Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……….2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV „В“ въззивен
състав, в
публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА
ЧОЛЕВА
В. КОСТАДИНОВ
при секретаря ВАЛЕНТИНА И., като разгледа
докладваното от мл. съдия КОСТАДИНОВ гр. дело № 11 750 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба с вх.№ 5069948 от 10.05.2017 г. на ответниците И.И.А. и Н.Р.А. срещу Решение № 92776 от
13.04.2017 г. по гр.д. № 25385/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав, с което е уважен предявеният от ицщите В.А.Т.,
А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. срещу ответниците И.И.А. и Н.Р.А. положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК, за
признаване за установено, че В.А.Т. при 1/9 ид.ч., А.Д.К.
при 1/36 ид.ч., З.И.Т. при 1/27 ид.ч.,
Н.И.Г. при 1/27 ид.ч., Р.Б.К. при 1/36 ид.ч., Р.Т.М. при 1/27 ид.ч., и Н.Т.И.
при 1/27 ид.ч. са собственици от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.деректор на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София,
кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен план: 123, кв.53, при
съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740, 68134.1109.720, 68134.1109.728.
С Решение № 92776 от 13.04.2017 г. по
гр.д. № 25385/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК
издаденият нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г. -
№ 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от
РНКРБ.
С оглед изхода на спора на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците И.И.А.
и Н.Р.А. са осъдени да заплатят на ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К.,
Р.Т.М. и Н.Т.И. сумата от 1834.00 лева
за сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната
жалба на ответниците И.И.А.
и Н.Р.А. и в провелото се пред СГС открито съдебно заседание са релевирани съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в разрез със
събраните по делото доказателства и приложимият материален закон. Инвокира се, че липсва демонстративно ползване на процесният имот от ищците. С оглед разпитите на
свидетелите, съдът следвало да приеме, че двамата ответници
И.И.А. и Н.Р.А. са ползвали имота съвсем
необезпокоявано в период по – дълъг от 10 години. За тези факти самите
свидетели свидетелстват, доколкото и самият нотариус е установил с
констативният нотариален акт същите въз основа на проведен от него разпит.
Заявява се, че ответниците И.И.А.
и Н.Р.А. не са грамотни хора и не биха могли да реализират демонстрирането на
поведение, съобразно прецизността на буквата на закона, което се вменява от първоинстанционният съд. Липсват доказателства, които се
явяват в основата за отмяната на издаденият констативен нотариален акт.
Предявява се искане за отмяната на първоинстанционното
решение и за отхвърляне на предявеният иск. Не се заявяват доказателствени
искания и не се претендират разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от страна на
ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. не е постъпил
отговор по депозираната въззивна жалба, като в
съдебно заседание процесуалният представител на ищците заявява доводи за
неоснователност на същата. Предявява се искане за потвърждаване на
постановеното решение на СРС като правилно и законосъобразно, и като
кореспондиращо на трайната съдебна практика на ВКС по чл.290 от ГПК по
идентични случаи.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият
съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата, т. е. по действащия ГПК, по който се развива настоящото съдебно
производство, въззивният съд действа
като апелация (т. нар. "ограничен въззив"). В този смисъл е и задължителната
за въззивните съдилища практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 230 от
10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от
9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата съдебна инстанция приема, че
обжалваното решение на СРС, I
ГО,
25 състав е валидно и допустимо, като постановено в съответствие с
императивните съдопроизводствени правила на ГПК.
Относно правилността на атакуваното първиинстанционно решение, въззивният
съд установява следното:
С искова молба от 12.05.2016 г. и
уточнение към нея от 07.07.2016 г. ищците В.А.Т., А.Д.К.,
З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. са предявили срещу ответниците И.И.А. и Н.Р.А. положителен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. чл.79 от ЗС, за признаване за установено, че В.А.Т. при
1/9 ид.ч., А.Д.К. при 1/36 ид.ч.,
З.И.Т. при 1/27 ид.ч., Н.И.Г. при 1/27 ид.ч., Р.Б.К. при 1/36 ид.ч., Р.Т.М.
при 1/27 ид.ч., и Н.Т.И. при 1/27 ид.ч.
са собственици от правото на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.деректор на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София,
кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начина на трайно ползване: ниско
застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен план: 123, кв.53, при
съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740, 68134.1109.720, 68134.1109.728.
Инвокирани
са твърдения, че ищците и ответниците са
съсобственици на този имот по наследство, получено от тяхната наследодателка – Р. Т.Я.. Излага се, че през 2015 г.
ответникът И.А. без правно основание се е сдобил с нотариален акт № 28/2015 г.,
издаден въз основа на постановление от 27.01.2015 г. по обстоятелствена
проверка, при което е признат за собственик на целият имот. Твърди се, че
ищците никога не са преставали да владеят процесният съсобствен имот, че не е отнемано владението от ответника А.
или от трето лице. Твърди се, че ищците имат и притежават жилищни постройки в
имота, в който живеят, като ответника А. също има такова жилище. Заявява се, че
последният не е отнемал владението им върху имота и по никакъв начин не е
демонстрирал намерение да свои имота. Инвокира, се че
ответникът А., дори и да се е сдобил с нотариален акт № 28/2015 г., то той
не е демонстрирал своите собственичеки права спрямо ищците и че е единствен
собственик на имота. Твърди се, че случайно при плащане на местен данък за
сгради установили, че имотът е деклараран като
собствен на ответника А.. Оспорва се ответникът да е придобил имота по давностно владение и такава в негова полза не е изтекла на
основание чл.79 от ЗС. Твърди се, че ищците по никакъв повод не са
преустановявали владението и ползването на имота, поради което е възникнал
правен интерес от предявяването на исковата претенция по чл.124, ал.1 от ГПК,
поради което следвало да бъде уважена. Заявяват се доказателствени
искания.
В срока по чл.131 от ГПК двамата ответници И.И.А. и Н. Р. А.
заявяват, че са съпрузи и че имат
сключен брак през 1980 г., като от брака си имат три деца – ТИ., И. и Н.. Твърди се, че всички
заедно са живели на адреса гр.София, кв.“Факултета“, ул. „*********** в
продължение на 35 години. Твърди се, че през 2014 г. ответниците
отишли в Данъчната служба - Красна поляна гр.София да заплатят данъчните задължения
за ползвания имот, като се оказало, че такъв имот не е установен въобще като
съществуващ и регистриран. От службата по геодезия и кадастър е била издадена извадка от Кадастралния регистър за
недвижимите имоти, според която за собственик на процесният
имот е бил записан А. Я.. Заявява
се, че след процедура по обстоятелствена проверка и устни събрани доказателства
от свидетелитеЕ.А. К., Т.А.М.и О.А. О., на ответниците бил издаден констативен нотариален акт № 28 от
2015 г. на името на ответника И.А., въз основа на който ответниците
А. започнали да си заплащат задълженията за данъци. Оспорва се от ответниците А. нотариалният акт от 1933 г. като негодно
доказателство, тъй като съдържанието му не е четливо и неясно, и че липсва относимост на доказателството към ползваният от ответниците имот.Твърди се, че ищците не са посещавали на
въпросният имот и не е ставало дума за ползване и владеене на същия. Инвокира се, че ищцата Н.Т.И. не е посещавала имота повече
от 30 години. Предявява се искане за отхвърляне на исковата претенция като
неоснователна и недоказана. Заявяват се доказателствени
искания.
След изложение на фактическите и правни
твърдения на страните, настоящата инстанция пристъпи към анализ на събраните по
делото доказателства, от които се установява следното:
Не се спори от страните и от
удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна
поляна се установява, че ищците В.А.Т.,
А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. и ответникът И.И.А. са наследници
на общият им наследодател Р. Т.Я., починала на 03.01.1964 г.
Не се спори от страните и от
удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна
поляна се установява, че ищците В.А.Т.,
А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. и ответникът И.И.А. не са единствени наследници на общият им наследодател Р. Т.Я., починала
на 03.01.1964 г.
Не се спори от страните и от
удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна
поляна се установява, че двама от ищците – З.И.Т. и Н.И.Г. са сестри на
ответника И.И.А. с наследодател – възходящ И.А. М.ов, син на общия наследодател на страните Р. Т.Я..
Не се спори от страните и от
удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община, район Красна
поляна се установява, че ищците А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И.
са братовчеди на ответника И.И.А. и всички заедно - племенници на ищцата В.А.Т. като наследници на общия
наследодател на страните Р. Т.Я.
Не се спори от страните, че двамата ответници И.И.А. и Н.Р.А. са
съпрузи на основание сключен граждански брак през 1980 г.
Не се спори от страните и от
удостоверение за идентичност на имена от 03.05.2016 г., издадено от Столична община,
район „Красна поляна“, се установява, че общият наследодател на страните Р. Т.Я.
е била с имена Р.М.А. М. и че те касаят едно и също лице – Р. Т.Я..
Не се спори от страните и доколкото първоинстанционният съд е обявил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване на правно – релевантното обстоятелство на основание чл.146,
ал.1, т.3-4 от ГПК, че имотът, за който е предявената искова претенция по
чл.124, ал.1 от ГПК е бил в патримониума на общият
наследодател на ищците и ответниците – Р. Т.Я..
Според представеният във въззивната инстанция заверен препис от нотариален акт № 115, том II, регистър 337, дело № 319 от 1933
г.
се установява, че наследодателят на страните - Р. Т.Я. с предишни имена Р.М.А.ова М. е придобила на основание договор за покупко-продажба
собствеността върху имот, обхващащо парцел от пространство (261) кв.м.между новообразуващи съседи: новопостроена улица Н.К.с дворище,
наследниците на С.М., с ливада и П.М.с дворище, за улица 50 кв.м. пред лицето
на дворището, по дължината на последното 10 метра, а широчина пет метра до
средата на улицата, и за обществена махленска нужди 12 кв.м. между общи съседи:
Г. К., Братя Т., новопроектирана улица и В.М.при всичко 323 кв.м. от собствената си ливада, находяща
се в землището на гр.София, местността „Лозята“ от общо пространство 11
декара между общи съседи: Г. К., Братя Т. и наследниците на С.М.за цената от
4292.00 лева.
Според констативен нотариален акт за
извършена обстоятелствена проверка № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по
описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ, ответникът И.И.А.
е признат на 13.02.2015 г. основание давностно
владение за единствен собственик на поземлен
имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с
адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ
от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина
на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен
план: 123, кв.53, при съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740, 68134.1109.720,
68134.1109.728.
От извадка от Кадастралния регистър на
недвижимите имоти е налице отбелязване, че за процесният имот в гр.София, кв.“Факултета“, ул. „***********
са записани имената му за собственик на същия – А. Я..
От представените от ответниците
А. и неоспорени от ищците приходни квитанции от 07.04.2015 г. и 07.03.2016 г.,
издадени от Столична община е видно, от ответника И.И.А.
са за платени за 2015 г. и 2016г. местните данъци за имота, находящ
се в гр.София, кв.“Факултета“, ул. „***********. При това положение съдът
намира, че представените квитанции от ответниците А.
за заплатените местни данъци не са относими към
предмета на доказване по делото, тъй като са след момента, в който ответникът А.
е признат за собственик по давностно владение на
13.02.2015г. на процесният имот.
От представени от ищците и неоспорени от
ответниците разписки за платени суми за ел.енергия
чрез „Изипей“ АД е видно, че след 13.02.2015 г. за имота, находящ
се в гр.София, кв.“Факултета“, ул. „*********** са заплащани консумативи за потребена ел.енергия за
периода от 02.03.2016 г. до 24.01.2017 г. При това положение съдът намира,
че и тези разписки на ищците също не са относими към
предмета на доказване по делото, тъй като са след момента, в който ответникът А.
е признат за собственик по давностно владение на
13.02.2015 г. на процесният имот.
Според кредитираната от съда като
обоснована и мотивирана СТЕ, която е приета от първоинстанционният
съд без възражения от страните, се установява, че е налице идентичност на
описаният в исковата молба имот с поземлен
имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със Заповед № РД –
18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК и
поземленият имот, описан в констативният нотариален акт за извършена
обстоятелствена проверка № 28, том I,
рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ. Вещото
лице е установило въз основа на заключението си по СТЕ, че при извършеният
оглед в процесният имот – дворно място са установени
шест на брой постройки, част от които не са нанесени въобще в КР, а останалата
част от тях са с променени външни контури. С ограда е извършено разделяне на
имота за ползване на две части, всяка от които е със самостоятелен вход откъм
улицата. За целта и за онагледяване на изводите си, вещото лице е съставило
комбинирана скица за имота и сградите в него.
Според заключението на СТЕ вещото лице при извършеният от него оглед е
установило в проецсният имот (дворно място) наличие
на постройка № 1, представляваща двуетажна жилищна сграда с четирискатен покрив, като втория етаж е надстройка в
състояние на груб строеж, изграден върху съществувала едноетажна сграда, а постройка № 4 представлявала едноетажна жилищна сграда.
По отношение на постройка № 2, същата
представлявала, според заключението на СТЕ, едноетажна жилищна сграда с два
входа, а постройки № 5 и № 6 - павилиони за търговска цел, като постройка № 3 е
била от изграден навес, оформен от частично останали тухлени зидове на съборена
постройка.
От
показанията на свидетеля А.А.С., които съдът кредитира се установява, че същата познава
ищците от около 40 години и че има непосредствени възприятия, като техен съсед,
относно това, че в имота на ул. „********№ 17 са изградени три къщи, които се
обитават от ищците и ответниците поотделно. Къщите
между ищците и ответниците, според показанията на
свидетеля А. са разделени с ограда, като в тази насока са изводите на СТЕ и
скицата към нея, според която постройка № 2, обитавана от ответниците
А. е отделена с ограда от останалите две постройки № 1 и № 4, обитавани от
ищците Н.Т.И. и Н.И.Г., като разделените на две части
дворно място имат всяка поотделно лице към улица. Свидетелят С., заявява, че ищцата
Н.И.Г. е живяла в постройката със семейството си, изградена от нея в процесното дворно място. Липсата на възможност свидетелят С.
да конкретизира точно колко години ищцата Н.Г. е живяла в процесният
имот се дължи на изминалото време, за което е логично спомените да избледняват.
Възприятията на свидетеля С., обаче, че ставало дума за много години, в които
ищцата Н.Г. е живяла в своята постройка. Съдът кредитира показанията на свидетеля
С. и в частта, в която се заявява, че ищцата Н.Г. си стопанисвала постройка за
кафе, като в тази насока показанията на свидетеля кореспондират на изводите на
СТЕ за съществуването на търговски павильон. В
заключение свидетелят С. излага преки възприятия пред съда, според които в процесният имот, освен ищците, и оставен им в наследство от
техните наследодатели, е живял и ответника А. с неговото семейство.
Показанията
на свидетеля С. намират подкрепа и в показанията на свидетеля М.В.Д., поради
което съдът ги кредитира изцяло. Същият заявява, че познавал ищцата Н.И.Г. и
нейният син И., като излага, че повече от 15 години знае и виждал ищцата Н.Г. и
синът й И. да живеят в къщата им, която е била надстроена с един етаж, както и
да стопанисват будка за кафе. В тази насока, показанията на свидетелят Д.намират
подкрепа, освен в показанията на свидетеля С., така и в заключението на СТЕ,
според която постройка № 1
представлява двуетажна жилищна сграда с четирискатен
покрив, като втория етаж бил е надстройка в състояние на груб строеж, изграден
върху съществувала едноетажна сграда. Свидетелят Д.излага, че процесното дворно място е разделено, в него има и други
постройки, в които живеят други хора без да ги познава.
Същите
изводи на съда са относими и за показанията на
свидетеля А.К.А., които взаимодопълват и
кореспондират изцяло на възприятията на свидетелите Д.и С., както и на изводите
на СТЕ. В допълнение на изложените обстоятелства от анализираните гласни доказателствени средства, свидетелят А. описва, че синът на
ищцата Н.Г. – И.П.Р., има пререкания и спорове с ответника И.И.А., негов вуйчо и брат на ищцата Н.Г..
Свидетелят
на ответниците А. – свидетелят К.Д.К.заявява, че в процесното дворно място знае да живее самият ответник И.И.А. и неговите племенници. Съдът
приема въз основа на показанията на свидетелите Д.и А., които се взаимодопълват на показанията на свидетеля К., че в процесният имот в отделните сгради са живеят децата на две
от ищците Н.Т.И. и Н.И.Г., както и
самите ищци. Освен това, свидетелят К. прави признание, че в имота живеят
ответника А. и племенниците му, но след това заявява
в противовес на изложеното, че в имота – процесното
дворно място не живеел никой, тъй като се е строяло. Тези възприятия на
свидетеля К., противоречат на останалият кредитиран доказателствен
материал (гласните доказателствени средства, обсъдени
по-горе) и на СТЕ, според които две от ищците Н.Т.И. и Н.И.Г. и членовете на семействата им живеят
в процесният имот в построените сгради – постройка №
1 и постройка № 4, като ищцата Н.Г. стопанисва в имота си и павильон
за кафе.
Изводите
на съда относно анализираните показания на свидетеля К. са относими
и важими и за показанията на втория от разпитаните свидетели
на ответниците А. – Я.М.С., според които същият
заявява, че процесното дворно място е оставено в
наследство, за което знае, че някой все претендира някаква част от него, като
показанията на същия относно това, че в имота живее само ответника А. и
семейството му не намират подкрепа в останалият и кредитиран от съда доказателствен материал. По отношение на показанията на
свидетеля Сашо М.Б., съдът намира, че същите не намират подкрепа в
анализираните от съда свидетелски показания, посочени по-горе, че към имота не
е имало претенции от други лица и че в имота са живели само ответниците А..
Освен това, възприятията на свидетеля Б., че в къщите в дворното място живели
лица под наем по съгласие на ответницата Н.А.
са изолирани и не намират подкрепа в кредитираният доказателствен
материал и събраните гласни доказателствени средства.
От
правна страна:
Основателността
на предявеният положителен установителен иск с правно
основание чл.124 от ГПК се обуславя от доказването и проявлението на следните
материални предпоставки – ищците да носители на годно правно основание
(юридически факт) в заявените идеални части от правото на собственост от
недвижимият имот - 68134.1109.732 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-50 от
02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на
поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00
кв.м., както и наличие на правен интерес от предявената искова претенция.
По
обусловеното искане по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяната на констативен
нотариален акт за извършена обстоятелствена проверка № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по
описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ следва да се опровергае от ищците на
основание чл.154 от ГПК като оспорили правото на собственост на ответниците И.И.А. и Н.Р.А., че
последните са изключителни собственици на целият поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор
на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********,
с площ от 297.00 кв.м., съответно ищците следва да докажат притежаваните от тях
идеални части от правото на собственост върху процесния
имот.
В тази
насока са постановките на ТР № 11 от 2013 г. на ОСГК на ВКС, според които
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот
по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена
сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността
на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните
свидетелстващи документи за факти.
Доказва се по делото, че ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г.,
Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. и ответникът И.И.А. са
наследници на общият им наследодател Р. Т.Я., починала на 03.01.1964 г., както
и че не са единствени такива на посоченият наследодател на основание
кредитираното удостоверение за наследници от 25.04.2016 г. на Столична Община,
район Красно поляна.
Съдът
прие за доказано и установено, че процесният имот поземлен
имот с идентификатор 68134.1109.732
по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземленият имот:
гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м. е оставен в
наследство на страните от общият им наследодател Р. Т.Я., след смъртта й на
03.01.1964 г. като част от имущественият й патримониум
на основание нотариален акт № 115, том II, регистър 337, дело № 319 от 1933
г.
С
оглед показанията на разпитаните свидетели на А. С., М.В.Д., А.А., К.К., и Я.С.в първоинстанционното производство съдът приема за установено
и доказано, че ответниците А. не са изключителни
собственици на процесният
имот с идентификатор 68134.1109.732
по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с адрес на поземленият имот:
гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ от 297.00 кв.м., дори в
полза на ответника И.И. С. да е издаден за цялото
дворно място констативен нотариален акт за извършената обстоятелствена проверка
№ 28, том I,
рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ.
Констатацията
на нотариуса, че ответникът А. е изключителен собственик на дворното място в
гр.София, кв. „Факултета“, ул. „*********** не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК за
принадлежността на правото на собственост, тъй като същата е оборена от
събраните по делото в настоящото производство доказателства. Това е така,
защото производството по обстоятелствена проверка пред нотариуса е едностранно
и то се основава изцяло на показанията на свидетели, свидетелстващи в полза на
молителя, заинтересован да получи титул за собственост. В тази насока, съдът не
споделя възраженията и доводите на ответниците А. от въззивната жалба, че само въз основа на изводите на
нотариуса от проведеното производство пред него по издаване на констативен
нотариален акт чрез разпита на тримата свидетели се е установило, че ответниците А. са владели процесният
имот повече от 10 години и са станали негови собственици.
От
друга страна, обаче, от показанията на разпитаните по делото свидетели на А. С.,
М.В.Д., А.А., К.К., и Я.С.съдът
приема за доказано и установено, че ответникът А. не е извършил конкретни фактически
действия спрямо всички ищци В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И.,
с които да е установил в своя полза владение върху построените в имота останали
постройки, извън неговата, с прилежащите към тях части от дворното място и да е
довел до тяхното знание тази промяна в субективното си намерение, че иска да
владее техните идеални части от наследственото имущество, получено от общия на
страните наследодател - Р. Т.Я..
Съгласно
постановеното по чл.290 от ГПК Решение № 4 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4383/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Н.придобивната
давност е сложен юридически факт, който включва действията на началното установяване на владението, т.е. на
фактическото господство върху вещта с намерението да се свои, както и по-нататъшното постоянно съществуване на
така установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността.
В настоящото производство въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез показанията на
свидетелите А. С., М.В.Д., А.А., К.К., и Я.С.не се установява
от ответника А. да е установено първоначално и да е упражнявано продължаващо
фактическо господство спрямо идеалните части на ищците, които са получили в
наследство процесният имот, находящ
се в гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, нито се установи и
доказа, че той е манифестирал в конкретни действия спрямо ищците проявление на
субективното си намерение, че иска да свои техните идеални части само за себе
си. Този извод на съда е изведен от принципа argumentum a contrario от постановеното по чл.290 от ГПК Решение
№ 5 от 25.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията Светлана Калинова, според което ако сънаследник не е установил върху съсобствения имот самостоятелна фактическа власт,
отблъсквайки владението на останалите наследници и не е манифестирал спрямо тях
намерение занапред да владее целият имот изключително и само за себе си, то той
не може да придобие по давност и частите на останалите сънаследници.
Освен
това, въз основа на показанията на свидетелите А. С., М.В.Д. и А.А. се доказва според настоящият съдебен състав, че ищците Н.Т.И.
и Н.И.Г. са упражнявали несъмнено,
явно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху постройките от дворното
място в гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, които са обитавали –
постройка № 1 и постройка № 4, съгласно гласните доказателствени
средства, преди издаването на 13.02.2015 г. констативния нотариален акт за
извършената обстоятелствена проверка № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по
описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ. В тази насока, възраженията на ответниците А. от въззивната им
жалба, че ищците не са демонстрирали намерение да своят своите идеални части са
неоснователни.
В
допълнение на изложеното, неупражняването на правомощието на владение върху
постройките в дворното място от останалите ищци В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Р.Б.К.
и Р.Т.М., съгласно показанията на свидетелите А. С., М.В.Д. и А.А., доколкото те не се посочват поименно в техните разпити,
не води до загубване на правото им на собственост, след като спрямо тях и
спрямо ищците Н.Т.И. и Н.И.Г. не се установи и доказа ответникът А. да е променил намерението си да владее
техните идеални части от дворното място в гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********
само за себе, да е довел до тяхното знание това са намерение и обективно да е проявил
фактически действия върху останалите идеални части от имота, от които да може
да се направи несъмнен извод, че иска да ги свои само за себе си. В тази
насока е Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5652/2014 г., I г.
о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, според което, когато съсобственик
претендира да е изключителен собственик на конкретен имот спрямо останалите
съсобственици, същият следва да упражнява фактически власт върху чуждите спрямо
нему идеални части от правото на собственост, респ. да е превърнал с
едностранни действия държането им във владение. Също така следва при спор за
собственост този съсобственик, който претендира да е изключителен собственик на
имота да е довел и до знанието на останалите съсобственици, демонстрирайки
видимо и недвусмислено своите намерения да владее целият имот и да е отблъснал
владението им върху притежаваните от тях идеални части. Само в такъв в случай и
в срока на придобивната давност по чл.79 от ЗС би
възникнало за този съсобственик изключително в неговия патримониум
правото на собственост върху имота.
В
заключение, тъй като въззивната инстанция е последна
инстанция по фактите и доколкото с оглед установяването на действителното
правно положение, дори страните да не водят спор относно размера на идеалните
части от правото на собственост, то съдът следва да изложи самостоятелни мотиви
и да провери дали заявените в исковата молба идеални части, чието установяване
се иска спрямо ищците от правото им на собственост, отговарят на събраните по
делото и приложимият материален закон.
Установява
се от приложеното по делото удостоверение за наследници от 25.04.2016 г., че общият наследодател на
страните – Р. Т.Я., починала на 03.01.1964
г. има девет низходящи наследника (дъщери и синове) – 1. М. А. М.ов (син), починал на 17.07.1999 г.; 2. А.Д.К. Дъщеря (дъщеря) починала на 08.11.2009 г.; 3. Д.А. М.ов (син), починал на 09.03.2001 г; 4. И.А. М.ов (син), починал на 02.12.1972 г., 5. Т. А. М.ов (син), починал на 28.11.2013 г.; 6. З.А. М., (дъщеря),
починала на 27.10.2010 г., 7. В.А. ТР.
(дъщеря) – ищца в производството; 8. Н.А. С. (жива) и 9. ТИ. Я.А.(дъщеря), починала на 22.10.2001 г.
Всеки
един от деветте преки наследника на Р. Т.Я.
получава в наследство по 1/9 ид.ч. от наследственото
имущество, като ищцата В.А. ТР. (дъщеря)
– ищца в производството е придобила 1/9 ид.ч. от правото
на собственост от процесният имот в гр.София, кв.
„Факултета“, ул. „***********.
Получената
в наследство от М. А. М.ов (син), починал на
17.07.1999 г. 1/9 ид.ч. от наследственото имущество
преминава след смъртта му върху неговите наследници – М.М.М.(дъщеря),
М.М.М.(син) и А.М.А. (син) или те притежават от
наследството имущество по 1/27 ид.ч. всеки.
Получената в наследство от А.Д.К. (дъщеря),
починала на 08.11.2009 г. 1/9 ид.ч. от наследственото
имущество преминава след смъртта й върху нейните наследници – А.Д.С.(син) при
1/36 ид.ч., А.Д.К.
(дъщеря) и ищца в производството при 1/36 ид.ч.; за
А.Р.С., Я.Т.Д., А. Т.К.и Д.Т.Д. като преки наследници на Трайко Д. С. (син) на А.Д.К.
при 1/144 ид.ч. от полученото в наследство имущество;
и за П.М.С., А. М.З., М.М.С.,Е.М.М.–
като преки наследници на Методи Д. С. – син на А.Д.К. при 1/144 ид.ч. от полученото в наследство имущество.
При
това положение като извод може да се направи, че ищцата в производство А.Д.К. е придобила в наследство 1/36 ид.ч. от
правото на собственост от процесният имот в гр.София,
кв. „Факултета“, ул. „***********.
Получената
в наследство от Д.А. М.ов (син), починал на
09.03.2001 г. 1/9 ид.ч. от наследственото имущество
преминава след смъртта му върху неговите наследници – В. А. М.(съпруга), Л. Д. А.
(син), А.Д. А. (син), Г.Д. М.(дъщеря), В. Д. А. (син),Я.Д.К.(дъщеря) и всеки от
тях придобива по 1/54 ид.ч. от наследственото
имущество от процесният
имот в гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********.
Получената в наследство от И.А. М.ов (син),
починал на 02.12.1972 г. 1/9 ид.ч. от наследственото
имущество преминава след смъртта му върху неговите наследници – З.И.Т. (дъщеря) и ищца в производството при
1/27 ид.ч., И.И.А. (син) и
ответник в производство при 1/27 ид.ч. и Н.И.Г.
(дъщеря) и ищец в производството при 1/27 ид.ч.
При това положение като извод може да се направи, че ищците З.И.Т. и Н.И.Г. са придобили в наследство
по 1/27 ид.ч. от правото на собственост от процесният имот в гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********.
Получената в наследство от Т. А. М.ов (син),
починал на 28.11.2013 г. 1/9 ид.ч. от наследственото
имущество преминава след смъртта му върху неговите наследници – Н.Т.И. (дъщеря)
и ищца в производството при 1/27 ид.ч., Р.Т.М.
(дъщеря) и ищца в производството при 1/27 ид.ч. иН.Т.в А. при 1/27 ид.ч.
С оглед тези обстоятелства, изводите на съда е, че ищците Н.Т.И. и Р.Т.М. са
придобили в наследство по 1/27 ид.ч. от правото на
собственост от процесният имот в гр.София, кв.
„Факултета“, ул. „***********.
Получената в наследство от З.А. М., (дъщеря), починала на 27.10.2010 г.
1/9 ид.ч. от наследственото имущество преминава след
смъртта й върху нейните наследници – Т. Б.М.(син)
при 1/36 ид.ч., В.Б.М.(син) при 1/36 ид.ч., Р.Б.К. (дъщеря) и ищца в производството при 1/36 ид.ч. и Р.Б.М. при 1/36 ид.ч.
При
това положение като извод може да се направи, че ищцата в производство Р.Б.К. е придобила в наследство 1/36 ид.ч. от
правото на собственост от процесният имот в гр.София,
кв. „Факултета“, ул. „***********.
Получената
в наследство от ТИ. Я.А.(дъщеря), починала на 22.10.2001 г. 1/9 ид.ч. от
наследственото имущество преминава след смъртта й върху нейните наследници девет наследника при
1/72 ид.ч. за всеки от тях, както следва – Б. И. Р.(съпруг),
Н. М.Л. (дъщеря), Л.Б.И. (син), Н.Б.Р. (дъщеря), А.Б.И.(син), М.Б.И. (дъщеря), А. М.Ф. (дъщеря),А.Б.И.(син)
и С. М.О.а.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав установява с оглед събраните
по делото доказателства и изведените въз основа на тях правни изводи, че
заявените от ищците в уточнението на исковата молба от 07.07.2016
г. идеални части правото им на собственост от процесният имот в гр.София, кв. „Факултета“, ул. „*********** съответстват на
размерите на действителните идеални части, които те притежават от него.
Като
е съобразил установените в производството правно-релевантни факти, изведени от
събраните по делото доказателства и с оглед приложимият към случая материален
закон, решението на първоинстанционният съд, с което
е уважен изцяло предявения по чл.124 от ГПК положителен установителен
иск на ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т., Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. срещу ответниците И.И.А. и Н.Р.А.,
се явява правилно и законосъобразно.
Настоящият
съдебен състав намира, че ищците В.А.Т., А.Д.К., З.И.Т.,
Н.И.Г., Р.Б.К., Р.Т.М. и Н.Т.И. притежават
общо 17/54 ид.ч. от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с
адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ
от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина
на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен
план: 123, кв.53, при съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740, 68134.1109.720,
68134.1109.728.
При
това положение, първоинстанционният съд неправилно е
отменил изцяло издаденият по обстоятелствена проверка в полза на ответника А.
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г.
- № 28, том I,
рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ,
доколкото не е съобразил в правилно приложение на материалния закон и събраните
доказателства, че ищците са собственици от процесният
имот при общ размер на техните идеални части от правото на собственост от 17/54 ид.ч.
При
този изход на спора първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в частта, с която констативният нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г. - № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по
описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ е
отменен за 17/54 ид.ч.,
за които е установено, че ищците притежават общо от правото на собственост върху
поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със Заповед № РД
– 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор на АГКК, с
адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********, с площ
от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начина
на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по предходен
план: 123, кв.53, при съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740, 68134.1109.720,
68134.1109.728, тъй като в тази част нотариалният акт не отразява
действителното правно положение относно притежанието на правото на собственост.
При
тези мотиви, въззивният съд приема, че за разликата
над тези 17/54 ид.ч.,
които ищците общо притежават от правото на собственост върху правото на собственост,
искането на ищците за отмяната по реда на чл.537, ал.2 на издаденият
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г.
- № 28, том I,
рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ –
следва да се остави без уважение като неоснователно и недоказано.
При
този изход на спора, въззивната жалба на ответниците И.И.А. и Н.Р.А. в
частта на уважената искова претенция по чл.124 от ГПК се явява неоснователна и
недоказана, поради което същата следва да се остави без уважение.
С оглед изхода на спора в първоинстанционното производство, разноските присъдени на
ищците на основание чл.78, ал.1 от ГПК за държавна такса и адвокатско
възнаграждение са правилно присъдени в тяхна полза и в тази част първоинстанционното решение не следва да бъде ревизирано.
По разноските сторени във въззивното производство от ответниците
А. и предвид на неоснователността на въззивната им
жалба, то разноските сторени от тях за държавна такса и за адвокатско
възнаграждение следва да останат за тяхна сметка.
В хода на въззивното
производство, разноски за адвокатско възнаграждение са заявени от адвокат М.А.
на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и доколкото ищците са материално затруднени
лица, то се следва на същия основание чл.7, ал.5 вр.
чл.2 т.2 от НМРАВ на ВАС сумата от 800.00 лева.
На
основание чл.280, ал.3 от ГПК решението на въззивният
съд не е окончателно може да бъде обжалвано пред ВКС.
Водим
от изложеното СГС,
РЕШИ
ОТМЕНЯ
Решение
№ 92776 от 13.04.2017 г. по гр.д. № 25385/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав в частта, в която е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК
издаденият нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г. -
№ 28, том I,
рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ за разликата над 17/54 ид.ч., които В.А.Т. с ЕГН: **********,
А.Д.К. с ЕГН: **********, З.И.Т. ЕГН: **********, Н.И.Г. ЕГН**********, Р.Б.К.
ЕГН; **********, Р.Т.М. ЕГН: ********** и Н.Т.И. ЕГН: ********** притежават общо от правото на собственост
от поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор
на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********,
с площ от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по
предходен план: 123, кв.53, при съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740,
68134.1109.720, 68134.1109.728 до пълния обем на правото на собственост,
признато на И.И.А.
с ЕГН:********** върху описания имот, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.А.Т.
с ЕГН: **********, А.Д.К. с ЕГН: **********, З.И.Т. ЕГН: **********, Н.И.Г. ЕГН**********,
Р.Б.К. ЕГН; **********, Р.Т.М. ЕГН: ********** и Н.Т.И. ЕГН: ********** за
отмяна на основание чл.537, ал.2 от ГПК на издаденият нотариален акт за
собственост върху недвижим имот от 13.02.2015 г. - № 28, том I, рег.№603 по н.д. № 3/2015 г. по
описа на нотариус с рег. № 425 от РНКРБ за
разликата над 17/54 ид.ч. до размера, за който И.И.А.
с ЕГН:********** е признат за
собственик на поземлен имот с идентификатор 68134.1109.732 по КККР,
одобрени със Заповед № РД – 18-50 от 02.11.2011 г. на изп.директор
на АГКК, с адрес на поземленият имот: гр.София, кв. „Факултета“, ул. „***********,
с площ от 297.00 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начина на трайно ползване: ниско застрояване до 10 метра, номер на имота по
предходен план: 123, кв.53, при съседи: 68134.1109.739, 68134.1109.740,
68134.1109.720, 68134.1109.728
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 92776 от
13.04.2017 г. по гр.д. № 25385/2016 г. на СРС, I ГО, 25 състав в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА
И.И.А. с ЕГН:********** и Н.Р.А. с ЕГН: **********
двамата с адрес гр.София, кв. „Факултета“, ул. „*********** да заплатят на адвокат М.К.А. – член на САК с адрес: ***, кантора
№ 22 на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7,
ал.5 вр. чл.2 т.2 от НМРАВ на ВАС сумата от 800.00 лева за дължими
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен Касационен съд на Република България
в едномесечен срок от връчването му на
страните
при условията на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.