РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Радомир, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20241730200290 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР -
Перник е наложил на жалбоподателя С. Л. Т. административно наказание „глоба“ в размер
на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР
са му отнети общо 10 контролни точки.
Недоволен от така наложеното му наказание, жалбоподателят, по изложените в
жалбата правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е
изпратил представител в съдебно заседание.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в
законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
По делото се установява, че на 06.07.2024 г. бил съставен акт, серия GA № . за
установяване на административно нарушение от свидетеля Б. В. Б. в присъствието на
свидетеля Ц. В. Б. срещу С. Л. Т., за това, че на 06.07.2024 г. в 10,34 ч., в гр. Радомир, по път
604, с посока на движение от с. Кошарите към ул. „Райко Даскалов“, жалбоподателят е
управлявал собствения си товарен автомобил „Ф.С.“, с рег. № . и при извършена проверка се
установило, че водачът не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван фабрично
автомобилът.
Въз основа на съставения АУАН впоследствие било издадено и обжалваното
понастоящем НП, с което на жалбоподателя С. Л. Т. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53
от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва
служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при
издаване на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира, че при провеждане на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – началник сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Перник, който е оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи.
По съществото на правния спор съдът констатира, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и наказателното постановление МПС, без
да е поставила предпазен колан при шофиране. Тези констатации в акта за установяване на
нарушението не се оспорват и от самия жалбоподател. Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП императивно повелява, че водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Наред с това, обаче, нормата на
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП предвижда изключения при изпълнение на задължението за поставяне
на предпазен колан при управление на МПС. Това задължение, вменено на водачите на
МПС, не е безусловно. Съгласно чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП могат да не използват
обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние не позволява използването на
обезопасителен колан. Видно е от представената с жалбата и приета по делото на основание
чл. 283 от НПК като писмено доказателство епикриза, издадена от болница „Токуда“, че
жалбоподателят е с поставена диагноза „Хроничен нефритен синдром при дифузен
2
мембранозен гломерулонефрит“. От представения от жалбоподателя и приет по делото
медицински протокол на ЛКК се установява, че същият не трябва да поставя предпазен
колан, с оглед здравословното му състояние. С оглед събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние
на жалбоподателя е такова, което го освобождава от поставянето на предпазен колан при
шофиране. Издадените медицински документи не се оспорват от насрещната страна.
Задължение на органа, налагащ административни наказания, е да събере всички необходими
доказателства във връзка с констатираното нарушение и едва след това да пристъпи към
преценка дали да издаде наказателно постановление, правило, изрично предвидено в чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и
преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства. Неспазването на това изискване води и до
необоснованост на издаденото наказателното постановление. С оглед на всичко това, съдът
намира, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят
не е имал безусловното задължение да използва обезопасителен колан при управление на
процесното МПС, тъй като неговото физическо състояние не е позволявало използването на
такъв и жалбоподателят е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от
ЗДвП, поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. По изложените
съображения съдът приема, че жалбоподателят не е извършил виновно вмененото му
административно нарушение и същият не следва да бъде санкциониран за нарушение на чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. Следователно материалният закон е приложен неправилно от страна на
административнонаказващия орган, поради което НП, като неправилно и
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., с което началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Перник е наложил на жалбоподателя С. Л. Т., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Р., ул. „Б.“ № . административно наказание „глоба“ в размер на 50,00 лева за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1
от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10
контролни точки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3