Р Е
Ш Е Н И Е
№ 60
гр.
Севлиево, 01.07.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесет и седми
юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 212 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.И.Г. *** против
Електронен фиш серия К № 2561591 на ОДМВР – Габрово, с който за нарушение на чл. 21 ал. 2 във връзка с чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 300лв.
Електронният
фиш е бил връчен на В.Г. на 14.05.2019 година, като в срока на обжалване – на 17.05.2019
година жалбата е постъпила в деловодството на ОДМВР – Габрово. При това
положение следва да се приеме, че същата е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
В
жалбата се твърди, че електронният фиш /ЕФ/ е издаден при съществено нарушение
на административно – наказателните правила, тъй като на първо място при
установени с мобилни АТСС нарушения на скоростта е недопустимо издаването на
електронен фиш, а акт за установяване на административно нарушение и в последствие
наказателно постановление. На следващо място жалбоподателят твърди, че електронният
фиш е издаден извън преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като в същия
било посочено, че нарушението е извършено на 02.02.2019 година, а ЕФ му е бил
връчен едва на 14.05.2019 година. На трето място жалбоподателят твърди, че от
така връчения му фиш не става ясно цитираният толеранс от 3 км/ч дали е бил
приспаднат от засечената скорост, или не. На четвърто място твърди, че към
електронния фиш не е приложена снимка, от която да е видно, че именно с неговия
автомобил по това време и на това място е било извършено нарушението. На
последно място се твърди, че в ЕФ не бил отбелязан срока, в който има право да
го обжалва, както и пред кой надлежен съд.
Жалбоподателят
не се явява в провелото се съдебно заседание.
За ОДМВР
– Габрово не се явява представител. В придружаващото преписката писмо се изразява становище, че са спазени
изискванията за издаване на електронния фиш и се отправя искане за потвърждение
на наложената санкция.
След
преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 02.02.2019 година в 10:29 часа, лек автомобил
„БМВ 525 ТДС“ с рег. № ЕН *** КВ, собственост на В.И.Г., бил управляван по ГП I-4 км. 76+055, в
посока гр. Севлиево със скорост 97 км.ч. при позволена 60 км.ч. поради наложено
ограничение на скоростта в този пътен участък с пътен знак В-26. За това бил
издаден процесният електронен фиш. Нарушението било констатирано с
автоматизирано техническо средство, регистрирано в БИМ и преминало съответния
метрологичен контрол.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –
материалите по административно – наказателната преписка, вкл. Протокол от
проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, № 72 – С –
ИСИ/29.10.2018 година; Снимков материал и Справка по постъпила жалба, изготвена
от Инспектор в РУ на МВР – Севлиево П.П..
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Преди
да пристъпи към обсъждане на казуса по същество съдът намира, че следва да
посочи, че намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че ЕФ е
издаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка
следва да се отбележи, че в ЗДвП не е предвиден срок за издаване на ЕФ, както и
срок за връчването му. При това положение следва да се приеме, че датата на
връчване на ЕФ е датата на узнаване на нарушителя за извършеното нарушение, от
която тече срока за обжалване на електронния фиш и че с връчването на ЕФ на
дата след изтичането на три месечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 34
от ЗАНН, по никакъв начин не се нарушава правото на защита на жалбоподателя,
тъй като от този момент за него е предвидена възможността да упражни това си
право пред съответния съд.
В хода на производството съдът намира, че са спазени
разпоредбите на чл. 57 от ЗАНН и чл. 189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в
процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като
е посочено, че същото е на ГП I- 4 км. 76+055 в посока гр. Севлиево, който
участък се намира на територията на Община Севлиево. Неяснотата в ЕФ по
отношение на мястото на извършване на нарушението поради обстоятелството, че не
ставало ясно пред кой съд подлежи на обжалване електронния фиш, за която твърди
жалбоподателя че е налице, не следва да се приема според съда за съществено
нарушение на процесуалните правила, ограничаващи правото му на защита. Мястото
на извършване на нарушението е описано със съответните му координати, което
изпълва изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В електронния фиш
са посочени и разрешената скорост, както и установената такава на движение на
процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш
скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява
наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система
за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта. В
случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е 97 км/ч.,
а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 94 км/ч. По този начин
възражението на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно.
От
доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона
за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология, удостоверено с представения по административната преписка Протокол
от проверка № 72-С-ИСИ от 29.10.2018 година. Стационарно преносимия уред за
контрол на скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.
Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни
средства само в автоматичен режим от статив или от конзола в патрулен автомобил
в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен
модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч,
отразен от преминаващите превозни средства. Стационарно приносим уред за
контрол на скоростта - ARH
CAM S 1 е система за контрол на скоростните режими, притежаваща
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № АУ-000029 –
64140/31.10.2017 година, издадено от БИМ
и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, като установените данни за
нарушения с тях не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до
тях от оператора, като това важи също и за процесите на съхранение и експорт на
данни.
На кадрите от снимковия
материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила и неговия
регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на
движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,
изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от
данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ
трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в
административно наказателния процес.
Измерената
скорост на движение на автомобила е 97
км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във
фиша е отразена наказуема скорост от 94 км/ч, след приспадане на толеранса.
Управлението на ППС с превишена
скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното
превишение, определено от АНО от 34 км./ч., законодателят, в разпоредбата на
ал. 2, т. 4 от същия текст, е предвидил глоба в размер на 300 лева. Размерът на
санкцията е фиксиран в закона и е безпредметно обсъждането на неговата
справедливост.
От събраните по делото
доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл. 21 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.
Редакцията на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП към момента на установяване на нарушението гласи, че при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш
за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65
(Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани
технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На
основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол
на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се
налага извода, че към датата на деянието- 02.02.2019г., нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез
издаване на електронен фиш, не само чрез използване на стационарни АТСС,
обозначени със съответен пътен знак и оповестени по законово определения за
което начин, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол.
Не на последно място следва да се има
предвид, че въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с
АТСС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган- освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от
Наредбата/, отговарят на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от
26.02.2014г. на ВАС – Общо събрание на колегиите, относно непълнотите в
регламентацията на работата на „техническите средства” преди изменението на
чл.189, ал. 4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от 2015г.
Съдът
намира, че електронният фиш правилно е бил издаден на В.И.Г., тъй като съгласно
чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът на автомобила се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. В случая липсват данни жалбоподателят да е посочил
лице, на което е бил предоставил автомобила на инкриминираната дата, поради
което съдът намира, че собственикът на автомобила, в случая жалбоподателят, правилно
е санкциониран за допуснатото нарушение.
Предвид
изложеното по – горе съдът приема, че обжалваният електронен фиш е
законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 2561591, издаден от ОДМВР –
Габрово, с който на В.И.Г. ***, ЕГН: **********, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движение по пътищата за нарушаване на
разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от същия закон е
наложено административно наказание глоба в размер на 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: