищеца разноски са в общ размер от
2 019,47 лв.
По отношение на размера на хонорара, който е определен в полза
на назначения особения представител на ответника и изплатен на адв. К. Д. –
АК Русе и който касае оказаната от него правна помощ в производство по
делото, е съобразена и съдебната практика - Решение от 23.11.2017 г. на Съда
на ЕС, постановено по съединени дела С-427/16 и С-428/16 , както и Решение
№ 9273 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 3002/2015 г., III отделение,
съобразно която по всяко дело националният съд при присъждане на разноски
за адвокатски хонорар ще следва да извършва и преценка на правната и
фактическа сложност на делото без да бъде ограничаван от определения в
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимален размер. В случая съдът е определил
и изплатил възнаграждение в размер на 300,00 лв за производството пред
РОС, който хонорар е съобразен с фактическата и правна сложност на делото
и участието на страната в него, както и с претендираното юрисконсултско
възнаграждение на ищцовата страна.
6
Мотивиран така и на основание чл. 422, ал.1 ГПК Русенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА съществуването на вземането на „Първа
инвестиционна банка“ АД гр. София, ЕИК ********* по отношение на Р. Р. П.
от град Русе, ул. *** произтичащо от Договор за банков кредит № 012LD-R-
009724/20.04.2021 год, по който П. е кредитополучател в размер на 43 493,30
лв, от които вземане за просрочена главница по кредита в размер на 40 983,56
лева, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; вземане за дължими и неизплатени
договорни лихви в общ размер на 1 231,76 лв за периода от 17.09.2022 г. до
21.02.2023 г., обезщетение за забава на просрочени плащания в размер на
116,14 лв, за периода от 24.08.2022 г. до 21.02.2023 г.; законова лихва в размер
на 936,06 лв за периода от 22.02.2023 г. до 04.05.2023 г. на основание
Тълкувателно решение на ВКС от 28.03.2019 г.; премия по застраховка живот
в размер на 105,78 лв по т.20 от договора за кредит и 120,00 лв разходи във
връзка с неизпълнение на задълженията по договора, дължими на основание т.
19 от същия.
ОСЪЖДА Р. Р. П. от град Русе, ул. „*** да заплати на „Първа
инвестиционна банка“ АД гр. София, ЕИК ********* сумата от 2 019,47 лв,
направени разноски в производството съобразно представената справка по чл.
80 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
7