О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
гр. София , 20.11. 2018г.
Софийският Окръжен съд , Наказателно отделение,
ТРЕТИ въззивен състав в закрито заседание
на 20.11.2018г. , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:ПЛАМЕН ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. КРИСТИНА ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, ВЧНД
№ 674 /
Производството е по чл.243,ал. 7, вр. ал.4 и 5 НПК.
СОС , в качеството му на инстанция по въззивен контрол на актовете на прокуратурата
по чл.243 НПК е сезиран с жалба против определение под № 148 от 04. 10. 2018г. на РС- Костинброд по ЧНД № 281/2018г., с което е
потвърдено постановление на РП- Костинброд
от 05.09.2018г. по пр.пр. № 670/2016г. на РП- Костинброд, ДП № 282 /2016г. на РУ – Костинброд, по силата на което е прекратено наказателното
производство образувано и водено против неизвестен
извършител, за това че в периода- от
неустановена дата през м. юли 2016г. до 05.07.2016г. в с. Бучин Проход, общ.
Костинброд, противозаконно е унищожил чужди движими вещи- вековно сливово
дърво, плодно бъзово дърво, ябълково дърво и върбово дърво с височина -20
метра- престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Жалбоподателят възразява против
констатациите, възприети от решаващия съд за законосъобразност и обоснованост на
постановлението на РП, счита, че същото е съставено в нарушение на материалния
закон и при липса на всеобхватно и пълно разследване на релевантните факти,
което е създало неяснота за същите, повлияла при формирането на фактическите и
правните изводи на РП при съставяне на постановлението.Счита, че е налице
непълнота на доказателства, необоснованост, нарушаване на процесуалните правила
за изграждане на фактически изводи и формиране на вътрешно убеждение при
преценката на доказателствата, както и неправилно приложение на материалния
закон.
Съдът като разгледа оплакванията, съдържащи се в
жалбата, прецени събраните доказателства на досъдебното производство, и
осъществи цялостен служебен контрол над обжалваното определение и постановление
на базата на приложимите законови
разпоредби , намира за установено следното:
За да прекрати разследването, РП е приела, че липсва
съставомерно деяние по чл.216,ал.1 НК. Този извод е формиран произволно без да
се изложат убедителни съображения, като се анализират елементите от състава на
престъплението и тяхната подкрепеност с доказателства –които ги обосновават/
респ. – ги оборват. В тази връзка следва да се отбележи изискването на
процесуалния закон, за мотивиране на актовете на съда и прокуратурата, а
особено онези, с които се слага край на наказателното производство и които
подлежат на инстанционен контрол.
На свой ред определението на РС- Костинброд също страда от липса на мотиви до степен-
отказ от правосъдие, доколкото се касае
за подписано копие на постановлението на
РП- Костинброд. Функцията на контрол,
като първа инстанция на актовете по чл.243 НПК на прокуратурата, с които слага
край на наказателното производство е била напълно изоставена в случая.
Най- съществения порок на обжалваното постановление на
РП- Костинброд е съществената непълнота на доказателствата за изясняване на
релевантните към съставомерните признаци факти.
Събраните оскъдни доказателства за деяние,
инкриминирано по чл.216,ал.1 НК не са били подложени на анализ, а само са
изрбоени, същите са изцяло недостатъчни да формират и изградят фактическа
обстановка. Оставени са без отговор редица съществени въпроси:
1.Дали действително инкриминирания имот в своята
цялост принадлежи на жалбоподателя или принадлежи на св. Васил Богданов, който
претендира да е собственик на същия
2.Какви растителни и дървесни видове са се намирали в
същия
3.По каква причина лицето Васил Димитров Богданов се е
разпоредил по отношение на чужд имот, като е дал разрешение на извършителя да
осъществява сеч на дървета в същия /В тази връзка следва да се прецени и
самостоятелно неговото поведение дали не представлява инкриминирано деяние под
формата на подбудителство към чл.216,ал.1 НК или пък самоуправство по чл.323,ал.1 НК/. Същият, според неговите твърдения като притежател на съседен имот, при неяснота на границата между двата имота и
при териториални претенции спрямо
съседния е имал възможността да предяви иск по граждански ред за установяване
на кадастрални граници, вместо да осъществява правата си самоволно, като
разпорежда навлизане в чужд имот и изсичане на дървета.
4.Каква е стойността на отсечените дървета?
5.Кой е прибрал дървесината- дървесните трупи и клони?
По силата на КРБ и закона прокурорът, като господар на
досъдебната фаза е притежава суверенна власт по отношение на обвинителната
функция да определя правната
квалификация и лицето, към което да насочи отговорността.Щом обаче е проведено
разследване и образувано досъдебно производство, тази функция не се осъществява
произволно, а след задължителна преценка на годността, надеждността и
достатъчността на доказателствата и доказателствените средства, събрани в хода
на разследването.В тази връзка интелектуалната и доказателствено-правна дейност
на Прокуратурата по съставяне и мотивиране на Постановление по чл.243 НПК
следва да съответства на същите критерии, заложени от законодателя за качество
на мотиви към актовете на съда-присъди и решения.Волята на решаващия орган
следва да бъде изразена убедително и ясно и да изхожда от всестранен анализ на
съвкупността от доказателства, оценката им и преценката за достоверност при
взаимното им съпоставяне, като се прилагат правилата на формалната логика.Доказателствата,
следва да се възприемат и тълкуват според действителното им съдържание и смисъл
и да не им се придава смисъл, какъвто нямат.
В настоящия случай от свидетелските показания на
св.Бистра Виденова и Тодор Асенов се установява, че същите са виждали лицето
срещу което се води разследването да извършва окосяване и други дейности –
разчистване на храсти и дървета в имота. Разпитан, същият не отрича да е влязъл
в имота и да е изрязвал дървета, но така му било разрешено и разпоредено от
Васил Димитров Богданов /притежател на съседния имот/, който твърдял, че имотът
е негов и дори му разрешил да използва имота за стопански нужди, като го засява с люцерна и
събира реколтата. От пок.св. Бойко Борисов- кмет на селото се установява, че
във въпросния имот преди действията на Влъчко Димитров в него е имало : сливово
дърво, бъзово дърво, ябълково дърво и дива слива /джанка/. Не е предоставена
възможност на жалбоподателя да сочи доказателства за наличието и на други
дървета в дворното му място. Съществен пропуск
е липсата на оценка на изрязаните дървета, като съставомерен признак по
чл.216,ал.1 НК от обективна страна.
Настоящата инстанция следва да изтъкне на вниманието
на РП, че собствеността не се установява със свидетелски показания, а още
по-малко с възпроизвеждане на слухове и мълви в населеното място „че даден имот
го знаем като собственост на еди-кое си лице”, а е необходимо прецизно
изследване на този съществен факт, както с оглед на квалификацията чл.216,ал.1 НК така и по чл.323,ал.1 НК, по документален и
експертен път.
Следва да бъде продължено разследването в следните
насоки:
1.Да се даде възможност на жалбоподателя да посочи
доказателства- в т.ч. и свидетели за
наличността на дървета в повече от установеното от пок.св. Бойко Борисов,
с оглед на твърденията му и за други налични в дворното място преди изсичането.
Да бъде разпитан относно това кой е прибрал дървесината на отсечените дървета?
2.Да бъдат изискани документи за собственост от собственика на съседния имот – Васил Богданов.
3.Да бъде
назначена съдебно- техническа експертиза с в.л. землемер, който като се
запознае с документите на собственост на жалбоподателя и да лицето разпоредило
изсичането – Васил Димитров Богданов да даде заключение за площта, размерите и
границите между двата имота, като се изготви подробна скица, а също така- при
осъществяване на възложената му от Богданов работа има ли навлизане на Влъчко
Димитров в чужд имот и осъществяване на действия в такъв – изсичане на дървета,
разораване и др.под.
4. След като се установят броят, видът и
размерът/възрастта/ на изсечените дървета да се назначи агротехническа
експертиза за оценка на същите, както и за оценката им като дървесина.
Едва след изясняването на изложените по- горе
обстоятелства посредством събиране на
доказателства, следва да се изгради и формира правната преценка със съотнасяне
на установените факти към разпоредбите на чл.216,ал.1 НК /респ. 323, ал.1 НК.
Също така –за маловажен случай или за малозначително деяние по смисъла на
чл.9,ал.2 НК. Като се изложат обосновани съображения, след подробен анализ на
доказателствата и правните норми.
Ноторно е, че наказателното производство би могло да
бъде прекратено единствено в случай, че установените факти не описват изобщо
инкриминирано по НК деяние, а не само-престъплението за което е водено
разследването.
Предвид гореизложеното и на осн. чл.243,
ал.7,вр. ал.5 т.3, НПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯВА
Определение под № 148 от 04. 10.
2018г. на РС- Костинброд по ЧНД №
281/2018г., с което е потвърдено постановление
на РП- Костинброд от 05.09.2018г. по пр.пр. № 670/2016г. на РП-
Костинброд, ДП № 282 /2016г. на РУ –
Костинброд, по силата на което е
прекратено наказателното производство и ВРЪЩА
делото на РП- Костинброд за
изпълнение на задължителните указания .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.