РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. В**, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВ* Ж. С*
Членове:Г* П. Й*
Н* Д. Н*
при участието на секретаря Н* ЦВ. К*
като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело №
20221300500166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №45/14.02.2022 г. по гр.д.№637/2020 г. по описа на ВРС са
отхвърлени изцяло предявените искове по чл.422,ал.1 , във вр. с чл. 415, ал. 1
от ГПК от „Ф* И*” ЕАД, *, седалище и адрес на управление: гр.С* район
Л*,ул.”Х* И*” №15, представлявано от Л*Д* - изпълнителен директор,
против АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В* , ул. „Д*“, №
10 с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на „Ф*
И*” ЕАД, следните суми:2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв.
лихва за забава за периода от 23.04.2016г. до 05.04.2019 г., разноски в размер
на 87,74 лв. държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
като неоснователни и недоказани.
Така постановеното решение е обжалвано от „Ф* И*“ ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр.С*, ул. „Х* И*“№15 , ет.6,
1
представлявано от изпълнителния директор Лилия Димитрова,действащо чрез
юрисконсулт В* Ц* със съдебен адрес: гр. С* ул. „Х* И* „№*,ет.* .
Поддържа се ,че решението е неправилно като противоречащо на
материалния закон и постановено при нарушение на процесуалния закон.
Предявените искове били отхвърлени като неоснователни, тъй като
първоинстанционният съд бил приел, че вземанията на ищеца са погасени по
давност. За да достигне до този правен извод, съдът при изграждане на
мотивите си бил приложил неправилно по отношение на процесния случай
два института на правото, а именно:
1. Правото на кредитора за обяви вземането си по кредит за предсрочно
изискуемо и упражняване на това право;
2. Приложимия давностен срок по отношение на вземане, произтичащо от
договор за потребителски кредит.
По-нататък в жалбата се изразяват подробни доводи относно
приложението на горните правни институти.
Иска се да се отмени изцяло като неправилно и незаконосъобразно
Решение № 45/14.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 637/2020 г. по описа на
РС -Видин, като вместо него се постанови решение, с което да се признае за
установено, че АС. МЛ. С., ЕЕН ********** дължи на „Ф* И*” ЕАД, ЕПК *
вземания, обективирани в заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. №
1187/2019 г. по описа на ВРС, а именно:
-2802,22 лева — главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението;
-839,23 лева - лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г.
Иска се да бъдат присъдени направените разноски в заповедното
производство и в първоинстанционното производство, за които своевременно
бил представен списък на основание чл.80 ГПК.
Иска се да бъдат присъдени разноски в настоящото производство.
Ответникът чрез своя процесуален представител-особения представител
адв.В.Б. оспорва жалбата в с.з.
ВОС ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и
2
доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното
:
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Ф* И*” ЕАД,
ЕИК****, седалище и адрес на управление: гр.С**, район Л*,ул.”Х*И*” №15,
представлявано от Л* Д* - изпълнителен директор против АС. МЛ. С., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В* , ул. „Д*“, № *, с които се иска да се
признае за установено, че ответникът дължи на „Ф* И*” ЕАД, следните
суми:2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
02.05.2019г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва за забава за
периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019г., разноски в размер на 87,74 лв.
държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
В исковата молба се твърди, че на 02.05.2019 г. ищецът „Ф* И*" ЕАД
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу за сумата 2802, 22 лв.—главница по предоставения кредит, 312,73 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2014 г. до 20.06.2016 г.,
1272,03 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2014 г. до 20.06.2016 г., ведно
със законната лихва от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането.Направено е
искане за присъждане на направените по делото разноски.
Заповедта е връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 от ГПК, с оглед на
което се предявява настоящия иск.
Ищецът твърди,че на 08.07.2014 г. между „БНП П* П* Ф*" ЕАД и „Ф*
И*” ЕАД, ЕИК * е подписан договор за продажба и прехвърляне на
вземанията (цесия). Вземането по Договор за стоков кредит, номер СREX-
02001682 било прехвърлено с Договор за продажба и прехвърляне на
вземанията (цесия) от 08.07.2014 г. и в правата на нов кредитор по описаното
вземане встъпил ищецът „Ф* Й*'" ЕАД.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП П* П*
Ф*" ЕАД упълномощило „Ф* Й*" ЕАД да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземане, което предстояло да бъде направено и писмено с
приложеното към исковата молба уведомление.
Твърди се ,че на 26.08.2014 г. в гр. В* бил сключен Договор за кредит за
покупка на стоки или услуги, номер СREX-10895912, между „БНП П*П* Ф*”
3
ЕАД и АС. МЛ. С. , по силата на който бил отпуснат кредит на обща стойност
3459, 69 лв., за финансиране на закупуването на климатик марка „LG“ на
климатик „SAMSUNG“. Договорен бил годишен процент на разходите
(договорна лихва), който бил добавен към дължимата главница и бил
изготвен погасителен план с фиксирани месечни вноски, а именно 22 на брой
месечни вноски, всяка в размер на 194,69 лева.В случай на забава на някоя от
изискуемите вноски, на основание договора заемополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Сочи се ,че длъжникът направил няколко погасителни вноски , след
което преустановил обслужването на дълга и изпаднл в забава. На крайния
падеж кредитополучателят продължил да бездейства и да не погасява
задължението си.
Иска се съдът да признае за установено, че дължи на “Ф* Й*” ЕАД,
следните суми: 2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане, 839, 23 лв. лихва
за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г., разноски в размер на
87,74 лв. за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение
Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Особеният представител на ответника е представил писмен отговор в
установения едномесечен срок, в който е направил възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност.
От фактическа страна се приема за безспорно по делото ,че на
26.08.2014 г. в гр. В* е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги, номер СREX -10895912 между „БНП П* П* Ф*” ЕАД и АС. МЛ. С. ,
по силата на
който е отпуснат кредит на обща стойност 3459, 69 лв., за финансиране на
закупуването на климатик марка „LG“ и на климатик „S*“. Договорен е
годишен процент на разходите (договорна лихва), който е добавен към
дължимата главница и е изготвен погасителен план с фиксирани месечни
вноски, а именно 22 на брой месечни вноски, всяка в размер на 194,69 лева.
Кредитодателят е предоставил чрез банков превод посочените по- горе
4
суми съответно пряко на упълномощения търговски партньор и на
застрахователния агент, с което е изпълнил задълженията си по договора.
Уговорено е ,че в случай на забава на някоя от изискуемите вноски
заемополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата.
На 28.05.2015 г. длъжникът прави последна погасителна вноска, след
което преустановил обслужването на дълга и изпаднал в забава. На крайния
падеж 20.06.2016 г., кредитополучателят продължава да бездейства и да не
погасява задължението си.
На 10.01.2017 г. между „БНП П* П* Ф*" ЕАД и „Ф* И*ЕАД е
подписан договор за продажба и прехвърляне на вземанията (цесия).
Вземането по Договор № СREX- 10895912 е прехвърлено с Договор за
продажба и прехвърляне на вземанията (цесия) от 10.01.2017 г. и в правата на
нов кредитор по описаното вземане встъпил ищецът „Ф* И**'" ЕАД.
В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „БНП П* П*
Ф*" ЕАД упълномощил „Ф* И*" ЕАД да съобщи длъжника за прехвърлянето
на вземания.
От заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че
на 28.05.2015 г. ответникът е направил последната погасителна вноска, след
което преустановил обслужването на дълга и изпада в забава.
Въз основа на заявление с вх.№5063 от 02.05.2019 г. по ч.гр.д.№
1187/2019 г. на ВдРС е издадена Заповед № 940 - РЗ/03.05.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която се разпорежда
длъжникът АС. МЛ. С. да заплати на кредитора „Ф* И*” ЕАД следните суми:
сумата от 2802, 22 лв.-главница по предоставения кредит, 312,73 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 19.09.2014 г. до 20.06.2016 г.,
1272,03 лв. лихва за забава за периода от 20.09.2014 г. до 20.06.2016 г., ведно
;
със законната лихва от 02.05.2019 г. до изплащане на вземането.
С разпореждане от 05.02.2020 г. съдът е указал на заявителя, че може в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе
и дължимата държавна такса. Това разпореждане е указано на заявителя със
съобщение, получено на 24.02.2020 г. Видно от печата ,положен върху
исковата молба ,ищецът е депозирал установителен иск срещу длъжника на
27.04.2020 г., т. е. в законоустановения едномесечен срок.
5
Така установената от районния съд фактическата обстановка се
установява от събраните по делото писмени доказателства и по същество не
се оспорва от страните нито пред районния съд,нито пред въззивната
инстанция .
С оглед на така установената фактическа обстановка, В* окръжен
съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на ВКС,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
6
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява основателна поради следните съображения:
Обявяването на вземането по кредит за предсрочно изискуемо е
потестативно (преобразуващо) право на кредитора, а не негово задължение.
Обявяването на предсрочната изискуемост изисква изрично изявление на
кредитора адресирано и получено от длъжника, че ще счита непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуем. С изявлението кредиторът
преобразува съществуващото облигационно отношение, поради което той
трябва, да уведоми кредитополучателя, т.е. изявлението трябва да достигне
до знанието на кредитополучателя.
Предсрочната изискуемост на кредита не настъпва автоматично при спиране
на плащанията на погасителните вноски. Наличието на обективната
предпоставка е необходимо, но не е достатъчно условие за трансформиране
на кредита в предсрочно изискуем. Отнемането на преимуществото на срока
по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Преценката
дали да го упражни и кога, принадлежи изцяло на титуляра на това право, от
което следва, че настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя
осъществяването на два юридически факта — неплащането на определен
брой погасителни вноски от длъжника и нарочно волеизявление на кредитора
за отнемане преимуществото на срока. Предсрочната изискуемост не
възниква по право от обективния факт на неизпълнение по отношение на
определен брой погасителни вноски,независимо от наличието на клауза в
договора в горния смисъл. доколкото настъпването и е кумулативно
обусловено и от упражняването на субективното право на кредитора.В горния
смисъл е т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тьлк.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС ,в което се казва :
7
„По силата на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните институции банката
може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.
418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради
неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания
по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ - чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги
на банката по чл. 417, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без
да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на
непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно
изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на
8
длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за
допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение -
чл. 418, ал. 5 ГПК, поради което задължението за остатъка от кредита, така
както е заявено, не е изискуемо към момента на подаване на заявлението.
Предпоставките по чл. 418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
"обявен" в разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ и съответно изискването за
удостоверяване на изискуемостта по чл. 418, ал. 3 ГПК.
Предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на
представения документ - извлечението от счетоводните книги на банката за
вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и
изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не
са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е
възникнало на предявеното основание.“
С оглед на гореизложеното уговорка в договора за кредит за
автоматично настъпване на предсрочна изискуемост не води до фактическото
обявяване на такава от кредитора, поради което такава уговорка не поражда
правни последици между страните по облигационното отношение.
С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че по отношение на
претендираните от въззивника вземания не е настъпила предсрочна
изискуемост. а същите стават изискуеми с настъпването на палежа на
договора. В процесния случай нито със заявлението, подадено по реда на чл.
410 ГПК, нито с исковата молба въззивникът твърди, че той или
първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Фапненс“ ЕАД, ЕИК
********* са обявили вземанията, произтичащи от договор за кредит с №
СRЕХ-10895912 за предсрочно изискуеми. Напротив, изрично въззивникът е
посочил, че претендира вземането си на основание настъпил краен срок
/падеж/ на договора.В заявлението по Чл.410 ГПК (л.3 от гр.д.1187/2019
г. по описа на Районен съд-Видин )се сочи :„Крайният срок за
изпълнение на договора настъпва на 20.06.2016 г., с което става изискуем
9
целият неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е
дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 от 33Д) от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
задължението. Отделно от това, в подадения отговор на искова молба (л.54-
55 от гр.д.№637/2020 г.на ВидРС)ответникът не е възразил, че вземанията,
произтичащи от договора за кредит, са обявени за предсрочно изискуеми.
Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като в
противоречие на основания принцип на диспозитивното начало , установен в
чл.6, ал.2 ГПК съдът е излязъл извън зададената от страните рамка на
производството като е разгледал и решил въпрос, който не е спорен между
страните.
Незаконосъбразен е изводът на първоинстанционния съд относно това
,че „стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на
Закона за кредитните институции и респективно неговият Чл.60 ал.2 се явява
неприложим за тях.“Това е така,тъй като въззивникът се явява лице ,което
извършва търговска дейност ,изразяваща се в отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства по смисъла на Чл.3 ал.1 т.3 от Закона за
кредитните институции и разпоредбите на закона ,включително и Чл.60 ал.2
ЗКИ .Разпоредбите на ЗКИ по силата на Чл.4 от закона не са задължителни
само за :
1. Българската народна банка, чиято дейност се урежда със закон;
2. (отм. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.);
3. взаимоспомагателните каси, които предоставят заеми само на свои членове
за сметка на направени от тях и на техен риск вноски;
4. (нова - ДВ, бр. 24 от 2009 г., в сила от 31.03.2009 г.) лицата, които
предоставят по занятие парични заеми срещу залог на вещи (заложни къщи)
при условия и по ред, установени от Министерския съвет. Разпоредбите на
този закон не се прилагат и за пощенските оператори относно дейността по
извършване на пощенски парични преводи, освен за случаите по чл. 24 – 27 и
за включването в обхвата на надзора на консолидирана основа, в които случаи
се третират като финансови институции.
Освен това ВРС е приложил неправилно закона относно приложимият
10
давностен срок по отношение на вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит.
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС дава задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, 5. ”в” ЗЗД. С оглед
мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора.
Върховните съдии са посочили изрично, че разпоредбата на чл.111, б.„в“ ЗЗД
се отнася за изключение, поради което не следва да се тълкува разширително.
Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива периодични плащания,
които са подобни на наемите и лихвите.“При договора за потребителски
кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като нито задължението
на кредитодателя за предоставяне па уговорената сума, нито задължението на
кредитополучателя за връщането й е повтарящо се. Уговореното между
страните връщане на предоставена сума на погасителни вноски не превръща
този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части (чл. 66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е
отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа, като се
съгласява да приеме изпълнение на части. Първоинстанционният съд
неправилно е приложил Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС ,като е сложил знак за равенство между понятията
„периодични плащания“ и „частични плащания“.
В Тълкувателно решение №5от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.,
ОСГТК на ВКС се дава задължитено тълкуване по въпроса „откога тече 6-
месечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД- от датата на падежа за всяка вноска или
от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на
предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор, върховните съдии отново в
мотивите към решението са коментирали характера на вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение
мотиви могат да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и
разсрочено, е едно-единствено. То не е задължение за периодично плащане по
смисъла на чл. 111. б. „в“ ЗЗД. Напротив - изпълнението на части е допуснато
по силата на даденото от кредитора съгласие и е в интерес на длъжника.
11
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д.
№ 5/2019 г., ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да
тече давностният срок по отношение на вземане, произтичащо от договор за
потребителски кредит. Давностният срок започва да тече от падежа на
договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението трябва да се
извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящият случай. Кредиторът, който е
предоставил на длъжника възможност да издължава престацията си на части
и така се е отказал от едно свое предимство, гарантирано от закона —
(изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника.
В горното ТР се обобщава :“Трайно установена е практиката на ВКС, че
при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е
еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие през всеки
период от време и двете страни по правоотношението престират и за тях
възникват относително самостоятелни задължения с отделни падежи, които
имат общ правопораждащ факт, но не представляват части от едно цяло
вземане. Обратното - при уговорка за разсрочване на части на едно по
правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да
определи изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да
е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими
плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в
който е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в
12
която термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в
единствено число. От друга страна систематическото тълкуване на чл. 66 ЗЗД
и чл. 147, ал. 1 ЗЗД е основание за извода, че както кредиторът не е длъжен да
приеме частично изпълнение, така той не е длъжен да търси по исков ред
изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за да запази
правата си срещу поръчителя. „
От горното е видно ,че падежът на вземането на въззивника за
главница е настъпил на 20.06.2016 г., когато е настъпил падежът на договора
за кредит. Въззивникът в качеството на цесионер и нов кредитор е предприел
действия за принудително събиране на вземането си, като е подал заявление
по реда на чл. 410 ГПК, което в входено под вх. № 5063 на 02.05.2019 г., въз
основа на което е образувано ч.гр.д.№1187/2019г. по описа на РС. Видин.
Според изричната разпоредба на чл.115, 5. „ж“ ЗЗД давностният срок спира
докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 02.05.2019 г. до
настоящия момент давностен срок не тече. От 20.06.2016 г., когато е настъпил
падежът на договора до 02.05.2019 г.- датата на депозиране на заявлението в
съда, не е изтекъл предвидения в чл.110 ЗЗД петгодишен давностен срок.
Предвид дължимостта на главното задължение — връщането на
усвоената главница и изпадането на длъжника по облигационното отношение
в забава, то на въззивника се дължи и акцесорното вземане на лихва за забава
за претендиралия период. По отношението за вземането за лихви е
приложима кратката тригодишна погасителна давност,като претендирата
лихва за забава не е погасена по давност.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Видин , ул. „Детелина“, № 10 следва да бъде осъден да заплати НА
„Ф** И**” ЕАД, ***, седалище и адрес на управление: гр.С**, район
Л*,ул.”Х** И**” №** направените в заповеднто производство разноски в
размер на 87,74 лв.за държавна такса и 50,00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение .
Ответникът АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В* ,
ул. „Д*“, № * следва да бъде осъден да заплати на „Ф*И*” ЕАД, ЕИК**,
седалище и адрес на управление: гр.С*, район Л*,ул.”Х* И***” №15
направените пред ВОС разноски в размер на 72,83 лв.за държавна такса и 150
13
лв.за юрисконсултско възнаграждение .
Ответникът АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В** ,
ул. „Д*“, № *следва да бъде осъден да заплати на „Ф* И**” ЕАД,
ЕИК200644029, седалище и адрес на управление: гр.С*, район Л*,ул.”Х*И*”
№15 сумата от 485 лв.разноски за особен представител пред ВРС и сумата
от 485 лв.разноски за особен представител пред ВОС .
Водим от горното и на основание Чл.271 ГПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №45/14.02.2022 г. по гр.д.№637/2020 г. по
описа на Районен съд-В** ,вместо което постановява :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,че АС. МЛ. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. В* , ул. „Д*, № 10 дължи на „Ф******Ъ**Л” ЕАД,
ЕИК**, седалище и адрес на управление: гр.С*, район Л*,ул.”Х* И*” №*
следните суми :2802,22 лв. главница по договора за кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 02.05.2019 г. до окончателното изплащане и 839, 23 лв. лихва
за забава за периода от 23.04.2016 г. до 05.04.2019 г.
ОСЪЖДА АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В* , ул.
„Д*“, № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „Ф** И**” ЕАД, ЕИК**, седалище и адрес на
управление: гр.С*я, район Л*,ул.”Х*И*” №*направените в заповедното
производство разноски в размер на 87,74 лв.за държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА АС. МЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В* , ул.
„Д*“, № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „Ф* И*Л” ЕАД, ЕИК**, седалище и адрес на
управление: гр.С*, район Л*,ул.”Х** И*” №*направените пред Окръжен съд-
В* разноски в размер на 72,83 лв.за държавна такса и 150 лв.за
юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА АС. МЛ. С., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. В* , ул.
„Д*“, № 10 ДА ЗАПЛАТИ на „Ф** И*” ЕАД, ЕИК**, седалище и адрес на
управление: гр.С**, район Л*,ул.”Х*И*” №* сумата от 485 лв.разноски за
особен представител пред Районен съд-В*и сумата от 485 лв.разноски за
14
особен представител пред ВОС
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15