Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.С., 23.05.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и седми март две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при
секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното от съдия Чеуз
гр.дело № 4 227/ 2008 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД, чл. 45 ал.1 от ЗЗД и чл.
86 ал.1 от ЗЗД.
Ищцата Л.Х.С. излага в исковата
молба, че ответниците по престъпен начин, фалшификации отнели съсобствения й
недвижим имот, находящ се в гр. С., кв. ***********, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения на площ от 68 кв.м. Твърди се, че за целта ищцата
била отвлечена и насилвана повече от 6 месеца в жилище, неизвестно къде в
страната и по този начин била принудена да участва принудително в прехвърлянето
на жилището на Ц.С.Ц.. Твърди се, че за тези деяния по отношение на ответниците
било образувано наказателно производство, в което бил приет за съвместно
разглеждане граждански иск на ищцата за имуществени вреди в размер на
20 000 лв., представляващи пазарната стойност на отнетото й жилище,
съобразно квотата й в съсобствеността. Твърди се, че ищцата претърпяла
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неизползване на жилището й
в периода от 16.10.2003 г. до 16.10.2008 г. Отделно от това търпяла и
неимуществени вреди, изразяващи се в травми, отвличане и насилствени действия,
от които изпаднала в психическа депресия. Претендира се и лихва за забава върху
обезщетението за пропуснати ползи.
При тези фактически твърденият ищцата е мотивирала правен
интерес от исковете си и иска от съда да осъди ответниците солидарно да й
заплатят сумата от 15 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно
със сумата от 1 000 лв. – мораторна лихва върху главницата с период и на
двете претенции от 16.10.2003 г. – 16.10.2008 г. и сумата от 20 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът С.Д.М., редовно уведомен, не заявява писмен
отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът Н.З.Б., редовно уведомен, не заявява отговор в
срока по чл. 131 от ГПК.
Ответникът М.М.Н., редовно уведомен, не заявява отговор в
срока по чл. 131 от ГПК. В хода на производството същият е починал и на
основание чл. 227 от ГПК на негово място са конституирани неговите наследници
по закон С.М.Н., М.М.М. и С.М.М., които чрез процесуалния си представител –
адв. С. искат от съда да отхвърли заявените искове.
Производството по делото е прекратено в частта на
исковете на починалия в хода на процеса ищец П.Х.П. и заявеният отказ от искове
на конституирания му по реда на чл. 227 от ГПК наследник по закон.
Производството по делото е прекратено и по отношение на
починалия в хода на процеса ответник А.Т.Т. и конституираните му на основание
чл. 227 от ГПК наследници по закон.
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на
страните , и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представена присъда № 135/30.03.2009 г., постановено по нохд
1570/08 г. на СГС, НО, Пети състав. От съдържанието на същата се установява, че
М.М.Н. е признат за невинен в това, че от неустановена дата в началото на месец
септември 2003 г. до 31.03.2004 г. в гр. С., бул. „**********– къща, в
съучастие като съизвършител с А.Т.Т. и С.Д.М., противозаконно е лишил Л.Х.С. от
свобода като не й разрешавал да излиза от къщата без разрешение и лишаването от
свобода е продължило повече от две денонощия. Със същата присъда М.М.Н. е
признат за виновен в това, че от неустановена дата в началото на месец
септември 2003 г. до 17.10.2003 г., с цел да набави за другиго имотна облага –
за А.Т. и Ц.Ц., чрез заплашване – заплашил С., че ще утрепе детето и брат й и
до девето поколение, принудил Л.Х.С. да извърши нещо противно на волята й и да
получи от СО – район „Подуене” заверено копие на договор за покупко-продажба на
жилище в гр. С., ж.к. „С.Р.”, бул. „**********и да извърши замяна на посоченото
жилище за УПИ – дворно място, находящо се в с. Ч., община Червен бряг,
съставляващо УПИ 656, в кв. 83 по плана на с. Ч., целият с площ от 610 кв.м.,
заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и стопанска сграда,
подобрения и трайни насаждения като за целта упълномощи адв. П.В.да продаде,
дари или замени собствените й идеални части от жилището и с това причинил на
нея и на брат й П.Х.П. и двамата собственици на по ½ ид.ч. имотна вреда
в размер на по 20 000 лв. на Л.С. и на П.П.. Със същата присъда Н.З.Б. и С.Д.М.
са признати за невиновни за повдигнатите им аналогични обвинения.
С присъда № 46/27.10.2010 г. по внохд 483/2009 г. на САС, НО, 8-ми състав
е отменена присъда № 135 от 30.03.2009 г. на СГС, НО по нохд 1570/2008 г. в
частта, в която М.М.Н. е бил признат за виновен за това, че от неустановена
дата в началото на месец септември 2003 г. до 17.10.2003 г., с цел да набави за
другиго имотна облага – за А.Т. и Ц.Ц., чрез заплашване – заплашил С., че ще
утрепе детето и брат й и до девето поколение, принудил Л.Х.С. да извърши нещо
противно на волята й и да получи от СО – район „Подуене” заверено копие на
договор за покупко-продажба на жилище в гр. С., ж.к. „С.Р.”, бул. „**********и
да извърши замяна на посоченото жилище за УПИ – дворно място, находящо се в с. Ч.,
община Червен бряг, съставляващо УПИ 656, в кв. 83 по плана на с. Ч., целият с
площ от 610 кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и
стопанска сграда, подобрения и трайни насаждения като за целта упълномощи адв. П.В.да
продаде, дари или замени собствените й идеални части от жилището и с това
причинил на нея и на брат й П.Х.П. и двамата собственици на по ½ ид.ч.
имотна вреда в размер на по 20 000 лв. на Л.С. и на П.П.. Със същата
присъда е потвърдена присъдата на СГС по отношение на Н.З.Б. и С.Д.М..
Присъдата на САС е влязла в законна сила на 12.11.2010 г.
При тези ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен състав
прави следните правни
изводи:
По иска с правно
основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД:
При тези доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че ищцата по делото не е установила обстоятелството, че е
собственик респ. съсобственик на имота, по отношение на който претендира
обезвреда за пропуснати ползи. Видно от установителното действие на мотивите на
присъдите, постановени от СГС и САС, които имат характер на непряко
доказателствено средство ищцата заедно с другия съсобственик на имота се е
разпоредила с него посредством извършена замяна с друг недвижим имот на
17.10.2003 г. Договорът за замяна е сключен в изискуемата от чл. 18 от ЗЗД
нотариална форма за неговата действителност и е произвел целеният
вещно-транслативен ефект. Няма данни по делото, а и не са навеждани твърдения в
исковата молба, че разпоредителната сделка впоследствие да е прогласена за
нищожна или да е унищожена по съдебен ред на някое от основанията, визирани в
нормите на чл. 26 – 31 от ЗЗД с оглед твърденията в исковата молба за нейното
опорочаване поради измама, заплашване, основания, които биха обосновали нейната
унищожаемост респ. липса на съгласие, обосноваващо нейната нищожност и биха
възстановили в патримониума на ищцата правото на собственост върху спорния по
делото имот. С такива искове не е сезиран и настоящият съдебен състав, който
при ангажираните от страните доказателства намира, че ищцата при условията на
пълно и главно доказване не е установила, че е собственик на процесния имот.
На следващо място по делото няма данни имотът в процесния
период да е бил във владение или държане на ответниците, които да са ползвали
същия без наличие на правно основание за това.
Съдебната практика константно установява, че лицето,
държащо чужда вещ без основание винаги дължи на собственика й обезщетение за
ползите, от които го е лишил / решение 409/20.06.2012 г. по гр.д. 1411/10 на
Четвърто ГО на ВКС, решение 55/28.02.2012 по гр. д. 652/11 г. на ВКС, решение
204/05.09.2013 г. по търг. дело 1158/2010 г. на Второ ТО на ВКС и др./ като
отношенията между същите се уреждат по правилата на неоснователното
обогатяване. Същественото за основателността на иска е, че вещ на ищеца е била
държана от друго лице без това лице да има основание за това и така собственика
е бил лишен от възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване
/решение 55/03.04.2014 г. по гр.д. 5712/2013 г. на Трето ГО на ВКС/. При
ангажираните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че не е
установена нито една от предпоставките на фактическия състав на чл. 59 от ЗЗД,
което пряко обуславя извод за неоснователност на ищцовата претенция.
С оглед акцесорния характер на иска по чл. 86 ал.1 от ЗЗД
и неоснователността на главния такъв същият е неоснователен на общо основание.
По иска с правно
основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания
фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищцата, че е налице
действие на ответника, от което като пряка и непосредствена последица са й били причинени неимуществени вреди, чиято
обезвреда претендира. По отношение на субективния елемент на състава – вината е
установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
На следващо място непозволеното увреждане се основава на
правната норма, изискваща от гражданите да не се увреждат субективните права,
имуществото и телесната цялост на другите лица. В исковата си молба ищцата е
навела твърдения, че е била отвлечена и по отношение на нея са предприети
насилствени действия, от които е изпаднала в психическа депресия, извършени от
ответниците. Видно от представените по делото присъди на наказателния съд
ответниците по делото са признати за невиновни по повдигнатите им обвинения за
престъпления по чл. 142а от НК респ. чл. 214 от НК. Присъдата на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици
на деянието с оглед нормата на чл. 300 от ГПК. Безспорно е, разбира се, че
понятията „престъпление” по смисъла на НК и „граждански деликт” не са смислово
идентични и дадено деяние може да съставлява деликт по смисъла на гражданския
закон, без да се субсумира под фактически състав на престъпление по НК. По
делото обаче ищцата не е ангажирала каквито и да е доказателства, които да
установяват причинени й неимуществени вреди от деянията, сочени в
обстоятелствената част на исковата молба, които да са извършени от ответниците.
Предвид което и този иск като недоказан следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК
на ответниците С.Н., М.М. и С.М. се следват разноски в размер на 500 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение /пълномощно на стр. 323/.
Водим от
горното, СГС, I -19
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
вилна зона „*********искове с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД срещу С.Д.М.,
с адрес: ***, Н.З.Б., с адрес: ***, С.М.Н., ЕГН **********, М.М.М., ЕГН **********
и С.М.М., ЕГН **********, последните трима конституирани на основание чл. 227
от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното производство М.М. Н., със
съдебен адрес ***, к-ра 5 – адв. Н.С. за солидарно осъждане за сумата от
15 000 лв. – представляваща
обезщетение за ползване без основание на ½ идеална част от апартамент,
находящ се в гр. С., кв. ***********, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения на площ от 68 кв.м. за периода 16.10.2003 г. до 16.10.2008 г., както
и предявените искове с правно основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1000
лв. – лихва за забава в периода 17.10.2003 – 16.10.2008 г. върху главницата
като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
вилна зона „*********искове с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД срещу С.Д.М.,
с адрес: ***, Н.З.Б., с адрес: ***, С.М.Н., ЕГН **********, М.М.М., ЕГН **********
и С.М.М., ЕГН **********, последните трима конституирани на основание чл. 227
от ГПК на мястото на починалия в хода на съдебното производство М.М. Н., със
съдебен адрес ***, к-ра 5 – адв. Н.С. за солидарно осъждане за сумата от 20 000
лв. – представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от извършени отвличане и насилствени действия в периода месец септември
2003 г. – месец март 2004 г. като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л.Х.С., ЕГН **********, с адрес: ***, вилна зона „*********да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на С.М.Н., ЕГН **********, М.М.М., ЕГН **********
и С.М.М., ЕГН **********, конституирани на основание чл. 227 от ГПК на мястото
на починалия в хода на съдебното производство М.М. Н., със съдебен адрес ***,
к-ра 5 – адв. Н.С. сумата от 500 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено.
СЪДИЯ: