№ 20887
гр. С., 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20241110141724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Oбразувано е по искова молба на Е. Д. Р. срещу „М. с. Б.“ ЕООД , с която са
предявени осъдителни искове с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ и чл. 224
КТ за заплащане на ищеца на следните обезщетения от „М. с. Б.“ ЕООД –
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 16
работни дни общо за 2023 г. и 2024 г. в размер на 1267,30 лв., както и
обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на 4 работни заплати – общо в
размер на 6353,31 лв. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
Ищецът излага, че трудовото му правоотношение с „М. с. Б.“ ЕООД е
прекратено считано от 17.06.2024 г. със Заповед от същата дата /преправена на
ръка на 14.06.2024 г./. Трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл. 331, ал. 1 КТ със споразумение от 14.06.2024 г. Ищецът посочва, че
съгласно заповедта за прекратяване на трудовия договор и споразумението
между него и работодателя му, последният дължи изплащането на следните
обезщетения: 1) обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.
224 от КТ – в размер на 1267,30 лв.; обезщетение дължимо по реда на чл. 331,
ал. 2 КТ в размер на четири работни заплати, общо в размер на 6353,31 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска като твърди, че със заповед на управителя на „М. с.
Б.“ ЕООД от 14.06.2024 г. е прекратен трудовия договор на ищеца, заемащ
длъжността снабдител – доставчик. Заповедта и споразумението са вречени на
работника на 17.06.2024 г. Ответникът посочва, че срока за изплащане на
обезщетението е един месец, съгласно разпоредбата на чл. 331, ал. 1 от КТ, в
тази връзки твърди, че предявеният иск към датата на подаването му срещу
дружеството се явява неоснователен, тъй като исковата молба е подадена на
11.07.2024 година, т.е. преди изтичане на едномесечния срок за изплащане на
обезщетението. Ответникът твърди, че от фиша за работна заплата, генериран
във ведомостта на дружеството на 13.07.2024 г. дружеството е обработило за
1
изплащане възнаграждението на Е. Р.. Фишът доказва, че дължимата сума по
чл. 331 и чл. 224 от КТ след всички удръжки, осигуровки, данък и други е в
размер на 6353,31 лева, а не 7620,61 лева. На следващо място ответникът
сочи, че обезщетението на Е. Р. е платено видно от приложеното платежно
нареждане. Заплатена му е сума в размер на 2915,72 лева, като от дължимата
му сума 6353,31 лева е удържана сума в размер на 3993,28, съгласно т. 2,
предл. 2 от Споразумение № * от **.**.**** г. - поради установени липсващи
и неотчетени парични средства на дружеството. Връчена му е и покана
съгласно текста на споразумението. По изложените съображения ответникът
твърди, че иска се явява неоснователен по размер, тъй като на ищеца му е
изплатено обезщетение. Ответникът заявява, че действително, налице е забава
за изплащането му, дължаща се на срока на уведомление на работника, който
е 14-дневен. С оглед на горното ответникът моли съда да постанови решение,
с което да приеме иска като неоснователен, тъй като е подаден преди изтичане
на срока по чл. 331 КТ. Моли съда да установи, че искът е неоснователен по
размер, твърдейки, че размера на обезщетението е 6353,31 лв., а не 7620,61 лв.
Моли съда да признае за установено, че дължимото обезщетение по чл. 331
КТ във вр. чл. 224 КТ е платено изцяло на ищеца. Ответникът моли да бъде
прието възражение за прихващане срещу ищеца в случай, че съда приеме иска
за основателен по основание и размер.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори и видно от представения трудов договор №
*/**.**.**** г., че между страните е възникнало трудово правоотношение, със
срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя, като ищецът е
заемал длъжността „снабдител-доставчик“, с брутно трудово възнаграждение
в размер на 1547 лева.
По делото е представено Споразумение № */**.**.**** г., сключено между
страните по делото, с което ищецът е приел предложението на работодателя за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331, ал. 1 КТ,
което му е връчено на 14.06.2024 г. В тази връзка страните се споразумели
трудов договор № */**.**.**** г. да бъде прекратен, считано от 17.06.2024 г., а
работодателят да изплати следните обезщетения на работника, а именно:
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 КТ за 16 дни в
размер на 1267,30 лв. и обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на 4
месечни заплати в размер на 6353,31 лв. Съгласно споразумението работникът
предал на работодателя отчетни документи, като е посочено, че в случай на
установени липси, работникът е длъжен да ги възстанови на работодателя в
срок от 14 дни от уведомлението за тях. В споразумението е посочен
електронен адрес на ищеца.
По делото са представени Заповед № */**.**.**** г. за прекратяване на
трудов договор на основание чл. 331, ал. 1 и ал. 2 КТ и прието предложение за
прекратяване на трудов договор, с която е прекратено трудовото
правоотношение между страните по делото. В заповедта е посочено на
работника да се изплатят следните обезщетения по чл. 224 КТ за 16 работни
дни в размер на 1267,30 лв. и по чл. 331, ал. 2 КТ в размер на четири заплати в
размер на 6353,31 лв. В заповедта е положен подпис и за работник и за
работодател. Заповедта е връчена на ищеца на 19.06.2024 г.
Горното обстоятелство се потвърждава и от представения препис на
2
трудовата книжка на ищеца, в която е вписано обстоятелството, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено на 14.06.2024 г., на основание
чл. 331, ал. 2 КТ.
Представен е фиш за работна заплата за м.06.2024 г. от 13.07.2024 г., в който
са начислени суми за обезщетение за прекратяване на трудов договор в размер
на 6336,52 лева и обезщетение по чл. 224 КТ в размер на 1267,30 лв.
Представено е платежно нареждане за кредитен превод от 13.08.2024 г., от
което е видно, че ответникът изплатил по сметка на ищеца по банков път
сумата от 2915,72 лева, като в основание за плащане е посочено
„споразумение от 14.06.2024 г.“
От представената длъжностна характеристика за длъжност „снабдител-
доставчик“ е видно, че по т. 3 служителят имал задължение да снабдява и
доставя масажни столове със служебен транспорт от склада до клиенти на
дружеството, като за доставките приемал пари в брой, които се задължавал да
предаде на дружеството. По т. 4 служителят носел материална отговорност за
поверените му масажни столове и парични средства, предадени и получени от
клиента. Съгласно т. 13 служителят имал задължение да подготвя и предава на
ръководството необходимите справки и отчети, свързани с дейността. В
длъжностната характеристика под раздел „Отговорности“ в т. 2 изрично е
вписано, че служителят носел отговорност за поверените му парични
средства. Длъжностната характеристика е връчена на ищеца на 18.11.2020 г.,
като съдържа саморъчно написани трите имена на служителя и подпис.
По електронен път работодателят, чрез адвокат Р. С., изпратил до ищеца
уведомление-покана, съгласно което след направена ревизия на отчетените
средства за периода от м.07 до м.12.2023 г. в качеството му на материално
отговорно лице, заемащо длъжността „снабдител-шофьор“, били
констатирани липси на парични средства в размер на 3993,28 лв. В тази връзка
е отправена покана до ищеца да заплати тази сума в срока, уговорен в
споразумението от 14.06.2024 г., а именно 14 дни от уведомлението за
парични липси.
Представен е текстът на уведомлението-покана, приложено в имейла до
ищеца, от което е видно, че в периода от м.07 до м.12.2023 г. са установени
липсващи или надвнесени суми, отразени в таблица по месеци. Ищецът е
поканен да заплати сумата от 3993,28 лв. в срок от 14 дни от уведомяването.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Е. С.,
която установява, че ищецът като доставчик взимал стока и фактури, и
доставял стоката на клиентите. Когато стоката била платена по банков път, не
му се е налагало да представя фактури на клиентите, но трябвало да представя
товарителница. Наложените платежи са плащали в брой на ищеца. Имало
изискване събраните суми да се внасят по банков път. Свидетелят установява,
че се разбрали от наложените платежи да се плащат фактурите. Примерно
когато ищецът имал доставка, взимал наложения платеж, като впоследствие,
когато трябвало да се отчита, представял фактура и разликата се внасяла по
банков път. Започнали да му превеждат пари за гориво, които отразявали като
авансово плащане на гориво. От май 2023 г. имал задължение да превежда
парите по банков път.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Д.,
която имала счетоводна кантора и обслужвала ответното дружество на
принципа на изнесено счетоводство. Установява, че работодателят от края на
3
2022 г. се оплакал от проблеми с ищеца, че не идвал на работа, не изпращал
фактури. Както и че задължение на ищеца е било да превежда в банка оборота,
който е взел по наложен платеж. След прекратяване на трудовия договор с
ищеца, свидетелят Д. направила отчет на документите, като установила, че
има месеци с надвзети суми и месеци, в които липсвали около 3000 лв.
Въз основа на заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът възприема изцяло като обективна, обоснована и
компетентно дадена, се установява, че стоките, които били доставени от
ищеца и платени с наложен платеж за периода от 01.07.2023 г. до 31.12.2023 г.
са на обща стойност 78900 лв. За същия период ищецът Е. Р. е внесъл по
банковата сметка на работодателя суми с основание „продажба на стоки“ в
общ размер на 63150 лв. Отчетените от ищеца разходи за гориво, храна и
други са в общ размер на 13127,87 лв. Ответното дружество е превело по
банкова сметка на ищеца Е. Р. суми с основание „гориво за доставки“ в общ
размер на 1600 лв. Според заключението неотчетените от ищеца суми,
формирани като разлика от плащанията в брой, отчетените разходи и
преведения аванс за гориво, са в общ размер на 4222,13 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 331, ал. 2 КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото на
посоченото основание – по чл. 331, ал. 2 КТ, респ. размера на претендираните
вземания.
В разпоредбата на чл. 331, ал. 1 КТ е предвидено, че работодателят може да
предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на
трудовия договор срещу обезщетение. В ал. 2 на същата норма е установено,
че ако работникът или служителят приеме предложението по ал. 1,
работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от
четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово
възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на
обезщетението, а в ал. 3 – че ако обезщетението по ал. 2 не бъде платено в
едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор,
основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
С оглед тази нормативна уредба правото на обезщетение на основание чл.
331 КТ възниква от постигнато съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение на това основание. Работникът има право на обезщетение
/вземане/ на основание чл. 331, ал. 2 КТ до изтичане на едномесечния срок по
ал. 3 от прекратяването, след това основанието се счита за отпаднало по
силата на чл. 331, ал. 3 КТ, като с отпадане на основанието отпада и правото
на обезщетение /така и решение № 729/18.11.2010 г., постановено по к. гр. д.
№ 320/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и др./.
Безспорно е установено по делото, че между страните е постигнато
споразумение за прекратяване на трудовото правоотношение срещу
обезщетение по чл. 331 КТ, считано от 14.06.2024 г. Във фиш №2/13.07.2024 г.
за м.06.2024 г. е начислено обезщетение по чл. 331 КТ и чл. 224 КТ в общ
размер на 7603,82 лв., а след направени удръжки в размер на 694,38 лв., е
изчислена сума за получаване от работника в общ размер на 6909,34 лв. Съдът
приема, че така представения фиш не доказва извършено плащане в
4
нормативно установения срок. В тази връзка по делото е прието платежно
нареждане от 13.08.2024 г., от което се установи, че работодателят е направил
превод на сумата от 2915,72 лв. по банковата сметка на ищеца. Сумата е
платена в изпълнение на задълженията на работодателя, произтичащи от
споразумението от 14.06.2024 г., което изрично е посочено в основанието за
плащане на банковия документ. Изплатената сума е в по-малък размер от
дължимото обезщетение, което се претендира. Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право. Предвид изложеното съдът следва да приеме,
че работодателят е извършил частично плащане на работника на 13.08.2024 г.,
т. е. в хода на производството и след подаване на исковата молба в съда.
Необходимо е да се отбележи, че трудовото правоотношение е прекратено на
14.06.2024 г. и в едномесечния срок по чл. 331, ал. 3 КТ, който изтича на
14.07.2024 г., не е изплатено обезщетението от страна на работодателя. Срокът
за изпълнение на задължението на работодателя е нормативно установен. За
да е налице прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото в
исковата молба основание следва да се докаже, че е осъществен и третият
съставен елемент на основанието за прекратяване - заплащането на
обезщетението от работодателя. Последицата от неизпълнение на това
задължение е отпадане на основанието и възстановяване на трудовоправната
връзка в състоянието й преди постигането на съглашението - чл. 331, ал. 3 КТ.
В съдебната практика е прието /така решение № 338 от 19.06.2025 г. по к. гр.
д. № 3084/2024 г. на ВКС, IV г. о. и др./, че заплащането на обезщетението
по чл. 331 КТ е поставено изцяло на волята на работодателя. След като
неплащането на обезщетението води до възстановяване на трудовото
правоотношение, работникът не разполага с материалноправна легитимация
да претендира заплащането на това обезщетение, дори и в едномесечния срок,
предвиден за неговото заплащане, тъй като заплащането е елемент от
фактическия състав на самото прекратяване на трудовото правоотношение и
зависи от волята на една от страните по правоотношението – работодателят.
Горните изводи на съда не се променят от обстоятелството, че в
споразумението между страните изрично е постигната уговорка ищецът да
предаде на работодателя отчетни документи, както и при констатирани липси
да възстанови същите в 14-дневен срок от уведомлението за тях на посочения
имейл. Неплащането на обезщетението в срок ответникът-работодател
обосновава именно с тази уговорка, включена в споразумението. Необходимо
е да се спомене, че няма пречка в пределите на свободата на договаряне по чл.
9 ЗЗД страните да включат и други въпроси освен тези, уредени от закона в
споразумението по чл. 331 КТ. От представената кореспонденция между
страните действително се установява, че ищецът е бил уведомен на посочения
от него електронен адрес за констатираните от работодателя липси на
29.07.2024 г. В писмото се съдържа и покана за плащане в уговорения със
споразумението срок на сумата от 3993,28 лв. за липси, констатирани в
периода от 17.11.2020 г. до прекратяване на трудовия договор на 14.06.2024 г.
В процесното споразумение не се съдържат уговорки за взаимни отстъпки
между страните относно настоящи или бъдещи претенции на страните една
към друга във връзка с конкретни техни права или задължения (спогодба) по
смисъла на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, нито действието на съглашението е поставено в
зависимост от настъпването на едно бъдещо несигурно събитие (условие) по
смисъла на чл. 25 ЗЗД. Между страните по делото е постигнато съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение и възникване на задължения за
5
работодателя да заплати уговореното обезщетение за това. Както бе посочено
по-горе, срокът за плащането на обезщетението установен в закона и не може
да бъде изменян по съгласие между страните. Нормативно установени са и
последиците от неизпълнението на задължението на работодателя за
плащането на обезщетение в срок. Страните могат да постигнат съгласие за
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 331 КТ, като в
закона е императивно установен минималният размер на дължимото
обезщетение - не по-малко от четирикратния размер на последното получено
месечно брутно трудово възнаграждение и срок за плащането му -
едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор. Предвидени
са и правните последици в случай на неплащане - основанието за неговото
прекратяване се смята за отпаднало, които съдът е длъжен да зачете. Правната
норма е императивна и страните не могат да се отклоняват от предписаното в
нея, а съдът има задължение да я приложи. Изложеното обосновава извод за
недоказаност на елементите от фактическия състав на чл. 331 КТ. В случая,
поради неплащане от работодателя на обезщетението по чл. 331, ал. 2 КТ до
изтичането на едномесечния срок по чл. 331, ал. 3 КТ /от прекратяване на
трудовото правоотношение/, по силата на чл. 331, ал. 3 КТ се счита за
отпаднало основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.
331, ал. 1 КТ, а с отпадане на основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, отпада и правото на обезщетение по чл. 331, ал. 2 от КТ.
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 331, ал.2
КТ следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 224 КТ.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
служителят има право на обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, чийто размер се определя въз основа на полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който
служителят е работил най-малко 10 работни дни.
За основателността на иска ищецът следва пълно и главно да докаже
наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено,
независимо от основанието за прекратяване, както и размера на брутното
трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди
уволнението.
С оглед направените правни изводи по иска с правно основание чл. 331 КТ,
а именно, че не е настъпил третия елемент от фактическия състав на
прекратяването на трудовото правоотношение, което има за законова
последица отпадане на основанието за прекратяване на трудовия договор и
възстановяване на трудовото правоотношение между страните в състоянието
преди постигане на споразумението по чл. 331, ал. 1 КТ, то неоснователен се
явява и иска за плащане на обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. Това е така, защото задължителен елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, е
трудовото правоотношение с работодателя да е прекратено.
В срока за отговор на исковата молба е направено възражение за
прихващане от ответната страна, като изявлението е под условие, че
предявеното с иска вземане бъде уважено. С оглед извода за неоснователност
на исковата претенция, в производството по делото не следва да се разглежда
възражението за прихващане с насрещно вземане, по което ищецът е
6
длъжник.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответната страна, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът не претендира разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Д. Р., ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. С., ж. к. Н., бул. "Л. ш." № ***, кантора № *, чрез адв. И. М. З. против „М.
с. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Г. С. Р." № ***, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Т. А." ет. *, офис **, искове с
правно основание чл. 331, ал. 2 КТ за сумата от 6353,31 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовия договор по инициатива на
работодателя и чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 1267,30 лева, представляваща
обезщетение за неизползван отпуск за 16 работни дни за 2024 г.
Решението може да се обжалва от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от получаване на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7