№ 596
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря МАДЛЕН М. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110208963 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на С. С. И., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № 1/28.02.2024 г., издадено от ВПД Началник на 04 РУ-СДВР,
с което на основание чл. 34а, ал. 1 от Закон за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Поддържа се тезата,
че жалбоподателят не извършил вмененото му нарушение, тъй като същият не
е стопанисвал и управлявал заведението, в което се твърди да е извършено
нарушението и същият не следва да отговаря за него. Поддържа се, че АУАН
въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление е
съставен без извършена проверка, не е връчен на жалбоподателя и същият е
бил лишен от право да възрази срещу него. Отделно посочва, че въз основа на
същия АУАН е издадено и друго наказателно постановление, за нарушение,
извършено на 08.02.2024 г. От съда се иска отмяна на оспореното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят С. И. се явява лично и с
упълномощен представител - адв. Н., който счита, че в хода на проведеното
1
съдебно следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че
процесното заведение не принадлежи на жалбоподателя и последният не се е
намирал в заведението на инкриминираната дата. Намира съставеният АУАН
за незаконосъобразен, което влече незаконосъобразност и на издаденото въз
основа на него наказателно постановление. В допълнение посочва, че на
базата на един и същ акт са установени две нарушения от различни дати и при
различни проверки. Отправя претенция за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Жалбоподателят И. депозира обяснения по случая, в които посочва, че
търговското помещение, в което се твърди да е извършено нарушението е
било негова собственост, но през 2019 г. било продадено на публична продан,
след което сменило много собственици. Посочва, че земята, върху която е
построено помещението е негова собственост и в същия парцел е построено и
неговото жилище. Разказва, че е поставил охранителни камери и когато
забележи пристигане на органите на реда излиза, за да установи дали има
проблем. Посочва, че впоследствие успял да откупи търговското помещение,
но към месец януари 2024 г. то не е било негова собственост.
В правото се на лична защита жалбоподателят се солидаризира със
становището на процесуалния си представител.
Въззимаемата страна – ВПД Началник на 04 РУ-СДВР, се представлява
от юрк. ***, която намира, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и правната квалификация на извършеното деяние е
правилна. Счита обясненията на жалбоподателя за недостоверни поради това,
че не кореспондират с депозираните от него възражения срещу АУАН.
Отправя претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза
на СДВР и прави възражение за прекомерност на претендираните от
жалбоподателя разноски.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 23.06.2020 г. с нотариален акт № **** от 2020 г. по описа на нотариус
*** за покупко-продажба на недвижим имот търговски обект на един етаж,
представляващ „Магазин за хранителни стоки и кафе аперитив“, с
идентификатор № **** по Кадастралната карта и кадастралните регистри
дружество „***“ ЕООД чрез управителя си *** продал на *** посочения
недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „***“ № 84.
На 04.06.2024 г. жалбоподателят С. С. И. закупил описания по-горе
недвижим имот от ***, за което бил съставен нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 1*** от 2024 по описа на нотариус *** Н..
На 26.01.2024 г. във връзка с постъпил сигнал за шум от заведение
свидетелят С. К. – полицейски служител при 04 РУ-СДВР, заедно с негов
колега посетили заведение – бар „***“, находящо се в град София, бул. „***“
№ 84, като заведението представлявало описания по-горе недвижим имот. При
2
посещението на полицейските служители никой не отворил вратата на
заведението и тъй като свидетелят не констатирал шум, с който да се
нарушава нощната тишина напуснали мястото. Впоследствие от дежурната
част съобщили на свидетеля, че са постъпили множество сигнали за
нарушаване на нощната тишина от същото място, поради което свидетелят
отново отишъл на горепосочения адрес. При посещението си свидетелят
възприел музика, идваща от заведението, но никой не отворил, за да бъде
извършена проверка на място. За посещението и установено била съставена
докладна записка.
Въз основа на съставената докладна записка и като счела, че И. е бил
собственик на заведението към 26.01.2024 г. свидетелката М. Н. – полицейски
инспектор в 04 РУ- СДВР съставила на 13.02.2024 г. срещу жалбоподателя С.
И. и в негово присъствие АУАН № 1/13.02.2024 г. за нарушение на чл. 16а, ал.
2 от ЗЗШОС. Актът бил предявен на И. за запознаване, като същият отказал да
го подпише. Отказът му бил удостоверен с подписа на един свидетел.
Впоследствие били депозирани писмени възражения срещу акта по реда на чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Като счел възраженията за неоснователни и въз основа на така
съставения АУАН на 28.02.2024 г., ВПД Началник на 04 РУ-СДВР издал
обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от
ЗЗШОС наложил на жалбоподателя глоба в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС. Препис от НП бил връчен на
жалбоподателя на 11.06.2024 г., а на 12.06.2024 г. била депозирана и жалбата
срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно – обясненията на жалбоподателя С. С. И., показанията на свидетелите
С. *** К. и свидетеля М. К. Н., удостоверение № 513р-91225/09.09.2024 г.,
удостоверение № 513р-91217/09.09.2024 г., нотариални актове за покупко-
продажба на недвижим имот, заповед № 8121з-829/23.07/2019 г., заповед №
8121К-7193/03.08.2023 г. и двете на министъра на вътрешните работи.
Съдът се довери на показанията на свидетеля С. К., като намери същите
за обективни, добросъвестно депозирани и достоверни. Свидетелят К. е
служителят на 04 РУ СДВР, който по повод получен сигнал от ОДЧ е
извършил двукратно проверка на заведението, като при първоначалното
посещение не е установил излъчване на шум, а при повторното посещение е
възприел, че от заведението се чува силна музика. От показанията на
свидетеля е видно, че при посещението не е установил на място каквито и да
било лица и никой не отворил вратата на заведението, поради което
свидетелят не е установил лицето, което е озвучавало обекта и е генерирало
шума, по повод на който е постъпил сигнал в ОДЧ. Свидетелят заяви, че не
може да посочи дали жалбоподателят е бил на място, тъй като никой не
отворил вратата на заведението, от което се чувала музиката.
3
В показанията на свидетеля М. Н. се съдържат данни за обстоятелствата,
свързани със съставяне на процесния АУАН и причините, поради което за
субект на нарушението е приет жалбоподателят И.. От показанията на
свидетелката се изяснява, че е съставила АУАН въз основа на докладни
записки, изготвени от полицейски служител, който са посетил обекта по повод
на получен сигнал, а не въз основа на нейни лични възприятия относно
релевантните факти за това има ли извършено нарушение, в какво се изразява
то и кое е лицето, което го е извършило. Свидетелката заяви, че е съставила
АУАН против жалбоподателя И. не поради това, че той е бил установен на
място да озвучава обекта чрез силна музика, а поради това, че същата е знаела,
че И. е бил собственик на заведението, което се отдавало под наем за
провеждане на тържества. Свидетелката посочи, че жалбоподателят й заявил,
че не е собственик на обекта, но тъй като тя следвало да приключи преписката
и не разполагала с време да установява действителния собственик съставила
АУАН срещу И.. Съдът не кредитира твърденията на свидетелката Н., че
жалбоподателят И. е бил вътре в заведението, тъй като тя не е възприела
лично този факт, той не намира опора в останалите доказателствени
материали по делото, а при посещението на подадения сигнал от страна на
свидетеля К. никой не отворил заведението.
Обясненията на жалбоподателя И. съдът намери за обективни и в
синхрон с приобщените по делото писмени доказателства. Твърдението му, че
към 26.01.2024 г. заведението, от което е посочено, че е излъчвана силна
музика не е било негова собственост, тъй като е било продадено на публична
продан, след което е било препродавано няколко пъти през годините се
потвърждава от приетите нотариални актове за покупко-продажба на
недвижим имот, видно от които към инкриминираната дата 26.01.2024 г.
процесното заведение е било собственост на ***. Съдът намери обясненията
на жалбоподателя за логични и в частта, в която посочва, че е заявил на
полицейските служители, че се намирал на място тоест в жилището си, което е
в същия парцел, но не и заведението, което не е било негова собственост към
онзи момент.
Съдът кредитира и събраните по надлежния ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства, като намери същите за обективни и достоверни. От
приетите заповеди съдът извлече данни относно компетентността на
актосъставителя и АНО.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в
законоустановения преклузивен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
4
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно чл. 36 от ЗЗШОС актовете, с които се установяват
административните нарушения по този закон, се съставят от длъжностни лица,
определени от компетентните органи по чл. 17 - 22. Съгласно разпоредбата на
чл. 19, министърът на вътрешните работи или определени от него длъжностни
лица осъществяват контрол за спазване изискванията на чл. 16а, ал. 2. Видно
от заповед № 8121з-829/23.07.2019 г. министърът на вътрешните работи е
делегирал правомощия на полицейските органи при районните управления да
съставят АУАН на ЗЗШОС, а на началниците в РУ на СДВР - да издават
наказателни постановления. От удостоверение № 513р-91217/09.09.2024 г. на
отдел „Човешки ресурси“ при СДВР се установява, че към датата на съставяне
на АУАН, М. Н. е била назначена на длъжност „полицейски инспектор“ към 04
РУ-СДВР и следователно същата е била компетентна да състави процесния
АУАН №1/13.02.2024г. От удостоверение № 513р-91225/09.09.2024 г. на отдел
„Човешки ресурси“ при СДВР се установява, че към датата на издаване на
наказателното постановление – 28.02.2024 г. неговият издател - ***, е бил
преназначен на длъжност началник на 04 РУ СДВР /видно от приложената
заповед с № 8121к-7193/03.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи/, от
което следва извод, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган.
Както АУАН, така и НП са издадени при спазване разпоредбите на чл. 34, ал. 1
и ал. 3 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че АУАН не му е
връчен респ. не му е била предоставена възможност да възрази срещу него. В
АУАН е посочено, че актът е съставен в присъствие на жалбоподателя, като
отказът на същия да подпише акта и разписката е удостоверен от един
свидетел. На следващо място по делото са налице и възражения от
жалбоподателя, датирани 13.02.2024 г., което опровергава твърдението му, че
не е узнал своевременно за съставения АУАН. Видно е, че същият е бил
наясно с неговото съдържание още на 13.02.2024 г., като е депозирал и
възражение срещу него.
Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че доколкото освен
оспореното НП /№ 1/28.02.2024 г./ въз основа на АУАН № 1/13.02.2024 г. е
било издадено и друго НП /№2/28.02.2024 г./, с което жалбоподателят е
санкциониран за друго нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС, то на това
основание обжалваното НП е незаконосъобразно. Доколкото в настоящото
производство се обжалва НП № 1/28.02.2024 г., то съдът изследва единствено
неговата /и на АУАН №1/13.02.2024 г./ законосъобразност, в т.ч. дали между
описаното в АУАН № 1/13.02.2024 г. нарушение и това, за което е издадено НП
№ 1/28.02.2024 г. е налице идентичност и отговорът на този въпрос е
положителен. Тоест с наказателното постановление жалбоподателят е бил
санкциониран за нарушение, установено с посочения в наказателното
постановление АУАН. Дали въз основа на същия АУАН по-късно е било
издадено друго НП, с което жалбоподателят е санкциониран за различно
5
нарушение е ирелевантно в настоящото производство. Това обстоятелство би
имало своето правно значение и би получило правна оценка в производство по
обжалване на НП № 2/28.02.2024 г., но не и в настоящото.
Съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС се забранява озвучаването от
физически лица или от обекти по ал. 1 и на открити площи в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение, включително когато
озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната
територия или от неурбанизирана територия за времето от 14,00 до 16,00 ч. и
от 23,00 до 8,00 ч., с изключение на териториите на религиозни храмове,
железопътни гари, автогари, аерогари, морски гари и при използването на
системи за предупреждение и оповестяване на населението при бедствия.
Съдът констатират редица неясноти в описанието на нарушението, дадено в
АУАН, както и в НП, тъй като на жалбоподателя е вменено, че „допуснал
нарушаване на нощната тишина от бар „***“ чрез силна музика“. При това
описание на нарушението изобщо не е посочено дали нарушението се е
изразило в озвучаване на открити площи, дали тези открити площи са се
намирали в зони и територии, предназначени за жилищното строителство,
рекреационни зони или зони със смесено предназначение. В описанието е
посочено, че нарушаването на нощната тишина е извършено чрез „силна
музика“, което обаче отразява субективното възприятие на лицето, на база на
чиято докладна записка е съставен АУАН, а не обективни данни, които могат
да бъдат проверени, включително и в хода на съдебното следствие.
На следващо място освен констатираните процесуални нарушение съдът
намери, че е налице нарушение на материалния закон при определяне субекта
на отговорността. Съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗЗШОС за нарушение по чл. 16а, ал.
1 - 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на
юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена
санкция в размер от 3000 до 6000 лв. Адресати на забраната по чл. 16а, ал. 2
ЗЗШОС обаче са физическите лица, които извършват озвучаването,
респективно обектите за производство, съхраняване и търговия и обектите в
областта на услугите /тоест тези по ал. 1/. В случая обаче,
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, видно от
показанията на свидетеля Н., е ангажирана в качеството му на собственик на
обекта, от който е звучала музика и то за това, че е допуснал извършване на
нарушение, а не в качеството му на лице, което лично е осъществило
озвучаването на обекта. Отделно от това, от събраните доказателства дори не
се установи, че И. е бил собственик на обекта, тъй като същият го е придобил
почти пет месеца след инкриминираната дата - на 04.06.2024 г. От събраните
по делото доказателства по никакъв начин не се установява, че именно
жалбоподателят лично, със свои действия е озвучавал обекта – свидетелката
Н. изобщо не е посещавала обекта, а свидетелят К. зави, че при посещението
си макар от заведението да се е чувала музика, никой не е отворил вратата и на
практика същият не е възприел лицето, което пряко е извършвало
6
озвучаването.
На следващо място приложената от АНО санкционна разпоредба на чл.
34а, ал. 1 ЗЗШОС не предвижда ангажиране на отговорността на лицата, които
са допуснали извършването на нарушението по чл. 16а, ал. 2 ЗЗШОС, а само
на преките извършители т. е. не са налице предпоставките на чл. 10 ЗАНН за
ангажиране отговорността на когото и да било за административно нарушение
осъществено от другиго /тоест за допустителство/, още по-малко на
жалбоподателя, който не се установи да е бил собственик или ползвател на
обекта, който е бил озвучаван.
С оглед констатираните по –горе съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон наказателното постановление следва да
бъде отменено.
При този изход на делото принципно право на разноски има
жалбоподателят. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, видно от който за процесуално представителство на
жалбоподателя по настоящото дело е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 3 000 /три хиляди/ лева. За да бъдат присъдени
разноски в полза на жалбоподателя при отмяна на обжалваното наказателно
постановление обаче е необходимо не само разноски за адвокатско
възнаграждение да бъдат уговорени, а и да бъдат реално извършени /т. 1 от ТР
№ 6 от 2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че уговореното възнаграждение
е реално заплатено от страна на жалбоподателя, тоест липсват доказателства,
че такива разноски действително са сторени, поради което и искането му за
присъждането им не може да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 т. 1 и т. 2 от
ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/28.02.2024 г., издадено от
ВПД Началник на 04 РУ-СДВР, с което на основание чл. 34а, ал. 1 от Закон за
защита от шума в околната среда на жалбоподателя С. *** И., ЕГН ****** е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева
за нарушение на чл. 16а, ал. 2 от ЗЗШОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7