Определение по дело №1284/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 931
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: Цвета Живкова Попова
Дело: 20192100601284
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е № 338

 

                                                В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                      

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Яни Гайдурлиев

                                                           ЧЛЕНОВЕ:    Цвета Попова

                                                                                  Ангел Гагашев

като разгледа докладваното от съдия Попова ВЧН дело № 1284                                по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по чл. 243, ал. 8 НПК.

          С определение от 11.10.2019 г., постановено по н.ч.д.№ 4292/2019 г., Бургаският районен съд оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на К.Н.Н. и Г.Р.Н. от гр. С. против постановление на Районна прокуратура - гр. Бургас от 30.08.2019 г., с което е прекратено досъдебно производство № 251 ЗМ-46/2018 г. по описа на ОДМВР - Бургас, и прекратил производството по н.ч.д. № 4292/2019 г. по описа на БРС.

          Срещу това определение е подадена жалба от К.Н.Н., ЕГН **********. Според жалбоподателя съдебният акт е незаконосъобразен, като се оспорват изводите на първия съд, че г-н Н. няма качеството на пострадал. Претендира се отмяна на съдебния акт и връщане на делото на прокурора с указания за прилагане на закона.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и с материалите по делото и като съобрази закона, намира следното:

          Досъдебно производство № 251 ЗМ-46/2019 г. по описа на ОДМВР - Бургас е образувано с постановление от 19.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура – Бургас за това, че на 15.03.2018 г. в гр. Бургас е съставен неистински частен документ – протокол за проведено общо събрание на етажната собственост в сграда с адрес: гр. Б., ж.к. „В.“, ул. „** **“ № ** и го употребил, за да докаже, че съществува правно отношение – престъпление по чл. 309, ал. 1 НК.

          В хода на досъдебното производство са разпитани свидетели, извършени са графически експертизи и са събрани писмени доказателства. Няма привлечено лице като обвиняем.

По делото е установено, че на 15.03.2018 г. било проведено общо събрание на етажната собственост в сграда с адрес: гр. Б., ж.к. „В.“, ул. „** **“ № **, на което било искано съгласие от собствениците на имотите в етажната собственост на сградата за преустройство на апартамент № ** в апартаменти № ** и № ** в същата жилищна сграда. С преустройството се предвиждали два нови вертикални клона – водопровод и канализация за кухнята на апартамент № **, които преминавали през гаражи в партера и чрез нови хоризонтални участъци по тавана на помещение в сутерена се включвали в съществуващите сградни водопроводна и канализационна инсталации.

На събранието било взето решение за съгласие относно исканото преустройство. Жалбоподателят Н., собственик на апартамент № ** и на г. в сградата, не присъствал на събранието. От показанията на свидетелите Д.Я., Ф.Х., П.П., С.Д. и Я.К. се установява, че с. на жалбоподателя- Г.Н. не се противопоставила на искането за извършване на преустройството и се подписала в съставения протокол срещу името на с. си. Тези показания се подкрепят от заключението на графическата експертиза, видно от което подписът, положен срещу името „К.Н.Н.“ в протокола за проведеното общо събрание, е изпълнен от Г.Р.П.-Н. (л. 110-112 от ДП).

Според свидетелските показания на К.Н. същият узнал за взетото решение на общото събрание на етажната собственост, след като получил писмено уведомление за издадено разрешение за строеж № П – 21/12.04.2018 г. за строеж: „Преустройство на апартамент № ** с идентификатор *****.***.***.*.* в апартаменти №** и №** в съществуваща жилищна сграда“. Н. оспорил разрешението, като по повод жалбата му било образувано адм. дело № 1236/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас (л. 140-141 от ДП).

След приключване на разследването по досъдебното производство, с постановление от 30.08.2019 г. на прокурор при БРП наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК.

За да приеме за недопустима жалбата на К.Н. и Г.Н. срещу прокурорския акт, районният съд е посочил, че предмет на досъдебното производство е документно престъпление, а документните престъпления са насочени против реда и правната сигурност на надлежното документиране, засягат обществените отношения, свързани с документооборота, поради което в теорията и в съдебната практика се приема, че от тях не може да има пострадало физическо или юридическо лице. Наред с това е посочено, че жалбоподателят не се явява пострадал по смисъла на чл. 74 от НПК, тъй като, за да има това качество, следва да е претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъплението.

Настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд правилно е приел, че жалбоподателят Н. не е пострадало лице от престъплението по чл. 309, ал. 1 НК. Процесуалното качество на пострадал се обосновава от причиняването на вреди, независимо дали те са елемент от състава на престъплението, от значение е настъпилите вреди да са пряка и непосредствена последица от него. Въпросът дали едно лице е претърпяло вреди от престъпно деяние се преценява с оглед на конкретните факти по делото. В случая жалбоподателят не е претърпял вреди от употребата на частния документ, за който се твърди, че е неистински  – обстоятелство, което не се оспорва от него. Сочи се наличие на „реална вероятност от теч“ и „прогнози за осъществяването на вредоносен резултат“ от преустройство на апартамент № ** в сградата. В тази насока следва да бъде отбелязано, че разрешението за строеж е отменено с решение № 2121 от 5.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1236/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас. Основанието за отмяна е липсата на изрично писмено съгласие на К.Н. и с. му като непосредствени съседи на обекта съгласно чл. 185, ал. 2 ЗУТ. При това положение не могат да се предполагат бъдещи вреди за жалбоподателя, още повече че той може да оспори и процесния протокол по реда на ЗУЕС. Според настоящия съдебен състав посочените обстоятелства имат значение за приложението на чл. 74, ал. 1 НПК и те подкрепят направения извод от районния съд.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд прие, че обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено. За жалбоподателя остава възможността да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство пред прокурор от по-горестоящата прокуратура.

Мотивиран от горното, съдът

                                       О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 11.10.2019 г., постановено по н.ч.д. № 4292/2019 г. по описа на Бургаския районен съд.

Определението е окончателно.

 

 

                                                            Председател:                                

 

                                                                 Членове: 1.

 

                                                                                2.