Решение по дело №117/2021 на Районен съд - Велики Преслав

Р Е Ш Е Н И Е  №

Гр. Велики Преслав, 06.01.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велики Преслав в публично заседание на шести декември две хиляди  двадесет и първа година в състав:      

 

                                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Стефанова

 

Като разгледа докладваното от съдия Стефанова гр. дело № 117 по описа за 2021 година на Районен съд – Велики Преслав при секретаря Гергана Савова, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С Решение № 260029/ 07.10.2020 год., постановено по гр.д. № 113/2019 год. по описа на РС-Велики Преслав е признато за установено по отношение на В.Б.Н. с ЕГН **********,*** и „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление ***, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, че същият дължи на „Т.Б.” ЕАД сумата от 68,27 лв., представляващо неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 10.03.2016 г. – 09.08.2016 г. г. по договор от 10.10.2014 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.11.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 352/09.11.2018  г. по ч.гр.д. № 841/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, като за горницата до пълния предявен размер от 127,45 лв. (т.е. за сумата от 59,18 лева) претенцията е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 165,90 лв., представляваща задължение за плащане на лизингови вноски по договор  от 22.12.2015 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 345, ал. 1 от ТЗ. В полза на ищцовото дружество са присъдени и разноски в размер на 355,17 лв. – в исковото производство и 25,76 лв. – в заповедното, съразмерно уважената част от исковите претенции.

Недоволен от решението останал ответникът в първоинстанционното производство, който е депозирал въззивна жалба, в която излага становище, че атакуваното решение в частта, в която е признато за установено, че дължи на ищеца сумата от 68,27 лева, както и в частта, в която е осъден да му заплати сумата от 165,90 лв., е незаконосъобразно, необосновано и неправилно.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е депозирала писмен отговор. В подадена впоследствие писмено становище процесуалният й представител оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Ищецът по първоинстанционното производство не е депозирал жалба срещу решението на районния съд в частта, в която установителната претенция е отхвърлена за сумата от 59,18 лева.

По така депозираната жалба е било образувано в. гр. д. № 493/2020 год. по описа на Шуменски окръжен съд. С Решение № 260031/ 15.02.2021 год. въззивният съд е обезсилил решението в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 68,27 лева, като произнесено по непредявен иск и е постановил връщане на делото в тази му част на РС – Велики Преслав за произнасяне по същество на претенцията от друг съдебен състав. В останалата атакувана част  касателно осъдителната претенция (с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 165,90 лева, представляваща задължение за плащане на лизингови вноски по договор от 22.12.2015 год.), първоинстанционното решение е потвърдено с окончателен съдебен акт. В отхвърлителната част по установителната претенция (за горницата над 68,27 лева до пълния предявен размер от 127,45 лева) не е депозирана въззивна жалба, поради което решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и спорът в тази част не подлежи на преразглеждане.

Настоящото гр.д. № 117/2021 год. по описа на РС-Велики Преслав е образувано с оглед необходимостта съдът да се произнесе по допустимостта и основателността на установителната претенцията само за сумата от 68,27 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, касаещи претенцията от 68,27 лева, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното ч.гр.д. № 841/2018 по описа на ВПРС се установи, че ищецът „Т.Б.” ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 05.11.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 352/09.11.2018 г.  за следните суми: 468,80 лева – главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението – 05.11.2018 год. до окончателното изплащане, 74,55 лева – лихва за забава, начислена за периода от 05.04.2017 год. до 28.10.2018 год., както и сторените разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ответника за недължимост на присъдените в полза на заявителя суми, което обуславя и правния интерес от водене на настоящия иск.С оглед депозираното в срок възражение на ищеца са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта. Съобщение с посочените указания е връчено на кредитора по издадената заповед за изпълнение на дата 09.01.2019 год., а исковата молба е подадена на 08.02.2019 год., поради което исковата претенция се явява процесуално допустима.

Не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги от 10.10.2014 г. и допълнително споразумение към договора от 22.12.2015 г., се установява, че „Т.Б.“ ЕАД се задължило да предоставя чрез своята обществена далекосъобщителна мрежа на В.Б.Н. мобилни услуги срещу насрещно задължение на последния да заплаща цената на тези услуги.

     От приложените фактури №№ **********/20.11.2016 г. (за отчетен период 20.10.2016 год. – 19.11.2016 год.), **********/20.12.2016 г. (за отчетен период 20.11.2016 год. – 19.12.2016 год.), **********/20.01.2017 г. (за отчетен период 20.12.2016 год. – 19.01.2017 год.), **********/20.02.2017 г. (за отчетен период 20.01.2017 год. – 19.02.2017 год.), и **********/20.03.2017 г. (за отчетен период 20.02.2017 год. – 19.03.2017 год.), издадени от „Т.Б.“ ЕАД, е видно, че на ответника са начислени суми, представляващи потребени мобилни услуги и неплатени лизингови вноски.

Според заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на задълженията на ответника към „Т.Б.“ ЕАД възлизат, както следва: на 236,54 лв., представляваща суми за предоставени далекосъобщителни услуги по договора от 22.12.2015 г. и начислени неустойки и 232,26 лв. – лизингови вноски. Вещото лице е достигнало до извод, че Н. не е извършвал плащания за периода от 20.10.2016 год. до 19.03.2017 год., за който период са издадени процесните фактури. Сборът от дължимите суми само за мобилни услуги (без неустойките) възлиза на 61,09 лева, видно от изчисленията извършени от вещото лице по назначената по делото ССчЕ - по фактура № **********/20.11.2016 г. - 25,76 лева, по фактура №**********/20.12.2016 г. - 22,52 лева, по фактура № **********/20.01.2017 г. - 19.99 лева, по фактура № **********/20.02.2017 г. е посочена сума за възстановяване в размер на 7,09 лева. В петата фактура **********/20.03.2017 г. са начислени всички дължими суми за мобилни услуги, лизингови вноски, заедно с неустойка за прекратяване на договори за услуги (която не е предмет на настоящото производство).

Ответникът не ангажира надлежни доказателства нито в производството по гр.д. 113/2019 год. по описа на РС-Велики Преслав, нито пред Шуменски окръжен съд, нито пред настоящия съдебен състав, че е изплатил на ищцовата страна сумата от 61,09 лева, представляваща цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги по индивидуалния договор за тел. № ********** за периода от 20.10.2016 год. до 19.03.2017 год., поради което исковата претенция е основателна.

Поради установяване дължимостта на вземането в размер на 61,09 лева по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност.

Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., понятието "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми са за предоставени далекосъобщителни услуги от мобилен оператор, които се покриват от понятието "периодично плащане" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Задълженията по горепосочените 3 фактури (първата с падеж 05.12.2016 год., втората с падеж 04.01.2017 год., третата с падеж 04.02.2017 год., четвъртата с падеж 07.03.2017 год., а петата – с падеж 04.04.2017 год.) към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 05.11.2018 год. не се явяват погасени по давност. Доколкото съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то за вземанията, начислени с издадените фактури, тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата на подаване на заявлението, поради което и възражението на ответника се явява неоснователно.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 61,09 лв., представляваща неплатената в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги, но за периода от 20.10.2016 год. до 19.03.2017 год., като за горницата до сумата от 68,27 лева претенцията следва да се отхвърли.

По разноските:

Съобразно изхода на спора и отправеното искане за произнасяне по направените по делото разноски, своевременно представения списък на разноските и съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът в настоящото производство следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски в размер на 23,05 лева, съобразно уважената част от претенцията по настоящото дело (61,09 лева от претендирани 68,27 лева), както и сторените в исковото производство разноски, възлизащи на 93,47 лева, съобразно уважената част от претенцията по настоящото дело (61,09 лева от претендирани 68,27 лева).

Така мотивиран, Районен съд – Велики Преслав:

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Б.Н. с ЕГН:**********,***, че същият ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище гр. София, адрес на управление ***, сграда 6, представлявано от Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг сумата от 61,09 лева, представляваща неплатена в срок цена на предоставени и таксувани далекосъобщителни услуги за периода 20.10.2016 г. – 19.03.2017 г., дължима по индивидуален договор за предоставяне на мобилни услуги от 10.10.2014 г., изменен с допълнително споразумение от 22.12.2015 год., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 05.11.2018 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 352/09.11.2018  г. по ч.гр.д. № 841/2018 г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата над 61,09 лева до 68,27 лева, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.Б.Н. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.Б.“ ЕАД сумата от 93,47 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото гр.д. № 117/2021 год. по описа на РС- Велики Преслав, както и сумата от 23,05 лева, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 841/2018 год. по описа на Районен съд- Велики Преслав, съобразно уважената част от претенцията по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: