Мотиви към
Присъда №27/10.04.2014г. по НОХД №1626/2012 година по описа на Ловешки районен
съд
Срещу подсъдимия М.Й., роден в гр. Мачка, Турция, с
последен известен адрес в България, гр.Сливен, ул. Братя Миладинови №4, ет.2,
ап.6, турски гражданин е внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.”б” предл.2 във вр. с чл.342 ал.1 предл.3 от НК във вр. с чл.47 ал.3 от ППЗДвП
затова, че на 08.07.2012г. около 13.15-13.30 часа по път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/
при километър 30+800, при управление на МПС - собственият си лек автомобил
„Опел Вектра” с ДК № ХХ 6122, нарушил правилата за
движение по пътищата - нарушил забраната, въведена с пътен знак „В 26” - „Забранено движението със
скорост по-висока от означената - 60 километра в час” - чл.47, ал.3 от Правилника
за прилагане на Закона за движение по пътищата, като се движел със със скорост над максимално определената със знака, а именно
109 километра
в час и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача на л.а.
„Фолксваген Поло” с ДК № ЕН 3514 ВА - М.М.М.,***, изразяваща се в травматично
счупване на ІІ-ІV метатарзални кости на десния крак с
разместване на фрагментите, с последващо оперативно
свързване - повреда, причинила й затруднение на движението на десния крак за
около 3-4 месеца.
Делото е разгледано в отсъствие на подсъдимия съгласно
чл.269 ал.3 т.2 и т.4 б.”а” от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – Ловеч поддържа изцяло обвинението така, както е повдигнато с обвинителния
акт. Счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както
и изслушаните заключения на вещите лица по автотехническата
и съдебно медицинската експертизи се установява фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт за осъществяване от подсъдимия на резултатно
увреждащо престъпление по глава единадесета, раздел ІІ от Особената част на НК.
Сочи, че от обективна страна, деянието е осъществено с действие чрез управление
на МПС като е изяснен механизма за настъпване на ПТП - допуснати са от
подсъдимия нарушения на правилата за движение по пътищата. Излага, че от
заключението на вещото лице безспорно се установява причината за настъпване на
ПТП-то, като самото вещо лице е посочило, че произшествието е могло да бъде
избегнато, ако подсъдимият е осъществил движение със скорост около 60 км, каквато е и
определената със знака В26 и именно нарушението на правилата за движение по
пътищата са в причинна връзка с настъпването на ПТП-то и обществено опасните
последици – причинената по непредпазливост средна телесна повреда на
свидетелката М.М.. Според представителя на обвинението, механизмът, освен от
експертизата, се установява и от показанията на свидетелката М.М., която е
очевидец на настъпване на ПТП-то. От субективна страна, подсъдимият е
осъществил деянието виновно при условия на несъзнавана непредпазливост като
форма на вината. Моли съда, като вземе предвид всички доказателства по делото
да признае подсъдимия М.Й. за виновен по така повдигнатото му обвинение, като
при индивидуализиране на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината
обстоятелство чистото му съдебно минало и му бъде наложено наказание в размер
на три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде
отложено за изпитателен срок от три години. Предлага на основание чл.343г във
вр. с чл.37 ал.1 т.7, подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява МПС за
срок от девет месеца. Счита по отношение на предявения граждански иск за
имуществени вреди в размер на 278.36 лева, че същият следва да бъде уважен
ведно със законната лихва от 08.07.2012г., тъй като по делото са приложени
доказателства до този размер. По отношение на предявения граждански иск за
сумата от 5 000 лева неимуществени вреди, счита че същият, в хода на настоящото
производство остана недоказан и като такъв моли съда да не го уважава. В този
смисъл моли да бъде постановена присъдата.
Подсъдимият М.Й., не редовно призован, поради
отсъствие от страната, не се явява. За него се явява назначеният в хода на
съдебното производство за служебен защитник адвокат П.П. от ЛАК, която не
оспорва събраните доказателства. Заявява, че е принудена да се позовава на
доказателствата, посочени от обвинителната власт, тъй като не е ангажирала
други, които да опровергаят тези доказателства и от тези доказателства следва
да се приеме, че се потвърждава и фактическата обстановка така, както е описана
в обвинителния акт. Твърди, че експериментът е провеждан в отсъствие на
подсъдимия и извода, който прави вещото лице, че тази гума се е разхерметизирала в следствие на удара, а не в резултат на
спукването, както е заявил подсъдимия не е достатъчен аргумент да се приеме, че
твърдението на подсъдимия е опровергано. Според нея остава, може би,
нарушението на чл.47 ал.3 от ППЗДвП за неспазен знак
№26, т.е. подсъдимият да се е движил с управляваното от него МПС със скорост
над разрешената. Въпреки тези твърдения, заявява, че не би могла да подложи на
някакво съмнение изложеното от представителя на обвинителната власт в съдебно заседание,
поради което ще трябва в последна сметка да приеме резултата такъв, какъвто се
очертава като извод от посочената фактическа обстановка, поради което и моли
съда да произнесе присъдата си в този смисъл. Моли да бъде наложено и наказанието,
поискано от обвинителната власт, което по смисъла на закона се явява и
минималното наказание. Моли съда да съобрази и незаинтересоваността, която
проявява гражданския ищец в настоящото производство, въпреки редовното
призоваване на процесуалния представител за съдебно заседание, което оставя
впечатление за определени действия от страна и на пострадалата по време на
самото ПТП, довели до същото. Счита, че не би могло да се налага наказание пробация на подсъдимия, тъй като то би било неизпълнимо –
подсъдимият не е на територията на република България. Моли съда да приеме
становището на обвинителната власт и по отношение на гражданския иск за
претърпени имуществени вреди и при липса на такива годни доказателства за
претърпени неимуществени вреди, моли искът да бъде отхвърлен. Моли в този
смисъл съда да се произнесе.
Пострадалата М.М., нередовно призована, поради
отсъствие от страната не се явява. Гражданският иск е предявен от майка й – Л.С.М.
с пълномощно от пострадалата, приложено по делото. Иска се обезщетение за
причинени имуществени щети, касаещи разходи за промяна на датата на самолетния
билет и за лечението в размер на 278.36 лева, както и на причинени неимуществени
щети в размер на 5 000 лева, изразяващи се в претърпените от М.М. болки и страдания в
резултат на причинената й средна телесна повреда, ведно със законната лихва
върху тези суми от датата на причиняването 08.07.2012г. до окончателното
изплащане. Съдът като съобрази становището на страните, обстоятелството, че Л.С.М.
е майка на пострадалата от престъплението М.М.М. и в досъдебното производство е
приложено пълномощно, с което М.М. е упълномощила майка си Л.М. да я
представлява пред съдебните органи с право да завежда искове в защита на
нейните права и законни интереси, да се явява от нейно име като ищец по
наказателни дела, както и че гражданските искове са своевременно предявени и
няма да затруднят наказателното производство, прие същите за съвместно
разглеждане, като конституира М.М.М. като граждански ищец чрез майка й Л.С.М..
От събраните в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие писмени доказателства и показанията на свидетелите,
преценени в своята съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, от заключенията
на вещите лица по назначените автотехническа и медицинска експертизи, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.Й. бил турски гражданин, но завършил
висшето си образование в България, със статут на постоянно пребиваващ в
страната чужденец, живущ ***. Подсъдимият Й. имал висше инженерно образование,
не бил женен, безработен, не притежавал валидно българско Свидетелство за
управление на МПС, но се водел на отчет в сектор ПП при ОДП - Сливен, като имал
две регистрирани административни нарушения по ЗДвП. Видно от отговора на
началник отдел „Интерпол и ММО” при МВР, дирекция „МОС” на направено запитване
до Интерпол Анкара, турските база данни, подсъдимият Й. имал издадено на
21.09.2005г. национално /турско/ СУМПС № 30274, за категория „В”, като до
момента не е бил лишаван от право да шофира. Видно от справката за съдимост от
Централно бюро за съдимост към Министерство на правосъдието, същият не бил осъждан
за престъпления от общ характер.
Подсъдимият М.Й. бил собственик на лек автомобил „Опел
Вектра” с ДК № XX 61 22.
Свидетелката М.М.М. била с постоянен адрес на живеене
в гр.Сопот. Същата живеела на семейни начала с Кристиян Маринов Маринов, заедно с който и децата си от години живеели и
работели в Испания. През 2006г. Маринов бил закупил лек автомобил „Фолксваген Поло”
с ДК № ЕН 3514 ВА със средства, дадени му от свидетелката Л.С.М. /майка на свидетелката
М.М./ с цел, когато си идват и пребивават в България, да могат да го ползват.
Свидетелката М.М. притежавала валидно издадено СУМПС с
№ ********* за категориите „В и М”, без данни за извършени нарушения и налагани
административни наказания по ЗДвП.
На 05.07.2012г. свидетелката М.М. около обяд
пристигнала в гр.Плевен при свекърва си, за да остави при нея децата си, като
стояла в Плевен до 08.07.2012г.
На 08.07.2012г. по обяд, свидетелката М.М. управлявайки
лекия автомобил „Фолксваген Поло” с ДК № ЕН 3514 ВА сама тръгнала да се прибира
в гр.Сопот. Около 13.15 - 13.30 часа се движела по второкласен път ІІ-35 Плевен
-Ловеч, в посока гр.Ловеч. По същото време, по същия път, но в посока гр.Плевен
се движел лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № XX 6122,
управляван от подсъдимия М.Й.. В този момент времето било ясно, слънчево, сухо
и с добра видимост при дневна светлина. Малко след като свидетелката М.
подминала разклона за с.Слатина, област Ловеч й се открила видимост и видяла,
че срещу нея, криволичейки се движи автомобил в сив цвят, със сини
регистрационни табели. Автомобилът бил управляван от подсъдимия Й..
Първоначално свидетелката помислила, че водачът на този автомобил е пиян и
реагирала, като натиснала спирачките. В този момент видяла, че въпросният
автомобил първо се удря в мантинелата на своето
платно, след което отхвръкнал в нейното платно и я ударил странично със задната
си част, след което от удара излязъл извън пътното платно в една нива. От удара
автомобилът на свидетелката М. се завъртял и застанал перпендикулярно на пътното
платно с предната си част към нивата. След произшествието случайно преминаващи
водачи на автомобили сигнализирали на тел.112. На местопроизшествието бил
изпратен свидетеля Д.Т.С. - мл.автоконтрольор към сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч.
Същият извършил проба с техническо средство за употреба на алкохол на двамата
водачи, участници в ПТП-то, при което пробите били отрицателни. На място
пристигнала линейка на ЦСМП - Ловеч, която транспортирала свидетелката М., подсъдимия
Й. и неговата спътничка до болницата за оказване на медицинска помощ.
В хода на разследването е била изискана информация за
синоптичната обстановка, температура на въздуха, валежи и др., като видно от
отговора на ХМО - Ловеч по време на настъпване на ПТП-то температурата на
въздуха е била 35 градуса, горещо, с ниска облачност, слаб вятър, отлична
видимост, не са били регистрирани особени метеорологични явления.
Изискана е била информация от Областно пътно управление
- Ловеч относно това, имало ли е ремонтни работи за времето от 12.00 часа до
15.00 часа на 08.07.2012г. на път II -35 Плевен-Кърнаре при километър 30+850,
каква е максимално допустимата скорост, пътни знаци в участъка и скица на
участъка, в който е станало ПТП. Видно от отговора, в участъка на ПТП-то
ремонтни работи на 08.07.2012г. не са били извършвани. Максимално допустимата
скорост за движение в посока гр.Плевен, в която се е движел автомобила,
управляван от подсъдимия Й. е 60
км/ч. В участъка на ПТП е имало постоянна сигнализация с
пътни знаци, както следва: в посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия
Й., в посока гр.Плевен: при км.31+006 - пътни знаци А3, В24 и В26 /60км/; км.
30+759 - пътен знак Ж7 /Слатина/; в посока гр.Ловеч, в която се е движела свидетелката
М. - при км.30+052 - пътни знаци А3 и В24, км.30+532 - пътен знак А28.
При извършения оглед на веществени доказателства -
оглед на лек автомобил „Опел Вектра” с ДК № XX 6122,
иззет с протокола за оглед на местопроизшествие от 08.07.2012г., е било
установено, че предната дясна гума е разхерметизирана,
без следи от пробиване, разкъсване и нараняване. След напомпване на 2.2
атмосфери налягане е било установено да изпуска /изтича/ въздух. Единствено по
външния борд е установена издатина „буза” с диаметър 4 см.
Била е изготвена и съдебно-автотехническа експертиза,
с оглед установяване на механизма на ПТП-то, причините за настъпването, както и
стойността на причинените щети по двата леки автомобила. Видно от заключението
на вещото лице, лекият автомобил, управляван от подсъдимия М.Й. „Опел Вектра” с ДК № XX 6122 след излизане от десен завой, преди
местопроизшествието, загубил устойчивост и управление и се отклонил към десния
край на платното си за движение. С дясната си страна автомобилът излязъл на
десния банкет, където с предната си дясна гума се е ударил в ъгъла на бетонен
парапет на мостовото съоръжение, от който удар гумата се е разхерметизирала.
От удара в парапета, автомобилът се е отхвърлил със силно завъртане в посока на
часовниковата стрелка към насрещната лента за движение. В това време, автомобилът,
управляван от свидетелката М.М. е бил навлязъл в правия участък и свидетелката,
възприемайки занасянето на Опела към нейната лента за движение реагирала с аварийно
спиране. По протежение на спирачния път на автомобила на свидетелката М.
настъпил удар между двата автомобила с последващо
вклиняване. Ударът за Фолксвагена бил челен, като деформациите в дясната му
страна достигнали назад до предната му дясна колона. След вклиняването, Фолксвагенът
се завъртял в посока часовниковата стрелка и се установил в левия край на
пътното платно с предна част и под ъгъл в посока Плевен. Ударът за лекия
автомобил Опел Вектра, управляван от подсъдимия Йълдьз настъпил със задната дясна страна, като от
вклиняването деформациите достигнали напред до средната дясна колона, като се
разрушило задното дясно окачване и задна дясна гума също се разхерметизирала.
След удара и вклиняването, завъртането на Опела продължило със силен въртящ
момент, от който автомобилът бил отхвърлен извън левия край на платното и се
установил в тревната площ след банкета, със задната си част към пътното платно.
Вещото лице е определило, че скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Вектра”, управляван от подсъдимия Й. при настъпване на
произшествието е било около 109
км./ч., за която скорост опасната зона за спиране е
около 107 метра.
А скоростта на движение на л.а. „Фолксваген”, управляван от свидетелката М. е
била около 91 км/ч,
като опасната зона за спиране е около 79 метра. В момента, когато л.а. „Опел Вектра” е загубил устойчивост и е започнал да се занася, се
е намирал на около 44 метра
от мястото на удара, а Фолксвагена - на около 30 метра. При тези отстояния и от момента, когато Опела е загубил устойчивост
и е започнал да се занася, вещото лице е посочило, че водачите и на двата
автомобила със спиране не са могли да избегнат удара. Като причина за
настъпване на ПТП-то, вещото лице е приело движението на л.а. „Опел Вектра”, управляван от подсъдимия Й., в завоя със скорост
по-висока от критичната на занасяне за завоя, която е 107 км/ч, от която скорост
автомобилът е загубил устойчивост и управление и е започнал да се занася. За да
бъде избегнат удара от водача - подсъдимият Й. със спиране, то управляваният от
него автомобил е следвало да се движи със скорост около 62 км/ч. Т.е., ако
автомобилът на подсъдимия Й. се е движил със скорост около 60 км/ч, която е максимално
допустимата скорост за движение в конкретния участък, той е щял безпрепятствено
да премине завоя, да се размине с Фолксвагена, управляван от свидетелката М. и
да избегне настъпването на ПТП. Докато за водачката на Фолксвагена – свидетелката
М., вещото лице е посочило, че тя по никакъв начин и средства не е могла да
избегне удара. Дори да е била спряла, ударът за нея е бил неизбежен. В
заключението е посочена и пазарната стойност на л.а. „Опел Вектра”
към 08.07.2012г. – 1799. 00 лева, като нанесените щети върху този автомобил в
резултат на ПТП са на стойност от 1260.00 лева. За лекия автомобил „Фолксваген Поло”,
пазарната стойност е 1137.00, като щетите от ПТП-то са на стойност от 910.00
лева.
Въз основа всички доказателства по делото и с оглед
заключението на вещото лице от съдебно автотехническите
експертизи, безспорно е установено, че подсъдимият М.Й. като водач при
управление на МПС е допуснал нарушение на Закона за движение по пътищата - Правилника
за приложението му, което е довело до настъпване на ПТП.
Описаният механизъм на настъпване на ПТП-то се
изяснява не само от заключението на съдебно автотехническата
експертиза, но и от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Л.Й.П. – очевидец на произшествието и Д.С. – служител на ПП при ОДМВР
– Ловеч – посетил местопроизшествието.
Подсъдимият Й. е нарушил правилата за движение по
пътищата - нарушил забраната, въведена с пътен знак „В26” - „Забранено е
движението със скорост по-висока от означената 60 километра в час” -
чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП, като се е движил със скорост по-висока
от максимално определената със знака, а именно със скорост около 109 км/ч, която скорост не
му е позволила да премине безпрепятствено през десния завой и е довела до
загубване на устойчивост и управление на автомобила, при излизане от завоя, в
резултат на което същият се занесъл. Именно това нарушение е в причинна връзка
с настъпването на ПТП-то, тъй като ако автомобилът, управляван от подсъдимия Й.
се е движел със скорост около 60
км/ч - разрешената за този участък, той е могъл да
избегне произшествието със спиране, щял е безпрепятствено да премине през завоя
и да се размине с автомобила на свидетелката М..
По делото са били назначени три съдебно медицински
експертизи, като видно от заключенията на вещите лица по тях, единствено на свидетелката
М.М. е била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на ІІ-ІV метатарзални кости на десния крак с
разместване на фрагментите, с последваща оперативна намеса - свързване на
фрагментите с помощта на метал. Повреда, причинила на М. затруднение на
движението на десния крак за около 3-4 месеца. Причинено й е било и травматично
счупване на проксималната фаланга на палеца на левия крак временно и неопасно
разстройство на здравето, което представлява лека телесна повреда.
При така установената фактическа обстановка съдът
стигна до извода, че с деянието си подсъдимият М.Й. *** е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по
чл.343, ал.1, б.”б”, предл.2 във вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК във вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП
за това, че на 08.07.2012г. около 13.15-13.30 часа по път ІІ-35 /Плевен-Ловеч/
при километър 30+800, при управление на МПС - собственият си лек автомобил
„Опел Вектра” с ДК № ХХ 6122, нарушил правилата за
движение по пътищата - нарушил забраната, въведена с пътен знак „В 26” - „Забранено движението със
скорост по-висока от означената - 60 километра в час” - чл.47, ал.3 от Правилника
за прилагане на Закона за движение по пътищата, като се движел със със скорост над максимално определената със знака, а именно
109 километра
в час и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на водача на л.а.
„Фолксваген Поло” с ДК № ЕН 3514 ВА - М.М.М.,***, изразяваща се в травматично
счупване на ІІ-ІV метатарзални кости на десния крак с
разместване на фрагментите, с последващо оперативно
свързване - повреда, причинила й затруднение на движението на десния крак за
около 3-4 месеца.
Съдът приема, че по време на съдебното следствие по
безспорен начин бе установено, че подсъдимият е автор на престъплението, за
което е предаден на съд. Й. е осъществил изпълнителното деяние чрез действие,
като е нарушил правилата за движение по пътищата - нарушил забраната, въведена
с пътен знак „В 26”
- „Забранено движението със скорост по-висока от означената - 60 километра в час”.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно,
по непредпазливост по смисъла на чл.11 ал.3 от НК – не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но с
оглед пътната сигнализация е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Този извод на
съда се подкрепя от всички събрани по делото доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При определяне вида и размера на наказанието на
подсъдимия Й., съдът съобрази като смекчаващо вината обстоятелство чистото му
съдебно минало към момента на извършване на деянието, поради което и на
основание чл.54 от НК наложи на Й. наказание 3 /три/ месеца лишаване от
свобода.
Като взе пред вид, че наложеното наказание е до три
години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено престъпление от общ характер, настоящата инстанция прецени, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително изпълнението на наказанието, поради което и на основание чл.66 ал.1
от НК отложи изпълнението му за срок от три години от влизане на присъдата в
сила.
Съдът намира, че така наложеното на подсъдимия М.Й.
наказание е справедливо, съответства на обществена опасност на деянието и чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Настоящата инстанция прие, че предявения от М.М.М.
граждански иск за причинени имуществени вреди е основателен, тъй като същите
произтичат и са в пряка връзка именно с извършеното от М.Й. престъпление. Освен
това искът е доказан и по размер. От представените в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, се установява, че М.М. е заплатила 104 лева
за закупуване на имплант, 10 лева за рентгенова
снимка, 17.40 лева потребителска такса за престой в болницата и сумата от
146.40 лева за промяна на датата на самолетния билет, тъй като поради настъпилото
ПТП и причиненото увреждане се е наложило да промени полета за връщането си в
Испания, където живее и работи.
Съдът прие, че и предявеният от М.М.М. граждански иск
за причинени неимуществени вреди е основателен, тъй като е претърпяла болки и
страдания в следствие на причиненото й увреждане, но е завишен по размер,
поради което го уважи за сумата от 1 000 лева, като иска до пълния предявен
размер от 5 000 лева отхвърли като недоказан. Съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимия за извършения от него деликт по отношение
на личността на гражданския ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно
и виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в
резултат на приетото от съда виновно противоправно
деяние, на пострадалата М.М. са причинени болки и неудобства за период от около
3-4 месеца. Лечението на пострадалата е било придружено с оперативни интервенции,
при които фрагментите на метатарзалните кости са били
свързани с помощта на метал, а в последствие импланта
е бил отсранен отново оперативно. При определяне
размера на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки от пострадалата в
следствие на причиненото й телесно увреждане мотивират съдът да приеме, че
определеното обезщетение в размер на 1 000 лева е съответно с критерия за справедливост.
При определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен състав взе предвид
претърпените от пострадалата болки и трудностите при самообслужването й в
рамките на 3-4 месеца след инцидента.
Върху присъдените суми се дължи и законна лихва от
деня на деликта /08.07.2012 година/ до окончателното
изплащане на сумата.
Съдът не споделя становищата на представителя на
обвинението, че липсвали доказателства за причинените неимуществени вреди.
Напротив, степента на болките се определя от вида на причиненото увреждане,
проведеното лечение и времето за възстановяване. Всички тези обстоятелства са
описани в съдебно медицинската експертиза, а според показанията на свидетелката
Л.М., в следствие на причиненото увреждане се е наложило на дъщеря й в
продължение на два месеца да се придвижва с патерици и да претърпи втора
хирургична интервенция за отстраняване на импланта.
Неоснователно се явява и възражението на защитника на подсъдимия, че не
явяването на пострадалата в съдебна зала следва да се приеме като деизнтересираност от процеса, тъй като отново според
показанията на майката на пострадалата, продължителното й отсъствието работа
поради причинената травма е довело до освобождаването й от работа и тя не може
да се яви лично поради липса на средства.
На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди М.Й. да
заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата 360 лева и на Районен съд Ловеч сумата от
175 лева разноски по делото, както и сумата от 51.13 лева ДТ върху уважения
размер на гражданските искове.
Вещественото доказателство - 1 /един/ брой лек
автомобил марка „Опел Вектра” с ДК № ХХ 6122, ведно с
ключ за същия - на съхранение в Базата на ОДМВР – Ловеч съдът постанови да бъде
върнато на собственика М.Й..
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: