Р Е Ш Е Н И Е
№……../…….2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН
СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА
БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия
ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 391 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава
ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на „Мели транс“ ЕООД
срещу решение № 88/18.01.2022 г. по н.а.х.д. № 4932/2021 г. на ВРС, ХХІІІ
състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000578/11.06.2021
г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с
което за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ на
„Мели транс“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 200 /двеста/ лв., на основание чл. 93г, ал.4 ЗАвП. С касационната жалба
въззивното решение се атакува като неправилно поради допуснато от съда неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348,
ал.1, т.1 вр. ал. 2 НПК вр. чл. 63в ЗАНН. Оспорва се изводът на въззивния съд
за установената с НП приложимост на санкционната разпоредба на чл. 93г, ал. 4 ЗАвП,
доколкото според касатора в наказателното постановление не е посочен
съставомерен белег на нарушението, а именно – не е посочено дали от забавата за
извличане на данни от дигиталния тахограф на конкретно посочения в
постановлението товарен автомобил е последвала загубата им от паметта на
устройството. По тези съображения се иска касационната инстанция да отмени
решението на ВРС и да постанови друго по съществото на правния спор, с което да
отмени наказателното постановление. Претендира се и за присъждането на направените
от касатора разноски съобразно представен списък. В отношение на евентуалност,
в случай, че съдът намери касационната жалба за неоснователна, се иска на ответника
по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по
чл. 37 ЗПП, предвид невисоката фактическата и правна сложност на спора.
В съдебно заседание касаторът „Мели транс“
ЕООД, редовно призован, не се представлява.
Ответната по касация страна – директорът
на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призован, също не се
представлява в заседанието. В подаден отговор на касационната жалба
пълномощникът му е оспорил касационната жалба по съображения за нейната неоснователност
като е поискал при оставяне на обжалваното решение в сила в полза на РД „Автомобилна
администрация“ – Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост
и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на касационната жалба:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН (нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.), от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 АПК,
и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211,
ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от
касатора на 20.01.2022 г. /л. 19 от н.а. х. д. № 4932/2021 г. на ВРС/, а според
поставения върху касационната жалба печат на ВРС тя е предявена чрез въззивния
съд на 03.02.2022 година. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд.
Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и
липсата на отрицателни такива обуславя извод за допустимост на касационното
производство.
Разгледана по естеството на изложените
оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, касационният състав намира жалбата за неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било наказателно постановление № 23-0000578/11.06.2021 г. на директора
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, с което за
нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009 г. на МТ на „Мели
транс“ ЕООД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер
на 200 /двеста/ лева, на основание чл. 93г, ал.4 от ЗАвП.
В мотивите на съдебното решение е прието, че
събраните в хода на въззивното производство доказателства подкрепят изцяло обвинителната
теза на АНО. Между страните в производството не е било спорно, че „Мели транс“
ЕООД има качеството на превозвач, притежаващ лиценз за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 12 427/01.10.2014 г. Не е бил спорен
и фактът, че при извършване на дейността си превозвачът е използвал влекач
„Ивеко АС 440“ с peг. № В **** ВМ, на който е бил монтиран дигитален тахограф „Contenental Automotive GmbH“ с фабричен №
1381.**********, сер. № **********, от одобрен тип е1-84. Съдът е приел за
доказано, че информацията от дигиталния тахограф на товарния автомобил е била
извлечена на 21.05.2020 г. като оттук е формирал правен извод, че следващото
изтегляне на данните е трябвало да бъде извършено не по-късно от 19.08.2020 г.
,за да се спази изискването на чл. 38 ал.1 т.1 от
Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТ за извличане на данните от тахографа в
срок от 90 дни от предходното извличане. Приел е за доказан и фактът, че в
случая следващо изтеглянето на данните от тахографа е било извършено едва на
04.10.2020 г., което сочи на надвишаване с 46 дни на определения в разпоредбата
срок. Въз основа на това съдът е приел, че от обективна страна лицензираният
превозвач действително е осъществил състава на вмененото му с НП
административно нарушение по чл. 93г, ал. 4 ЗАвП, поради което основателно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност.
При проверката за законосъобразност съдът
е установил, че АУАН е съставен и НП е издадено от материално и териториално
компетентни длъжностни лица като са спазени изискуемите от закона срокове за
това, както и установените в ЗАНН административно-производствени правила. Въззивната
инстанция е приела, че макар в процесното НП да не е посочено изрично , че
допуснатото нарушение не е довело до загуба на данни, от това не може да се
направи извод за нарушаването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, следователно не е нарушено
правото на защита на санкционирания превозвач. Мотивиран от всичко това, съдът
е потвърдил наказателното постановление.
Решението е правилно.
При спазване на задължението по 314, ал. 1
НПК вр. чл. 84 ЗАНН съдът е извършил цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление. Формирал е правилен извод, че дадената от АНО правна
квалификация на нарушението съответства на установените по случая факти като
наказанието е наложено при кореспонденция на приложената санкционна правна
норма на нарушената такава.
Решението съдържа достатъчно подробни
мотиви в подкрепа на изводите на съда за законосъобразност на оспореното
наказателно постановление, поради което касационната инстанция, без да ги
преповтаря, препраща към тях на основание чл. 221 ал. 2 изр. второ АПК вр. чл.
63в ЗАНН.
В касационната жалба на практика са мултиплицирани
аргументите, съдържащи се и в жалбата до ВРС, а именно - за неправилното прилагане
на чл. 93г, ал. 4 ЗАвП, тъй като в съдържанието на наказателното постановление
не било посочено изрично дали от по-късното изтегляне на данните от дигиталния
тахограф е последвала тяхната загуба. Извършената
едва в касационната жалба съпоставка на санкционните разпоредби на ал. 2 и на ал.
4 от чл. 93г от ЗАвП не може да доведе до извод за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Действително, двете алинеи регламентират два различни
административнонаказателни състава. Първата от тях е приложима спрямо превозвач
или лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са
осигурили извличането на всички данни от тахографа или от картата на водача, което
видимо не съответства на фактите по случая като се има предвид, че данните,
макари със закъснение, са извлечени. Правилен е изводът на районния съд, че
описаните в НП факти кореспондират на разпоредбата на ал. 4 на чл. 93г, предвиждаща
имуществена санкция от 200 лв. за превозвач или лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо
превоз за собствена сметка, които не са спазили изискванията за извличането на данните
от тахографа или от картата на водача, определени с наредбата по чл. 89, ал. 1,
когато това не е довело до загуба на данни. В случая от самия факт, че АНО е
приложил по-леката санкционна норма на чл. 93г, ал.4 от ЗАвП, а не тази на ал.
2 недвусмислено може да се заключи, че той е приел, че забавата за извличането
на данните от паметта на дигиталния тахограф не е довела до загубата им. Поради
това като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е приложил правилно
материалния закон, което сочи на неоснователност на подадената срещу решението
касационна жалба.
Решението следва да се остави в сила като
при този изход на делото е основателна и претенцията на ответника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на ответника по
касация не се е явил в проведеното по делото открито съдебно заседание, но независимо
от това е проявил процесуална активност, изразявайки становище по касационния
спор с представения отговор на касационната жалба, поради което на основание чл.
63д, ал. 1, 4 и 5 ЗАНН на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –
Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от
80 лв. по чл. 27е от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 88/18.01.2022 г.
по н. а. х. д. № 4932/2021 г. на ВРС, ХХІІІ състав, с което е потвърдено наказателно
постановление № 23-0000578/11.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с което за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-3/07.04.2009 г. на МТ на „Мели транс“ ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 /двеста/лв., на основание чл.
93г, ал.4 ЗАвП.
ОСЪЖДА „Мели транс“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна разноски
за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/