№ 85
гр. Пещера, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-
Стоименова
при участието на секретаря Е. С. М.
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20215240101000 по описа за 2021 година
Предявен е иск от М. АС. Г. ЕГН **********, от гр. Пещера,ул. ****,
чрез адв. Р. К. против Д. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Пещера ул. ***** с
правно основание по чл. 49 ал. 1 от СК и чл. 127 а ал. 2 от СК.
***
Твърди че живеели в Португалия 15 години и след това в Германия.
Твърди че ищецът преди две години напуснал семейството си и се
върнал в България, за да живее с новата си жена. Твърди, че употребявал
алкохол, откраднал от общия им дом бижута и пари на 05.01.2019г. Била
сигнализирала надлежните органи в Германия. Твърди че бракът им бил
дълбоко и непоправимо разстроен , като вина за това имал ответника и иска
произнасяне по този въпрос.
Претендира на нея да бъдат предоставени предоставени родителските
права върху непълнолетната Дафинка, както и месечна издръжка в размер на
220 лева. Твърди, че детето било редовна ученичка в град **** Германия.
Моли да си върне предбрачната фамилия П., както и да се снабди с лични
документи за детето. Претендира разноски и прави доказателствени искания.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника, като съдът изрично
му е указал да заяви дали приема компетентността на българския съд.
Депозиралв срок отговор, с който оспорва твърденията на ищцата, че има
вина за влошаване на отношенията между страните. Твърди че не употребява
алкохол, не отправял обидни думи. Твърди че също е съгласен да се прекрати
брака , без произнасяне по вината, или да се произнесе че вина имала ищцата.
Твърди че не се противопоставя родителските права да се дадат на ищцата.
1
Оспорва размера на търсената издръжка.
Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и
в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства – удостоверение за
сключен граждански брак № 160/2021г., удостоверение за раждане №
159/2021г. се установява, че М. АС. Г. и Д. Г. Г. са сключили граждански брак
на 03.08.2015г. в гр. Пещера, като съпругата е приела фамилното име Г. от П..
Преди брака но припознато от бащата имат родено едно дете Д. Д. Г. родена
на 16.03.2005г. ЕГН **********.
От приетите по делото удостоверения за подаване на жалби в град ****
Германия от 07.01.2019г. и 08.07.2021г. от ищцата против ответника за липса
на вещи.
Приет е по делото трудов договор на ищеца с № 92/20.11.2020г. , от
който е видно че същият работи на безсрочен трудов договор към „ЕКО
ГИПС“ ЕООД, и получава основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 1547,00 лева.
Приети са по делото доклади и социален доклад изготвен от Отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“Пещера, от които
е видно, че детето има силна емоционална връзка с майката, същата е
осигурила добри хигиенни и битови условия, задоволява потребностите на
детето.
Детето Дафинка е на 16 години, предстои на 16.03.2022г. да навърши
седемнадесет години, пълнолетие, записано е да учи в средно специално
медицинско училище където учи за помощник –фармацевт, има добър успех
в училище и спазва правилата.
В хода на делото е изслушана ищцата по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Ищцата М.Г. заяви в съдебно заседание, че със съпруга й –ответника,
живеели в Германия, преди две години откраднал вещи на детето и се върнал
в България, не ги търсел, живеел с друга жена, не им се обаждал, не давал
издръжка. Твърди че родителите й им помагали. Ищцата работела.
Разпитана беше свидетелката Людмила К., която депозира показания,
че ищцата е много добра майка, грижи се за детето. Твърди че ответника ги
напуснал и си дошъл в България, където живеел с друга жена. Свидетелката
твърди, че ищцата има добри условия за живеене, както и в Германия , така и
в България, родителите й помагат, като бащата не се грижел за детето, не го
виждал.
Съдът кредитира показанията на св. К., които са незаинтересовани и
обективни, както и взаимно свързани като същите се подкрепят от събраните
писмени доказателства.
Съдът е сезиран с иск за развод с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
съединен на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК при условията на кумулативно
съединяване с исковете по чл. 59, ал. 2 от СК за упражняване на родителските
права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на родените от
2
брака ненавършили пълнолетие деца и фамилното име на съпругата след
развода, както и иск по чл. 127 а от СК за завместване съгласието на
ответника за пътуване извън пределите на страната и издаване на документи.
Съпругата е направила искане по чл. 49, ал. 3 от СК за произнасяне по
въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се
установява, че между страните по делото – ищцата и ответникът е налице
дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В
конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена.
Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност,
уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за
обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото,
съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като
съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо,
окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната
общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните
предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод,
поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
Заявено е искане от ищеца на основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът следва
да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина
представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения
и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно и
категорично доказано, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака има ответникът. Той е тази, който, докато съпругата се грижела за
детето, е установил извънбрачна връзка с друга жена, като впоследствие е
напуснал съпругата си и е оставил детето на грижите на майката.
В настоящето производство не се събраха доказателства за брачни
провинения на съпругата - ищец.
Напротив налице са данни, от показанията на разпитаните свидетели, че
ищцата е била добра и грижовна съпруга и майка.
В брачния процес, съдът следва да се произнесе и относно упражняването
на родителските права, личните отношения между родителите и
ненавършилите пълнолетие деца, както и за местоживеенето и за издръжката
на децата. При преценката на това, на кого от родителите следва да се
предостави упражняването на родителските права, съдът следва да прецени
всички обстоятелства и то най-вече съобразно интереса на децата.
Установи се по делото, че ищцата е добра майка , с грижа и внимание към
детето си, разполагаща с месечни доходи и с подходящи за отглеждането
жилищни и битови условия.
Следва да се определи режим на лични контакти на бащата с детето.
Съдът намира, че в интерес на детето предвид възрастта му, че бащата
следва да вижда и взема детето всяка първа и трета седмица от месеца от
10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато
3
майката не е в платен годишен отпуск.
Родителско задължение на майката и бащата е да осигуряват издръжка
на своето непълнолетно дете. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.2 от СК –
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Задължението за издръжка на децата от родителите възниква
по силата на закона, с факта на раждането. Тази особеност на задължението
на родителите да издържат децата си произтича от основното им задължение
да се грижат за тях и да ги подготвят за общественополезна дейност. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства безспорно се
установи, че към настоящия момент за детето Дафинка се грижи само
майката М.Г..Установи се, че то е навършило 16 години, посещава учебно
заведение, професионално ориентирано. Съгласно чл. 142 от СК -размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като минималната
издръжка е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата за
страната.
От събраните по делото доказателства не се установи бащата на детето да
страда от тежки или хронични заболявания, както и че не притежава доходи и
имущество. Съдът като съобрази възрастта на детето, неговите нужди- храна,
облекло, отопление, възможностите на родителите, преценява, че за
месечната издръжка на дететоДафинка са необходими около 400-500 лева,
предвид и че същата е на 16 години и 10 месеца. От така определената сума
бащата ще следва да заплаща по 220,00 лева месечно/ предвид че толкова се
претендира от ищцата/ , а останалата сума до определения размер ще следва
да се осигурява от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието
на детето, като същата се дължи от подаване на исковата молба ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на обстоятелства
за изменение или прекратяване на същата .
Ще следва да се определи местоживеене на непълнолетното дете при
неговата майка и законен представител, на адрес: с гр. Пещера, ул. ****.
По отношение на семейното жилище, то страните не твърдят да са имали
такова, а и предвид че последните три години са живели в Германия, то съдът
не следва да се произнася .
При сключването на брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си
- Г.. В настоящия процес, същата е заявила желание за промяна на фамилното
й име, поради което след развода ще следва да продължи да носи
предбрачното фамилно име П..
Предвид събраните данни , че детето учи и пътува до Германия, то
следва да се разреши на майката да подаде документи за издаване на
международен паспорт на детето.
Съдът счита, че пътуванията с цел туризъм и с образователна цел са в
интерес на детето и следва да се даде възможност на детето Дафинка да
пътува заедно с родителя упражняващ родителските права извън територията
4
на Р. България. В тази връзка основателно е искането да се разреши без
съгласието на бащата, на ненавършилото пълнолетие дете да бъде издаден
международен паспорт.
Ограничаването на детето от пътуванията, ограничаването на
възможностите му за посещение на други държави и възможностите му за
обучение в други държави по същество ограничават основни права и свободи
на детето, регламентирани и защитени от закона. Затова и съдът счита, че
пътуванията с цел туризъм и с образователна цел са в интерес на детето и
следва да се даде възможност на детето да пътува заедно с родителя
упражняващ родителските права извън територията на Р. България. Искането
на ищеца е да се разреши на детето да пътува в чужбина – Германия без
съгласието на бащата. ВКС многократно във свои решение постановени по
реда на чл. 290 ГПК / Решение № 480 от 6.07.2010 г. по гр. д. № 4313/08 г.
решение № 982/15.03.2010 г. по гр.дело № 900/2009 г., ІV г.о.; решение №
446/30.06.2010 г. по гр.дело № 4549/2008 г., ІІІ г.о.; решение № 697/01.11.2010
г. по гр.дело № 1052/2010 г., ІV г.о.; решение № 789/13.01.2011 г. по гр.дело
№ 45/2010 г., ІІІ г.о.; решение № 32/ 28.01.2011 г. по гр.дело № 170/2010 г., ІV
г.о.; решение № 143/30.05.2011 г. по гр.дело № 300/2010 г., ІV г./, а в тази
връзка в постановено при наличието на противоречива съдебна практика ТР
№ 1/ 2016 / 03.07.2017 г. по т.д. № 1/ 2016 г. ОСГК на ВКС е приел, че съдът
не може да разреши на ненавършило пълнолетие дете неограничено по
отношение на брой, време и дестинация извършване на пътуване в чужбина
без съгласието на единия родител, тъй като е възможно детето да бъде
отведено в място на размирици, природни бедствия, или където временно не е
препоръчително пътуване, тъй като това не би било в негов интерес. Затова -
при разногласия между родителите - съдът може да разреши само конкретни
пътувания - за определен период от време и до определени държави или
неограничен брой пътувания, през определен период от време, до определени
държави. В практиката си ВКС застъпва становището, че водещ следва да е
интереса на детето.
Несъмнено, майката и детето имат право на свободно придвижване, като
това право е гарантирано, както от КРБ, така и от ЕКПЧ и Конвенцията за
правата на детето. Обучението на детето в друга развита страна от ЕС би
повлияло положително върху психо-емоционалното му състояние, културно
развитие,разширяване на познанията му и професионална реализация. Затова
и съдът счита, че молбата за издаване на разрешение за пътуване в срок до
навършване на пълнолетие , а именно до 16.03.2023г. - т.е. за един
сравнително кратък период от време, предвид достигането на пълнолетие.
По делото няма заявени претенции от съпрузите за издръжка помежду им
след развода.
Ищцата в последното по делото заседание заяви, че не претендира
разноски.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Пещерски районен съд ДТ върху присъдената
издръжка в размер на 316,80 лева.
5
По изложените съображения и на основание чл. 49, ал. 1 от СК,
Пещерския районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между М. АС. Г. ЕГН **********, от гр. Пещера,
ул. ****, и Д. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Пещера ул. *****, сключили
граждански брак на 03.08.2015 г. в гр. Пещера, за което е съставен Акт за
сключен граждански брак № 0075/03.08.2015 г. на Община Пещера, поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брака има съпругата – Д. Г. Г. ЕГН **********.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
по отношение на непълнолетното дете Д. Д. Г. родена на 16.03.2005г. ЕГН
**********, на неговата майка М. АС. Г./ след развода - П./ ЕГН **********,
като бащата Д. Г. Г. ЕГН **********, ще има право да вижда и взема
детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00
часа в неделя, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Д. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Пещера ул. ***** , да
заплаща на непълнолетното дете Д. Д. Г. родена на 16.03.2005г., ЕГН
**********, чрез неговата майка М. АС. Г. / след развода – П. / ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на по 220 /двеста и двадесет лева /
лева , считано от датата на влизане в сила на настоящето решение, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства за
изменянето или прекратяването на същата.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д. Д. Г. родена на 16.03.2005г., ЕГН
**********, на адреса на нейната майка М. АС. Г. / след развода – П. / ЕГН
**********/.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М. АС. Г. да
носи предбрачното си фамилно име П. .
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Д. Г. Г. ЕГН
********** от гр. Пещера ул. ***** , за издаване на паспорт на детето Д. Д. Г.
родена на 16.03.2005г., ЕГН **********, на основание чл. 127а, ал.2 от СК,
вр.с чл. 45 и 76, т.9 от ЗБДС.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Д. Г. Г. ЕГН
********** от гр. Пещера ул. *****, детето Д. Д. Г. родена на 16.03.2005г.,
ЕГН **********, да напуска пределите на Република България и да пътува
до Германия придружено от майка си М. АС. Г. /след развода – П. / ЕГН
**********/, за срок до 16.03.2023 г.
След прекратяването на брака, съпрузите няма да си дължат издръжка
помежду си.
6
ОСЪЖДА Д. Г. Г. ЕГН ********** от гр. Пещера ул. *****, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пещерския районен съд
ДТ върху присъдената издръжка в размер на 316,80 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
7