Р Е Ш
Е Н И Е № 101
гр.Кюстендил, 05.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
със секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия
Карамфилова КАНД №69/2020г., за да
се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на
чл.63 от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
П.Х.Н. чрез пълномощника адвокат Е.Й.,
съдебен адрес *** обжалва решение №48/23.01.2020г. на КРС, постановено по АНД
№863/2019г., с което е потвърдено НП №685/21.08.2018г. на началника на Митница
Югозападна /сега ТД Югозападна при АМ/. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – релевира се възражение за наличие на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН
във вр.с чл.126б, ал.2 от ЗАДС. Иска се отмяна на решението и отмяна на НП.
Претендират се разноски.
Ответникът чрез пълномощника
изразява становище за неоснователност на жалбата и оставане в сила решението на
КРС. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора е за
неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №48/23.01.2020г. на КРС, постановено по АНД
№863/2019г. Със същото е потвърдено НП №685/21.08.2018г.
на
началника на Митница Югозападна. П.Х.Н. *** е санкциониран с административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС за
повторно извършено нарушение и на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в
полза на държавата акцизните стоки, предмет на нарушението.
Въззивният съд е формирал правен
извод за законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН
и доказаност на административното нарушение от обективна и субективна страна.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и
недопустимост на оспореното решение на КРС. Спазени са и съдопроизводствените
правила. Решението е частично неправилно, по следните съображения:
Производството пред въззивния
съд е започнало по жалба на П.Н. ***/21.08.2018г. на началника на Митница
Югозападна. Със същото нарушителят е санкциониран на основание чл.123, ал.1 от ЗАДС за това, че на 06.03.2018г. в с.Гюешево е държал във вътрешния джоб на
якето си акцизни стоки – тютюневи
изделия /3бр. кутии цигари/ без акцизен бандерол, когато такъв е задължителен.
Нарушението е квалифицирано като повторно, тъй като дееца го е извършил в
едногодишен срок от влизане в сила на НП №279/13.07.2017г. /влязло в сила на
14.09.2017г./ и НП №280/13.07.2017г. /влязло в сила на 14.09.2017г./, с които е
санкциониран за същото по вид нарушение. Акцизните стоки са отнети в полза на
държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
С оглед събраните доказателства
КАС намира за правилен извода на районния съд за доказаност на административно
нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС от обективна и субективна страна. Изводите са
направени на базата на правилен анализ на доказателствата, събрани в
производството, обосновани са и формираните на тяхна основа правни изводи са
съобразени с материалния закон. От писмените доказателствени средства се
установява безспорно, че на посочените в НП дата и място нарушителят е
упражнявал фактическа власт върху акцизните стоки – тютюневи изделия.
Касационният съд обаче счита, че АНО
неправилно е санкционирал П.Н., като преценката за неприложимост на института
на маловажния случай на административно нарушение е неправилен. Не се споделя извода,
че повторността на нарушението изключва маловажността на същото. Безспорно от
доказателствата по делото се установява, че нарушението е извършено в условията
на повторност, но това по своята правна същност е квалифициращ признак на
нарушението, който влече след себе си по-висока санкция. Докато преценката за
това представлява ли противоправното деяние маловажен случай, следва да се
извършва на базата на обективен признак от състава на нарушението - двойният
размер на акциза за стоките, предмет на нарушението, с оглед разпоредбата на
чл.126б, ал.2 от ЗАДС. В случая дължимият акциз за тютюневите изделия, държани
от Н. е 11.56 лв. или двойния такъв е 23.12 лв., поради което деянието се явява
маловажен случай по см. на чл.126б, ал.2 от ЗАДС. И след като разпоредбата
определя, че маловажни случаи са и тези по чл.123 от ЗАДС, т.е. всички хипотези
на нормата, то при повторно нарушение по чл.123, ал.1 от закона, за което
двойния акциз на стоките не надвишава 100 лв., е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. В тази част решението на районния съд следва да се отмени, съответно да
се отмени и НП №685/21.08.2018г., досежно наложеното наказание.
В останалата част съдебния акт на
въззивния съд се явява
правилен и законосъобразен, постановен в съответствие с материалния закон,
поради което ще бъде оставен в сила. След като е безспорно наличието на
административно нарушение по чл.123, ал.1 от ЗАДС, стоките – предмет на същото
следва да се отнемат в полза на държавата на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС.
С оглед изхода от делото и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ съдът присъжда разноски и
на двете страни при следните съображения: В нормата на чл.143 от АПК липсва
хипотеза на дължимост и размер на разноски при частична основателност на
жалбата. По силата на препращащата норма на чл.144 от АПК е приложим ГПК
/уредената хипотеза е при оценяем иск/. В чл.5, изр.2 от ГПК е предвидено, че
при липса на закон съдът постановява решението си, съобразявайки основните начала
на правото, обичая и морала. Фактът, че процесните административнонаказателни
правоотношения нямат материален интерес, не изключва намирането на друг
критерий за справедливо разпределение на сторените от страните разноски,
съразмерно уважената и отхвърлената част от жалбата /вж. определение
№11626/02.10.2018г. на ВАС по адм.д.№10676/2018г., 5-членен състав/. Съдът
счита, че в случая като такъв може да използва наличието на две санкции – за налагане
на административното наказание и за отнемането на стоките, предмет на
нарушението. И доколкото приема, че по отношение на глобата НП е незаконосъобразно,
а по отношение на отнемането на стоките – законосъобразно, ще присъди разноски
в полза на всяка от страните в половин размер от сторените и дължими такива. П.Н.
е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300 лв., съгласно представено в
първоинстанционното производство пълномощно и договор за правна помощ. Същият е
определен на основание чл.18, ал.2 във вр.с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, редакцията на ДВ бр.84/2016г. –
по-благоприятен закон. Адвокат Е.Й., пълномощник на касатора, има право на
адвокатско възнаграждение /вж.пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, представени пред КАС/, определено на основание чл.38, ал.2 във вр.с
чл.36, ал.2 от ЗА, във вр.с чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г.
за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. с решение №5419/08.05.2020г. на
ВАС – ДВ бр.45 от 15.05.2020г./ в размер на 200 лв. На ответната страна се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., определено по чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ. Следователно съдът присъжда на
жалбоподателя разноски в размер на 150 лв.; на адвокат Е.Й. – 100 лв. и на
Агенция „Митници“ – София – 40 лв.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №48/23.01.2020г. на
Кюстендилския районен съд, постановено по АНД №863/2019г. в частта, с която е
потвърдено НП №685/21.08.2018г. на началника на Митница Югозападна за
наложената санкция на нарушителя и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ НП №685/21.08.2018г. на началника
на Митница Югозападна в частта, с която на П.Х.Н., ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание
чл.123, ал.1 от ЗАДС за повторно извършено нарушение.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – София да заплати на П.Х.Н., ЕГН **********
*** съдебни разноски в размер на 150 лв. /сто и петдесет/.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – София да заплати на Е.С.Й., ЕГН **********
с адрес *** съдебни разноски в размер на 100 лв. /сто/.
ОСЪЖДА П.Х.Н., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция „Митници“ –
София съдебни разноски в размер на 40 лв. /четиридесет/.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: