№ 141
гр. Враца, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано въз основа на въззивна жалба вх.
№ 2737 от 10.05.2022г., подадена от адв. М.Д. от АК-Враца, като особен
представител на И. Н. В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с.
***, против решение № 159/18.03.2022г. на Районен съд - Враца, постановено
по гр. дело № 3089 по описа за 2021 година, в неговата цялост, с което е
признато за установено по отношение на И. Н. В., че дължи на ”Йеттел” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, сумите по издадената по
ч.гр. дело № 1295/2021 г. на ВРС заповед за изпълнение № 260627/ 30.03.2021
г., а именно: 1852.26 лв. - главница /месечни абонаментни такси, такси за
спиране на номер, ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки за
предсрочно прекратяване/ по договор за мобилни услуги № *********/
08.11.2014 г., договор за мобилни услуги № *********/ 07.07.2015 г., договор
за мобилни услуги № *********/ 08.05.2016 г., договор за мобилни услуги №
*********/ 18.04.2017 г., договор за мобилни услуги № *********/ 19.09.2017
г. и договор за лизинг от 19.09.2017 г., допълнително споразумение №
*********/02.02.2018 г. към договор за мобилни услуги/фиксирани услуги,
допълнително споразумение № *********/02.02.2018 г. към договор за
мобилни услуги/фиксирани услуги и договор за лизинг от 02.02.2018 г.,
допълнително споразумение № *********/ 28.02.2019 г. към договор за
мобилни услуги/фиксирани услуги и договор за лизинг от 28.02.2019 г.,
допълнително споразумение № *********/28.04.2019 г. към договор за
1
мобилни услуги/фиксирани услуги и договор за лизинг от 28.04.2019 г. и
съгласно фактури №№ **********/10.05.2019 г., **********/10.06.2019 г. и
**********/10.07.2019 г.; законната лихва върху главницата, считано от
25.03.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, и е осъдена И. Н. В.
да заплати на ”Йеттел” ЕАД, сумата 397.05 лв. деловодни разноски по ч.гр.
дело № 1295/2021 г. на ВРС, както и сумата 1 654.20 лв. деловодни разноски
по гр. дело № 3089/2021 г. на ВРС.
Жалбоподателката твърди, че решението противоречи на материалния и
процесуалния закон, че не е обосновано и не се подкрепя от събраните в
съдебното производство доказателства. Поддържа, че ищецът не е представил
доказателства, че е използвал услуги на „Теленор България” ЕАД, че
издадените от последния фактури са й връчвани своевременно срещу подпис
и представени за информация, което я е лишило от възможността, както да
възрази конкретно срещу тези суми, така и да заплати същите в срок, както и
че не е уведомена по никакъв начин за претенциите му. На следващо място
посочва, че едностранно съставените документи - фактури, не могат да
установят нейни задължения и не представляват годно доказателство за
получаване и приемане на стоките, нито наличие на облигационна
обвързаност между страните по силата на неформални договори за търговски
продажби. Изтъква, че не са представени Общи условия на "Теленор" и няма
доказателства, удостоверяващи датата на влизане на същите в сила. Твърди,
че исковете не са доказани, тъй като се основават на доказателства, които
изхождат единствено от ищеца. Не ставало също ясно дали ответницата не е
изплатила своевременно дължими суми. Поддържа също, че исковата
претенция за заплащане на лихва за забавено плащане е неоснователна и
недоказана по размер. Моли съда, да отмени като неправилно и
незаконосъобразно обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с
което отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, с
произтичащите от това законни последици.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна "Теленор България"
ЕАД, ЕИК ***, чрез упълномощения й адвокат З.Ц. от САК, е постъпил
писмен отговор, с който оспорва като неоснователна въззивната жалба. Счита
решението за законосъобразно и правилно, постановено в съответствие с
материалния закон и при съблюдаване на процесуалните правила. Твърди, че
с оглед разпределената доказателствена тежест е доказала валидното
възникване на облигационни отношения чрез сключените между страните
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги и договори за
лизинг. Поддържа, че тези договори, като частни диспозитивни документи, не
са оспорени от ответницата в преклузивния срок и по надлежния ред,
предвидени в чл. 193 ГПК, поради което доказват задължаването на страната
по тях. Посочва също, че с приложените по делото фактури със съответните
приложения към тях, е установила изпълнението на задължението си за
предоставяне на достъп до електронната си наземна съобщителна мрежа на
2
ответницата и за нея е било възможно използването на предоставяните
услуги; с фактурите е установила също и извършените от потребителя
обаждания, продължителността на провежданите телефонни разговори и
дължимата абонаментна такса за съответния отчетен период, която напълно
съответства на договореното между страните в договорите за мобилни услуги
и допълнително споразумение. Изтъква, че ответницата не е изпълнила
надлежно свои ликвидни и изискуеми парични задължения за посочения
номер, начислени й в трите издадени фактури. Твърди, че с Договорите за
мобилни услуги /т.10 - "Допълнителни услуги“/ ответницата се е отказала от
получаването на хартиена фактура, както и че съгласно т. 26 от Общите
условия на "Йеттел България" ЕАД /приложени по ч.гр.д. 1295/2021 г. по
описа на Районен съд - Враца/, неполучаването на фактурата не освобождава
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. С оглед на
изложеното, счита че е провела пълно доказване на основанието и размера на
задълженията на ответницата, поради което моли съда да отхвърли в цялост
подадената от нея въззивна жалба, като неоснователна и да потвърди в цялост
първоинстанционното решение, като претендира деловодни разноски по
настоящото производство.
Пред въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и
такива не са събирани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с
правен интерес в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Районен съд – Враца е бил сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове за установяване съществуването на
вземания, произтичащи от договори за мобилни услуги, допълнителни
споразумения към тях и договори за лизинг, както следва: 1. искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неплатени
месечни абонаментни такси и ползвани услуги; 2. искове с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. първо
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми,
представляващи неплатени лизингови вноски; 3. искове с правно основание
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми, представляващи неустойки – сбор от три
3
стандартни месечни абонаментни такси по договорите за мобилни услуги и 4.
искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми,
представляваща неустойки – разликата между стандартната цена на мобилни
устройства без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора и
преференциалната цена, за която са сключени договорите за лизинг,
съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения
срок на договора за мобилни услуги.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на
подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или
когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК). В
това производство по същество се установява дали вземането съществува и
дали е изискуемо.
Възникването на спорното право за заплащане на претендираните суми
за ползвани мобилни услуги, месечни абонаментни такси, лизингови вноски и
неустойки за предсрочно прекратяване се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки: 1. наличието на действително
правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги,
по силата на който изпълнителят се е задължил да предостави на възложителя
срещу уговорено възнаграждение достъп до своята далекосъобщителна мрежа
за осъществяване на различни по форма комуникационни връзки, както и
наличието на действително правоотношение по договор за лизинг, по силата
на който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя
за временно и възмездно ползване съответното устройство и 2. мобилният
оператор реално, фактически да е предоставил на ответника мобилни услуги в
размер на твърдяното възнаграждение за процесния период, както и
мобилният оператор реално да е предал на лизингополучателя вещта, предмет
на лизинговия договор.
Установява се по делото, че между страните са сключени следните
договори: 1. Договор за мобилни услуги № *********/08.11.2014 г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер ***
/с месечен абонамент 19.99 лв./ и мобилно устройство Huawei Ascend Y220
Black; 2. Договор за мобилни услуги № *********/07.07.2015 г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата мобилен телефонен номер
********** /с месечен абонамент 7.99 лв./; 3. Договор за мобилни услуги №
*********/08.05.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата мобилен телефонен номер *** /с месечен абонамент 29.99 лв./ и
мобилно устройство Motorola Moto 3 rd Gen White; 4. Договор за мобилни
услуги № *********/18.04.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил
на ответницата мобилен телефонен номер *** /с месечен абонамент 9.99 лв./ и
мобилно устройство Huawei Р9 Lite Black; 5. Договор за мобилни услуги №
4
*********/19.09.2017 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответницата мобилен телефонен номер ********** /с месечен абонамент 7.99
лв./; 6. Договор за лизинг от 19.09.2017 г., по силата на който ищецът е
предоставил на ответницата мобилно устройство Kids Watch MyKi Touch
Hero /с обща цена 103.50 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от по 4.50
лв. с ДДС всяка/; 7. Договор за лизинг от 02.02.2018 г., по силата на който
ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство Motorola Moto Е4
Plus Grey /c обща цена 252.77 лв. с ДДС, платима на 23 месечни вноски от по
10.99 лв. с ДДС всяка; 8. Договор за лизинг от 28.02.2019 г., по силата на
който ищецът е предоставил на ответницата мобилно устройство Samsung
Galaxy J4 Plus Dual Black /c обща цена 335.57 лв. с ДДС, платима на 23
месечни вноски от по 14.59 лв. е ДДС всяка/; 9. Договор за лизинг от
28.04.2019 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответницата
мобилно устройство Huawei Mate 20 Lite Dual Blue /c обща цена 519.57 лв. с
ДДС, платима на 23 месечни вноски от по 22.59 лв. с ДДС всяка/; 10.
Допълнително споразумение № *********/02.02.2018 г. към договор за
мобилни услуги, за номер *** с влязъл в сила нов абонаментен план /с
уговорсна месечна такса 20.99 лв. с ДДС/; 11. Допълнително споразумение №
*********/02.02.2018 г. към договор за мобилни услуги за номер *** с влязъл
в сила нов абонаментен план /с уговорена месечна такса 24.99 лв. с ДДС/; 12.
Допълнително споразумение № *********/28.02.2019 г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги за номер *** с влязъл в сила нов абонаментен
план /с уговорена месечна такса 20.99 лв. с ДДС/; 13. Допълнително
споразумение № *********/28.04.2019 г. към договор за мобилни услуги за
номер ********** с влязъл в сила нов абонаментен план /с уговорена месечна
такса 24.99 лв. с ДДС/.
Установява се също, че ищцовото дружество е издало на името на
ответницата за задълженията, които има по посочените договори три броя
фактури: 1. фактура № **********/10.05.2019 г. за отчетен период 10.04.-
09.05.2019 г. за сумата 214.88 лв. с ДДС /приспаднат от надвнесено плащане
на задължение от предходен отчетен период в размер на 0.17 лв./, както
следва: за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 20, 82 лв. и
ползвани услуги/разговори 43, 89 лв., от които „Грижа за клиента” 0.02 лв. и
роуминг 43.87 лв./ и лизингова вноска 10, 99 лв. с ДДС; за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 23, 15 лв., ползвани услуги 2, 44 лв.
/други услуги с добавена стойност 2,00 лв., СМС 0.19 лв. и разговори 0.25 лв./
и лизингова вноска 22, 59 лв.; за мобилен номер ********** месечна
абонаментна такса 6, 66 лв. и ползвани услуги 1, 23 лв. /гласова поща 0.30 лв.,
СМС 0.24 лв. и разговори 0.69 лв./ и лизингова вноска 4, 50 лв.; за мобилен
номер *** месечна абонаментна такса 17, 49 лв. и ползвани услуги/разговори
2.15 лв./; за мобилен номер *** месечна абонаментна такса 20, 98 лв. без ДДС
и лизингова вноска 14, 59 лв.; 2. фактура № **********/10.06.2019 г. за
5
отчетен период 10.05.-09.06.2019 г. за 181.18 лв. с ДДС, както следва: за
мобилен номер *** месечна абонаментна такса – 20, 82 лв., такса за спиране
на номер 0,75 лв., ползвани услуги 1, 26 лв. /разговори ’’Грижа за клиента”
0.02 лв., временно възстановяване на изходящ трафик 1, 24 лв./ и лизингова
вноска 10, 99 лв.; за мобилен номер ********** месечна абонаментна такса
20, 82 лв., такса спиране на номер 0, 75 лв. и ползвани услуги 2, 00 лв. /други
услуги с добавена стойност/ и лизингова вноска 22, 59 лв.; за мобилен номер
********** месечна абонаментна такса 6, 60 лв., такса за спиране на номер 0,
75 лв. и ползвани услуги 15, 19 лв. /гласова поща 0.10 лв. и разговори 13.85
лв./ и лизингова вноска 4, 50 лв.; за мобилен номер *** месечна абонаментна
такса 17, 49 лв., такса за спиране на номер 0.75 лв. и ползвани услуги 1, 61 лв.
/международни разговори 0.37 лв./; за мобилен номер *** месечна
абонаментна такса 17, 49 лв. и такса спиране на номер 0, 75 лв. и лизингова
вноска 14, 59 лв. с ДДС; 3. фактура № **********/10.07.2019 г. за отчетен
период 10.06.-09.07.2019 г. за 1 456.20 лв. с ДДС /приспаднати месечни
абонаментни такси в размер на 96.60 лв./, както следва: неустойки за
предсрочното прекратяване на ползваните номера в общ размер на 673.59 лв.
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставените
мобилни устройства в общ размер на 879.21 лв. с ДДС.
От гореизложените доказателства се установява по безспорен начин, че
страните по делото "Теленор България" ЕАД (сега „Йеттел България“ ЕАД) и
ответницата И. Н. В. са били в облигационни правоотношения, произтичащи
от сключени помежду им договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг.
Спорно по делото е реалното доставяне на процесните
далекосъобщителни услуги от ищцовото дружество.
Съгласно чл.чл.26, 27 и 31 от представените със заявлението за издаване
на заповед за изпълнение Общи условия /ОУ/, заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
потребителя. При сключването на договора мобилният оператор уведомява
потребителя за датата от месеца, на която ще бъде издавана фактурата.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
за плащане на сумата. Сумата по фактурата следва да се плати в указания във
фактурата срок, но не по-късно от 18 дни след издаването й. Месечните
сметки могат да бъдат оспорени в 6 м. срок след датата на издаване на
фактурата, като оспорването не освобождава от задължението за плащане.
По отношение незаплатени абонаментни такси от потребителя,
включени в процесните фактури, съдът намира, че доколкото цената на
абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на
оператора, предоставено чрез активиране на съответна СИМ карта с уникален
телефонен номер, чрез който потребителят се разпознава от останалите
участници в мрежата като абонат както при изходящи, така и при входящи
повиквания, за доказването на това вземане в полза на доставчика е
6
достатъчно позоваването на подписаните от потребителя договори за
съответния абонаментен план. Липсва и оспорване от ответницата на
обстоятелството, че през процесния период телефонните номера на
мобилните телефони са били активни. С оглед на това, настоящият съдебен
състав приема за доказана дължимостта на претендираните суми за
абонаментни такси въз основа на представените договори за мобилни услуги.
Що се касае до включените в процесните фактури претендирани суми
за използвани услуги, следва да се посочи, че действително представените
фактури като частни свидетелстващи документи не се ползват с материална
доказателствена сила за удостоверените в тях правнорелевантни
обстоятелства. Следователно тези фактури сами по себе си не са годно
доказателство да установят, че мобилният оператор е предоставил през
релевантния период на ответницата процесните мобилни услуги на
посочената в тях стойност. Фактурите обаче имат доказателствена стойност,
която следва да се цени в съвкупност с другите доказателства по делото. Към
фактурите са представени детайлни справки от дружеството-ищец относно
общото потребление за съответните мобилни номера. Те също представляват
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за издателя им
обстоятелства, но доколкото размера на потребените услуги, посочени в тях,
извън предоставения пакет на потребителя, не е оспорен от ответника и
доколкото стойностите на количествата потребени услуги съответстват с
отразеното във фактурите потребление за съответния период, настоящият
съдебен състав приема, че в полза на ответното дружество е възникнало
вземане и за сумите за използвани услуги.
За основателна съдът намира и претенцията за установяване
дължимостта на лизинговите вноски по сключените договори за лизинг.
Разпоредбата на чл. 342, ал. 1 от ТЗ дава легално определение на договора за
оперативен лизинг, съгласно което със сключването му лизингодателят се
задължава да предостави на лизингополучателя за ползване вещ срещу
възнаграждение. Събраните в хода на производството доказателства са в
състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани от
договори за оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по
отношение на задължението си да предостави за ползване лизинговите вещи
за процесния период. Съгласно чл. 4 от процесните договори за лизинг с
подписването им лизингополучателят декларира и потвърждава, че
лизингодателят му предава устройството във вид, годен за употреба. Видно от
представените договори за лизинг, същите са сключени за срок от 23 месеца,
който срок към настоящия момент е изтекъл и следва да бъде съобразен от
съда. Доколкото ответникът не твърди, респективно не е ангажирал
доказателства за връщане на предадените му мобилни устройствата или
погасяване на задълженията за лизингови вноски в уговорения срок,
настоящият съдебен състав намира, че същите са дължими.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че издадените от
въззиваемото дружество фактури не са й връчвани своевременно срещу
7
подпис и не са й представени за информация, което я е лишило от
възможността, както да възрази конкретно срещу тези суми, така и да заплати
същите в срок. Видно от приложените по делото договори за мобилни услуги,
сключени между потребителя и мобилния оператор, потребителят се е
отказал от получаването на хартиена фактура по всеки един от тях.
Неоснователно е и възражението на въззивницата, че към исковата
молба не са приложени Общите условия на оператора, тъй като такива са
приложени към заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа
на което е образувано ч.гр.д. № 1295/2021г. на ВРС.
Съдът не приема за основателно и възражението на особения
представител на въззивницата, че не е ясно по делото дали ответницата не е
изплатила своевременно дължимите суми. Доколкото в тежест на ищеца е да
докаже валидно изпълнение на поетите от него със сключените договори
задължения, което както бе посочено по-горе е доказано в производството, то
в тежест на ответницата е да докаже, че е изпълнила своите задължения по
договорите и в частност, че е заплатила дължимите суми за предоставените и
мобилни услуги. По делото не се твърди от ответницата и не са представени
доказателства за заплащане на сумите по фактурите.
Неоснователно е и твърдението на въззивницата, че за установяване на
предоставянето на посочените в исковата молба услуги ищецът не е поискал
назначаване на съответна експертиза. Ищецът е поискал пред първата
инстанция назначаване на СТЕ, но районният съд е отхвърлил това искане.
Пред въззивния съд не е депозирана жалба от ищеца, в която да се поддържа,
че при произнасянето по това искане от първата инстанция е допуснато
процесуално нарушение, което е довело до неизясняване на делото от
фактическа страна или до необоснованост на фактическите изводи, поставени
в основата на първоинстанционното решение. При липсата на жалба и
въведени с нея оплаквания в посочения смисъл, въззивният съд не дължи
произнасяне по законосъобразността на постановения от първата инстанция
отказ за допускане на СТЕ и събиране на това доказателство, независимо от
принципната допустимост за служебно назначаване на експертиза – в този
смисъл са задължителните указания, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение
№ 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС.
По отношение на исковете за неустойка във въззивната жалба не са
наведени никакви оплаквания, поради което, съгласно чл.269 ГПК съдът не
дължи произнасяне по тях.
При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че в полза на
ответното дружество са съществували вземания в общ размер 1 852.26 лв. –
главница, представляващи месечни абонаментни такси, такси за спиране на
номер, ползвани услуги, лизингови вноски и неустойки за предсрочно
прекратяване, произтичащи от процесните договори за мобилни услуги,
допълнителни споразумения към тях и договори за лизинг.
Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил предявените
искове, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
8
който следва да бъде потвърден.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира въззивната жалба за
неоснователна.
При този изход на правния спор, предмет на въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия
трябва да се присъди сумата 359, 66 лв., представляваща заплатено
възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивницата не се
следват разноски за въззивното производство.
Съгласно указанията, дадени в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/2012
г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при депозирана въззивна жалба
от особения представител, същият не дължи внасяне на държавната такса, а
задължено лице е представляваната от него страна, а именно въззивницата И.
Н. В.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по спора в тежест
на съответната страна, съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
да бъде потвърдено, в тежест на въззивницата следва да бъде възложена и
държавната такса за въззивно обжалване в размер 450, 00 лв., платима по
сметка на Окръжен съд – Враца.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159/18.03.2022г., постановено по гр. дело
№ 3089 по описа за 2021 година на Районен съд - Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК И. Н. В.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
"Теленор България" ЕАД (сега „Йеттел България” ЕАД), ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 359, 66 лв., представляваща
направени съдебни разноски пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА И. Н. В., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с.
***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд – Враца държавна такса в размер 450, 00 лв. за въззивно
обжалване.
9
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10