Р Е Ш Е Н И Е
13.11.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
15.10. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 972 2020
дело № по описа за година.
„БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Плевен, бул. „Русе“ № 87, вх. Ж, ет. 5, ап. 9, е предявило срещу „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ № 6, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, искове с правно основание чл. 286 от ТЗ, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 31.01.2018г.
между него, в качеството на изпълнител, и ответното дружество, в качеството на
възложител, бил сключен договор за извършване на СМР при преустройство и
промяна предназначението на административна сграда, находяща се в гр. София,
р-н „Студентски“, бул.„Климент Охридски“ 16. За извършените строително-монтажни
работи по сключения договор ищецът издал няколко фактури, като до настоящия
момент не са заплатени от ответника СМР по фактура № ********** от
22.05.2019г., въпреки отправяните покани към него.
С оглед изложеното, ищецът иска
съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 15 000.00 лв., частично предявена от общо дължимата от
ответника сума в размер на 30 690.76 лв. по фактура с №
**********/22.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска-11.03.2020г. до окончателното плащане, както и сума в размер на 1220.83 лв., представляваща обезщетение в
размер на законната лихва върху дължимата сума по посочената фактура, начислена
за периода от 23.05.2019г. до датата на предявяване на иска. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът не оспорва, че между страните е сключен договор за СМР, съгласно който ищецът е приел да изпълни, срещу възнаграждение и в срок, със свои ресурси, работна ръка и материали, качествено и в срок, дейности по част „Електро“ на обект „Преустройство и смяна на предназначение на административна сграда в апарт общежитие“, находящ се в „Студентски град”, р-н „Студентски”, Столична община, с административен адрес: бул. “Св. Климент Охридски” № 16, гр. София“. Твърди, обаче, че в процеса на изпълнение се установили редица проблеми, по отношение качество, количество и срок на изпълняваните дейности. На първо място, подизпълнителят на обекта (ищецът по делото) не спазил уговорения срок и се забавил драстично с предаване на обекта по отношение на неговата част: съгласно договореното изпълнението по част „Електро“, трябвало да бъде готово 30.09.2018г., а на практика по-голямата част от дейностите предмет на договора, били изпълнени през 2019г., като и до настоящият момент не е извършено окончателно предаване на обекта от страна на ищеца. Многократно ответникът уведомявал ищеца за проблеми с изпълнените по договора дейности и го канил да ги отстрани.
Твърди, на следващо място, че при извършени проверки относно изпълненото на обекта, били констатирани драстични разминавания между това, което се твърди, че е изпълнено и съответно вложени материали, и реално изпълненото и вложени материали. По отношение на проблемите по време на изпълнение на договора страните се разбрали с един окончателен акт да бъдат изчистени всички натрупани проблеми. Сочи, че с оглед обстоятелството, че ищецът е подизпълнител, то всички дейности по приемането на обекта са в правомощията на инвеститора на обекта. Преди окончателното приемане на обекта от инвеститора, била насрочена приемо-предавателена комисия, която да установи реално изпълненото на обекта, като били поканени и представители на ищеца. Въпреки нежеланието за участие в комисията от страна на представители на ищеца, същата се провела на 28.01.2020г. и била извършена окончателна ревизия на изпълнените на обекта дейности. Комисията констатирала редица несъответствия между актуваното, разплатеното до момента и реално изпълненото на обекта. Въз основа на извършената ревизия бил съставен констативен протокол за дейности, които реално не са изпълнени, но са актувани и фактурирани. Инвеститорът отказал да заплати дейности на обекта, които не са реално изпълнени. За посочените проблеми ищецът бил уведомяван многократно, но същият категорично отказвал да участва в установяване на действително вложените материали и изпълнените дейности на обекта.
Ответникът твърди, че към настоящия момент няма изискуеми задължения към ищцовото дружество. По отношение на представената фактура сочи, че същата не е приемана от него, не е осчетоводявана, не е включвана в дневници за покупко-продажби по ДДС, както и не е ползван данъчен кредит по нея.
Твърди, че посочените в процесната фактура, като основание за нейното издаване Акт 9 въз основа на извършени СМР от 09.10.2018г. и Акт 10 въз основа на извършени СМР от 09.11.2018г. никога не са били приемани от страна на ответника. Съгласно условията на сключения между страните договор изпълнените работи по предмета на договора се приемат и одобряват писмено от Възложителя. Не подлежат на актуване и отчитане неизвършени от Изпълнителя СМР. Неактувани от Изпълнителя работи не подлежат на приемане. С оглед на това, няма как да се дължат неизпълнени и неприети работи по изпълнението на договора. Претендира разноски.
Съдът, като
прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а се установява и от приетия като доказателство по делото Договор за изпълнение на ремонтни работи от 31.01.2018г., че между страните е сключен договор за СМР, съгласно който ищецът е приел да изпълни, срещу възнаграждение и в срок, със свои ресурси, работна ръка и материали, качествено и в срок, дейности по част „Електро“ на обект „Преустройство и смяна на предназначение на административна сграда в апарт общежитие“, находящ се в „Студентски град”, р-н „Студентски”, Столична община, с административен адрес: бул. “Св. Климент Охридски” № 16, гр. София“. Общата стойност на работите, предмет на договора, е в размер на 396664.52 лв., без вкл. ДДС, което включва цената на всички необходими материали и труд. Договорено е авансово плащане в размер на 10% и текущи плащания-след изтичане на всеки календарен месец по съставен Протокол образец 19.
Не е спорно между страните, а се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД е изпълнител на процесния обект по възлагане на собственика-инвеститор „ХИДРОТУРС-94“ ООД, гр. София, а „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД е подизпълнител в част „електро“.
По делото е прието като доказателство Споразумение от 31.01.2018г. за взаимно информиране и съвместно осигуряване на ЗБУТ при едновременна работа на строеж, подписано за Главен изпълнител от -управител на „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД и за подизпълнителя „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД от Г. .
Към исковата молба е приложена фактура с № **********/22.05.2019г., по която се претендира процесното вземане, в която, като основание за нейното издаване, са посочени „Акт 9 въз основа на извършени СМР от 09.10.2018г.“, на стойност 18582.92 лв., без вкл. ДДС и „Акт 10 въз основа на извършени СМР от 09.11.2018г.“, на стойност 6992.71 лв., без вкл. ДДС.
По делото е приет като доказателство Сертификат за приемане на пожароизвестителната система в процесния обект, подписана от представител на „ХИДРОТУРС-94“ ООД. Представена е и заповед за провеждане на изпитания на пожароизвестителната инсталация от управителя на „ХИДРОТУРС-94“ ООД Стоян .
Към исковата молба е приложена Нотариална покана от 28.05.2019г., изпратена чрез нотариус Сийка Милева, с район на д-вие ДРС, от -управител на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД до „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, за заплащане на дължими суми в размер на 30690.76 лв., към която са приложени фактура с № **********/22.05.2019г. и два броя протоколи образец 19. Видно от приложената разписка, нотариалната покана е връчена на ответното дружество на 29.05.2019г.
С отговора на исковата молба ответникът е представил отговор на нотариална покана изх. № 024/03.06.2019г., с която „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД уведомява „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, че има редица възражения по приложените към нотариалната покана протоколи образец 19 и същите не могат да бъдат приети, поради което за тях не се дължи плащане по издадената фактура.
По делото са приети като доказателство Покана (без дата) от „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД до „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД за подписване на Анекс към договора за СМР от 31.01.2018г., поради изтичане действието на същия и отговор на същата покана, с която „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД уведомява „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, че понеже инвеститорът „ХИДРОТУРС-94“ ООД все още не е анексирал основния договор за изпълнение, не може да бъде анексиран и договора с подизпълнителя.
С отговора на исковата молба ответникът е представил Покана с изх. № 030/01.08.2019г. от „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД до „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД за провеждане на среща на 07.08.2019г. за уточняване на съставените актове обр. 19, във връзка с установени в тях недействителни и надписани количества.
Представен е от ответника и имейл, съдържащ подробно описание на видовете работи по част „Електро“, останали недовършени, както и такива с дефекти, които следва да бъдат отстранени.
Ищецът е представил с допълнителна молба вх. № 7532/31.07.2020г.: Протокол (образец 19) за извършени СМР, подписан за възложител от „ХИДРОТУРС-94“ ООД, Протокол от 22.11.2019г. за предаване-приемане на пожароизвестителна инсталация в процесния обект, Протокол № 9 и Протокол № 10 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строително-монтажни работи (неподписани за „възложител“); Договор за доставка на електроматериали от 31.01.2018г., ведно с приложение, сключен между „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД и „ЕЛЕКТРО ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ“ ООД.
Ответникът е представил и съдът е приел като доказателство Констативен протокол от 28.01.2020г., съставен между инвеститора „ХИДРОТУРС-94“ ООД и „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, в който са отразени видове и количества СМР, за които е отбелязано, че същите не са изпълнени на обекта.
Видно от заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, в счетоводството на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД фактура с № **********/22.05.2019г.е осчетоводена в Регистър-Дневник на продажбите за месец май 2019г., включена е в справка-декларация по ЗДДС, по нея е начислен и внесен ДДС за месец май 2019г. и дължимата по нея сума стои в сметка „клиенти“ като задължение за получаване. В ответното дружество „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД фактурата не е осчетоводена в Регистър-Дневник на покупките, не е включена в Справка-декларация по ЗДДС и по нея не е ползван данъчен кредит.
По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, според която описаните в протокол № 9 и протокол № 10 дейности са изпълнени реално на обекта.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Г. -син на управителя на „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД , Г. , -работил като технически ръководител в дружеството-ищец и Костадинов -технически ръководител в ответното дружество и баща на управителя .
Ангажираните от ищеца свидетели дават показания за извършените на обекта работи в част „електро“, като сочат, че допълнителните количества извършени работи и доставени материали се дължали на кражби и повреди на крайни елементи (контакти, лампи и т.н.) от трети лица.
Ангажираните от ответника свидетели дават показания, че се получили големи несъответствия между претендираните от ищеца като извършени дейности и реално наличните на обекта, поради което се стигнало до неприемането има от страна на възложителя.
При така установеното от фактическа страна съдът възприе следните правни изводи:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 286, ал. 1 ТЗ и чл. 288 ТЗ, кумулативно съединен с акцесорен иск за обезщетение в размер на законната лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Правното действие на сключения договор за изработка попада под приложното поле на Търговския закон, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговци-арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Следователно, проявените юридически факти по повод сключването и изпълнението на процесния договор, следва да се субсумират под правните норми, уреждащи търговските сделки.
Договорът за изработка по своята правна същност представлява неформален, консенсуален, двустранен, комутативен, възмезден договор, като при учреденото от него материално правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да извърши дължимите фактически действия по договора и да предаде работата на възложителя, а за ищеца – да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на изпълнителя – арг. чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 288 ТЗ.
За да възникне претендираното главно субективно право – за заплащане на уговореното възнаграждение по договора за изпълнение на СМР, следва да се установи наличието на предвидените в закона материални предпоставки (юридически факти), а именно: 1/ действително възникнало облигационно отношение по договор за извършване на СМР 2/ престиране от страна на изпълнителя, съобразно уговореното по вид и обем; 3/ приемане на надлежно престираното от възложителя.
Задължението на възложителя за заплащане на възнаграждение възниква след приемане на работата на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД. Установяването на изпълнената и приета работа може да се извърши с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства /приемо-предавателен протокол за конкретно извършени видове работи, двустранно подписан протокол за изпълнени СМР с посочени видове, количество и стойност и др./, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства. Двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в който са посочени количество, единична цена и обща стойност на отделните видове СМР, по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи (така решение № 209/20.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 1096/2017 г., I т.о. и сочената в него съдебна практика). Следва да се има предвид, че законът задължава поръчващият да приеме изработеното – чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането като правно действие представлява 1/фактическо получаване на изработеното и 2/признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице, когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с договора. Приемане означава одобряване. Именно за да може да се даде на приемането значението на одобряването, законът предписва на поръчващия да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно, неточно изпълнение – чл. 264, ал. 2 ЗЗД. И ако не направи такива възражения, работата се счита за приета, т.е. за одобрена, както разпорежда уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция. За приемането по смисъла на чл.264, ал.1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя, заедно с реалното предаване на изработеното, че счита същото за съобразено с договора, или извършването на конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя за такова пълно одобряване. В този смисъл - решение по т.д. № 1056/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 621/2012 г., І т.о., решение по т.д. № 728/2010 г., ІІ т.о.
В случая, съгласно уговореното в сключения между страните договор за изпълнение на ремонтни работи от 31.01.2018г., е уговорено, че изпълнените работи по предмета на договора се приемат и одобряват писмено от възложителя, заедно с представител на изпълнителя, като при приемане и одобряване на извършените от изпълнителя работи, той представя на възложителя образец акт 19 (І, т. 5). Предложените за одобрение протоколи образец 19, с които изпълнителят предава на възложителя извършената работа се считат за приети, ако в срок до пет дни от представянето им не е възразено по тях (ІІ, т. 10.3). Възложителят заплаща стойността на изпълнената работа, след като тя бъде приета без забележки и възражения от него (ІІ, т. 10.5). Договорът предвижда, също така, че при необходимост от извършване на допълнителни СМР, страните подписват Анекс към договора след съгласуване на единични цени, количества и метод за изпълнение. Такива допълнителни количества и видове работи се заплащат на изпълнителя по действителни количества, приети без забележки от възложителя (ІІ, т. 8). Не подлежат на актуване и отчитане незавършени от изпълнителя СМР (ІІ, т. 7).
Изпълнителят (ищец в настоящото производство) претендира заплащане на видове работи, описани в едностранно съставените от него Протокол № 9 и Протокол № 10 за установяване завършването и заплащането на натуралните видове строително-монтажни работи, за които е издал и фактура с № **********/22.05.2019г. Претенцията си за заплащане на същите, ведно с приложените протоколи, ищецът е отправил чрез нотариална покана до ответника. Последният е отговорил на същата в рамките на петдневния срок, уговорен в т. 10.3 от Договора, като изрично е възразил срещу приемането на описаните работи. В този случай, в тежест на изпълнителя е докаже по безспорен начин, че е изпълнил точно в количествено и качествено отношение възложената му работа и поради това вземането му за възнаграждение е станало изискуемо, въпреки неоснователния отказ на възложителя да приеме изработеното.
Настоящият състав на съда намира, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнение на възложената му работа с качество, отговарящо на изискванията и стандартите в техническата документация и указанията на възложителя. Видно от приложения отговор на нотариална покана, както и съставения между инвеститора на обекта и дружеството-ищец Констативен протокол от 28.01.2020г., са констатирани множество видове и количества СМР, които реално не са изпълнени на обекта. В тази посока са и показанията на ангажираните от ответника свидетели. Този извод не се разколебава и от показанията на ангажираните от ищеца свидетели, тъй като същите сочат, че количествата СМР, които са в повече от първоначално зададените, се дължат на злоумишлени действия (кражби и повреди) на трети лица, което налагало допълнителното им извършване. Тези показания обаче не се подкрепят от каквито и да било писмени доказателства по делото. Липсват данни за уведомяване на възложителя от изпълнителя за такива действия на трети лица и наложителността на допълнителното извършване на вече извършени СМР, съгласно уговореното в ІІ, т. 8 от Договора. Несъстоятелни са и показанията на свидетелите, че тези допълнителни работи били възлагани и приемани директно от инвеститора на обекта „ХИДРОТУРС-94“ ООД, тъй като дружеството-ищец не е в договорни правоотношения с него, а с „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД. Договорките между „ХИДРОТУРС-94“ ООД и „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД са непротивопоставими и не обвързват ответника, който е възложител по процесния договор. Още повече, че в последствие е налице съставен констативен протокол между „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД и „ХИДРОТУРС-94“ ООД, с който са констатирани множество видове и количества СМР, които реално не са изпълнени на обекта и не следва да се заплащат.
Съдът не кредитира и заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза, тъй като същото е необосновано. Вещото лице е направило генерален извод за извършените работи, че понеже обектът е въведен в експлоатация, предвидените в договора СМР са извършени, а допълнителните количества СМР, е вероятно да се дължат на кражби, както твърди ищеца, без да са налице каквито и да било основания за това.
Съгласно трайната практика на ВКС, формирана с решение № 233/02.12.2015 г. по гр. Д. № 2036/2015 г. на ВКС, III гр. отд., Решение № 99 от 11.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2483/2016 г., I т. о. и посочените в тях решения, ответникът има право да противопостави насрещно възражение за неточно и пълно неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, но в тежест на ищеца, предявил иска си за реално изпълнение на договорно задължение е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на точно изпълнение на своите задължения по договора. Пълното доказване е онова, което води до несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за спора факт или обстоятелство (решение № 226/12.07.2011 г. по гр. дело № 921/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС). В случая такова доказване, според настоящия състав, не е налице, поради което предявеният иск следва да се отхвърли, като неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния иск, неоснователен се явява и акцесорният иск за лихва с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на направените по делото съдебни разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение (представен е банков документ – л. 47 от гр.д.№1453/20г. на РС-Плевен, удостоверяващ заплащане на договореното възнаграждение съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. ОСГТК), което е в минималния размер, определен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни, предявените от „БЕРКУТ
СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Плевен, бул.
„Русе“ № 87, вх. Ж, ет. 5, ап. 9, срещу „ИНЖЕНЕРИНГ
ВАС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня,
ул. „Незабравка“ № 6, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, искове с правно
основание чл. 286 от ТЗ, вр. с чл. 266, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 15 000.00 (петнадесет
хиляди) лева, частично предявена от общо дължимата от
ответника сума в размер на 30 690.76 лв. (тридесет хиляди шестстотин и
деветдесет лева и седемдесет и шест
стотинки) по фактура с № **********/22.05.2019г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска-11.03.2020г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 1220.83
лв. (хиляда двеста и двадесет лева и осемдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху дължимата сума по
посочената фактура, начислена за периода от 23.05.2019г. до датата на
предявяване на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „БЕРКУТ СИСТЕМС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Плевен, бул. „Русе“ № 87, вх. Ж, ет. 5, ап. 9, да заплати на „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес: гр. Сапарева баня, ул. „Незабравка“ № 6, общ. Сапарева баня, обл. Кюстендил, сторените разноски по настоящото производство в размер на 1040.00 (хиляда и четиридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: