№ 587
гр. Велико Търново, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102212 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 405, вр. с чл. 409 от КЗ
Ищцата М. Р. К. твърди, че между нея и ответника е сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско+“ обективиран в комбинирана
застрахователна полица № 440122041000725, валидна от 25.03.2022 г. до
24.03.2023 г. за притежавания от нея лек автомобил „Мицубиши“ № на рама
JMBXTSW5BU001826. Излага, че в периода 6.05.-11.05.2022 г. катализатора
на автомобила бил откраднат. Образувано е досъдебно производство, спряно
с постановление на прокурор от 30.06.2022 г. Изтъква, че е заявила пред
застрахователя настъпилото застрахователно събитие на 12.05.2022 г., но с
писмо от 20.05.2022 г. претенцията и била отказана с мотив, че договорът не
покрива частични щети. Твърди, че съгласно застрахователния договор
следва да и бъде изплатено обезщетение, тъй като откраднатата част не
представлява възел, агрегат или детайл, изключени от Общите условия към
договора, а е трайно закрепена част към автомобила. С оглед изложеното
моли съда да осъди ответника да и заплати сумата от 6000 лева,
представляваща обезщетение за настъпили имуществени вреди по договор за
застраховка с ответното дружество, ведно със законна лихва върху главницата
от извършване на деянието до окончателното изплащане. Претендира
разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа исковата
1
молба.
Ответникът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр.София е депозирал
отговор, в който заявява допустимост, но неоснователност на претенцията.
Признава наличието на сключена комбинирана застрахователна полица от
25.03.2022 г., както и заведена щета по повод уведомлението на ищцата от
12.05.2022 г. Не оспорва отказа си да изплати претенцията. Излага, че
съгласно Общите условия към договора за застраховка не се покриват
частични щети вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и
детайли. Налице е изключение от застрахователното покритие на полицата,
поради което иска се явява неоснователен. Моли да бъде отхвърлен както
главния, така и акцесорния иск. Претендира разноски. В съдебно заседание
чрез пълномощника си поддържа изложеното становище за отхвърляне на
претенцията, а при евентуалност моли за частично уважаване на иска.
След като се запозна със становищата на страните и представените по
делото писмени доказателства съдът намира установена следната фактическа
обстановка:
Ищцата е собственик на лек автомобил “Мицубиши Аутлендър» с № рама
JMBXTSW5BU001826, рег.№ **** видно от приложените договор за
покупко-продажба от 29.12.2021 г. и свидетелство за регистрация от
20.01.2022 г. На 25.03.2022 г. ищцата и ответното застрахователно дружество
са сключили автомобилна застраховка «Каско+»- комбинирана
застрахователна полица № 440122041000725 за лекия автомобил със срок на
валидност 25.03.2022 г.- 25.03.2023 г. Застраховката е сключена при Общи
условия, приобщени като доказателство по делото. Видно от издаденото
удостоверение рег.№ ЗМ-368/12.05.2022 г. на РУ МВР В.Търново на
производство е образувано ДП № 468/22 г. за това, че в периода 6.05.-
11.05.2022 г. в гр.*** № 9, чрез използване на техническо средство е отнета от
владението и без съгласието на собственика М. Р. К. чужда движима вещ –
катализатор от лек автомобил « Мицубиши Аутлендър» с рег.№ **** с
намерение противозаконно да бъде присвоена. С постановление от
30.06.2022 г. на наблюдаващия прокурор производството е спряно на
основание чл. 199, вр. чл. 244,ал.1,т.2 и чл.245,ал.1от НК поради неразкрИ.е
извършителя на престъплението. На 11.05.2022 г. ищцата е подала
уведомление за настъпилото застрахователно събитие, в което е посочила, че
2
е паркирала джипа си на 6.05.2022 г. и на 11.05.2022 г., отивайки при него и
след стартиране на двигателя чула гръм, след което установила, че е срязана
изпускателната система. По заведаната щета № 44010412212151/12.05.2022
г. е извършен опис-заключение от експерт, в който е отразено, че увреденият
детайл е катализатор. Описът е подписан на 13.05.2022 г. от ищцата. С
уведомление изх.№ А3-1772/20.05.2022 г. ответното застрахователно
дружество е отказало да изплати застрахователно обезщетение по
претенцията на ищцата, която е счело за неоснователна. Мотивите, които са
изложени са липса на покрит застрахователен риск относно конкретното
вредоносно събитие, съгласно т. 2.2.3 от Раздел втори от Общите условия на
застраховка « Каско+». Прието като доказателство е удостоверение изх.№
511/6.06.2022 г. , издадено от упълномощен представител на «Мицубиши
Моторс» -«Дисиком» ООД, според което процесният лек автомобил е
произведен през 2011 г. с евро категория 5А и катализатор с присъединителни
тръби, които са неразделна част от него. Посочено е още, че катализаторът и
тръбите са цялостен възел от изпускателната система на автомобила.
Представена е проформа фактура от 11.01.2023 г. издадена от този сервиз,
според която цената на описаните в нея елементи- тръба изпускателна с
катализатор, датчик ламбда сонда-2 бр., смяна тръба катализатор и ламбди
сонди и компютърна диагностика е 5158,82 лева. По делото е изготвена
съдебно-автотехническа оценъчна експертиза, при която вещото лице инж. С.
е дало следното заключение: процесният автомобил е бил оборудван с
катализатор с норма на пречистване Евро 5А. Катализаторът се намира в
изпускателната система на автомобилите и основната му роля е да пречиства
отработените вредни газове, намалявайки изхвърлянето на вредни емисии в
околната среда. Катализаторът улавя вредните газове и ги превръща в
безвредни. В процесния случай катализаторът е демонтиран от ауспоховата
система на автомобила чрез рязане на тръбата със саблен трион. При липса на
катализатор и срязана тръба на мястото му за захващане автомобилът не може
да се ползва по предназначение, защото изгорелите газове излизат с голям
шум и при недопустими децибели по нормативи, непречистени, с големи
количества въглероден диоксид. Липсващия катализатор води до повишаване
разхода на масло и интензивно износване на двигателя и при липсата му
автомобилът може да бъде спрян от движение. Катализаторът предназначен
за автомобила не може да работи самостоятелно и отделно от ауспуховата
3
система на автомобила. Пазарната стойност на вредите с предвидено
овехтяване е 996 лева, а без предвидено овехтяване- 2616 лева. В
допълнително заключение вещото лице излага, че според приложената
проформа фактура от 11.01.2023 г. цената на катализатора със съпътстващите
го елементи е 5158,82 лева с ДДС; към датата на събитието-6.05.2022 г. е
2506,57 лева с ДДС и включено овехтяване. В материалите по ДП е отразено,
че след събитието на процесния автомобил е монтиран катализатор Евро 1
/категория за изгорели газове за автомобили произвеждани в периода януари
1992 г.- януари 1996 г. /. В съдебно заседание вещото лице поддържа
заключенията. Заключението на вещото лице по изготвената повторна
съдебно-автотехническа оценъчна експертиза е, че пазарната стойност –
действителният размер на вредата към 6.05.2022 г. на катализатор и
съпътстващите го елементи при срязване на тръбата, като сензорите на
ламбда сондите са останали на автомобила е 2464,58 лева. Ако са откраднати
и сензорите на ламбда сондите пазарната стойност към датата на събитието е
4738,87 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Пояснява, че ламбда сондите не са свързани с катализатора , а с компютъра и
отговарят на шасито на автомобила и ако те са работели, няма причина дори
след отнемане на пречиствателния елемент да не работят.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
При сключен застрахователен договор относно оценимо в пари
имущество и настъпило застрахователно събитие, застрахователят е длъжен
съгласно чл. 405,ал.1 от КЗ да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок. За да бъде уважен предявеният иск, съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест ищцата следваше да установи
пълно и главно наличието на следните кумулативно изискващи се
предпоставки: валидно възникнало правоотношение между
застрахователното дружество и увреденото лице по автомобилна застраховка
« Каско+», настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск в срока на действие на застрахователния договор,
настъпили вреди по застрахованото имущество и техния размер, както и
причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
претърпените вреди. Не се спори от страните, а и от приобщения
доказателствен материал по делото се установи, че между ищцата и ответното
4
дружество е налице валидно застрахователно правоотношение основано на
сключената автомобилна застраховка «Каско+» по комбинирана
застрахователна полица № 44012204000725 от 25.03.2022 г. с предмет на
имущественото застраховане притежавания от ищцата лек автомобил
«Мицубиши Аутлендър» с рег.№ ****. Безспорно е още, че в срока на
действие на полицата ищцата е заявила щета при застрахователя относно
откраднат от него катализатор, по повод което престъпно деяние е образувано
досъдебно производство пред РУ Велико Търново, спряно с постановление на
наблюдаващия прокурор поради неразкрИ.е на извършителя. Видно от
постановлението деянието е извършено в периода 6.05.-11.05.2022 г., като
според ищцата тя е установила кражбата на 11.05.2022 г. По образуваната
щета ответното дружество е отказало да изплати застрахователно
обезщетение с мотива, че събитието не е покрит риск съгласно Общите
условия към застрахователния договор, които ищцата е приела, след като се е
запознала с тях при сключване на договора. Ответникът се брани с това
възражение и в исковото производство като сочи, че съгласно разпоредбата на
т.2.2.3 от Раздел втори на ОУ по клауза «Кражба и грабеж» не се покриват
частични щети вследствие откраднати и липсващи агрегати, възли и детайли.
От своя страна ищцата счита, че приложима е разпоредбата на т.2.3- клауза «
Пълно Каско» от същия раздел на ОУ, съгласно която застрахователят
покрива всички рискове, които могат да доведат до пълна загуба, или
частична щета на застрахованото МПС. При така изложените тези на страните
основният въпрос, който очертава изхода на спора относно наличието на
основание за търсене на обезвреда е, дали откраднатият от автомобила на
ищцата катализатор представлява елемент, изрично изключен от
разпоредбите на ОУ от покритите застрахователни рискове, или не. Съгласно
чл. 343,ал.1 от КЗ, с договора за застраховка застрахователят се задължава да
поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на
застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума,
което съгласно чл. 386,ал.2 от КЗ е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. При
застрахователните договори се прилагат общите разпоредби на ТЗ и на ЗЗД,
освен ако в КЗ не е предвидено друго. Застрахователят може да не изпълни
задължението си за плащане по договора, ако са налице предвидени в закона
5
предпоставки за това, или по силата на уговорени в самия застрахователен
договор условия. В процесния случай застрахователната полица «Каско+»
включва покрит риск по т.2.3 от Раздел втори от ОУ- Клауза «Пълно Каско».
Цитираната клауза задължава застрахователя да покрие всички рискове,
причинени от застрахователни събития , покрити по клаузи « Супер» и «
Кражба и грабеж на цяло МПС» , които могат да доведат до пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС. С оглед събраните по делото
доказателства съдът счита, че настъпилото застрахователно събитие- кражба
на катализатора на автомобила е покрит риск попадащ именно в цитираната
по-горе клауза от застрахователния договор и тя не се дерогира от
разпоредбата на т. 2.2.3 от Раздел втори на ОУ. Това е така по следните
съображения: в приложимите към застрахователната полица на ищцата Общи
условия , Раздел Първи- Общи положения в т.14 «Дефиниции» са обяснени
значенията на термините по смисъла на тези общи условия, като никъде не е
посочена дефиниция на използваните в т.2.2.3 понятия- агрегати, възли и
детайли. По делото е прието заключение на вещото лице инж.С. по САТОЕ,
според което катализаторът е съставна част на ауспуховата система на
автомобила с определено предназначение и не е в състояние да работи
самостоятелно. Автомобилът е фабрично произведен с тази част , както се
установи и от приложеното удостоверение от упълномощения представител
на «Мицубиши Моторс»- «Дисиком» ООД. Тя има определени функции- да
пречиства отработените вредни газове, намалявайки изхвърлянето на вредни
емисии в околната среда. Автомобилът е сложна съставна вещ и
катализаторът е част от нея и отнемането му води до нарушаване на целостта
на тази вещ, съответно до неправилното и функциониране. Съдът кредитира
заключението на вещото лице в тази му част, като компетентно и обосновано
и приема, че катализаторът не е агрегат, възел или детайл, изключен от
покритите рискове по застрахователната полица. След като ищцата е
сключила застраховка « Пълно Каско», което покрива риска « Кражба»
следва да се приеме, че при доказано извършеното умишлено престъпно
деяние- противозаконно отнемане на катализатора от застрахования лек
автомобил, констатирано и в образуваното досъдебно производство на
застрахованото лице е причинена частична щета, която като покрит риск
следва да бъде обезщетена. Освен горните доводи следва да се изтъкне, че
оценката на застрахованото имущество при сключване на договора е
6
направена при фабрично поставен катализатор, което води до извода, че при
отнемането му и нарушаването на функционалната цялост на автомобила
застрахователят следва да изпълни задължението си за обезвреда по покрития
риск «Пълно Каско», в противен случай не би се постигнала целта на
договореното между страните имуществено застраховане. По тези
съображения съдът счита, че се доказа настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по смисъла на застрахователния договор между
страните, вреда по застрахованото имущество и причинно- следствената
връзка между събитието и вредата. Относно размера на вредата, която
подлежи на обезщетяване от ответното застрахователно дружество: както бе
изложено по-горе обезщетението трябва да бъде равно на размера на
действителните вреди към датата на настъпване на събитието. За
действителна се смята тази стойност, на която би могло да се купи друго
имущество от същото качество. По делото ищцата претендира да и се изплати
обезщетение в размер на 6000 лева, като счита, че това е стойността на
необходимите части и труд за монтиране на нов оригинален катализатор.
Сочи, че в застрахователната полица е предвидено ползването на доверен
сервиз, което води до покрИ.е на разходите за ремонт в сервиз съгласуван със
застрахователя срещу представени от този сервиз оригинални разходни
документи. По тази причина счита, че не следва да се кредитира
заключението на вещото лице по повторната САТОЕ, а това на вещото лице
по първоначалната САТОЕ, което съвпада с представената по делото
проформа фактура. Тези доводи на ищцата не се споделят от съда. На първо
място следва да се отбележи, че ищцата не е представила
разходооправдателни документи от посочения от нея като доверен сервиз,
които да доказват , че именно в този сервиз е извършен ремонт на автомобила
и са поставени липсващите му след кражбата части. Представена е проформа
фактура, която дава представа за цената, която издалото я дружество «
Дисиком» ООД дава на описаните в нея елементи към датата на издаването и-
11.01.2023 г. Деянието е извършено в периода 6.05.2022 г.-11.05.2022 г. и
както е отразено в заключението на вещото лице инж.С. в материалите на
досъдебното производство е посочено, че след него ищцата е поставила нов
катализатор стандарт Евро 1- много по-нисък от стандарта Евро 5А, поставен
при фабричната изработка на автомобила. Отделно от това следва да се има
предвид, че ищцата е заявила щета само относно откраднат катализатор, не и
7
на други елементи-например ламбда сонди и това е предмета на престъпното
деяние и по образуваното досъдебно производство. Ищцата е подписала
лично описа-заключение по щета, в който освен катализатор няма упоменати
други елементи предмет на застрахователното събитие. При така
установеното съдът намира, че относно размера на действителните вреди не
следва да кредитира допълнителното заключение на вещото лице инж.С.,
според което към 6.05.2022 г. се дължи обезщетение от 2506,57 лева с вкл.
ДДС и предвидено овехтяване- такова не се прилага според чл. 400,ал.2 от
КЗ , а следва да кредитира заключението на вещото лице инж.Р. по първия
вариант даден в повторната САТОЕ- оценка на действителния размер на
вредите, в това число катализатор и съпътстващите го елементи към датата
на застрахователното събитие, при срязване на тръбата и останали на
автомобила сензори на ламбда сондите- 2464,58 лева с ДДС. До този размер
съдът счита, че иска е основателен и доказан , като за разликата от 3535,42
лева до пълния предявен размер от 6000 лева следва да се отхвърли, като
неоснователен и недоказан. На основание чл. 409 от КЗ застрахователят
дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405 от КЗ, като в случая според
Раздел втори, т.10.5 от КЗ уговореният между страните срок за изплащане на
застрахователно обезщетение е 15 работни дни считано от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си и е подал всички необходими
документи, доказващи основанието и размера на претендираното
обезщетение. В процесния случай при подадено уведомление на 12.05.2022 г.
и получен отказ на 20.05.2022 г. съдът счита, че акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва за забава е основателна, но относно началния
момент, от който следва да се присъди, същият не е от датата на
застрахователното събитие, както се иска в молбата, а от деня на отказа-
20.05.2022 г. и до окончателното изплащане.
При този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски съобразно
уважената част от иска. От претендираните общо 1438 лева за заплатена ДТ,
адв.възнаграждение и депозит за вещо лице, следва да заплати сумата от
590,67 лева. Ответникът също има право на разноски по чл. 78,ал.3 от ГПК
съобразно отхвърлената част от иска. Същите възлизат на 880 лева, от които
ищецът следва да му заплати сумата от 518,52 лева.
8
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.»Витоша» № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. К. с ЕГН **********
от гр.**** сумата от 2464,58 / две хиляди четиристотин шестдесет и четири
лева и 58 ст./ главница, представляваща обезщетение по договор за
автомобилна застраховка «Каско+» по комбинирана застрахователна полица
№ 440122041000275 /25.03.2022 г. , ведно със законната лихва върху
главницата от 20.05.2022 г. до окончателното изплащане, като за разликата от
3535,42 / три хиляди петстотин тридесет и пет лева и 42 ст./ до пълния
предявен размер от 6000 / шест хиляди/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВЕАНЕ» ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, бул.»Витоша» № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на М. Р. К. с ЕГН **********
от гр*** сумата от 590,67 / петстотин и деветдесет лева и 67 ст./ направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА М. Р. К. с ЕГН ********** от гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ «ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ» ЕАД,
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Витоша»
№ 89Б сумата от 518,52 / петстотин и осемнадесет лева и 52 ст./ направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико
Търново.
9
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10