РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Благоевград, 14.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Н.а
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело №
20231210201088 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Г. Д. от гр.Благоевград против НП№23-111-
001399/22.06.2023г. издадено от Началника на Група към ОДМВР-Благоевград, сектор
“Пътна полиция“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 2000 лв. и кумулативно с това, му е определено административно наказание-
"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от общо 24 месеца, във връзка с вменено
му нарушение по чл.174, ал.3от ЗДвП, като с НП е постановено също и отнемането на 15бр.
контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.
С жалбата се твърди, че атакуваният акт е незаконосъобразен, тъй като е издаден в
нарушение на процесуалните правила по чл. 57 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният
акт .
Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и
не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с
административната преписка до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата
и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна
по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН /ОДМВР-Благоевград, сектор
„Пътна полиция“/, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален и
законен представител./За конституирането на заинтересованата страна, съдът отчете
нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или
учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
1
служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези
учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по
аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване,
според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение
за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да
се направи именно от притежателя /разпоредителя/ с бюджета, какъвто евентуално би се
накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение,
заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто
орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в
процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с
оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз
основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за
разноски, касае страни по спора /в това число и заинтересована такава/, като ГПК не
допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния
процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е
обилна и безпротИ.речива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект
няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В
тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г.,
Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984
от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС
по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС
се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са
заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните
на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова
конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното
решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като
мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по
т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво
обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна
изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са
оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани
лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на
чл.63д,ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и
организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично
не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна,
след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с
юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС
и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу
въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори
същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата
2
страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт, с изключение за
разноските в процеса , ако й бъдат възложени такива. /
РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажира представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по
делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима. /НП е връчено лично
на жалбоподателя на 28.06.2023г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена
разглежданата в делото жалба, а именно на 30.06.2023г. /
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна и то по съображения различни
от изложените в нея, а именно :
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен
начин, че на 01.06.2023г., жалбоподателят е управлявал МПС /лек автомобил с марка и
модел „Ш********“, с рег.№*********, негова собственост/, в Б*******, движейки се по
ул.“С********и с посока на движение от ул.“П.К.Яворов“ към ул.“Калина“. На това място и
срещу блок №46, бил спрян за проверка от страна на полицейските служители-свидетелите
Е. М. и Д. Т., като при отправена му изрична покана за това в 16.05 часа от извиканият на
място за съдействие младши автоконтрольор при Сектор „ПП“–св.А. К., жалбоподателят
отказал да му бъде извършена проверка от св.К. с тест за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, с техническо средство „Дрегер Дръг тест 5000“, с фабричен номер 0036,
след което на водача е издаден талон за медицинско изследване №126813. Това поведение на
жалбоподателя е квалифицирано като административно нарушение по чл. 174, ал.3, предл.2
от ЗДвП, за което св. К., в присъствието на колегата си М. и Т., съставил на водача Д.
АУАН№966177. Акта е връчен на водача лично и срещу подпис на датата на съставянето му.
Видно от Протокола за извършена проверка на жалбоподателя за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 01.06.2023г., проверката е започнала именно в 16.05 часа на тази
дата и е завършила в 16.20 часа. Проверяващите лица са отразили в протокола, че при
комуникацията с него, Д. е бил във възбудено състояние, походката му е била с клатене,
показвал е безпокойство и неспокойни очи. След отказа да бъде тестван в хода на тази
проверка за употреба на наркотични вещества и техни аналози, по делото няма данни, че Д.
е отишъл и е предоставил кръв за изследване за употреба на такива вещества с даденият му
за тази цел талон за медицинско изследване.
Във връзка с извършената процесна проверка и констатирано поведение на водача Д., на
01.06.2023г., спрямо него е издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №369 от св.Крънчево, за изземване на неговото СУМПС
№********* за срок не повече от 18 месеца на основание именно чл.174, ал.3 от ЗДвП. С
втора ЗПАМ№370/01.06.2023г., издадена от полицай П. Петров на същото основание от
ЗДвП, е разпоредено и отнемане за 6 месеца на 2бр. регистрационни табели на
3
управляваният от Д. лек автомобил, както и неговото свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, за срок от 6 месеца.
Въз основа на АУАН, на 22.06.2023г., Началникът Група при ОДМВР-Благоевград, с-р
„ПП“, е издал атакуваното НП№23-1116-001399, с което на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП,
за нарушението по този текст , на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с това му е определено административно
наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 24 месеца. С НП е
постановено също и отнемането на 15 бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по
Наредба№Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР. НП е връчено на жалбоподателя лично и срещу
подпис на 28.06.2023г.
При разпита на свидетелите М. и Т., двамата установяват, че именно те спрели първи за
проверка водача Д. след като го видели да управлява МПС на посочените в акта дата и
място. Направили му тест за употреба на алкохол, който бил отрицателен, но той отказал
словесно да бъде тестван за употреба на наркотични вещества. За извършване на такъв тест
бил извикан за съдействие служителят от сектор „Пътна полиция“–св.К., който е бил на
длъжност „младши автоконтрольор“. След отказа на Д. да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, той е бил задържан, като при задържането му св.Т. твърди, че в
жалбоподателя бил намерен канабис. /В тази връзка по делото е приложен и Протокол за
личен обиск на жалбоподателя от 01.06.29023г., изготвен именно от св.Т., според който в
него не са намерени вещи./ От своя страна св.К. уточнява, че след като отправил покана на
Д. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества, последният му казал :“Вие искате да
ме вкарате в затвора ако ме тествате“, от което св.К. заключил, че жалбоподателят е
употребил вероятно някакви наркотични вещества и за това не желае да участва в такова
тестване. Св.К. заявява също, че не при обиск, а в хода на проверката в лявата ръка на
жалбоподателя било открито наркотично вещество от св.Т. .
Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР, на длъжностните лица в
дирекцията, заемащи позицията „младши автоконтрольори“, са делегирани правомощия за
констатиране на административни нарушения и издаване на АУАН по контрол на пътното
движение, а на началниците на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР, е делегирано
правомощие за издаване на НП и налагане на административни санкции при нарушения по
ЗДвП.
От приложената справка на С-р „ПП“ за нарушител/водач, е видно, че жалбоподателя е
санкциониран многократно за нарушения по ЗДвП преди датата на проверката.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и писмени
доказателства, събрани в хода на процеса, които са логични, последователни и
кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни
доказателствени средства за изясняване на обективната истина в този спор .
При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното
НП законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на
4
жалбоподателя за нарушения по чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока бе представена
по делото и заповед за делегирани правомощия на издателя на обжалваният акт /Заповед
№8121з-1632/02.12.2021г. на МВР/.
При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В двата акта се
съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за
НП/, а именно: дата и място на съставянето им, дата и място на извършена проверка за
твърдяното нарушение, фактическо описание на начина на извършване на твърдяното
нарушение, правна квалификация на нарушението, санкционна норма изрично е отразена в
НП, както и доказателства за установяване на описаното в двата документа нарушение. НП
и АУАН са и надлежно връчени /лично на дееца/. Ето защо, съдът приема, че обжалваното
НП е процесуално законосъобразно, а възраженията на защитата в обратна насока за
неоснователни.
От друга страна, със събраните по делото гласни и писмени доказателства, кредитирани
от съда като годни и достоверни /показания на свидетелите К., Т. и М., Протокол за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, АУАН/, се
установи по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е и извършил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 174,
ал.3 от ЗДвП.
Съгласно нормата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба от
2000 лв.
В казуса, от обективна страна се установи, че на процесната дата и място /на
01.06.2023г. в 16.05 часа/, на процесното място / в Благоевград, движейки се по ул.“Симеон
Радев и с посока на движение от ул.“П.К.Яворов“ към ул.“Калина“/, жалбоподателят е
управлявал МПС /лек автомобил с марка и модел „Ш******“, с рег.№*******, негова
собственост/, като при извършена му проверка в 16.05 часа на тази улица пред №46 от
страна на полицейските служители Т. и М. и след отправена му покана за това от младши
автоконтрольор –св.К., да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с Дръг тест 5000 , с фабричен 00036, Д. отказал да му бъде извършен такъв тест.
Този отказ на жалбоподателя бил ясен и недвусмислен/словесен/ и направен в присъствието
на свидетелите- очевидци К., Т. и М.. С това си поведение жалбоподателят несъмнено е
извършил от обективна страна нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. /Съгласно практиката
5
на съдилищата, когато е налице такъв категоричен отказ на водача да му бъде извършена
проба и респ. тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози по допустими
способи по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози /в казуса с техническо
средство Дръг тест 5000 , с фабричен 00036, следва да се приеме, че е осъществен именно
състав на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и в тази насока е Решение
№219/19.01.2024г., постановено по кнахд №771/2023г. по описа на БлАС./
Нарушението е извършено както от обективна, така и от субективна страна, след като
между страните не е спорно, че П. Д. е правоспособен водач на МПС от 1998г./според
справка за водача на л.13-19/, а като такъв и към процесната дата, той е бил запознат със
задълженията си при управление на МПС, в това число и с правилото на чл. 174, ал.3 от
ЗДвП, което в казуса виновно и съзнателно е нарушил .
След като е направил коректна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя
нарушение, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП, санкционният орган е наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 2000лв. и кумулативно с
това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява
МПС" за срок от 24 месеца. Тези санкции са единствените като вид и размер при нарушение
като процесното, поради което съдът ги приема за отмерени по принцип и в съответствие
с нормата на чл.27 от ЗАНН.
От друга страна обаче съдът установи, че в разгледаният казус на процесната дата, на
жалбоподателя са били издадени и 2бр. ЗПАМ / с № 369 от 01.06.2023г. и с №370 от
01.06.2023г./ с които му е отнето СУМПС, СРМПС и 2 бр. регистрационни табели на
управляваният от него лек автомобил на процесната дата, като Д. по този начин е бил и
лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано именно от
01.06.2023г. Тези ЗПАМ страните не спорят, че са и влезли в законна сила след връчването
им на жалбоподателя на датата на съставянето им, както и, че с тях на практика вече е и
започнало изпълнението на същото ограничение в правата на жалбоподателя като
наложеното му такова с обжалваното НП, чрез административната санкция „Лишаване от
право да управлява МПС“, вече повече от 13 месеца. При това положение, е налице така нар.
кумулиране на санкции при нарушаване на принципа „non bis in idem“, визиран и в чл.17 на
ЗАНН. В такава хипотеза СЕС в своята практика /Решение от 04.05.2023г., постановено по
дело ECLI:EU:C:2023:317/ приема, че по принцип приложената ПАМ в рамките на
производство по констатиране на административно нарушение, с оглед вида и естеството си,
тежестта и преследваните с нея цели /възпиране извършване на нарушение и превенция /,
има репресивен характер и по естеството си е санкция, която дублира предвидената
аналогична санкция в нах делата / в случая по по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП./ Наред с това при
прилагането на такава повтаряща се с наложената санкция ПАМ, чрез автоматичното й
въвеждане от законодателя и без условия за преценка на компетентният орган за прилагане и
преустановяване и едновременно с предвидената санкция за самото нарушение, СЕС счита
за нарушение на принципа „non bis in idem“ и чл. 50 от Хартата за правата на човека, които
6
не допускат национална правна уредба, за едно и също неизпълнение на задължение и
след провеждане на отделни и самостоятелни производства /по ЗПАМ по АПК и
административно-наказателно по ЗАНН в казуса/ на едно и също лице, да може да се
наложи едновременно и административна санкция и принудителна мярка с един и
същи за него негативен резултат и засягане или ограничаване на права, още повече, че
всеки приложен алтернативен ред за санкциониране подлежи и на обжалване пред различни
съдилища и по различни процедури. Такова кумулиране на санкции СЕС посочва, че не
позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта
на разглежданото нарушение. В този смисъл СЕС приема, че така кумулирани като тежест
тези санкции /принудителна мярка и административна санкция/, не кореспондират с
процесуална законосъобразност, с тежестта на нарушението и принципа за
пропорционалност на санкцията и целите, преследвани със самата санкция /
превенция, преустановяване на нарушението за в бъдеще./ В тази насока е и съдебната
практика – Решение №2202/20.11.2023г., постановено по кнахд№541/2023г. по описа на
БлАС./
Предвид изложеното, съдът намира, че НП следва да се отмени в частта, с която на
жаблоподателя е наложено административно наказание «Лишаване от право да се
управлява МПС», защото тази санкция съгласно цитираната практика на СЕС, протИ.речи
на принципа «non bis in idem“ по чл.17 от ЗАНН и чл.50 от Европейската харта за правата
на човека, явява се несъразмерна тежка и непропорционална за извършеното нарушение
като кумулиран период на въпросното ограничение на права, наложено чрез ЗПАМ и
административно наказания с НП, респ. не кореспондира в този си обем и интензитет и с
целите на такава санкция в административно-наказателното производство по чл.12 от
ЗАНН. За втората санкция „Глоба“ обаче НП се явява законосъобразно издадено и като
такова следва да се потвърди.
Приложението в казуса на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, е основание по смисъла на чл. 6, т.3 от
Наредба№Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР и за отнемане на 15бр. точки от контролния талон
на жалбоподателя към неговото СУМПС, поради което и в тази му част НП се явява
законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 от ЗДвП , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-1116-001399/22.06.2023г., издадено от
Началник група към ОДМВР - Благоевград, Сектор „Пътна полиция“, в частта му, с която на
П. Г. Д. с ЕГН********** и с адрес: Б******, ул.“Ц********, е наложено административно
наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 24 месеца, във връзка с
нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП и ПОТВЪРЖДАВА същото НП в останалата му част,
7
поради нейната законосъобразност .
ПРЕКРАТЯВА производството по нахд №1088/2023г. по описа на Районен съд –
Благоевград по отношение на заинтересованата страна ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна
полиция“ .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд – Благоевград в 7-
дневен срок в прекратителната му част и в 14-дневен срок в останалата му част , считано от
съобщаването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8