РЕШЕНИЕ
№ 900
гр. Велико Търново , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20214110100301 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "ПРИСТА КОМЕРС"
ООД - град Свищов, чрез адв. Т. В. – РАК, срещу "ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ
КОМОДИТИС" ООД - град Велико Търново обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба процесуалният представител на ищцовото дружество развива
съображения, че страните по делото са били в търговски отношения до 2018 година.
Твърди, че на 24.04.2018 година дружеството е издало фактура № 2986 за доставен на
ответника белен слънчоглед - чипс 25.500 тона с единична цена 860.5652 лева, общо на
стойност 21 944.41 лева. На същата датата - 24.04.2018 година, е издадена и фактура №
2987 за доставен на ответника белен слънчоглед - пекарен тип 25.300 тона с единична
цена 1134.3814 лева, общо на стойност 28 699.85 лева. Посочва, че на 10.05.2018
година е издадена фактура № 3015 за доставен на ответника белен слънчоглед - чипс
25.300 тона, с единична цена 841.0067 лева, общо на стойност 21 277.47 лева. За всяка
от доставките е съставян приемо-предавателен протокол и съответните транспортни
документи. Твърди, че по всяка една от посочените фактури ответното дружество е
извършвало частични плащания, като по първата от тях - 2986, сумата е изплатена на
части изцяло, а последното плащане по нея е от 02.06.2020 година. Навежда доводи, че
ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от
1
изтичане на 14-дневен срок от издаването на фактурата - 09.05.2018 година до датата
на окончателното погасяване - 02.06.2020 година в размер на 3 085.61 лева. Посочва, че
по фактура № 2987 ответното дружество е заплатило само сумата 8 699.85 лева /500.00
лева - на 02.06.2020 година и 8 199.85 лева на 03.07.2020 година/, като неплатеният
остатък е в размер на 20 000.00 лева. Отделно от главницата ответното дружество
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изтичане на 14-
дневен срок от издаването на фактурата - 09.05.2018 година до датата на предявяване
на иска в размер на 5 889.47 лева. Твърди, че по фактура № 3015 ответното дружество
е заплатило само сумата 4 163.96 лева - на 22.06.2018 година/, като неплатеният
остатък е в размер на 17 113.51 лева. Отделно от главницата ответното дружество
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от изтичане на 14-
дневен срок от издаването на фактурата - 25.05.2018 година до датата на предявяване
на иска в размер на 3 502.62 лева. Направено е искане "ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ
КОМОДИТИС" ООД - град Велико Търново да бъда осъдено заплати на "ПРИСТА
КОМЕРС" ООД - град Свищов сумата в размер на 20 000.00 лева, представляваща
неизпълнено задължение по фактура № 2987 от 24.04.2018 година за доставен белен
слънчоглед - пекарен тип 25.300 тона; сумата в размер на 17 113.51 лева,
представляваща неизпълнено задължение по фактура № 3015 от 10.05.2018 година за
доставен белен слънчоглед - чипс 25.300 тона, сумата в размер на 3 085.61 лева - лихва
за забава за периода от 09.05.2018 година до 02.06.2020 година върху заплатената със
забава главница по фактура № 2986 от 24.04.2018 година; сумата в размер на 5 889.47
лева - лихва за забава за периода от 09.05.2018 година до датата на предявяване на иска
върху платената със забава и неплатената главница по фактура № 2987 от 24.04.2018
година; сумата в размер на 3 502.62 лева - лихва за забава за периода от 25.05.2018
година до датата на предявяване на иска върху платената със забава и неплатената
главница по фактура № 3015 от 10.05.2018 година; ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 37 113.51 лева от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. Направено е искане да бъдат присъдени
направените от ищеца разноски както по делото.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представител
на ответното дружество развива съображения, че същото признава иска за сумата в
размер на 20 000.00 лева - главница по фактура № 2987 от 24.04.2018 година, но
оспорва изцяло исковете за главница по фактура № 3015 от 10.05.2018 година, както и
всички искове за лихва. Посочва, че причината за преустановяване на търговските
отношения между дружествата и забавянето в плащанията се дължи на некоректното
поведение на ищеца. Твърди, че на 19.04.2018 година ответникът е отправил
предложение до ищеца за закупуването на 250 тона белен слънчоглед - тип пекарен на
цена 550.00 евро, което предложение е прието от ищеца на същата дата. Посочва, че
2
така договорените количества е следвало да бъдат изпълнени не по-рано от 07.05.2018
година. Навежда доводи, че във връзка с тази договорка ответното дружество е
сключило Договор Р320411 от 19.04.2018 година с Barrow, Lane & Ballard за 100 тона
белен слънчоглед тип "пекарен" на цена 600 евро и Договор № GC597 от 20.04.2018
година с T. Futter Commodities Ltd за 150 тона белен слънчоглед тип "пекарен" на цена
620 евро. Твърди, че въпреки сключения на 19.04.2018 година договор ищецът е
изпълнил доставка на ответника на количества, договорени значително по-рано, за
които е издадена фактура № 2987 от 24.04.2018 година. Освен това ищецът бил
договорил продажбата на белен слънчоглед с Barrow, Lane & Ballard. Посочва, че
поради пълно неизпълнение на договора от 19.04.2018 година, ответникът е приел от
една страна, че на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД, доколкото ищецът не е изпълнил
задължението си, отказва да изпълни също задължението си, докато ищецът не
изпълни своето, а от друга - че са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 323
ТЗ за разваляне на договора и без даде срок. Твърди, че на основание вземането си за
обезщетение за неизпълнение и на основание чл. 104 ЗЗД ответникът е извършил
компенсаторно изявление на 05.07.2018 година със своето задължение по фактури №
2987 и 3015, като считано от тази дата вземанията не са лихвоносни. Посочва, че
поради неизпълнение на договора от 19.04.2018 година за доставка на 250.00 тона
белен слънчоглед тип "пекарен" с цена на тон 550 евро, ищцовото дружество дължи на
ответника обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи в размер на 31 430.45
лева. Развива съображения, че ищецът е продал другиму договорените 250 тона
слънчоглед, като по този начин е лишил ответника от икономическа изгода, а от друга,
че поради неизпълнението ответникът е претърпял загуби поради необходимостта от
извършване на заместващи покупки при по-неизгодни условия за изпълнение на
доставки от страна на ответника договорени още през есента на 2017 и началото на
2018 година. Отделно от това предявява възражение за прихващане, като отново
навежда доводи, че поради неизпълнението на договора от 19.04.2018 година за
доставка на 250 тона белен слънчоглед тип пекарен на цена за тон 550 евро, ищецът
дължи на ответното дружество сумата в размер на 31 430.45 лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи в размер на 5 320.45 лева и претърпени загуби в
размер на 26 110.00 лева. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника
разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства, се
установява, че между страните са съществували валидни облигационни
правоотношения по сключени между тях договори за продажба и доставка на стоки,
обективирани във Фактура № ********** от 24.04.2018 година; Фактура № **********
3
от 24.04.2018 година и Фактура № ********** от 10.05.2018 година.
По делото са представени процесните Фактура № ********** от 24.04.2018
година; Фактура № ********** от 24.04.2018 година и Фактура № ********** от
10.05.2018 година /л. 7-9 от т.д. № 345/2020 година на Окръжен съд - Русе/ с доставчик
„Приста Комерс” ООД и получател „Джи Си Дженерал Комодитис” ООД, като в тях са
посочени както основанието, така и съответните суми за плащане. Страните по делото
не оспорват, че посочените в тях количества слънчоглед – чипс, съответно – пекарен
тип, са доставени от ищцовото на ответното дружество - обстоятелство, което се
установява и от приложените Приемо-предавателен протокол от 24.04.2018 година;
Товарителница серия В, № 483562 от 24.04.2018 година; Приемо-предавателен
протокол от 24.04.2018 година; Експедиционна бележка № 160886 от 24.04.2018
година; Товарителница серия А, № 001352 от 24.04.2018 година; Товарителница серия
В, № 0227099 от 10.05.2018 година; Експедиционна бележка № 161012 от 10.05.2018
година /л. 29-33 от т.д. № 345/2020 година на РОС/.
Не е спорно по делото, а и видно от представените: Извлечение от движение по
сметка "Приста Комерс" ООД в "Д Банк" АД - 6 стр.; Извлечение от движение по
сметка "Приста Комерс" ООД в "ОББ" АД - 1 стр.; Платежни нареждания от 02.06.2020
година и от 03.07.2020 година /л. 9-17 от т.д. № 345/2020 година на РОС/, че част от
сумите по така издадените фактури са заплатени от ответното на ищцовото дружество,
а именно: сумата в размер на 21 944.41 лева по Фактура № ********** от 24.04.2018
година; сумата в размер на 8 699.85 лева по Фактура № ********** от 24.04.2018
година и сумата в размер на 4 163.96 лева по Фактура № ********** от 10.05.2018
година.
Видно от приложеното по делото заверено копие на Молба за потвърждение,
изх. № 278 от 09.04.2019 година, ведно с потвърждение от 11.04.2019 година /л. 18 от
т.д. № 345/2020 година на РОС/, ответното дружество е потвърдило, че към 31.12.2018
година задължението му към ищеца е в размер на 67 757.37 лева.
По делото са представени и заверени копия на Оборот на сметка за периода от
01.01.2018 година до 31.12.2018 година; Оборот на сметка за периода от 01.01.2019
година до 31.12.2019 година; Справка за размер на вземанията /л. 19-23 от т.д. №
345/2020 година на РОС/; Справка за дължимите суми - вземания на „Приста Комерс“
ООД от „Джи Си - Дженерал Комодитис“ ООД към 19.04.2018г., Потвърждение на
продажба от 20.04.2018г. от Т. Футър Комодитис ООД, ведно с превод на български
език; Търговска фактура № 4520/03.05.2018г., ведно с превод на български език;
Търговска фактура № 4523/04.05.2018г., ведно с превод на български език; Търговска
фактура № 4512/21.04.2018г., ведно с превод на български език; Търговска фактура №
4509/24.04.2018г., ведно с превод на български език и Договор за покупка № Р
4
20411/19.04.2018г., ведно с превод на български език, както и Вайбър кореспонденция
между * и *. /л. 9-21 и 106-111 от делото/.
В проведеното на 12.05.2021 година съдебно заседание са събрани гласни
доказателства. Свидетелят О. С. П. заявява, че работи при ищеца от 2013 година, като
работното му място е в офиса на дружеството в град Русе, където работи с управителя
в една стая. Посочва, че по всяка една заявка към дружеството, която може да бъде
направена по имейл, устно или по телефона, се прави обработка, която включва
периода на доставка, проверка на наличностите, производствената програма, цените и
сроковете на плащане, като това отнема около 1-2 часа. Заявява, че в крайна сметка се
излиза с решение, което излиза съвместно от него и от управителя на дружеството и се
вписва в производствената програма. По същия начин се е процедирало и с Дженерал
Комодитис. Посочва, че на 19.04.2018 година управителят казал да огледат дали могат
да изпълнят някаква поръчка на Дженерал Комодитис, но след като извършили
цялостната проверка, решили, че не е разумно, тъй като нямат гарантиране на
плащанията от това дружество, като управителят на Приста Комерс се обадил на
управителя на ответното дружество и го уведомил за решението им, като му казал и че
от този момент няма да сключват договори, а старите задължения следва да се
доиздължат.
От заключението на изготвената по делото съдено-счетоводна експертиза /л.
113-447/, която настоящият съдебен състав кредитира изцяло като пълно, ясно и
обосновано, се установява, че размерът на законната лихва, върху остатъчната
главница по всяка една от процесните фактурите, считано от датата на изтичане на 14-
дневен срок от издаването й до датата на подаване на исковата молба, съобразявайки
направените частични плащания и разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП, е в размер на
3 088.68 лева върху главницата по Фактура № 2986 от 24.04.2018 година, в размер на
5 889.77 лева върху главницата по Фактура № 2987 от 24.04.2018 година и в размер на
3 502.62 лева върху главницата по Фактура № 3015 от 10.05.2018 година. Общото
задължение на ответника към ищеца е в размер на 49 594.58 лева, включващо
просрочена главница в размер на 37 113.51 лева и законна лихва върху просрочена
главница общо в размер на 12 481.07 лева. Към 31.12.2018 година няма постъпили
плащания по процесните фактури, като незаплатения остатък по тях е: 21 944.41 лева
по Фактура № 2986 от 24.04.2018 година; 28 699.85 лева по Фактура № 2987 от
24.04.2018 година и 21 277.47 лева по Фактура № 3015 от 10.05.2018 година или общо в
размер на 71 921.73 лева. За периода от септември 2017 година до края на месец
декември 2018 година са изпълнени 36 продажби от ищцовото на ответното дружество.
В счетоводството на ищеца са открити 16 броя фактури-инвойс за периода от
16.05.2018 година до 24.08.2018 година за извършени продажби на Barrow, Line &
Ballard, като в табличен вид са посочени както единичните продажни цени за тон в лева
5
без включен транспорт и комисионни, така и цените с включени транспорт и
комисионни. В счетоводството на ответника са открити 12 броя фактури-инвойс за
периода от 03.04.2018 година до 13.07.2018 година за извършени продажби на Barrow,
Line & Ballard, като в табличен вид са посочени единичните продажни цени за тон в
лева, както и 49 броя фактури-инвойс за периода от 04.04.2018 година до 31.08.2018
година за извършени продажби на T. Futter Comoditis LTD. В табличен вид в
заключението са посочени данните за закупения от ответника белен слънчоглед – тип
пекарен от всички негови доставчици за периода от месец април до месец август 2018
година, като средната покупна цена за този период е била 1.109859 лева/килограм,
респективно – 1 109.859 лева/тон, както и за закупения от ответника белен слънчоглед
- чипс от всички негови доставчици за периода от месец април до месец август 2018
година, като средната покупна цена за този период е била 0.87543501 лева/килограм,
респективно – 875.43501 лева/тон. В проведеното на 03.06.2021 година съдебно
заседание вещото лице допълва, че при отговора на въпрос № 2 е пропуснало да отрази
плащане в размер на 4 163.96 лева от 22.06.2018 година и така сумата към 31.12.2018
година е в размер на 67 757.77 лева. Посочва, че при отговора на въпроси 5 и 6 от
ответното дружество не са й представени документи за транспортни разходи и са
отчетени като цели суми. Заявява, че заприхождаването и изписването на стоково-
материални запаси при ответника се извършва по средно претеглена цена и няма как от
счетоводството да се определи точно от кой доставчик и на каква цена са закупени
определи количества, които после са продадени на посочените в таблицата лица.
В допълнителното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/л. 506-547/ вещото лице е посочило в табличен вид извършените от ответника
продажби към Barrow, Line & Ballard, като са посочени както крайните продажни цени
без транспорт, така и крайните продажни цени с включен транспорт, като последните
съответстват на цените посочени в първоначалното заключение. По същия начин са
посочени продажбите, извършени от ответника на T. Futter Comoditis LTD, като са
посочени както крайните продажни цени без включен транспорт, така и крайните
продажни цени с включен транспорт, като последните съответстват на посочените в
първоначалното заключение. В проведеното на 09.07.2021 година съдебно заседание
вещото лице допълва, че е поискала от ответното дружество всички документи във
връзка с отговорите на поставените допълнителни задачи от процесуалния
представител на ответника, но е получила единствено декларация от управителя на
дружеството /л. 517/.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Производството по делото е образувано по предявени от "ПРИСТА КОМЕРС"
ООД - град Свищов, чрез адв. Т. В. - РАК срещу "ДЖИ СИ - ДЖЕНЕРАЛ
6
КОМОДИТИС" ООД - град Велико Търново обективно, кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед вида на търсената защита и доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1
ГПК, ищецът е този, който трябва да докаже наличието на валидни облигационни
правоотношения с ответника по сключени между тях 3 договора за продажба и
доставка, обективирани във Фактура № ********** от 24.04.2018 година; Фактура №
********** от 24.04.2018 година и Фактура № ********** от 10.05.2018 година,
изпълнение на задълженията си по договорите, както и изпадането в забава на
ответника за изпълнение на насрещните си задължения по тези договори, респективно
– ликвидността и изискуемостта на вземанията, предмет на предявените искове, както
и техния размер. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по
договорите, съответно – че изпълнението на задълженията е погасено, чрез твърдяното
от него прихващане.
В процесния случай не е спорно между страните, а и от анализа на събраните по
делото доказателства безспорно се установява наличието на валидни облигационни
правоотношения между страните по сключени между тях 3 договора за продажба и
доставка, обективирани във Фактура № ********** от 24.04.2018 година; Фактура №
********** от 24.04.2018 година и Фактура № ********** от 10.05.2018 година.
Ищецът по тях е изпълнил задълженията си и е доставил посочената в фактурите стока
- обстоятелство, което не се оспорва от ответника. В този смисъл, настоящият съдебен
състав приема, че ищцовото дружество е изправна страна по договорите и за ответника
по делото е възникнало задължението за заплащане на уговорената цена. Не е спорно и
обстоятелството, че към датата на подаване на исковата молба ответното дружество не
е изпълнило задължението си в размер на 20 000.00 лева по Фактура № 2987 от
24.04.2018 година и в размер на 17 113.51 лева по Фактура № 3015 от 10.05.2018
година.
На основание чл. 303а, ал. 3 ТЗ, ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или
на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за
плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди
получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на
получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане
са отпреди това. В случая няма спор, а и от приложените по делото транспортни
документи, безспорно се установява, че стоката, описана в процесните фактури е
доставена на ответника в деня на издаването им, респективно – срокът за плащането на
сумите по тях е 14-дневен. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза безспорно се установява, че размерът на мораторната лихва, върху
остатъчната главница по всяка една от процесните фактурите, считано от датата на
7
изтичане на 14-дневен срок от издаването й до датата на подаване на исковата молба,
съобразявайки направените частични плащания и разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИП, е в
размер на 3 088.68 лева върху главницата по Фактура № 2986 от 24.04.2018 година, в
размер на 5 889.77 лева върху главницата по Фактура № 2987 от 24.04.2018 година и в
размер на 3 502.62 лева върху главницата по Фактура № 3015 от 10.05.2018 година.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответното
дружество посочва, че същото е извършило прихващане на свое вземане от ищеца за
обезщетение поради неизпълнение на договор от 19.04.2018 година със задължението
му към ищеца, предмет на делото. С оглед вида на търсената защита и
доказателствената тежест, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът е този, който следва
да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение с ищеца по сключен
межди тях договор за покупко-продажба и доставка на 250 тона белен слънчоглед –
тип пекарен при цена 550 евро на тон. Настоящият съдебен състав на първо място
приема, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен, че на 19.04.2018 година между страните по делото е сключен договор за
продажба и доставка на посочената стока. Действително се установи, че страните са
били в трайни търговки отношения, както и че не са сключвали договори в писмена
форма, а са договаряли условията по конкретните продажни по имейл, по телефон или
устно в офисите на ищцовото дружество. Видно от приложеното по делото извлечение
от мобилно приложение Вайбър, което не е оспорено, на 19.04.2018 година
управителят на ответното дружество се изпратил съобщение до управителя на ищеца
със съдържание „250 тона в биг багс. 550 от вас“, а след известно време отговорът е
„Трябва да сметна“, „Става“. Следва да се има предвид, че по аргумент разпоредбата на
чл. 318, ал. 1, във връзка с чл. 293 ТЗ договорът за търговска продажба на движими
вещи е неформален и консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на
съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от
съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С
постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената
цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането
на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими
към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други
договорености - чл. 327, ал. 1 ТЗ поставя плащането в зависимост от предаването
/Решение № 20 от 25.03.2013 година по т.д. № 206/2012 година на I т.о. на ВКС/. В
случая по делото от изявленията на лицата, водили кореспонденция в приложението
Вайбър не стават ясни съществените елементи на твърдяната сделка, а именно стоката
и цената. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че страните
са търгували с различни видове слънчоглед и на различни цени. В посочената по-горе
кореспонденция първо не става ясно дали става въпрос именно за слънчоглед, но дори
и да се приеме, с оглед трайните търговски отношения между страните /л. 119/, че това
8
е видът на стоката, не става ясно за какъв тип слънчоглед се касае – пекарен тип или
чипс. Не става ясно и каква е цената, като посочването на числото 550 не е ясно нито за
какво се отнася, нито в каква валута е ако става въпрос за цена. На следващо място
макар и да са несъществени елементи на договора, не става ясно как би следвало да се
осъществи доставката, предвид че доставяните в периода от септември 2017 година до
10.05.2018 година количества са в порядъка от 2.620 тона до 25.500 тона, а в случая се
твърди заявка в размер на 250 тона, нито пък може да се определи срокът за
осъществяване на доставката. В този смисъл съдът, в настоящия му състав приема, че
от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен
начин наличието на сключен на 19.04.208 година между страните договор за продажба
на стока.
На следващо място дори да се приеме, че на 19.04.2018 година между страните е
сключен посочения договор, от събраните по делото доказателства не може да бъде
направен извод нито, че същият е развален, нито че с изявлението от 05.07.2018 година
чрез мобилно приложение Вайбър, е направено възражение за прихващане. От една
страна от самото съдържание на изявлението не може да се направи подобен извод. От
друга страна - на 11.04.2019 година управителят на ответното дружество е признал
неизгодния факт, че към 31.12.2018 година „Джи Си - Дженерал Комодитис“ ООД
дължи на „Приста Комерс“ ООД сумата в размер на 67 757.37 лева /л. 18 от т.д. №
345/2020 година на РОС/, в която сума са включени сумите и по трите фактури,
предмет на делото /л. 19 от т.д. № 345/2020 година на РОС/, т.е. без прихващане с
насрещни задължения на ищеца.
Не на последно място следва да се има предвид, че ответното дружество не успя
да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че в резултат от неизпълнението
на твърдяния договор от 19.04.2018 година от страна на ищеца, ответникът е претърпял
имуществени вреди под формата на претърпени загуби и пропуснати ползи. От една
страна липсват доказателства, че продажбите, обективирани в договори
Р320411/19.04.2018 година и GC597/20.04.2018 година /л. 10-11 и 20-21/, са сключени
именно във връзка с процесния договор от 19.04.2020 година, доколкото видно от
последните ответното дружество е договорило „незабавно“ натоварване и изпращане
на уговорената стока, т.е. същата следва да е била налична при него. От друга страна,
както бе посочено по-горе, в разменената между страните Вайбър кореспонденция не
става ясно дали става въпрос за слънчоглед тип пекарен или чипс.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на имуществото в следствие
на твърдяното неизпълнение. За установяване на същите ответникът следваше да
докаже по делото, с оглед указанията, дадени с Определение № 291 от 15.02.2021
година на съда по делото, че при точно изпълнение на задължението по твърдяния
договор от 19.04.2018 година от ищеца, със сигурност би получил увеличаване на
9
имуществото си, като установи факта на създадени между ответника и трети лица
правоотношения, във връзка с процесната стока, които са били осуетени именно в
резултат от забавата на длъжника. В случая по делото процесуалния представител
обосновава „пропуснатата икономическа изгода“ обстоятелството, че посочените по-
горе договори Р20411/19.04.2018 година и GC597/20.04.2018 година били сключени от
ответника поради договорката му с ищеца от 19.04.2018 година. Тези договори обаче
са изпълнени от страна на ответника и същият увеличил имуществото си точно
толкова, колкото и ако продаденото количество по двата договора е било доставено
именно от ищеца. Такава пропусната полза би била налице ако вследствие на
неизпълнението на задължението на ищеца, ответното дружество не е успяло да
изпълни договорите и е пропуснало да увеличи имуществото си.
Що се касае до претърпяната загуба, константна е съдебната практика, че
същата е вид имуществена вреда, изразяваща се намаляване на имотното състояние на
кредитора след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би
имал ако задължението би било изпълнено, като разликата формира размера на
претърпените загуби. Същите представляват реални, ефективни вреди, изразяващи се в
намаляване актива на кредитора. За установяване на същите страната следва да докаже
настъпването на реална вреда, довела да негативна промяна в имущественото му
състояние, която е в пряка причинна връзка с неизпълнението на ищеца, както и че
тази щета не би била налице, ако задължението беше изпълнено, т.е. че сделките,
посочени в отговора на исковата молба с трети за делото лица, са реализирани след
като ответникът по делото е закупил недоставената от ищеца стока при по-неизгодни
условия. В случая по делото в отговора на исковата молба се твърди осъществяването
от страна на ответника на заместваща покупка, поради неизпълнението на
задължението на ищеца, на цена по-висока от договорената с ищеца. Липсват
твърдения обаче, респективно – каквито и да е доказателства за конкретни договори за
покупко-продажба от ответното дружество, включително и да са сключени при по-
неизгодни условия. За обосноваване на претъпените загуби обаче, в отговора на
исковата молба е посочено, че с очакваните количества от договора от 19.04.2018
година е следвало ответникът да изпълни поети договори за доставка в края на 2017
година и началото на 2018 година, за разлика от твърденията относно пропуснатите
ползи, които са свързани с двата договора за продажба на 250 тона белен слънчоглед
тип пекарен. Отделно от това в периода от 19.04.2018 година до началото на юни 2018
година, когато ответникът е следвало изпълни договорите от 2017 година и началото
на 2018 година, видно от заключението по изготвената по делото /л. 124 и 125 от
делото/ ответникът е осъществил множество покупки на слънчоглед, като цената по
тях е или същата, като твърдяната договорена с ищеца на 19.04.2018 година или съвсем
малко по-висока, като още веднъж следва да бъде посочено, че липсват дори
твърдения, кой или кои са конкретните договори, сключени поради неизпълнението на
10
задължението на ищеца, т.е по делото не може да бъде установено, че за ответника е
налице конкретна и реална вреда. В тази насока дори вещото лице посочи, че това
обстоятелство реално няма как да бъде установено.
Неприложима в случая по делото е и разпоредбата на чл. 323 ТЗ, доколкото
същата предполага договорът да е развален и едва тогава кредиторът по него да е
сключил „заместваща покупка“. В случая както бе посочено по-горе, нито се
установява сключването на този договор, нито неговото разваляне, нито че едва след
това /05.07.2018 година/ е сключена конкретна заместваща сделка.
Доколкото с отговора на исковата молба ответното дружество предявява и
съдебно възражение за прихващане и същото е винаги евентуално, а условието за
неговото разглеждане е признаване основателността на вземането на ищеца, съдът е
длъжен да го разгледа и да се произнесе по него. Предвид всичко изложено по-горе
настоящият съдебен състав приема, че направеното от ответното дружество
възражение за съдебно прихващане е неоснователно.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че предявените по
делото искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и
доказани, с оглед диспозитивното начало, за сумата в размер на 20 000.00 лева,
представляваща неизпълнено задължение по фактура № 2987 от 24.04.2018 година за
доставен белен слънчоглед - пекарен тип 25.300 тона; за сумата в размер на 17 113.51
лева, представляваща неизпълнено задължение по фактура № 3015 от 10.05.2018
година за доставен белен слънчоглед - чипс 25.300 тона, за сумата в размер на 3 085.61
лева - лихва за забава за периода от 09.05.2018 година до 02.06.2020 година върху
заплатената със забава главница по фактура № 2986 от 24.04.2018 година; за сумата в
размер на 5 889.47 лева - лихва за забава за периода от 09.05.2018 година до 29.07.2020
година върху платената със забава и неплатената главница по фактура № 2987 от
24.04.2018 година и сумата в размер на 3 502.62 лева - лихва за забава за периода от
25.05.2018 година до 29.07.2020 година върху платената със забава и неплатената
главница по фактура № 3015 от 10.05.2018 година, поради което и като такива същите
следва да бъдат уважени.
Възражението за прихващане на задължението на ответника към ищеца с
дължимото му от последния обезщетение за пропуснати ползи в размер на 5 320.45
лева и претърпени загуби в размер на 26 110.00 лева, поради неизпълнение от негова
страна на договор за покупко-продажба от 19.04.2018 година, се явява неоснователно и
недоказано, поради което и като такова следва да бъде отхвърлено.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се
явява основателна, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да
11
заплати на ищеца сумата общо в размер на 5 248.65 лева, представляващи направените
от него разноски по делото, от които сумата в размер на 1 988.65 лева - внесена
държавна такса, сумата в размер на 2760.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение и 500.00 лева – внесен депозит по ССЕ. Следва да се има предвид, че в
исковото производство съдът се произнася и за разноските в обезпечителното
производство /т. 5 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС/,
но само за тези, свързани с допускането на обезпечението, но не и за направените в
изпълнителното производство, във връзка с допуснатото обезпечение.
Водим от горното, Районен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЖИ СИ – ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Цанко Церковски " № 38, вх. Г, ет. 2, с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на "ПРИСТА КОМЕРС" ООД, със седалище и адрес
на управление град Свищов, ул. "Цар Освободител" № 19, с ЕИК ********* сумата в
размер на 20 000.00 лева /двадесет хиляди лева/, представляваща неизпълнено
задължение по фактура № 2987 от 24.04.2018 година за доставен белен слънчоглед -
пекарен тип 25.300 тона; сумата в размер на 17 113.51 лева /седемнадесет хиляди
сто и тринадесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща неизпълнено
задължение по фактура № 3015 от 10.05.2018 година за доставен белен слънчоглед -
чипс 25.300 тона, сумата в размер на 3 085.61 лева /три хиляди осемдесет и пет
лева и шестдесет и една стотинки/ - лихва за забава за периода от 09.05.2018 година
до 02.06.2020 година върху заплатената със забава главница по фактура № 2986 от
24.04.2018 година; сумата в размер на 5 889.47 лева /пет хиляди осемстотин
осемдесет и девет лева и четиридесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода
от 09.05.2018 година до 29.07.2020 година върху платената със забава и неплатената
главница по фактура № 2987 от 24.04.2018 година и сумата в размер на 3 502.62 лева
/три хиляди петстотин и два лева и шестдесет и две стотинки/ - лихва за забава за
периода от 25.05.2018 година до 29.07.2020 година върху платената със забава и
неплатената главница по фактура № 3015 от 10.05.2018 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2020
година до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от "ДЖИ СИ –
ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико
Търново, ул. "Цанко Церковски " № 38, вх. Г, ет. 2, с ЕИК *********, срещу
"ПРИСТА КОМЕРС" ООД, със седалище и адрес на управление град Свищов, ул.
"Цар Освободител" № 19, с ЕИК *********, по реда на чл. 298, ал. 4 ГПК за сумата в
12
размер на 31 430.45 лева /тридесет и една хиляди четиристотин и тридесет лева и
четиридесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от
дружеството имуществени вреди поради неизпълнение на договор за покупко-
продажба от 19.04.2018 година, от която сумата в размер на 5 320.45 лева - пропуснати
ползи и сумата в размер на 26 110.00 лева - претърпени загуби, като неоснователно и
недоказано.
ОСЪЖДА "ДЖИ СИ – ДЖЕНЕРАЛ КОМОДИТИС" ООД, със седалище и
адрес на управление град Велико Търново, ул. "Цанко Церковски " № 38, вх. Г, ет. 2, с
ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на "ПРИСТА КОМЕРС" ООД, със седалище и адрес
на управление град Свищов, ул. "Цар Освободител" № 19, с ЕИК ********* сумата в
размер на 5 248.65 лева /пет хиляди двеста четиридесет и осем лева и шестдесет и
пет стотинки/, представляваща направените от ищеца в производство съдебни
разноски.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
13