№ 19675
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20231110139400 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „Б..... III“ ООД, с която се иска изменение на
постановеното по делото решение по отношение на разноските, извършени от тази страна в
производството. С молбата се иска съдът да присъди на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, като се сочи, че с представеното платежно нареждане били заплатени
няколко фактури – с номера от 205 до 212.
В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „Т...... София“ ЕАД, е
депозирала отговор, с който изразява становище за неосноветелност на молбата.
Като прецени данните по делото и доводите на странитете, съдът намира следното:
Молбата за изменение на постановеното по делото решение за извършените от
ищеца разноски, е предявена в срока по чл. 248 ГПК и от страна с правен интерес. Същата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче молбата се явява неоснователна по следните
съображения:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Б..... III“ ЕАД с която
е предявен иск срещу „Т...... София“ ЕАД с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137,
ал. 2 ЗЕ.
С решение от 04.04.2024 г. съдът е уважил изцяло исковата претенция.
В производството ищецът е претендирал разноски – за държавна такса, за заплатен
депозит за възнаграждение на вещо лице и за адвокатско възнаграждение.
С крайния си акт съдът е отказал да присъди разноски на ищца за заплатено
адвокатско възнаграждение, като аргумент за това е изложен в решението.
За пълнота следва да се посочи следното:
1
От представен договор за правна помощ и съдействие към фактура № 206 от
13.07.2023 г. /л.62/ и фактура № 206/13.07.2023 г. се установява, че между ищеца и
адвокатско дружество „Аврамова, Доросиев и партньори“ е сключен договор, съгласно
който ищецът дължи възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
настоящото производство в размер на 800 лева.
От представено преводно нареждане от 19.07.2023 г. /л. 64/ се установява, че на
посочената дата ищецът е превел по сметка на адвокатско дружество „Аврамова, Доросиев и
партньори“ сумата от 6700 лева. Като основание за превода е посочено „фактури
**********.212.13.07.2023г. искови молби и гр. дело 38515.22“.
От посоченото основание не става ясно дали се заплаща по фактури 205 и 212 или
по всички фактури с номера от 205 до 212, както твърди ищецът в молбата си по чл. 248
ГПК.
Дори и да се приеме, че с превода е извършено плащане по всички фактури с
номера от 205 до 212, сред които и фактура 206, то не се установява по безспорен начин
дали с плащането на сумата от 6700 лева са заплатени всички задължения по посочените в
основанието фактури – следвало е да бъдат представени заедно с нареждането всички
фактури, по които е извършено плащане с него, или по всяка фактура да се направи отделно
плащане.
Съдът следва да присъжда единствено действително сторените разноски, а в
тежест на страните е да доказват извършването им. В настоящия случай е възможно както да
е извършено пълно плащане по посочените в основанието фактури, така и да е платено
частично, тъй като няма данни за пълния размер на задълженията, но съдебните актове не
могат да се основават на предположения и спекулации.
Представените от ищеца писмени доказателства с молбата по чл. 248 ГПК не
следва да се обсъждат от съда, тъй като производството по чл. 248 от ГПК има за цел да
поправи грешките и пропуските на съда при разпределяне на отговорността за разноски, но
не и пропуските на страните да докажат своевременно претенциите си за разноски
/Определение № 50267 от 27.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1835/2021 г., II т. о., ТК/.
Ето защо според настоящия състав подадената молба за изменение на решението в
частта за разноските, направени от ищцовата страна, е неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 120478/11.04.2024 г.
2
на „Б..... III“ ООД, ЕИК *********, подадена чрез адв. Г..., с която се иска изменение на
постановеното по делото решение № 6057/04.04.2024 г. в частта за разноски.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на
обжалване на решението – в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3