Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260018
Б., 27.03.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, втори
съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.
при секретаря-Т.Б.,
като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Ц.
гражданско
дело № 504
по описа за 2020
година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал. 1
от ГПК и осъдителни
искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД при условията на евентуалност.
„****“ЕАД /с
предишно наименование „****/“ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район ***, бул.*****, ***, с ЕИК: ***, чрез пълномощник юрисконсулт Л.Ч.Х., моли да бъде
признато за установено по отношение на ответниците М.Х.М. с ЕГН: **********
и М.С.М. с ЕГН: ********** ***, в условията на солидарност, за съществуване на вземането на „***“ЕАД с ЕИК: ***,
за което вземане е издадена Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3000 лева /три
хиляди лева/,
представляваща парично вземане по предоставен банков кредит по Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit
MasterCard Business, сключен на ***г., по който договор ответниците М.Х.М. и
М.С.М. са солидарни длъжници или съдлъжници, както и за законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
датата на подаване на заявлението на 05.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на
евентуалност-в случай, че главният установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК бъде отхвърлен относно посочените като
предсрочно изискуеми по Договора за кредит суми, са предявени осъдителни искове от „****“ЕАД /с предишно наименование „****/“ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район ***, бул.*****, ***, с ЕИК: ***, чрез пълномощник юрисконсулт Л.Ч.Х. срещу М.Х.М. и М.С.М. *** за
осъждането им в условията на
солидарност
да заплатят сумата-главница от 3000 лева /три
хиляди лева/,
представляваща парично вземане по предоставен банков кредит по Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit
MasterCard Business, сключен на ***г., по който договор ответниците М.Х.М. и
М.С.М. са солидарни длъжници или съдлъжници, както и за законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
датата на подаване на исковата молба на ***г. до окончателното
изплащане на вземането, както да заплатят солидарно и сумата от 44.91 лева /четиридесет и четири лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща изискуема редовна лихва, начислена
за периода от 02.09.2018г. до 28.02.2019г., както да заплатят солидарно и
сумата от 21.60 лева /двадесет и
един лева и шестдесет стотинки/, представляваща изискуемо обезщетение за
забава, начислено за периода от 02.10.2018г. до 28.02.2019г. включително, както
да заплатят солидарно и сумата от 6.30
лева /шест лева и тридесет стотинки/, представляваща изискуема месечна
такса обслужване, начислена към 02.10.2018г.
Ищецът моли да им се присъдят разноските по настоящето дело и в
заповедното производство.
В
с.з. ищецът „****“ЕАД, чрез пълномощник
юрисконсулт Е.Н., е депозирал
писмена молба с вх.№ *** от ***г., с която заявява, че поддържа исковете, моли да бъдат уважени, както
и да се присъдят направените по делото разноски, за които представя списък за
разноските по чл.80 от ГПК.
Ответниците-М.Х.М.
и М.С.М. ***, чрез назначения им на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Ц.С. от САК, са направили възражение по
исковете и са
представили писмен отговор с вх.№ *** от ***г., в
предвидения в закона срок.
В писмения
отговор ответниците, чрез назначения им особен представител адв. Ц.С. от САК
оспорват изцяло предявените искове и твърденията, изложени в исковата молба
като молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излагат
съображения за нередовност на подадената искова молба, изразяващи се в това, че
в същата не са посочени ясно, точно и конкретно обстоятелствата, на които
се основава иска, както и общата цена на иска, доколкото в настоящия случай се
касае очевидно за искане за заплащане на главници, лихви, такси и разноски,
които се изчисляват към момента на възникването им и представляват обективно
съединени искови претенции и като такива следва да бъдат ясно и точно
конкретизирани по основание и размер срещу
всеки един от ответниците. Не е ясно отпуснатият
кредит в размер на 3000 лева при издаване и ползване на безконтактна кредитна
карта съгласно Договора на кого е издадена тази карта: на кредитополучателя „***“ООД,
ЕИК:***,със седалище и адрес на управление:с.Т.,общ.Б., ул“***“24 или на съдлъжниците:
М.М. и М.М.. Още повече в
Договора е записано, че картата се използва само лично от Кредитополучателя,
който е и картодържател / 2,т.6/, а не от съдлъжниците. Според ответниците няма
данни дали кредитът е използван еднократно или периодично- на коя дата и в
какъв размер. За ответниците е неясно по каква искова претенция отговарят, как
е формирана претендираната от ищеца главница, и на какво основание се твърди,
че е ползван този кредитен лимит от ответниците-съдлъжници, а не от кредитополучателя
по кредитната карта. Оспорват
исковете по основание като твърдят, че ищецът не е ангажирал доказателства за
установяване предаването, респективно получаването на кредитна карта, както и
че съдлъжниците М.М. и М.М. са теглили каквито и да е суми по твърдяната като
издадена кредитна карта, за което оспорват изцяло предявените искове по
основание и размер. Предаването на кредитната карта от страна на
банката, респективно получаването й е съществено задължение по процесния
договор, което задължение в процесния случай не е изпълнено от ищеца.
Оспорват и твърдението на ищеца за настъпване
на предсрочна изискуемост на задълженията по процесния Договор за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта от ***год., в пълен размер и в дължимия
срок. В подписания от страните Договор в т.52 е записано, че ако клиентът не
плати четири поредни МПВ, цялата усвоена и непогасена част от кредитния лимит
става автоматично и незабавно изискуем
и платим, т.е. към дата ***год., което означава, че не може две
години по-късно да е настъпила изискуемостта, както се твърди в депозираната
исковата молба - т.е. към дата ***год. Според ответниците последиците съгласно подписания договор
настъпват автоматично. Същите твърдят, че от представените към исковата молба
доказателства се внася несигурност по отношение тълкуване волята на страните по
договора. При наличие на уговорен между тях срок моментът, в който някое
задължение следва да бъде изпълнено, както и неговия размер, трябва да са ясни
или ясно определяеми. Това се налага от необходимостта за длъжника да знае кога
и какво точно следва да престира съобразно дължимото. Доколкото от приложените
към исковата молба доказателства не може да се направи еднозначен извод кога
настъпва изискуемостта на вменените в тежест на солидарните длъжници
задължения, както и какъв е окончателният им размер, то се осуетява
възможността за определяне на окончателен падеж на отделните месечни вноски и
изпадането в забава на длъжника при неизпълнение. Наред с това оспорва изпадането в забава на съдлъжниците
по делото за сумата на претендираната главница от 3000 лева по Договора.
Ответникът твърди, че изискуемостта на
месечните вноски, такси договорна лихва и разноски по договора за кредит не е
доказана предвид обстоятелството, че на клиента не е предоставено месечно
извлечение, в което е определено месечната падежна дата и минимална вноска за
револвиране.
В с.з. ответниците
М.Х.М. и М.С.М., чрез назначения им особен представител адв.Ц.С. от
САК,
оспорват исковете и поддържат направените
възражения в писмения отговор.
От
събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие
от ч.гр.дело № ***г. по описа
на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на ***г. е разпоредено по искане на ищеца
издаване на Заповед № ***
от ***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б. за изпълнение на
парични задължения по чл.410 от ГПК
от страна на двамата ответници, при условията на солидарност заедно с „***“ООД, за това, че има незаплатени
задължения
по предоставен банков кредит по Рамков договор № ***за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Credit MasterCard Business,
сключен на ***г., по който договор „****/“ЕАД / сега „****“ЕАД/
е кредитор, „***“ООД е кредитополучател и ответниците М.Х.М. и М.С.М. са солидарни длъжници или
съдлъжници.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б. е връчена на
длъжниците,
ответници по
настоящето дело при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или чрез залепване на уведомление като връчителят е
събрал данни, че живеят в чужбина.
Ищецът е бил уведомен на 09.03.2020г. за възможността на предяви иск по
чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №***
от ***
Исковата молба, по която е образувано
настоящето гр.дело № ***г.
по описа на РС-Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на ***г. в РС-Б., изпратена по куриер с дата
от ***г., т.е. в едномесечния срок, предвиден
за това в ГПК от връчването на горното разпореждане с оглед на чл.3,
ал.1 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от *** г.).
На ***г. между
"***" ЕАД, кредитополучателя *** ООД и солидарните длъжници: М.Х.М. и
М.С.М. е сключен Рамков договор № ***за издаване и ползване на безконтактна
кредитна карта Credit MasterCard Business от ***г., по силата на който банката е отпуснала кредит в размер
на 3000 лева. В чл. 165 от Договора "***" ЕАД,
кредитополучателя *** ООД и солидарните длъжници: М.Х.М. и М.С.М. са
договорили, че срокът на действие на договора е до 30.09.2020г.
Горното се установява от приложеното по
делото писмено доказателство- копие от Рамков договор.
Ищецът твърди, че е изпълнил своите
задължения по договора за кредит.
Според изложеното от ищеца в исковата молба
кредитополучателят и
ответниците като солидарни дължиници
не са заплатили дължимите месечни погасителни вноски за периода от
02.08.2018г. до 02.02.2019г.,
за което кредиторът е обявил на 23.01.2019г. кредита за предсрочно изискуем, за
което е приложил писма до ответниците за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита, които няма данни да са получени от тях.
На 05.03.2019г.
ищецът е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ ***г.
по описа на РС-Б. и на ***г.
е издадена Заповед № ***
от ***г. по ч.гр.д.№***г. по описа на РС-Б..
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза с вх.№ *** от ***г., изготвена от вещото лице В.Л.Т., се установява, че след извършена от
него документална проверка, сумите по
безконтактната кредитна карта в общ размер от 3710.29лв. са усвоени в периода
от 03.10.2017г. до 11.05.2018г. Към
01.03.2019г. има просрочени задължения по договора към дати: 04.12.2017г.,
03.01.2018г., 03.07.2018г., 03.09.2018г. и 03.10.2018г. Към 01.03.2019г.,
09.04.2020г. и към датата на изготвяне на заключението през месец февруари на 2023г. е усвоена
сумата-главница от 300лв. и не е погасена, начислена е редовна лихва
/възнаградителна/ за периода от 02.09.2018г. до 28.02.2019г. в размер на
44.91лв., начислена наказателна лихва за периода от 02.10.2018г. до
28.02.2019г. в размер на 21.60лв., изискуема месечна такса за обслужване в
размер на 6.30лв. Няма данни за извършени плащания след издаване на заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Б..
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в
исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че така предявеният установителен иск за съществуване на вземането на
ищцовата банка по отношение на ответниците при условията на
солидарна отговорност, за които
е издадена Заповед № *** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Б., представлява иск
с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, който
е допустим, тъй като е предявен в срока, регламентиран в чл.
415, ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за
сумата-главница от 3000 лева /три хиляди лева/, представляваща
парично вземане по предоставен банков кредит по Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit
MasterCard Business, сключен на ***г., по който договор ответниците М.Х.М. и
М.С.М. са солидарни длъжници или съдлъжници, както и за законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
датата на подаване на заявлението на 05.03.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, е основателен и
следва да се уважи изцяло като доказан, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че описаното
по-горе вземане на ищеца срещу ответниците
е на основание сключен между страните на ***г. Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit
MasterCard Business,
твърдейки неизпълнение на задълженията на кредитополучателя „***“ООД, който е и картодържател.
В случая
отговорността на ответниците М.Х.М. и М.С.М. произтича от това, че същите са
подписали Рамков
договор № ***за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit MasterCard Business като съдлъжници и в раздел
ХІІІ от договора са уговорени правата и задълженията на съдлъжника, а именно,
че се задължават да платят свички задължения на картодържателя към банката по
сключения между страните договор.
Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в предвидените от
закона случаи солидарна отговорност между двама или повече длъжници възниква
само когато е уговорена. Казаното означава, че е налице или законова или
договорна солидарна отговорност, т. е. тя или възниква на основание на изрична
законова норма /напр. чл. 49 ЗЗД, чл.
50 ЗЗД и др/ и ако е уговорена от страните. В случая солидарната отговоронст е
уговорена и за ответниците е възникнала от подписания от тях договор, посочен
по-горе.
Солидарната
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да
изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един
погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 от ЗЗД/. Общите правила,
уредени в чл. 121-127 от ЗЗД, са приложими за всички
случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е
уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл
уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да
установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното
възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения.
Често страните по договор за
кредит договарят трето на кредитното правоотношение лице да отговаря за
неизпълнението на дълга на кредитополучателя при условията на солидарност, като
това трето лице се назовава като "солидарен длъжник". Квалификацията
"солидарен длъжник" е обща и не разкрива същината и характеристиките
на отговорността на длъжниците към кредитора. Квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си също не са определящи за
неговата същност; важни са съдържателните уговорки, съгласието на страните и
преследваната от тях цел. Законът, предвиждайки в чл. 121 от ЗЗД, че освен на законно
основание пасивна солидарност може да възникне и по уговорка между страните, не
въвежда някаква обща и абстрактна солидарна отговорност. Солидарна отговорност
за изпълнение на задължение в гражданскоправните отношения не се презумира,
поради което страната, която се позовава на нея, следва да докаже правното
основание за възникването й, т. е. да установи, че страните са съдлъжници и за
тях трябва да се прилагат само общите правила на чл. 121 и сл. от ЗЗД
или че е осъществен фактическият състав на друг вид договор, от който може да
възникне солидарност: встъпване в дълг, авал, поръчителство, делкредере /в този
смисъл Решение
213/06.01.2017 г. по гр. 5864/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. /.
Съдът като анализира съдържанието на
договора, счита че ответниците
посочени в кредитния договор като солидарни длъжници, притежават качеството на поръчители.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
кредитополучателят по договора за издаване на кредитна карта не е заплатил
сумата-главница от 3000лв., която е усвоена преди подаване на заявлението по
ч.гр.д. № ***г. по описа на РС-Б., за което ответниците като солидарни длъжници
дължат връщането й.
Ответниците са оспорили твърденията на
ищеца, че са надлежно уведомени за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, което се установява по делото,
но
не се отразява на основателността на горното вземане, тъй
като в хода на разглеждане на делото, а именно на 30.09.2020г. е настъпил
крайния срок на договора или вземането е падежирало поради настъпване на срока
за плащане, уговорен в чл.165 от Договора. Съгласно т. 9 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 422,
респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл.
235, ал. 3 от ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на
вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения
изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в
образувания изпълнителен процес.
Поради гореизложеното искът с правно
осонвание чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на банката срещу
ответниците при условията на солидарна отговорност за сумата-главница от
3000лв., произтичаща от сключен между страните Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit MasterCard Business, сключен на ***г., по който
договор ответниците М.Х.М. и М.С.М. са солидарни длъжници или съдлъжници, ведно
със законата лихва от 05.03.2019г. е основателен и следва да се уважи изцяло.
С оглед уважаване на горния иск съдът не
следва да разглежда предявените при евентуалност осъдителни искове за заплащане
на сумата-главница от 3000лв. заедно със законаната лихва от деня на
предявяване на исковата молба на ***г. до окончателното заплащане, както и за
заплащане на сумата от 44.91лв., представляваща възнаградителна липва за
периода от 02.09.2018г. до 28.02.2019г., за заплащане на сумата от 21.60лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 02.10. 2018г. до
28.02.2019г. и за заплащане на сумата от 6.30лв., представляваща месечна такса
обслужване, тъй като падежа на вземането за сумата-главница е настъпил с
крайния срок на договора, а именно на 30.09.2020г.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора и съгласно
чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищеца сумата от 72лв.
за направени разноски в хода на заповедното производство /по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б./ съразмерно на уважената
част, както и сумата от 1300.20лв. за направени разноски по настоящето дело,
включващи платена държавна такса, платен
депозит за вещо лице, юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за особен
представител.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание
чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на
М.Х.М. с ЕГН: ********** и М.С.М. с ЕГН: ********** *** в условията на солидарност, за съществуване на
вземането на „****“ЕАД/ с предишно наименование
„****/“ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район ***, бул.*****, ***, с ЕИК: ***, за което е издадена Заповед
№ ***
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от ***г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на
РС-Б., както следва: за сумата-главница от 3000 лева /три
хиляди лева/,
представляваща парично вземане по предоставен банков кредит по Рамков договор № ***за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Credit
MasterCard Business, сключен на ***г., по който договор ответниците М.Х.М. и
М.С.М. са солидарни длъжници или съдлъжници, както и за законната лихва
върху горната сума-главница, считано от
датата на подаване на заявлението на 05.03.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на М.Х.М.
с ЕГН: ********** и М.С.М. с ЕГН: ********** *** да заплатят на „****“ЕАД/ с предишно наименование
„****/“ЕАД/, със седалище и
адрес на управление: гр.С., район ***, бул.*****, ***, с ЕИК: *** сумата от 72лв./седемдесет
и два лева/ за направени разноски в хода на заповедното производство /по
ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Б./, както
да заплатят и сумата от 1300.20лв.
/хиляда и триста лева и 20 стотинки/ за направени разноски по настоящето дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/И.Ц./