Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260040
гр.Свищов, 02.04.2021 г.
Свищовският районен съд, в публично
заседание на 02.04.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при участието на секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдията Гр. дело №688 по
описа на съда за 2020г., за да се произнесе взема предвид:
Подадена е молба от М.С.П. ***, в която
се твърди, че е пострадала от домашно насилие, многократно извършено от С.Х.М..
Твърди се, че молителката и ответника са
родители на малолетното им дете М.С.М.. Заявява, че още докато била бременна с
детето, ответника се държал грубо с нея, обиждал я и се карал с нея. Твърди се,
че за кратко време страните имали фактическо съжителство, но ответника започнал
да я тормози психически и физически, което наложило тя да депозира молба за
защита от домашно насилие пред PC Свищов и било образувано гр.д.№885/2019г. по
описа на същия. Впоследствие в процедура по уреждане на родителските права, П.
оттеглила молбата за защита от домашно насилие, защото това било условието
поставено от М. за доброволно уреждане на въпроса за родителските отношения.
След подписване на споразумението между двамата за родителските права, ответника
заминал в чужбина, но това не му попречило от разстояние да продължи да
упражнява насилие над молителката. Заплахите отправял в писмен вид по вайбър.
Твърди, че на 05.07.2020г. М. станал особено дързък и започнал да тормози
приятелите на П.. Написал на близка приятелка на П., заплашително съобщение по
месинджър, в което обиждал и се заканвал на молителката. Дори си позволил да
пише в месинджър на едно от децата, на което П. преподавала английски език в
училище, съобщение със следния текст: „М.П. учителка ли ти е? Питай я защо
използва детето си да изнудва за пари? Защо прави секс за пари?“. М. започнал
да пише груби и нецензурни коментари под снимките на П. и приятелите и във
фейсбук, в които наричал П. „боклук“, „тумор“, „курва“, „миндил“ и излагал
неверни и клеветнически твърдения по неин адрес. На същата дата, силно
притеснена и разтревожена от тези прояви на М., тя провела телефонен разговор с
него, за да го помоли да престане с тормоза над нея и приятелите й и да спре да
пише коментари във фейсбук. Той обаче, бил много гневен и буквално не на себе
си. М. заявил, че се заклева, че ще застреля молителката на центъра на Свищов и
ще остави Марая - детето им сирак.
Заявява, че
ответника е имал и предходни прояви на заплахи за убийство като на 17.05.2020г.
написал във вайбър: „ Ще те убия!!!... Заклевам се“. На 08.06.2020г. отново във
вайбър написал : „ Всички сте пътници, моя живот може да се провали, ама и
вашите заминават“. Започнал да заплашва, че ще посегне на живота на детето с
думите: „Ще платя много висока цена за живота си и ще го пропилея, няма да имам
дете, но няма да имате и вие, аз няма да спечеля ама и вие няма и накрая от
всичко заради вас само и единствено заради вас, ще проваля живота на
детето...“. Освен, че се заканвал на П. и семейството й, М. я наричал и с
разнообразни обидни епитети - „боклук долнопробен“ и „курва“. Написал и „боклук
долнопробен, дано се разболееш от нещо и да умреш! Всеки ден ще се моля за
това! Ще те проклинам!“.
Моли съда
да постанови съдебно решение, с което да се издаде заповед за защита, с която
ответникът да се задължи да се въздържа от всякакви действия, които
представляват акт на домашно насилие, включително и чрез контакти по мобилния
телефон и социалните мрежи, да забрани на С.Х.М. да приближава на по-малко от
200 метра М.С.П., жилището й находящо се в гр. Свищов, както и това на
родителите й в гр. Свищов, ул. „*, местоработата и местата за социални контакти
и отдих, детските площадки и паркове за максимално предвидения в закона срок от
18 месеца. Временно, за максимално предвидения срок от 18 месеца да се
преустановят контактите между С.Х.М. и детето М.С.М., тъй като същите се
провеждат с видеовръзка по „Вайбър“, която трябва да се осъществи от
молителката и в нейно присъствие. Да наложи глоба на С.Х.М. в минимален размер.
Претендират се и разноски.
Представят
се писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН за упражнен над
молителката от ответника психически и емоционален тормоз, неоспорена от
ответната страна.
Представя
се удостоверение за раждане, издадено от въз основа на акт за раждане № 0708/25.04.2019г.
на Община Плевен, видно от което е, че молителката е майка, а ответника е баща
на малолетното дете МСМ, родена на ***г.
В съдебно
заседание молителката не се явява, представлява се от адв. С.Г. от ВТАК.
Поддържа подадената молба за домашно насилие.
Счита, че от събраните доказателства се установява такова и следва
да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие, с която съдът да задължи ответника С.Х.М. да се въздържа от
всякакви действия, които представляват акт на домашно насилие, включително
реализирани чрез контакти по мобилния телефон и социалните мрежи. Да му се
забрани да приближава на по-малко от 200 метра М.С.П., жилището й, находящо се
в гр. Свищов, ул. „**, както и това на родителите й в гр. Свищов, ул. „***,
местоработата й, местата за социални контакти и отдих за максимално предвидения
в закона срок от 18 месеца. На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН да наложи глоба в
минимален размер, както и да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски и адвокатски хонорар. Оттегля исканията, направени с молбата за
защита, а именно: да бъдат преустановени контактите между С.М. и М.М., както и
искането да се забрани на С.М. да контактува с приятели, ученици и родители на
учениците на М.П., както и да пише обидни и клеветнически коментари по нейн
адрес в социалните мрежи, тъй като същите са извън обхвата на ЗЗДН.
Ответникът
С. М., редовно призован, не се явява и взема становище за неоснователност на
молбата. Представлява се от адв. К.К. от ВТАК, който счита, че от събраните
доказателства не се установява, че С М. е извършил домашно насилие спрямо
молителката в едномесечния преклузивен срок преди подаване на заявлението в
съда. В тази връзка излага, че представените от молителката разпечатки на
електронна кореспонденция нито доказва нейното авторство, нито доказва времето
на кореспонденцията. Моли съда да
отхвърли искането за издаване на заповед за защита от домашно насилие.
От
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От
събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелката Г.П.– приятелка на М.П. и позната на С.М. се
установява, че това не е първата молба за защита от домашно насилие на
молителката, като преди настоящата имало още една. Знае, че по първата молба, ответника поискал от приятелката й да
я оттегли, за да може да вижда детето и да подпишат споразумение, поради това М.
си оттеглила молбата. Втората молба за защита от домашно насилие подала след
като ответника напуснал страната. Тогава обаче започнал да я заплашва, като
пишел във „Фейсбук“ на нейни приятелки под нейни снимки, започнал да й звъни по
телефона, на свидетелката пишел обидни съобщения, на нейни ученици също, като
отправял заплахи и обиди към молителката. Според свидетелката в началото на
лятото - май месец, в края на май или началото на юни, времето било топло, били
седнали на центъра в градинката на една пейка, молителката и ответника
разговаряли по телефона. Свидетелката чувала ясно докато ответника говорел, той
не говорел нормално, а крещял, казал й, че ще дойде и ще я застреля на центъра
и ще остави детето сираче. Това се случило след като преди това я бил
заплашвал. Молителката му се обадила с цел да го предупреди да не я злепоставя
във фейсбук страниците на учениците й. Именно тогава той й казал, че ще я застреля на центъра и ще
извика полиция да го хванат, защото не може да вижда малката, а тя му показвала
детето преди това.
Свидетелката
изнесе, че знае, че ответника е наричал приятелката й „боклук“, „курва“,
„миндил“. Случвало се, когато молителката не му отговорела на обажданията, той
да й (на свидетелката) пише във „Фейсбук“ , като например „Кажи на този боклук,
на тази курва да си вдигне телефона иначе ще дойда, ще я пребия“. Според
свидетелката М. се страхувала от него, т.к. си мислила, че всеки момент той ще
се прибере в България, страхувала се да излиза сама, за да не й направи нещо на
нея или на детето, и искала приятелите й да бъдат с нея, когато излиза. Според
свидетелката той казвал на М., че ще си дойде и ще я пребие.
Във
„Фейсбук“ свидетелката ползвала личен профил – +++, тъй като се използва и като
страница. Заплахите, които ответника отправял към М. били публични, но имало и
лични, като не може да посочи конкретни дати, тъй като това продължавало още
откакто приятелката й била бременна до днешна дата. Въпреки, че няма спомен за
датите, свидетелката изнесе, че има разговори запазени в телефона й, имала ги
на скрийншот. В съдебно заседание пред съда и представителите на страните
свидетелката зачете от телефона си запазен от нея скрийншот от 05.07.2020 г.,
направен когато С. е написал в коментар под снимка, на която присъства М..
Написал е: „Този боклук долен в дясно М.П. използва собственото си дете да ме
изнудва за пари“, „Когато й пращах пари за детето тя ги харчеше за собствени
нужди“, „Същият този човек е учител в училище -и трябва да е пример за децата,
дано повече родители видят това и предпазят децата си, защото този човек е
готов на всичко за пари“. „Имам снимки на тази учителка, които скоро ще покажа
на всички“. Това били коментари публикувани от него публично, а не конкретно до
М.П.. На друг скрийншот, на коментар направен на 05.07., същият е написал „Също
така имам чатове с нея, в които тя казва, че иска фиктивно ще сключи брак с
македонски гражданин за 10 000 лева,
преди това постоянно ме натискаше да намеря някоя циганка и да си разделим
парите, след което отказах, започна да ме изнудва“. Свидетелката изнесе, че
тези скрийншотове не ги е направила лично, а били й изпратени от нейната
фризьорка Ц, но свидетелката също ги видяла след като го отблокирала. Имало и лично изпратени до свидетелката - под
снимка, на която е тя и М. ответника е писал: „Този тумор в дясно да спре да
крие детето ми“, „Всички знаят каква долна курва е“, „Как се ебе по колите“,
„Ако не спре да крие детето от мен ще сложа чатове как ми иска пари и как се
пробва да ме изнудва, всички да видят какъв миндил долен е“. Скрийншота, където
има снимка с басейн бил направен от свидителеката също на дата 05.07., когато
той писал на много хора в този ден. Когато Ц й изпратила скрийншотовете, я
попитала дали всичко е наред с М., защото се била притеснила. В същия ден
свидетелката разговаряла с М. и й показала написаното. До тогава М. на знаела
за тях, тъй като отново била блокирала С.М.. След като получила скрийншотовете
и след като проверила лично публикацията във „Фейсбук“ и понеже някои от тях
били и нейни снимки, свидетелката ги изтрила, като първо ги снимала и после ги
изтрила, за да не стоят и всички да ги виждат. Тогава ответника й писал на лични да спрат да трият коментарите, защото
иска целия град да види каква е М..
По делото са представени разпечатки от
комуникации във „Фейсбук“, „Вайбър“ и „Месинджър“, оспорени от ответната страна
досежно авторството и датата на публикуване.
По делото
е изискано копие на образуваното в РУ на МВР Свищов ДП №362/2020г., към момента
на приключване на устните състезания – по внесен обвинителен акт срещу С. М-
образувано НОХД №54/21г. на РС Свищов.
След преЦ
на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото
не се спори, а и от свидетелските показания се установява, че молителката и
ответника са живели за кратко време във фактическо съпружеско съжителство и
имат дете, т. е. молителката попада в кръга на лицата, посочени в чл. 3,т.2 и
т.3 от ЗЗДН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от
закона е годно доказателствено средство. За да бъде годно доказателствено
средство, декларацията следва да съдържа описание на конкретни действия, които
биха могли да се определят като акт на домашно насилие. В конкретния случай
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, съдържа
достатъчно данни, от които се установява осъществено домашно насилие по смисъла
на чл. 2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия извършени
на 05.07.2020г. - психически тормоз и закани за физически тормоз, изразяващ се
в обиди, агресия и закани за физическо посегателство.
Съдът
приема, че изложените в молбата за защита обстоятелства частично не се доказа,
тъй като доказателствената сила на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
разколебана. Според съда изложеното в декларацията се потвърждава само частично
от показанията на разпитаната по делото свидетелка. Същата в съдебно заседание
изложи обстоятелства, изложени в декларацията за домашно насилие, но за някои
от тях посочи, че са извършени в началото на лятото на 2020г. Така, според
свидетелката, същата в началото на лятото – през м. май или началото на м. юни
е станала свидетел на разговор между молителката и ответника, при който
последния крещял по телефона и казал, че ще дойде и ще я застреля на центъра и
ще остави детето сираче. По делото други доказателства относно дата на
извършване на тази закана не бяха представени. Видно от приетото като
доказателство ДП №362/2020г. на РУ на МВР ответника С.М. е привлечен в
качеството на обвиняем за две престъпление от НК. Едното от тях е извършено в
периода 17.05.2020г. - 05.07.2020г. и е именно закана за убийство на
молителката. Второто е извършено в периода от м. май 2019 г. – 05.07.2020 г. и
касае повдигнато обвинение за системно следене и нежелана комуникация с
молителката чрез съобщения по социалните мрежи. Първото обвинение е за закани,
които съвпадат със заканите, за които свидетелката изнесе информация в
настоящото производство. В така повдигнатите обвинения липсва конкретна дата,
на която е извършена заканата за убийство. Прието е от държавното обвинение, че
това се е случило в посочения период. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетелката ГП, която ясно и логически свързано изнесе възприетите от нея
факти и обстоятелства досежно отношенията между страните, а и същите
кореспондират с установените факти и обстоятелства в такава образуваното
наказателно производство. В тази връзка свидетелката бе категорична, че
заканата за убийство, на която станала свидетел е изречена от М. в телефонен разговор с молителката, състоял
се в началото на лятото, т.е. преди 14.06.2020г. Ето защо съдът приема за
недоказано твърдението за закани за убийство от ответника да е осъществено
именно на дата 05.07.2020г. Доколкото молбата за защита от домашно насилие е
заведена пред Районен съд Свищов на дата 14.07.2020г., то е изтекъл предвидения
в чл.10, ал.1 от ЗЗДН преклузивен едномесечен сок от тази дата.
По
отношение на останалите обстоятелства, описани в молбата за домашно
насилие и в декларацията по чл. 9, ал.3
от ЗЗДН, а именно обидните думи, с които ответника наричал молителката –
„боклук долен“, „миндил долен“, “курва“ и “тумор“, както и я злепоставял пред
нейни ученици, съдът приема, че същите са безспорно доказани. Действително
представените пред съда разпечатки от комуникации във „Фейсбук“, „Вайбър“ и
„Месинджър“ бяха оспорени от ответната страна досежно авторството и датата на
публикуване. Във връзка с това съдът предостави възможност на представилата ги
ищцова страна да представи разпечатка, от която да е видно авторството и датата
на публикуване на коментарите, но такива не бе представена. Въпреки това съдът
прие, посочените по горе обиди и злепоставяне пред нейни ученици да са
извършени от ответника. В тази връзка както бе казано съдът напълно кредитира
свидетелките показания на ГП. Същата изнесе, че молителката е научила за конкретните
коментари, които свидетелката прочете от телефона си пред съда във социалната
мрежа „Фейсбук“ именно на датата
05.07.2020г. от нея. Дотогава М.П. не е знаела за публикуваните коментари, тъй
като отново е била блокирала ответника в тази социална мрежа. Не само
свидетелката Пантелеева е научила за тях, но и тяхна обща приятелка -Ц, която
първа ги е видяла и изпратила на свидетелката скрийншот на тези публикации.
Именно по тази причина в разпечатката представена от молителката на тези
мобилни комуникации фигурира името „Cenka Ivanova“. Следователно
ирелевантно кога са публикувани същите, след като същите са достигнали до
техния адресат – молителката на 05.07.2020г. Досежно авторството им съдът
приема, че същото безспорно е на ответника. От представената разпечатка се
установява, че името на лицето изпращало съобщенията е „Svetoslav Makaveev“.
Свидетелката изнесе, че след като е изтрила част от публикуваните съобщения,
ответника, с когото същата поддържала връзка както по „Фейсбук“, така и по
„Вайбър“ писал лично до нея да не
изтрива съобщенията, тъй като иска „целия град да види каква била М.“.
Съгласно
легалната дефиниция на чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо
лица, които се намират родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съдът приема, че с поведението си
ответника е осъществил над молителката психически и емоционален тормоз, който
същия е упражнил именно на дата 05.07.2020г. , когато е тя е узнала за
отправените от него към нея обидни думи, негативно отношение и злепоставяне на авторитета й пред нейните
ученици, пишейки в социалните мрежи обидните думи, а на учениците на които
преподава, че същата е готова на всичко за пари.
Предвид
на това и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответника, следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката М.П..
Не е необходимо изрично да бъде
указвано на ответника, че въздържането следва и да е по мобилния телефон и в
социалните мрежи, доколкото забраната да се въздържа от акт на домашно насилие
обхваща всякакви средства за комуникация.
При
определяне вида на мерките за защита по чл. 5, ал 1, т. 3 ЗЗДН, съдът се
съобрази с факта, че те целят да предотвратят бъдещи прояви на домашно насилие
от страна на ответника спрямо молителката, като се ограничи възможността на С.М.
да продължи упражняването на евентуално психическо и емоционално насилие спрямо
М.П.. В тази връзка съдът приема, че на С.М. следва да се забрани да приближава
М.П. на по-малко от 200 м., жилището ѝ, находящо се в гр. Свищов, ул. „+,
както и жилището на родителите й в гр. Свищов, ул. „++, местоработата в СУ „++-”
и местата за социалните ѝ контакти и отдих, за срок от 12 месеца.
Съдът
намира, че при определяне продължителността на срока, за който да бъде наложена
мярката за защита, следва да се отчете и интезивността на упражненото насилие,
като срокът от 12 месеца е напълно
достатъчен и адекватен на упражненото
домашно насилие и е съобразен с обстоятелството, че същото е извършено
на 05.07.2020г.
На
основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН и предвид уважаването на молбата, на ответника
следва да бъде наложена глоба в размер на 200,00 лева, която да бъде осъден да
заплати по бюджетната сметка на РС-Свищов.
На
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати
РС-Свищов държавна такса за производството в размер на 25,00 лева.
Що се
касае до исканията, направени с молбата за защита, а именно: да бъдат преустановени
контактите между С.М. и М.М., както и искането да се забрани на С.М. да
контактува с приятели, ученици и родители на учениците на М.П., съдът намира,
че съдът не следва да взема отношение. Искането бе оттеглено, а и по делото
няма данни, и не са представени в тази връзка доказателства за упражнено
домашно насилие на над детето М.М., включително упражненото домашно насилие над
молителката да е извършено в негово присъствие. По второто искане Закона за
защита от домашно насилие не предвижда такива мерки.
По
отношение на разноските:
Разноски
по делото се претендират от молителката, поради което на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, такива следва да ѝ се присъдят.
Видно от
приложените по делото договор за правна защита и съдействие адвокат С.Г. от
ВТАК се е ангажирала да представлява по
делото молителката безплатно при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗА при
предоставена безплатна помощ в полза на страна адвокатът, предоставил правна
помощ има право на възнаграждение от насрещната страна, чийто размер се
определя по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение. На основание чл. 22, ал. 1 от Наредбата, съдът намира, че за
процесуално представителство, защита и съдействие в проведеното производство по
Закона за домашното насилие, на адв. С.Г. следва да бъде заплатено
възнаграждение в размер на минимално такова от 400 лева, които следва да се
възложат на ответника.
Водим от
горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 и чл. 5, ал. 4 от
Закона за защита от домашното
насилие, съдът
Р Е Ш И:
ЗАДЪЛЖАВА С.Х.М.
с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо М.С.П. с ЕГН ********** ***.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН
ЗАБРАНЯВА на С.Х.М. с ЕГН ********** *** да приближава М.С.П. с ЕГН **********
на по-малко от 200 м, жилището
ѝ, находящо се в гр. Свищов, ул. „+, както и жилището на родителите й в
гр. Свищов, ул. „++, местоработата СУ „++-” и местата за социалните ѝ контакти
и отдих за срок от ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА С.Х.М. с
ЕГН ********** *** да
заплати ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 200,00 лева, по
сметка на РС Свищов, както и 5,00 лева – такса за издаването на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА С.Х.М. с
ЕГН ********** *** да
заплати ДТ в размер на 25,00 лева по сметка на РС – Свищов, както и 5,00 лева –
такса за издаването на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С.Х.М. с
ЕГН ********** *** да
заплати на адвокат С.Й.Г., с адрес: *** сумата от 400,00 лв. (четиристотин
лева) - дължимо адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
молителката М.С.П.. пред настоящата инстанция, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя С.Х.М. с ЕГН ********** ***, че при неизпълнение на тази заповед, ще бъде
подведен под наказателна отговорност.
Въз основа на решението да се издаде
заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.
В заповедта за защита да бъдат вписани
последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при
неизпълнение на заповедта на съда полицейския орган констатирал нарушението задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта и от решението, да
се връчи на нарушителя С.Х.М. с ЕГН ********** ***, на М.С.П.
с ЕГН ********** *** за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Велико Търново,
чрез Районен съд Свищов.
Обжалването на решението не спира
действието на издадената заповед.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: