Решение по дело №2466/2016 на Районен съд - Русе

 

Р  Е   Ш   Е   Н  И  Е № 1459

гр.Русе, 25.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав в публично заседание на 26-ти септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                 

                                                                              Председател: МИЛЕН ПЕТРОВ

 

          при секретаря ТЕОДОРА ПЕТРОВА и в присъствието на прокурора............като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 2466 по описа на 2016г., за да се произнесе, съобрази:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.108 ЗС.

          Ищецът Е.Я.Х. твърди, че  от 1994г. родителите му по осиновяване – В. И. Х. и Я. Х. В. започнали да владеят в реални граници следния земеделски имот:      НИВА /ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле, в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 31,003 дка, трета категория, представляваща поземлен имот № 004007 по плана за земеразделяне на същото землище, при граници и съ­седи: имот № 004006, полски път, имоти №№ 000006, 004008, 004015 и 004031. Имотът бил владян от родителите му до пролетта на 2009 г., като го стопанисвали и обработвали лично и с негова помощ, без някой да е оспорвал собствеността им. Тъй като искали да му го прехвърлят, те се снабдили с НА за собственост на недвижим имот, вписан под № 184, том 10, дело № 2173/15.04.2009 г. на Службата по вписванията и веднага му предали владението, а с НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 169, том 4, дело № 807/08.03.2010 г. на Службата по вписванията му прехвърлили и собствеността върху процесния имот. Заявява, че от пролетта на 2009 г. владеел и стопанисвал самостоятелно имота като земедел­ски производител непрекъснато през следващите стопански години. Но през 2014г., без да го уведоми лично, в имота му навлязъл със селскосто­панска техника друг земеделски производител- С. Л. от гр. Сливо поле, който извършил     „раздробяване"  и  последващите   агротехнически работи в имота, така че през стопанските 2014/2015 и 2015/2016 г. из­цяло го обработвал за своя сметка. Ищецът разбрал, че това лице навсякъде заявявало, че има това право, тъй като имотът му бил предоставен под наем от ответниците като негови собственици по документи.

          Е.Я.Х. извършил необходимите справки и установил, че ответниците били придобили имота от май­ка им С. А. Д./ С. Х. Д., понастоящем живуща в Т., с турско име –С. Д.. С два отделни НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписани под № 87, том XXII, дело № 4767/10.07.2009 г. и № 94, том 22, дело № 4774/10.07.2009 г. на Службата по вписванията тя била продала на ответниците по 1/2  идеална част от гореописания земеделски имот.

           Твърди и че от описаните документи в тези нотариални актове личало, че продавачката се е легитимирала пред нотариуса като негова собственица с Решение № 213СТ/30.03.1994 г. на Поземлена комисия-с.Сливо поле, обл.Русе и с „Нотариално завещание на Трети нотариус в гр.Б., Република Т.", което завещание било направено от И. И. А., неин дядо, на 03.02.1992 г., малко   преди смъртта му, настъпила в Т. и преди започването на процедурата за възстановяване право на собственост върху земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И. И. А. бивш жител *** по преписка № 213СТ от 02.06.1992 г. на ПК-с.Сливо поле.

          Впоследствие ответниците  водили помежду си делбено гражданско дело № 4553/2009 г. по описа на РРС, с предмет гореописания земеделски имот, като с влязло в сила решение, постановено по същото дело имотът е бил разделен и поставен в отделни дялове за всеки от тях, както следва: на Билгин Р.С.- дял 1-първи, представляващ:         - НИВА /ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,501 дка, трета категория, представляваща поземлен имот № 004071, при граници и съседи: имоти №№ 004070, 004008, полски път- имот № 000006 и 004069, а на Ж.Ж.С. - дял 2-ри, представляващ:- НИВА /ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,502 дка , трета категория, представляваща поземлен имот № 004070, при граници и съседи: имоти №№ 004069, 004071, 004008, 004015, 004031 и полски път- имот № 000006.

          Ищецът счита, че представеното на нотариуса нотариално завещание на И. И. А., дори и да е формално валидно, не произвеждало придаваното му правно действие по отношение на процесния имот. То не легитимирало заветницата С./С. като негова собственица, поради което, тя като несобственик-„продавач" не можела да направи и не е направила собственици- ответниците като нейни „правоприем­ници" по цитираните по-горе НА.Заявява, че легитимирайки се формално като собственици с тези НА, ответ­ниците били извършили делба на неговия имот и впоследствие предоставили без произвеж­дащо действие правно основание ползването на тези земеделски имоти на трето лице.

           Моли съда, след като установи изложените обстоятелства да постанови решение, с което да признае по отношение на ответниците, че е собственик на посочените недвижими имоти, както и да ги осъди да му предадат владението им.Претендира разноски.

          Ответниците Б. Р.С.  и Ж.Ж.С. оспорват изцяло иска. В отговорите на ИМ сочат, че ищеца не е собственик на процесните имоти, т.к. праводателят му не е бил собственик, поради което и не е могъл валидно да му прехвърли собствеността. Молят искът да се отхвърли, претендират разноски.

          Ответницата А.Д., чрез назначения й от съда особен представител оспорва иска изцяло.

          Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

          По делото не се спори, а и е видно от представените доказателства, че с НА за собственост на недвижим имот, вписан под № 184, том 10, дело № 2173/15.04.2009 г. на Службата по вписванията, В. Х. е призната за собственик на основание давностно владение на процесният недвижим имот, а именно: НИВА/ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле,  местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 31,003 дка, трета категория, представляваща поземлен имот № 004007 по плана за земеразделяне на с. Стамболово, при граници имоти №№ 004006, полски път-кад.№000006,  004008, 004015 и 004031. Хасанова, лично и в качеството на пълномощник на Я. В.  е продала на ищеца процесния имот, като договора за покупко-продажба е обективиран в  НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан под № 169, том 4, дело № 807/08.03.2010 г. на Службата по вписванията.

          По делото са представени и НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписани под № 94 и №87, том 22, дело № 4774/10.07.2009 г. и №4767/10.07.2009г. на Службата по вписванията, от които е видно, че С. Д. продава по ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на всеки един от ответниците.

        С влязло в сила решение №853/15.05.2010г по гр.д.№4553/2009г. на РРС,  процесният по настоящето дело имот е  бил разделен и поставен в отделни дялове за всеки от ответниците, както следва: Дял 1, поставен в дял на         С.:НИВА /ПОЛСКА  КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,501 дка, трета категория, представляваща поземлен имот № 004071, при граници: имоти №№ 004070, 004008, 000006 и 004069 и Дял 2, поставен в дял на С.:      НИВА /ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,502 дка , трета категория, представляваща поземлен имот № 004070, при граници: имоти №№ 004069, 004071, 004008, 004015 и 004031

          С решение № 213СТ/30.03.1994 г. на Поземлена комисия-с.Сливо поле, обл.Русе/л.76/ правото на собственост върху процесната нива е възстановено на наследниците на И. А..

          С писмо/л.86/, нотариус Г. Г.е уведомил РРС, че изисканите нот.д.№№ 599 и 602 от 2009г. не могат да се предоставят, поради изтекъл срок за съхраняване.

          От протокол за разпит на свидетели/л.88/ по нот.д.№87/2009г. се установява, че разпитаните свидетели сочат, че процесната нива се владее и ползва от В. Х., наследник на И. А. от края на 1994г.

          Разпитаните по настоящето дело свидетели/Н.Х., Р. Х. и Р.М./, сочат, че всички наследници на И.А. са се разбрали процесната нива да остане за ищеца, който я е обработвал от 1994-95 до 2013г.Свидетелите сочат и че майката на продавачката по НА,вписани под № 94 и №87, том 22, дело № 4774/10.07.2009 г. и №4767/10.07.2009г.  С. Д. живее от 1989г. в Турция и че наследниците са се разбрали през 1991г. С. Д. да продаде къщата на А. и да вземе парите от продажбата.

          Съдът изцяло кредитира показанията на тези свидетели, т.к. същите имат пряко наблюдение върху взаимоотношенита между страните, а и не са опровергани от другата страна.

          С оглед изложените фактически данни, съдът прави следните правни изводи:

          В чл.108 ЗС законодателят е предвидил кумулативната наличност на три предпоставки за уважаване на ревандикационен иск – ищецът да притежава право на собственост върху имота, предмет на иска, имота да се намира във владение или държане на ответника, който да владее или държи без основание. В тежест на ищеца е да докаже наличието на първите два елемента от фактическия състав на чл.108 ЗС, а ответникът следва да доказва основание, на което владее или държи. Искът за ревандикация по чл.108 ЗС съдържа две части: признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но ответникът не владее имота или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика искът следва да се уважи само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението/в т.см. т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.

          По делото безспорно бе установено, че ищеца е придобил процесния имот чрез договор за покупко-продажба, като неговия праводател се е легитимирал, като собственик на имота чрез НА за собственост на недвижим имот, вписан под № 184, том 10, дело № 2173/15.04.2009 г. на Службата по вписванията.

          Ответниците оспорват този титул за собственост, както и факта на давностното владение, но съда счита, че това оспорване не е доказано. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или други вещни права, посредством фактическото упражняване на съдържанието на тези права, през период от време, определен от закона. Известно е също така, че правото на собственост не се придобива автоматично с изтичане на установения в закона срок, тъй като давността не се прилага служебно / чл.120 ЗЗД вр.чл.84 ЗС/. В тази връзка е необходимо владелецът да се позове на изтеклата в негова полза давност като това може да стане както чрез снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка или чрез възражение по предявен иск за собственост, така и чрез предявяване на собственически иск / положителен установителен, ревандикационен, негаторен/ от самия владелец срещу ответника, който оспорва, нарушава или смущава по друг начин правото му / в.т.см. решение № 404 от 16.VI.1995 г. по гр. д. № 1904/94 г., IV г. о. /. За да е налице фактическият състав на придобивната давност обаче е необходимо властта над имота да е упражнявана от владелеца с намерение да свои имота / чл.68, ал.1 ЗС/, като е допустимо имота да се владее, според закона и „чрез другиго”, т.е. чрез трето лице, което се явява само негов държател. Така е и в разглеждания случай, доколкото се установява, че имотът е бил в непосредствената фактическа власт на самия ищец Х. от 1994-95г. до 2014г. Този факт се установи от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели. Преди 2014г., от датата на влизане в сила на решението за възстановяване на собствеността на имота през 1994г., липсват данни, някой друг освен ищеца и неговите родители да са упражнявали фактическа власт  с намерение да свои имота.

        Само за яснота следва да се отбележи, че началният момент на придобивната давност в случая, предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и задължителната практика на ВКС по прилагането на този текст /решение 627/05.10.2010 г. по гр. д. № 1623/09 г. на ВКС, I ГО; решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. на ВКС, II ГО, решение № 99/ 10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, I ГО и др./, е от момента на влизане в сила на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а ако възстановяването на собствеността по ЗСПЗЗ е в по-късен момент- от момента на възстановяването. В случая това е моментът на влизане в сила на законовата разпоредба-18.11.1997г. Но дори и да се приема, че Васвие Хасанова е недобросъвестен владелец, то тя е придобила собствеността върху процесния имот по давност, с изтичане на 10 годишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Давността  би могла да бъде прекъсната едва на 09.07.2009 г., когато е осъществена разпоредителна сделка с процесния имот в полза на ответниците, но към този момент десетгодишният давностен срок вече е изтекъл и праводателя на ищеца е придобил имота по давност.

        Съдът не следва да коментира в мотивите си обсъжданото от страните  Нотариално завещание от 03.02.1992г. на Трети нотариус в гр.Б., Република Турция, т.к. същото не е представено по делото.

          Съдът счита и за неоснователно твърдението на ответната страна, че ищеца или неговия праводател не са манефестирали пред всички останали наследници завладяването частите на останалите наследници. На първо място това твърдение се опровергава от свидетелските показания, а и предвид факта, че един от наследниците живее от 1989г. в Турция, то ако невладеещият съсобственик е с неизвестно местожителство, напуснал е пределите на страната преди години, не се е завръщал и не е проявявал никакъв интерес към съсобствения имот/какъвто е и настоящия случай/ манифестирането на подобни действия е обективно невъзможно/ в т.см.постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 214 от 28.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1919/2015 г., I г. о., ГК/.

          По делото категорично бе установено/а и тези факти не се оспорват от ответната страна/, че имота към настоящия момент е във владение на ответниците и от него въз основа на решение по  гр.д.№4553/2009г. на РРС  са образувани нови два имота, които следва да се върнат в патримониума на ищеца. Със самото предявяване на иска ищецът е изявил воля да му се върне владението върху имота, и тъй като към настоящият момент  се оспорва вещното право на ищеца и следва да се счете, че той има пълно право да получи владението на процесния имот и ревандикационният иск следва да бъде уважен изцяло.

          С оглед изхода на делото и на осн.чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1345.00 лв.-деловодни разноски, съобразно представения списък на разноските по чл.80 ГПК/л.89/.

          Мотивиран така, съдът

 

                                                   Р  Е  Ш  И:

 

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.  Р.   С.,  ЕГН **********, Ж.Ж.С., ЕГН ********** и А.Д., род.на ***г., гражданин на РТурция, че Е.Я.Х., ЕГН ********** е собственик  на следните недвижими имоти:  НИВА /ПОЛСКА  КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,501 дка, трета категория, представляваща поземлен имот № 004071, при граници: имоти №№ 004070, 004008, 000006 и 004069 и НИВА /ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,502 дка , трета категория, представляваща поземлен имот № 004070, при граници: имоти №№ 004069, 004071, 004008, 004015 и 004031.

           ОСЪЖДА Б.  Р.   С.,  ЕГН **********, Ж.Ж.С.,  ЕГН ********** и А.Д., род.на ***г., гражданин на РТурция ДА ПРЕДАДАТ на Е.Я.Х., ЕГН **********  владението върху следните недвижими имоти:  НИВА /ПОЛСКА  КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,501 дка, трета категория, представляваща поземлен имот № 004071, при граници: имоти №№ 004070, 004008, 000006 и 004069 и НИВА /ПОЛСКА КУЛТУРА/, находяща се в землището на с. Стамболово, Община Сливо поле в местността „КУШЧАЛЪ" с площ от 15,502 дка , трета категория, представляваща поземлен имот № 004070, при граници: имоти №№ 004069, 004071, 004008, 004015 и 004031.

         ОСЪЖДА Б.  Р.   С.,  ЕГН ********** ***, Ж.Ж.С., ЕГН ********** *** и А.Д., род.на ***г., гражданин на РТурция да заплатят  на Е.Я.Х., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** чрез адв.К.Б. сумата от 1345.00 лв.-разноски по делото.  

          РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                       Районен съдия: